Какво можем да кажем за текстовете, „доказващи“ троицата?

КАЗВА се, че някои библейски текстове дават доказателства в подкрепа на троицата. Но когато четем такива текстове, трябва да помним, че библейските и историческите доказателства не подкрепят троицата.

Всяко позоваване на Библията, предлагано като доказателство, трябва да бъде разбирано в контекста на последователното учение на цялата Библия. Много често истинското значение на един такъв текст се изяснява от контекста на съседните стихове.

Трима в един

„НОВА католическа енциклопедия“ предлага три такива „доказателствени“ текста, но и признава следното: „Доктрината за Светата Троица не е поучавана от С[тария] з[авет]. В Н[овия] з[авет] най–старото доказателство е в Павловите послания, особено във 2 Кор 13.13 [стих 14 в някои Библии], и 1 Кор 12.4–6. В евангелията доказателство за троицата се намира ясно изразено само във формулата за кръщение в Мт 28.19.“

В тези стихове трите „личности“ са изброени по следния начин според „Български превод на Библията“, 1932 г. Второ Коринтяни 13:14 поставя трите заедно така: „Благодатта на Господа Исуса Христа, и любовта на Бога и общението на Светия Дух да бъде с всички вас.“ Първо Коринтяни 12:4–6 казва: „Дарбите са различни; но Духът е същият. Службите са различни; но Господ е същият. Различни са и действията; но Бог е същият, Който върши всичко във всичките човеци.“ А в Матей 28:19 четем: „Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия дух.“

Дали тези стихове казват, че Бог, Христос и светият дух образуват едно троично Божество, че те са равни по същност, сила и вечност? Не, не казват, както и изброяването на трима души, например Георги, Иван и Петър, не означава, че те са трима в един.

За този начин на позоваване Cyclopedia of Biblical, Theological, and Ecclesiastical Literature [„Енциклопедия на библейската, теологичната и църковна литература“] от Маклинтък и Стронг признава, че той „доказва само, че има три назовани обекта, . . . но това само̀ по себе си не доказва, че трите принадлежат непременно към божествената същност, и заслужават равна божествена почит“.

Макар и да подкрепя троицата, този източник казва относно 2 Коринтяни 13:13 (14): „Не бихме могли с основание да направим заключение, че те притежават равен авторитет, или еднаква същност.“ А за Матей 28:18–20 казва: „Този текст обаче, взет сам за себе си, не би доказал убедително нито персоналността на трите споменати обекта, нито тяхната равнопоставеност или божественост.“

Когато Исус бил покръстен, Бог, Исус и светият дух също били споменати в същия контекст. Исус „видя Божия Дух, че слизаше като гълъб и се спускаше на него“. (Матей 3:16, БП–24) Това обаче не казва, че трите са един. Авраам, Исаак и Яков многократно са споменавани заедно, но това не ги прави един. Петър, Яков и Йоан са назовани заедно, но това също не ги прави един. Нещо повече, божият дух се спуснал на Исус при неговото покръстване, показвайки, че до този момент Исус не бил помазан с духа. И като е така, как би могъл той да бъде част от една троица, където винаги би бил едно със светия дух?

Друга препратка, която говори за трите заедно, се намира в някои по–стари преводи на Библията в 1 Йоан 5:7. Учените обаче потвърждават, че тези думи първоначално не са били в Библията, а са били добавени доста по–късно. Повечето съвременни преводи с право пропускат този неверен стих.

Други „доказателствени“ текстове се отнасят само до взаимоотношенията между две личности — Бащата и Исус. Нека да разгледаме някои от тях.

„Аз и Отец едно сме“

ТОЗИ текст в Йоан 10:30 често бива цитиран в подкрепа на троицата, въпреки че там не се споменава трета личност. Но самият Исус посочил какво имал предвид с това, че той и баща му са „едно“. В Йоан 17:21, 22 той се молел на Бога неговите ученици „да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас, . . . за да бъдат едно, както и Ние сме едно“. Дали Исус се молел всички негови ученици да станат едно същество? Не, очевидно Исус се молел те да бъдат обединени в мисъл и цел, както били той и Бог. — Виж също 1 Коринтяни 1:10.

В 1 Коринтяни 3:6, 8, „Верен“, Павел казва: „Аз посадих, Аполос напои . . . Този, който сади, и този, който напоява, са едно.“ Павел не искал да каже, че той и Аполос са две личности в едно; той имал предвид, че те били обединени в една и съща цел. Гръцката дума, която Павел използувал тук за „едно“ (хен), е от среден род, буквално „едно (нещо)“, показвайки единомислие в сътрудничеството. Това е същата дума, която Исус използувал в Йоан 10:30, за да опише взаимоотношенията си със своя Отец. Това е и същата дума, която Исус използувал в Йоан 17:21, 22. Така че когато в тези случаи той използувал думата „едно“ (хен), той говорел за единство на мисъл и цел.

