Развивайте дух на благодарност

ЕДИН лекар от щата Ню Йорк спасява живота на Мари в спешна ситуация. Но 50–годишната Мари нито благодари на лекаря, нито плаща сметката си. Какъв типичен пример на неблагодарност!

Библията разказва, че веднъж, когато влизал в едно село, Исус срещнал десетима мъже, които страдали от ужасната болест проказа. Те извикали към него със силен глас: „Исусе, Наставниче, смили се над нас!“ Исус им наредил: „Идете, покажете се на свещениците.“ Прокажените послушали заповедта му и още по пътя започнали да виждат и да усещат своето възстановено здраве.

Девет от изцелените прокажени продължили пътя си. Но десетият, един самарянин, се върнал да търси Исус. Този човек, който доскоро бил прокажен, възхвалявал Бога и когато намерил Исус, паднал в краката му, като му благодарял. Исус в отговор казал: „Нали се очистиха десетимата? А къде са деветимата? Не се ли намериха и други да се върнат и да въздадат слава на Бога освен тоя другоплеменник?“ — Лука 17:11–19, „Верен“.

Една важна поука се съдържа във въпроса: „А къде са деветимата?“ Както Мари, деветимата прокажени допуснали сериозна грешка — те не проявили благодарност. Тази неблагодарност е много често срещана днес. Каква е причината за това?

Основната причина за неблагодарността

Неблагодарността произтича преди всичко от себелюбието. Обърни внимание на нашите първи човешки родители, Адам и Ева. Йехова ги създал с божествени качества и осигурил всичко, за да бъдат щастливи, включително и прекрасен дом–градина, съвършена околност и смислена и удовлетворяваща работа. (Битие 1:26–29; 2:16, 17) Но Сатан оказал въздействие върху тяхното себелюбие и под този натиск те двамата проявили непокорство и откликнали с презрение на добрината на Йехова. — Битие 3:1–5; Откровение 12:9.

Обърни внимание също на хората от древния Израил, които Бог избрал за свое специално притежание. Колко благодарни трябва да са били всички родители сред израилтяните през нощта на 14 нисан 1513 г. пр.н.е.! В тази важна нощ ангелът на Бога причинил смъртта на „всяко първородно в Египетската земя“, но подминал правилно белязаните къщи на израилтяните. (Изход 12:12, 21–24, 30) И когато били избавени от армията на фараона при Червено море, ‘Моисей и израилтяните запели песен на Господа [Йехова — NW]’ със сърца, изпълнени с благодарност. — Изход 14:19–28; 15:1–21.

Въпреки това само няколко седмици след като напуснали Египет, ‘цялото общество израилтяни започнали да роптаят’. Колко бързо станали жертва на неблагодарността! Липсвали им ‘седенето около котлите с месо и яденето на хляб до ситост’, на които се радвали в Египет, земята на тяхното робство. (Изход 16:1–3) Ясно е, че себелюбието пречи на развиването и проявяването на благодарност.

Тъй като са потомци на грешния Адам, всички хора се раждат с егоистични черти и склонност към неблагодарност. (Римляни 5:12) Освен това неблагодарността е част от егоистичния дух, който владее хората в този свят. Както въздуха, който дишаме, този дух е навсякъде и ни влияе. (Ефесяни 2:1, 2) Следователно е необходимо да развиваме признателна нагласа. Как можем да правим това?

Необходим е размисъл!

Изданието „Речник на българския език“ на БАН определя благодарността като „чувство на признателност за сторено добро, помощ или за добре извършено нещо“. Едно чувство не може автоматично да се включва и изключва; то трябва да се появява спонтанно в човека. Благодарността е нещо повече от обикновена проява на добри обноски или част от етикета; тя произлиза от сърцето.

Как можем да се научим да изпитваме искрена признателност? Библията приписва много от чувствата ни на това, което избираме да мислим. (Ефесяни 4:22–24) За да започнем да се учим на благодарност, е необходимо да размишляваме с признателност върху добрината, която получаваме. Във връзка с това д–р Уейн У. Дайър, който работи в областта на психическото здраве, казва: „Не можеш да изпитваш чувство (емоция), без преди това да си имал мисъл.“

Да вземем за пример въпроса относно признателността за творенията около нас. Какви чувства изпитваш относно това, което те заобикаля, когато гледаш към изпълненото със звезди небе в една безоблачна вечер? Цар Давид описал страхопочитанието, което изпитвал: „Когато виждам твоите небеса, делата на твоите пръсти, луната и звездите, които си приготвил, какво е смъртният човек, та го помниш, и синът на земния човек, та се грижиш за него?“ И в тишината на нощта звездите говорили на Давид, като го подтикнали да напише: „Небесата разказват славата Божия, и просторът известява делото на ръцете Му.“ Защо звездното небе въздействувало толкова силно на Давид? Самият той отговаря: „Размишлявам за всичките Твои дела, поучавам се в творенията на ръцете Ти.“ — Псалм 8:3, 4, NW; 19:1; 143:5.

