Въпроси на читатели

• Как може да оскърбим Божия свети дух, след като той не е личност?

Апостол Павел писал: „Не оскърбявайте Светия Божий Дух.“ (Ефесяни 4:30) За някои хора тези думи показват, че светият дух е личност. Но в изданията на ‘верния настойник’ често се дават библейски и исторически доказателства, че първите християни не смятали светия дух нито за личност, нито за бог, равен на Всевишния и част от т.нар. троица.a (Лука 12:42) Следователно Павел не говорел за Божия свети дух като за личност.

Светият дух на Бога е неговата невидима действена сила. (Битие 1:2) Исус щял да покръства „със Светия Дух“, както Йоан покръствал с вода. (Лука 3:16) На Петдесетница през 33 г. около 120 ученици ‘се изпълнили със светия дух’ — очевидно не с някаква личност. (Деяния 1:5, 8; 2:4, 33) Тези помазани хора получили небесна надежда и благодарение на Божия дух останали верни през целия си живот. (Римляни 8:14–17; 2 Коринтяни 1:22) Духът произвеждал в тях богоугодни плодове и им помагал да не вършат „делата на плътта“, които са грешни и водят до Божието неодобрение. (Галатяни 5:19–25)

Ако сме Божии служители със земна надежда, не сме помазани със светия дух. И въпреки това можем да се радваме на толкова от Божия дух, колкото християните с небесна надежда. Но също така можем и да оскърбим духа. Как?

Ако пренебрегваме библейските съвети, записани под ръководството на светия дух, можем да развием черти на характера, заради които умишлено да извършим грях против духа, така да изгубим одобрението на Йехова и в крайна сметка да бъдем унищожени. (Матей 12:31, 32) Може още да не сме извършили сериозен грях, но да сме тръгнали по неправилен път, който накрая ще ни поведе в посока, противоположна на напътствията на духа. Така също бихме оскърбили светия дух.

Как тогава може да не оскърбяваме Божия дух? Несъмнено трябва да владеем мислите и действията си. В 4 глава на писмото си до ефесяните апостол Павел казал да внимаваме да не лъжем, да не се гневим дълго, да не сме мързеливи и да не използваме неподходяща реч. Какво всъщност правим, ако сме облекли „новия човек“, а все още си позволяваме да вършим такива неща? Тогава вървим срещу вдъхновените от духа съвети от Божието Слово, Библията. Така оскърбяваме светия дух.

В Ефесяни, 5 глава четем съвета на Павел да не проявяваме скверен интерес към прелюбодейството. Апостолът насърчава още събратята си по вяра да не участват в срамно поведение и да не говорят неприлични шеги. Ако не искаме да оскърбим Божия свети дух, трябва да не забравяме това, когато избираме развлеченията си. Защо да проявяваме интерес към такива неща, като говорим или четем за тях и като ги гледаме по телевизията или където и да е другаде?

Разбира се, можем да оскърбим духа и по други начини. Духът на Йехова допринася за единството в сбора. Но да предположим, че разпространяваме навреждащи клюки или спомагаме за образуването на групички в сбора. Нима тогава не се противопоставяме на духа, който води към единство? В общи линии така оскърбяваме светия дух, като хората, които създавали раздори в сбора в Коринт. (1 Коринтяни 1:10; 3:1–4, 16, 17) Също така ще оскърбяваме духа, ако съзнателно подкопаваме авторитета на назначените от него мъже в сбора. (Деяния 20:28; Юда 8)

Следователно е мъдро да анализираме нагласата и действията си в светлината на нещата, за които знаем, че са ръководени от светия дух. Библията и християнският сбор показват кои са тези неща. Нека също така ‘да се молим в светия дух’, да го оставяме да действа в нас и винаги да постъпваме в хармония с казаното в Божието вдъхновено Слово. (Юда 20, Ве) Нека сме решени никога да не оскърбяваме духа, а винаги да правим така, че той да ни води, което ще носи възхвала на святото име на Йехова.

• Исус Христос сравнил колко трудно е богат човек да влезе в Царството с камила, която се опитва да мине през иглени уши. Буквална камила и истинска игла за шиене ли имал предвид Исус?

Трите места в Библията, където е записано това изказване, са много подобни. Според тях Исус казал: „По–лесно е камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Божието царство.“ (Матей 19:24; Марко 10:25; Лука 18:25)

Според някои справочници изразът „иглени уши“ се отнася за малка врата в една от големите йерусалимски порти. Ако голямата порта била затворена през нощта, човек можел да влезе през малката врата. Смята се, че макар и трудно през нея можела да мине и камила. Тази врата ли имал предвид Исус?

Очевидно не. Най–вероятно Исус говорел за игла за шиене. Тъй като в онези земи са открити характерни за древността игли, направени от кост, и игли от метал, навярно те били част от покъщнината на всяко домакинство.

Различни лексикографи също са съгласни с това. Гръцката дума за „игла“ в Матей 19:24 и Марко 10:25 (рафѝс) произлиза от глагол, който означава „шия“. А гръцката дума в Лука 18:25 (вело̀ни) се отнася за буквална хирургическа игла. В „Тълковен речник от Вайн на думите в Стария и Новия завет“ се казва: „Идеята, че думите „иглени уши“ се отнасят за малки врати, изглежда е съвременна; нищо не показва, че тя е съществувала в древността. Господарят използвал този израз, за да покаже, че това действие е невъзможно за хората и не е нужно да се мъчим да намалим трудността му, като твърдим, че иглата е нещо друго, а не обикновен инструмент.“ (1981 г., 3 том, 106 страница)

Някои хора предполагат, че в тези стихове думата „камила“ трябва да бъде предадена като „въже“. Гръцките думи за въже (κάμιλος — ка̀милос) и за камила (κάμηλος — ка̀милос) са много подобни. Но в най–старите съществуващи гръцки ръкописи на Евангелието от Матей (Синайският, Ватиканският № 1209 и Александрийският) в Матей 19:24 се намира думата за „камила“, а не за „въже“. Според сведенията Матей първоначално написал своето евангелие на еврейски и вероятно лично го превел на гръцки. Той знаел съвсем точно какво казал Исус и затова използвал правилната дума.

Следователно Исус имал предвид буквална игла за шиене и истинска камила. Той ги използвал, за да покаже колко невъзможно е нещо. Но дали Исус искал да каже, че никой богат човек никога не може да влезе в Царството? Не, защото Исус не целял изказването му да бъде приемано буквално. Той използвал хипербола, за да покаже, че точно както буквална камила не може да мине през ухото на истинска игла за шиене, така е невъзможно и богат човек да влезе в Царството, ако продължава да обича най–много богатствата си и не поставя Йехова на първо място в своя живот. (Лука 13:24; 1 Тимотей 6:17–19)

Исус казал тези думи, след като един богат млад началник се отказал от голямата привилегия да стане негов последовател. (Лука 18:18–24) Ако някой заможен човек обича повече притежанията, отколкото духовните неща, не може да очаква да получи вечен живот в уредбата за Царството. Но някои богати хора станали Исусови ученици. (Матей 27:57; Лука 19:2, 9) Следователно Бог може да спаси онзи богат човек, който осъзнава духовната си нужда и разчита на Него за помощ. (Матей 5:3; 19:16–26)

[Бележка под линия]