Процесът с най–позорна слава в историята

ЕДВА ли има друг толкова известен съдебен процес от древността. Четири отделни библейски повествования, наречени евангелия, подробно описват как Исус Христос бил арестуван, съден и убит. Защо това трябва да бъде от интерес за тебе? Първо, защото Исус наредил на последователите си да честват възпоменанието на неговата смърт, което показва колко важен е съдебният процес, довел до нея. Второ, необходимо е да знаем дали обвиненията срещу Исус били верни. И трето, жертвата, която Исус доброволно принесъл, давайки живота си, е от голямо значение за нас и за бъдещето ни. (Лука 22:19; Йоан 6:40)

Когато се състоял съдебният процес срещу Исус, Палестина била под властта на Рим. Римляните позволявали на юдейските религиозни водачи да съдят юдеите според собствения им закон, но явно не им давали право да наказват престъпниците със смъртно наказание. Затова Исус бил арестуван от своите религиозни врагове сред юдеите, но бил убит от римляните. Неговата проповедна дейност толкова пречела на религиозните водачи в онези дни, че те решили да го убият. Но искали да изглежда, че убийството му е извършено по законен начин. Като изследвал опитите им да постигнат целта си, един професор по право бил подтикнат да нарече случилото се „най–ужасното престъпление, познато в историята на съдебната практика“.a

Една нередност след друга

Законът, даден на Моисей за израилтяните, е наречен „най–великата и напредничава правна система, прилагана някога“. По времето на Исус обаче равините, които създавали правила за всичко, добавили към него множество постановления, голяма част от които по–късно били включени в Талмуда. (Виж блока „Юдейските закони през първи век“ на 20 страница.) Дали при процеса срещу Исус били спазени библейските, както и добавените към тях закони?

Дали арестуването на Исус било вследствие на непротиворечащи си показания, дадени от двама свидетели пред съда по отношение на конкретно престъпление? Това било едно от изискванията за законен арест. През първи век в Палестина ако един юдей смятал, че даден закон е нарушен, предявявал обвинението си пред съда по време на редовните заседания. Съдът нямал право да повдигне обвинения, но само да ги проучи. Единствените обвинители били свидетелите на извършеното престъпление. Съдебната процедура започвала, когато показанията на поне двама свидетели съвпадали. После се повдигало обвинение, водещо до арестуването на предполагаемия извършител на престъплението. Не било достатъчно само един свидетел да даде показания. (Второзаконие 19:15) Но в случая на Исус юдейските религиозни водачи търсели „най–подходящия начин“ да го убият. Той бил заловен, когато се появил „удобен случай“ — през нощта и „без да има множество наоколо“. (Лука 22:2, 5, 6, 53)

По време на ареста на Исус нямало повдигнато обвинение срещу него. Свещениците и Синедрионът, юдейският върховен съд, започнали да търсят свидетели едва след като той бил заловен. (Матей 26:59) Те не успели да намерят двама свидетели, чиито показания да съвпадат. Освен това в задълженията на съда дори не влизало да търси свидетели. Адвокатът Тейлър Инес казва: „Да съдиш един човек, особено когато става въпрос за живота му, без преди това конкретно да си посочил престъплението, заради което го съдиш, с право се смята за грубо нарушение на закона.“

Исус бил хванат от тълпата и отведен в къщата на Анна, предишният първосвещеник, който започнал да го разпитва. (Лука 22:54; Йоан 18:12, 13) С действията си Анна пренебрегнал изискването обвинения в тежки престъпления да бъдат повдигани и разглеждани през деня, а не през нощта. Нещо повече, установяването на фактите трябвало да стане в открито заседание на съда, а не при закрити врати. Тъй като разбирал, че разпитът, на който бил подложен от Анна, е незаконен, Исус отговорил: „Защо питаш мене? Питай онези, които чуха какво им говорих. Ето, те знаят какво съм казал.“ (Йоан 18:21) Анна трябвало да разпитва свидетелите, а не обвиняемия. Забележката на Исус трябвало да подтикне един честен съдия да се придържа към съдебната процедура, но явно Анна не се интересувал от въздаването на справедливост.

Заради думите си Исус получил плесница от един от стражите и това не била единствената проява на насилие спрямо него през тази нощ. (Лука 22:63; Йоан 18:22) Според закона за градовете за убежище, записан в 35 глава на библейската книга Числа, обвиняемият трябвало да бъде защитен от несправедливо отношение, докато вината му не бъде установена. Следователно на Исус трябвало да му бъде осигурена такава защита.