Синът на Давид, Соломон, също ценял стойността на размисъла относно чудесата на сътворението. Например относно ролята, която дъждовните облаци играят в освежаването на земята, той писал: „Всички зимни потоци изтичат към морето, но въпреки това морето не е пълно. Към мястото, откъдето изтичат зимните потоци, към него те се връщат, за да изтичат отново.“ (Еклисиаст 1:7, NW) Така, след като дъждовете и реките са освежили земята, водата им се преработва от океаните обратно в облаците. Какво би представлявала земята без тази пречистваща и преработваща вода? Колко благодарен трябва да е бил Соломон, когато е мислел за тези неща!

Признателният човек цени също така своите взаимоотношения с членовете на семейството си, приятелите и познатите. Техните добри дела привличат вниманието му. Когато мисли с признателност за техните добрини, той изпитва искрена благодарност.

Да изразяваме благодарност

Колко проста е думата „благодаря“! Толкова е лесно да се изрече тя. И възможностите за това изобилствуват. Колко освежаващо е едно сърдечно и искрено „благодаря“, отправено към някой, който ни държи вратата отворена или вдига нещо, което сме изпуснали! Чрез тези думи работата на един продавач в магазина или на един сервитьор в ресторанта, или на пощальона може да стане по–лека и по–възнаграждаваща.

Изпращането на картички с благодарствен надпис е подходящ начин за изразяването на благодарност относно прояви на любезност. Много от картичките, които са на разположение в магазините, прекрасно изразяват тези чувства. Но нима не би било любещ личен жест от наша страна да добавим думи на признателност със собствената си ръка? Някои хора дори предпочитат да не купуват поздравителни картички с надпис, като вместо тях изпращат кратко лично писмо. — Сравни Притчи 25:11.

Вероятно онези, които най–много заслужават благодарността ни, са нашите най–близки хора у дома. Библията казва за способната съпруга: „Нейният собственик става и я възхвалява.“ (Притчи 31:28, NW) Нима искрените изрази на благодарност на един съпруг към неговата съпруга не допринасят за атмосферата на мир и задоволство в дома? А нима и съпругът не се радва, когато се прибира у дома, посрещан от сърдечния и признателен поздрав на своята съпруга? В тези дни върху брака има различни видове натиск и когато натискът се увеличава, раздразнителността лесно избухва. Човекът с признателна нагласа е готов да прави отстъпки и бързо да извини и прости.

Младежите също трябва да изразяват към родителите си искрена признателност. Разбира се, родителите не са съвършени, но това не е причина да не бъдеш благодарен за това, което правят за теб. Любовта и вниманието, които ти дават още от твоето раждане, не могат да бъдат купени с нищо. Ако са те научили на познанието за Бога, тогава имаш допълнителна причина да бъдеш благодарен.

„Наследство от Господа са чадата“ — се казва в Псалм 127:3. Следователно родителите трябва да търсят възможности да похвалят своите деца, вместо да натякват за незначителни неща. (Ефесяни 6:4) И каква привилегия само имат те — да помагат на младите, които са под техните грижи, да развиват дух на благодарност! — Сравни Притчи 29:21, NW.

Благодарни на Бога

Йехова Бог е Дарителят на „всяко дадено добро и всеки съвършен дар“. (Яков 1:17) Особено важен е дарът на живота, тъй като всичко, което имаме или планираме, ще бъде без стойност, ако изгубим живота си. Писанията ни подканят да помним, че „у [Йехова Бог] е изворът на живота“. (Псалм 36:5, 7, 9; Деяния 17:28) За да развием признателно сърце към Бога, е необходимо да размишляваме за неговите щедри мерки, които поддържат нашия физически и духовен живот. (Псалм 1:1–3; 77:11, 12) Това сърце ще ни подтиква да проявяваме признателност на думи и на дела.

Молитвата е един явен начин да изразим своята благодарност към Бога. Псалмистът Давид заявил: „Ти самият си направил много неща, о Йехова, Боже мой, да, своите чудесни дела и своите мисли към нас; никой не може да се сравнява с теб. Ако поискам да разказвам и да говоря за тях, те стават много повече, отколкото мога да изброя.“ (Псалм 40:5, NW) Нека и ние бъдем подтикнати по този начин.

Освен това Давид бил решен да покаже на Бога своята признателност чрез думите, които говорел на другите. Той казал: „Ще Те славословя, Господи [Йехова — NW], с цялото си сърце, ще разкажа всичките Твои чудесни дела.“ (Псалм 9:1) Да говорим на другите за Бога, да изразяваме своите чувства, като споделяме с хората истината от неговото Слово, е вероятно най–добрият начин да му покажем своята благодарност. И това ще ни помогне да бъдем по–благодарни и в други области на живота.

„Онзи, който принася като своя жертва благодарност, е този, който ме прославя; а що се отнася до онзи, който се придържа към установен път, ще направя той да види спасение“ — казва Йехова. Нека и ти да изпиташ радостта, която идва от това, че проявяваш своята искрена благодарност към него. — Псалм 50:23, NW; 100:2.

[Снимка на страница 7]

Животът е дар от Бога. Постарай се да добавиш лична нотка