По отношение на Йоан 10:30, Жан Калвин (който бил поддръжник на троицата) в книгата Commentary on the Gospel According to John [„Коментари върху евангелието според Йоан“] казал: „Древните неправилно са използували този пасаж, за да докажат, че Христос е . . . от едно и също естество с Отеца. Защото Христос не говори за единството на същността, а за съгласието, което той има с Отеца.“

Точно в контекста на стиховете след Йоан 10:30 Исус енергично доказал, че с тези свои думи той не твърдял, че е Бог. Той попитал юдеите, които погрешно направили това заключение и искали да го убият с камъни: „На Този ли, когото Бог освети и прати на света, вие казвате: Богохулствуваш; защото рекох: Аз съм Божи Син?“ (Йоан 10:31–36, „Верен“) Не, Исус не твърдял, че е Бог–Син, но че е Син на Бога.

„Правеше Себе Си равен Богу“?

ДРУГ стих, предлаган като подкрепа за троицата, е Йоан 5:18 (СИ–93). Там се казва, че юдеите (както в Йоан 10:31–36) искали да убият Исус, защото „наричаше Бога Свой Отец, като правеше Себе Си равен Богу“.

Но кой казал, че Исус правел себе си равен на Бога? Исус не го казал. Той защитил себе си от това фалшиво обвинение още в следващия стих (19): „Затова Исус им рече: . . . Не може Синът да върши от само Себе Си нищо, освен това, което вижда да върши Отец.“

С това Исус показал на юдеите, че той не бил равен на Бога и следователно не би могъл да действува по своя собствена инициатива. Можем ли да си представим някой равен на Всемогъщия Бог да каже, че не би могъл „да върши от само Себе Си нищо“? (Сравни Даниил 4:34, 35.) Интересно е да се отбележи, че контекстът както на Йоан 5:18, така и на 10:30 показва, че Исус се бранил срещу фалшивите обвинения на юдеите, които, подобно на поддръжниците на троицата, стигали до погрешни заключения!

„Равен Богу“?

ВЪВ Филипяни 2:6, според „Синодално издание“, 1993 г., се казва за Исус: „Който, бидейки в образ Божий, не счете за похищение да бъде равен Богу.“ „Цариградско издание на Библията“, 1871 г. предава този стих по почти същия начин. Известен брой такива преводи все още се използуват от някои хора, за да подкрепят идеята, че Исус бил равен на Бога. Но забележи как други преводи предават този стих:

1924 г.: „който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога“. „Български превод на Библията“.

1965 г.: „Той — действително от божествено естество! — никога самоуверено не направи себе си равен на Бога.“ Das Neue Testament [„Новият завет“], ревизирано издание на Фридрих Пфефлин.

1968 г.: „който, макар и в образа на Бога, не сметна себе си равен на Бога, нещо, което алчно да направи свое“. La Bibbia Concordata [„Ла Биббиа Конкордата“].

1976 г.: „Той винаги имал естеството на Бога, но не смятал, че насила трябва да се опита да стане равен на Бога.“ „Версия на днешен английски“.

1984 г.: „който, макар и да бил съществувал в божия образ, дори и не помислил да заграбва нещо, а именно, да бъде равен на Бога“. „Свето писание — Превод на новия свят“.

1994 г.: „Който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва да държи като плячка равенството с Бога.“ „Верен“.

Някои обаче твърдят, че дори тези по–точни преводи подсказват, че (1) Исус вече имал равенство, но не искал да държи на него, или че (2) той нямал нужда да заграбва равенството, защото вече го имал.

По този повод, в книгата The Epistle of Paul to the Philippians [„Посланието на Павел до Филипяните“] Ралф Мартин казва относно гръцкия език на оригинала: „Под въпрос е обаче, дали смисълът на глагола може да се измести от своето истинско значение ‘да заграбя’, ‘да грабна насила’ към значението ‘да държа здраво’.“ The Expositor’s Greek Testament [„Тълковен гръцки завет“] също казва: „Не можем да намерим нито един пасаж, където ἁρπάζω [харпа̀зо], или коя да е от нейните производни, има смисъл на ‘задържане във владение’, ‘запазване’. Изглежда [тази дума] неизменно означава ‘заграбвам’, ‘грабвам насила’. Така че е недопустимо да се измества от истинското значение ‘да сграбча’ към значение, което е напълно различно — ‘държа здраво’.“

От гореказаното става очевидно, че преводачите на Библии, като например „Синодално издание“ и „Цариградско издание на Библията“, изкривяват правилата, за да подкрепят тринитарни интереси. Далеч от мисълта Исус да е смятал, че е правилно да бъде равен на Бога, гръцкият език на Филипяни 2:6, когато бъде четен обективно, показва точно обратното — че Исус не е смятал това за правилно.

