„Наистина, този човек беше Божи син“

Вече е „шестият час“, или обяд. Необичайна тъмнина обхваща „цялата земя и продължава до деветия час“, което е около 15 ч. (Марко 15:33) Странната тъмнина не е причинена от слънчево затъмнение. То би се появило по време на новолуние, но сега е периодът на Пасхата, когато луната е пълна. А и тази тъмнина продължава повече от няколко минути, както е при затъмнение. Следователно Бог е причинил тъмнината!

Представи си как въздейства това на онези, които се подиграват на Исус. Докато трае тъмнината, четири жени се приближават до мъченическия стълб. Това са майката на Исус, Саломия, Мария Магдалина и Мария, майката на Яков Малкия.

Апостол Йоан е заедно със скърбящата майка на Исус „край мъченическия стълб“. Мария гледа как синът, когото е родила и отгледала, е провесен и страда. Тя се чувства така, сякаш е пронизана от „дълъг меч“. (Йоан 19:25; Лука 2:35) Въпреки силната болка Исус мисли за нея. Той с усилие кимва към Йоан и казва на майка си: „Жено, ето сина ти!“ Тогава кимва към Мария и казва на Йоан: „Ето майка ти!“ (Йоан 19:26, 27)

Исус поверява грижите за майка си, която очевидно вече е вдовица, на апостола, когото особено обича. Исус знае, че природените му братя, другите синове на Мария, още не са повярвали в него. Затова взема мерки някой да се грижи не само за физическите, но и за духовните нужди на майка му. Какъв чудесен пример!

В края на тъмнината Исус казва: „Жаден съм.“ Така се сбъдва Писанието. (Йоан 19:28; Псалм 22:15) Исус усеща, че Баща му е оттеглил защитата си от него, за да бъде изпитана верността му докрай. Христос извиква на арамейски език с галилейски диалект „Или, Или, лама савахтани?“, което означава „Боже мой, Боже мой, защо ме изостави?“. Някои от стоящите наблизо го разбират погрешно и възкликват: „Виж! Той вика Илия.“ Един от тях изтичва, закрепва гъба с кисело вино за тръстикова пръчка и я подава на Исус да пие. Другите обаче казват: „Оставете го! Нека да видим дали Илия ще дойде да го свали оттам.“ (Марко 15:34–36)

Тогава Исус извиква: „Изпълнено е!“ (Йоан 19:30) Да, той е изпълнил всичко, за което Баща му го е изпратил на земята. Накрая Исус казва: „Татко, в твоите ръце предавам духа си.“ (Лука 23:46) Така Исус предава на Йехова жизнената си сила, уверен, че Бог ще го върне към живот. С несломимо упование в Бога Христос отпуска глава и издъхва.

Тогава настъпва голямо земетресение, от което скалите се разцепват. То е толкова силно, че гробниците край Йерусалим се отварят и телата са изхвърлени навън. Минувачите, които виждат мъртвите тела, влизат в „светия град“ и съобщават какво са видели току–що. (Матей 12:11; 27:51–53)

Когато Исус умира, дългата и тежка завеса, разделяща Най–святото от Святото отделение в Божия храм, се раздира на две, от горе до долу. Това удивително събитие е проява на Божия гняв срещу онези, които са убили Сина му, и показва, че пътят към Най–святото, самите небеса, вече е отворен. (Евреи 9:2, 3; 10:19, 20)

Ясно е защо хората изпитват силен страх. Стотникът, който отговаря за екзекуцията, заявява: „Наистина, този човек беше Божи син.“ (Марко 15:39) Той може да е присъствал на процеса пред Пилат, когато се е обсъждало дали Исус е Божи син. Сега стотникът е убеден, че Исус е праведен и че наистина е Син на Бога.

Смутени от необичайните събития, други се връщат по домовете си, „като се удрят в гърдите“ в знак на мъка и срам. (Лука 23:48) Сред онези, които наблюдават от разстояние, са много жени, ученички на Исус, които понякога са пътували заедно с него. И те са развълнувани от всички тези забележителни събития.