След това Исус бил отведен в дома на първосвещеника Каиафа, където незаконният нощен процес продължил. (Лука 22:54; Йоан 18:24) Там, в разрез с всякаква справедливост, свещениците се опитали да намерят „лъжливо свидетелство срещу Исус, за да го убият“, но нямало двама свидетели, чиито показания относно казаното от Исус да съвпадат. (Матей 26:59; Марко 14:56–59) Затова първосвещеникът се опитал да накара Исус да уличи сам себе си. Той го попитал: „Нищо ли няма да отговориш? Не чуваш ли какво свидетелстват против тебе?“ (Марко 14:60) Но постъпката му била незаконна. Адвокатът Инес, цитиран по–горе, обяснява: „Задаването на такъв въпрос на обвиняемия и осъждането му въз основа на думите му било нарушение на закона.“

Най–накрая обвинителите намерили нещо, за което да се хванат. В отговор на въпроса им „Ти ли си Христос, Синът на Благословения?“ Исус казал: „Аз съм. И вие ще видите Човешкия син, седящ отдясно на Силния и идващ с небесните облаци.“ Свещениците сметнали това за богохулство и ‘всички решили, че Исус заслужава да умре’. (Марко 14:61–64)b

Според Моисеевия закон съдебните процеси трябвало да се провеждат публично. (Второзаконие 16:18; Рут 4:1) Но процесът срещу Исус бил воден тайно. Не било позволено на никого да говори в негова защита. Не било разследвано твърдението му, че е Месията. Също така Исус нямал възможността да извика свидетели, които да го защитят. Липсвало и обичайното за един процес гласуване на съдиите дали обвиняемият е виновен, или невинен.

Пред Пилат

Тъй като юдеите явно нямали право да убият Исус, го завели при римския управител Понтий Пилат. Първият въпрос, който Пилат им задал, бил: „В какво обвинявате този човек?“ Знаейки, че Пилат няма да признае тяхното фалшиво обвинение за богохулство, юдеите се опитали да го накарат да осъди Исус, без да разследва фактите. Те му казали: „Ако този човек не беше престъпник, нямаше да го доведем при тебе.“ (Йоан 18:29, 30) Но Пилат отхвърлил този довод и затова юдеите отправили ново обвинение: „Установихме, че този човек покварява народа ни, забранява плащането на данъци на императора и казва за себе си, че е Христос, царят.“ (Лука 23:2) По този начин те хитро сменили обвинението си от богохулство в измяна.

Обвинението, че Исус „забранява плащането на данъци“, било пълна лъжа и юдеите знаели това. Исус учел другите точно на обратното. (Матей 22:15–22) А що се отнася до твърдението, че Исус нарича себе си цар, Пилат бързо разбрал, че човекът пред него не представлява заплаха за Рим. „Не намирам никаква вина в него“, заявил той. (Йоан 18:38) Пилат бил убеден в невинността на Исус по време на целия процес.

Най–напред Пилат се опитал да пусне Исус, възползвайки се от обичая за освобождаването на един затворник по случай Пасхата. Но в крайна сметка той освободил Варава, който бил осъден за размирици и за убийство. (Лука 23:18, 19; Йоан 18:39, 40)

Следващият опит на римския управител да освободи Исус бил да намери компромис. Той наредил Исус да бъде бичуван. След това позволил на войниците да го облекат в пурпурна дреха, да сложат на главата му венец от тръни, да го бият и да му се подиграват. После за пореден път Пилат обявил Исус за невинен. С други думи той искал да каже на свещениците: ‘Това не ви ли е достатъчно?’ Вероятно се надявал видът на измъчвания от римляните мъж да задоволи жаждата им за отмъщение или да събуди съжаление у тях. (Лука 23:22) Но не станало така.

В повествованието четем: „Пилат търсеше възможност да освободи [Исус]. Но юдеите викаха: ‘Ако освободиш този човек, не си приятел на императора. Всеки, който твърди, че е цар, говори против императора.’“ (Йоан 19:12) По онова време на власт бил император Тиберий, който бил известен с това, че убивал всекиго, когото сметнел за нелоялен, дори и високопоставени служители. Пилат вече бил разгневил юдеите и не можел да си позволи да рискува повече и да бъде обвинен в нелоялност. Думите на тълпата били прикрита заплаха, или изнудване, и Пилат се изплашил. Той се поддал на натиска и заповядал Исус, който бил напълно невинен, да бъде прикован на стълб. (Йоан 19:16)