Контекстът на заобикалящите стихове (3–5, 7, 8, СИ–93) поясняват как трябва да бъде разбиран стих 6. Филипяните били подканени: „От смиреномъдрие смятайте един другиго за по–горен от себе си.“ След това Павел използува Христос като забележителен пример на тази нагласа: „Вие трябва да имате същите мисли, каквито е имал Иисус Христос.“ Какви „мисли“? Че ‘не е считал за похищение да бъде равен Богу’? Не, това би било точно обратното на онова, което се подчертавало! Напротив, Исус, който ‘считал Бога за по–благ от себе си’, никога не би ‘заграбил равенството с Бога’; вместо това той ‘смирил Себе Си и станал послушен до смърт’.

Със сигурност тези думи не може да са казани за каквато и да е било част от Всемогъщия Бог. Те са казани за Исус Христос, който тук точно онагледява мисълта на Павел, а именно — колко са важни смирението и подчинението спрямо по–висшия и Създателя — Йехова Бог.

„Аз съм“

ВЙОАН 8:58 според редица преводи, като например „Синодално издание“, Исус казва: „Преди Авраам да е бил, Аз съм.“ Дали тук Исус учел, както твърдят поддръжниците на троицата, че той бил познат под титлата „Аз съм“? И както още твърдят те, означава ли това, че той е бил Йехова в Еврейските писания, щом като „Български превод на Библията“, 1924 г. в Изход 3:14 казва: „Бог рече на Моисея: Аз съм Оня, Който съм“?

В Изход 3:14 (БП–24) изразът „Аз съм“ е използуван като титла за Бога, за да покаже, че той наистина съществува и ще направи това, което е обещал. The Pentateuch and Haftorahs [„Петокнижие и Хафторас“], издадена от д–р Дж. Х. Херц, казва за тази фраза: „За израилтяните в плен това явно означавало: ‘Макар и още да не е проявил Своята сила спрямо вас, Той ще я прояви; Той е вечен и непременно ще ви избави.’ Повечето съвременни преводачи следват Раши [френски коментатор на Библията и Талмуда] в предаването на [Изход 3:14] ‘Аз ще бъда, какъвто ще бъда’.“

Изразът в Йоан 8:58 е доста по–различен от този, използуван в Изход 3:14. Исус не го използувал като име или титла, а като начин на обяснение на своето предчовешко съществуване. Затова обърни внимание как някои други преводи на Библията предават Йоан 8:58:

1869 г.: „Още преди Авраам да е бил, Аз съм бил.“ The New Testament [„Новият завет“] от Дж. Р. Нойес.

1935 г.: „Аз съществувах преди да бъде роден Авраам!“ The Bible—An American Translation [„Библията — един американски превод“] от Дж. М. П. Смит и Е. Дж. Гудспийд.

1965 г.: „Преди да бъде роден Авраам, аз вече бях този, който съм.“ Das Neue Testament [„Новият завет“] от Йорг Цинк.

1981 г.: „Аз бях жив преди да бъде роден Авраам!“ The Simple English Bible [„Библия на прост английски“].

1984 г.: „Преди Авраам да започне да съществува, аз съм бил.“ „Свето Писание — Превод на новия свят“.

Така истинският смисъл на гръцкия израз, използуван тук, е, че създаденият от Бога „първороден“, Исус, съществувал много преди да бъде роден Авраам. — Колосяни 1:15; Притчи 8:22, 23, 30; Откровение 3:14, СИ–93.

Отново контекстът показва, че това е правилното разбиране. Този път юдеите искали да убият с камъни Исус, защото твърдял, че ‘е видял Авраама’ макар че, както казали те, той още нямал 50 години. (стих 57) Естественият отговор на Исус бил да им каже истината за своята възраст. И той затова им казал, че ‘бил жив преди да бъде роден Авраам!’. — „Библия на прост английски“.

‘Словото беше Бог’

ВЙОАН 1:1 в „Синодално издание“ четем: „В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото.“ Поддръжниците на троицата твърдят, че това означава, че „Словото“ (на гръцки хо ло̀гос), което дошло на земята като Исус Христос, било самият Всемогъщ Бог.