Преглед на доказателствата

Много специалисти по право изследват записаното в евангелията за съдебния процес срещу Исус. Те стигат до заключението, че той е подигравка със справедливостта. Един адвокат пише: „Това, че процесът започнал и приключил с произнасянето на официална присъда между полунощ и сутринта, било нарушение на нормите и наредбите на еврейския закон, както и на принципите на правосъдието.“ А един професор по право казва: „По време на целия процес имало толкова много нарушения на закона и очевидни нередности, че все едно съдът извършил убийство.“

Исус бил невинен. Но той знаел, че смъртта му била необходима за спасението на смирените хора. (Матей 20:28) Любовта му към справедливостта била толкова голяма, че той понесъл най–отявлената проява на несправедливост, извършвана някога. Той направил това за нас, грешните хора. Нека никога не забравяме това!

[Бележки под линия]

[Блок/Снимка на страница 20]

Юдейските закони през първи век

Юдейската устна традиция, записана през първите векове от нашата ера, но за която се твърди, че е от дълбока древност, съдържала следните постановления относно съдебните процеси по тежки престъпления:

▪ Първо се изслушват доводите за оправдание

▪ Съдиите трябва да направят всичко възможно да спасят обвиняемия

▪ Съдиите могат да привеждат доводи в полза на обвиняемия, но не и против него

▪ Свидетелите трябва да бъдат предупредени относно сериозността на своята роля

▪ Свидетелите се разпитват поотделно и не в присъствието един на друг

▪ Показанията им по всички съществени факти — дата, място, час и други — трябва да съвпадат

▪ Обвиненията трябва да бъдат повдигани и разглеждани през деня, а не през нощта

▪ Съдебни дела не се водят в навечерието на съботен ден или на празник

▪ Процесът може да започне и да завърши на същия ден, ако присъдата е благоприятна. В противен случай той трябва да приключи на следващия ден. Тогава присъдата се произнася и изпълнява

▪ Съдебните дела по тежки престъпления се водят най–малко от 23 съдии

▪ Съдиите гласуват за оправдание или за осъждане един по един, започвайки от най–младия. Секретари записват оправдателните гласове и осъдителните гласове

▪ За оправдание е достатъчно обикновено мнозинство, но за осъждане се изисква мнозинство с два гласа повече. Ако гласувалите за осъждане са обикновено мнозинство, броят на съдиите трябва да се увеличи с двама и това се повтаря, докато се вземе валидно решение

▪ Издаването на осъдителна присъда, без поне един от съдиите да е на страната на обвиняемия, е невалидно. Единодушно взетото решение за виновност е смятано за „знак за заговор“

Нередности в процеса срещу Исус

▪ Съдът не изслушал никакви аргументи, нито свидетели в защита на Исус

▪ Нито един от съдиите не направил опит да защити Исус. Те били негови врагове

▪ Свещениците потърсили лъжесвидетели, за да осъдят Исус на смърт

▪ Процесът се състоял нощем при закрити врати

▪ Процесът започнал и завършил в рамките на един ден, в навечерието на празник

▪ Исус бил арестуван, без преди това да е било повдигнато обвинение

▪ Твърдението на Исус, че е Месията, което било сметнато за богохулство, не било разследвано

▪ Когато Исус бил заведен при Пилат, обвинението срещу него било сменено

▪ Обвиненията били лъжливи

▪ Пилат обявил Исус за невинен, но въпреки това го предал на смърт

[Блок на страница 22]

Свидетели, носещи кръвна вина

В юдейските съдилища преди да дадат показания, свидетелите по тежки престъпления получавали следното предупреждение относно стойността на живота:

„Вероятно възнамерявате да свидетелствате въз основа на предположение, слух или думите на друг свидетел. Може би си мислите, че сте чули това от надежден източник. Или може би не знаете, че ще ви задаваме различни въпроси и ще разследваме думите ви. Трябва да знаете, че законите, прилагани при дела за имущество, се различават от тези при дела по тежки престъпления. При първите обвиняемият плаща пари и се прави изкупление за прегрешението му. При делата по тежки престъпления кръвта [на обвиняемия] и кръвта на онези, които е трябвало да се родят от него [несправедливо осъдения], лежи върху онзи [който лъжесвидетелства] за вечни времена.“ („Вавилонски талмуд“, „Синедрион“, 37а)

Ако обвиняемият бил сметнат за виновен, свидетелите трябвало да изпълнят присъдата. (Левит 24:14; Второзаконие 17:6, 7)