Забележи обаче, че тук отново контекстът полага основата за точното разбиране. И „Синодално издание“ казва: „Словото беше у Бога.“ (Курсивът наш.) Някой, който е „у“ друг човек, не може да бъде същият като този друг човек. В съгласие с това списанието Journal of Biblical Literature [„Журнал за библейска литература“], издавано от йезуита Джоузеф А. Фитцмайер, отбелязва, че ако последната част на Йоан 1:1 се тълкува със значение „Богът“, то това „би противоречало на предшествуващата част на изречението“, където се казва, че Словото беше у Бога.

Забележи също как други преводачи предават тази част от стиха:

1808 г.: „и словото беше бог“. The New Testament in an Improved Version, Upon the Basis of Archbishop Newcome’s New Translation: With a Corrected Text [„Новият завет в подобрена версия, въз основа на новия превод на архиепископ Нюкъм: с коригиран текст“].

1864 г.: „и бог беше словото“. The Emphatic Diaglott [„Емфатичен двуезичен превод“], подредно четене, от Бенджамин Уилсън.

1928 г.: „и Словото беше божествено същество“. La Bible du Centenaire [„Ла Библ дю Сантнер“], L’Evangile selon Jean, [„Евангелие от Йоан“], от Морис Гогел.

1935 г.: „и Словото беше божествено“. „Библията — един американски превод“ от Дж. М. П. Смит и Е. Дж. Гудспийд.

1946 г.: „и от божествен вид беше Словото“. Das Neue Testament [„Новият завет“] от Лудвиг Тиме.

1950 г.: „и Словото беше бог“. New World Translation of the Christian Greek Scriptures [„Християнски гръцки писания — Превод на новия свят“].

1958 г.: „и Словото беше бог“. The New Testament [„Новият завет“] от Джеймс Л. Томанек.

1975 г.: „и бог (или — от божествен вид) беше Словото“. Das Evangelium nach Johannes [„Евангелие от Йоан“] от Зигфрид Шулц.

1978 г.: „и богоподобен вид беше Логосът“. Das Evangelium nach Johannes [„Евангелие от Йоан“] от Йоханес Шнайдер.

В Йоан 1:1 два пъти се среща гръцкото съществително тео̀с (бог). Първият път се отнася за Всемогъщия Бог, у когото било Словото („и Словото [ло̀гос] беше у Бога [форма на тео̀с]“). Това първо тео̀с е предшествувано от думата тон — форма на гръцкия определителен член, която посочва ясно изразена идентичност, в този случай Всемогъщия Бог („и Словото беше у Бога“).

От друга страна, пред второто тео̀с в Йоан 1:1 няма член. Така че буквалният превод ще гласи: „и бог беше Словото“. Ние виждаме обаче, че много преводачи предават това второ тео̀с (предикативно име) като „божествено“, „богоподобно“ или само като „бог“ без членна форма. На какво основание правят те това?

Гръцкият език „койнѐ“ имал определителен член, но нямал неопределителен член. Така че когато предикативното име не е предхождано от определителен член, то може да е неопределено в зависимост от контекста.

„Журнал за библейска литература“ казва, че изрази „с безчленен предикат, предхождащ глагола, имат предимно квалитативен [изразяващ качества] смисъл“. Както отбелязва този „Журнал“, това показва, че ло̀гос–ът може да бъде оприличен на бог. Относно Йоан 1:1 той също казва: „Квалитативната сила на предиката е толкова явна, че съществителното [тео̀с] не може да бъде разглеждано като определено.“

Така Йоан 1:1 подчертава качествата на Словото — че то е „божествено“, „богоподобно“, „бог“, но не и Всемогъщият Бог. Това е в хармония с останалата част на Библията, която показва, че Исус, наричан тук „Словото“ в ролята си на Говорител на Бога, бил послушен подчинен, изпратен на земята от Онзи, който му бил Висшестоящ — Всемогъщия Бог.

Има много други библейски стихове, в които почти всички преводачи на езици, притежаващи неопределителен член, поставят неопределителен член, когато превеждат гръцки изречения със същата структура. Например в Марко 6:49, когато учениците видели Исус, ходещ по водата, King James Version [„Версия на крал Яков“] казва: „Те предположиха, че това е един дух.“ В койнѐ няма неопределителен член пред „дух“. Но почти всички преводи на езици, които имат неопределителен член, го поставят там, за да може преводът да отговаря на контекста. По същия начин, след като Йоан 1:1 показва, че Словото било у Бога, то не би могло да бъде Бог, а било „[един, някакъв] бог“, или „божествено“.

Джоузеф Хенри Теър, теолог и учен, който работил над American Standard Version [„Американска стандартна версия“], просто заявява: „Логосът бил божествен, но не бил божественото Същество.“ А йезуитът Джон Л. Макензи писал в своя Dictionary of the Bible [„Речник на Библията“]: „Йн 1:1 правилно трябва да бъде преведен . . . ‘словото беше едно божествено същество’.“

Нарушаване на правило?

НЯКОИ твърдят обаче, че такива преводи нарушават едно правило от граматиката на койнѐ, публикувана от гръцкия учен Е. С. Колуел през 1933 г. Той твърдял, че в гръцкия език предикативното име „има [определителен] член, когато следва глагола; то няма [определителен] член, когато предхожда глагола“. С това той искал да каже, че предикативното име, предхождащо глагола, трябва да бъде разбирано, като че има определителен член пред себе си. В Йоан 1:1 второто съществително (тео̀с), предикативът, предхожда глагола — „и [тео̀с] беше Словото“. Затова — твърдял Колуел — Йоан 1:1 трябва да се чете „и Бог[ът] беше Словото“.

Но разгледай само два примера, които се намират в Йоан 8:44. Там Исус казва за Дявола: „Той беше открай човекоубиец“ и „защото е лъжец“. Също както в Йоан 1:1, в гръцкия език предикативните съществителни („човекоубиец“ и „лъжец“) предхождат глаголите („беше“ и „е“). И пред двете съществителни няма неопределителен член, защото в койнѐ нямало неопределителен член. Но повечето преводи поставят там неопределителен член, защото гръцката граматика и контекстът го изискват. — Виж също Марко 11:32; Йоан 4:19; 6:70; 9:17; 10:1; 12:6.

Колуел трябвало да признае това по отношение на предикативното съществително, тъй като казал: „То е неопределено в тази позиция само когато контекстът го изисква.“ Следователно и той се съгласява, че когато контекстът го изисква, преводачите могат да вмъкнат неопределителен член пред съществителното в този вид структура на изречението.

Дали контекстът изисква неопределителен член в Йоан 1:1? Да, защото цялата Библия свидетелствува, че Исус не е Всемогъщият Бог. Така че не съмнителното граматично правило на Колуел, а контекстът трябва да ръководи преводача в такива случаи. И от многото преводи, които поставят неопределителен член в Йоан 1:1 и на други места, става очевидно, че много учени не са съгласни с такова изкуствено правило, както не се съгласява с него и божието Слово.

Няма противоречие

ДАЛИ когато се каже, че Исус Христос е „бог“, това е в противоречие с библейското учение, че има само един Бог? Не, тъй като Библията понякога използува този термин относно могъщи същества. Псалм 8:5 (БП–24) казва: „Ти си го направил [човека] само малко по–долен от Божеството [на еврейски елохѝм]“, тоест ангелите (виж бел. под линия). В своята защита срещу обвинението на юдеите, че уж се провъзгласявал за Бог, Исус отбелязал, че ‘са наречени богове ония, към които било отправено словото Божие’, тоест човешките съдии. (Йоан 10:34, 35, СИ–93; Псалм 82:1–6) Дори Сатан е наречен „богът на тоя свят“ във 2 Коринтяни 4:4.

Исус има позиция далеч по–висока от тази на ангелите, несъвършените хора или Сатан. След като за тях се говори като за „богове“, за могъщи личности, със сигурност Исус може да бъде и е „бог“. Поради своята несравнима позиция на взаимоотношения с Йехова, Исус е „Бог могъщ“. — Йоан 1:1; Исаия 9:6.

Но нима изразът „Бог могъщ“, започващ с главна буква, не показва, че Исус по някакъв начин е равен на Йехова Бог? Не, ни най–малко. Исаия просто пророкувал, че това е едно от четирите имена, с които щял да бъде наричан Исус, и в българския език такива имена се пишат с главна буква. И макар че Исус е наречен „могъщ“, може да има само един, който е „Всемогъщ“. Да наричаме Йехова Бог „Всемогъщ“ не би имало голямо значение, ако не съществуваха други, които също биват наричани богове, но които заемат по–нисша или подчинена позиция.

„Бюлетин на Библиотеката на Джон Райландс“ в Англия отбелязва, че според католическия теолог Карл Ранер, ако терминът тео̀с е използуван в стихове като Йоан 1:1 по отношение на Христос, то „в нито един от тези случаи ‘тео̀с’ не е използуван по такъв начин, че да идентифицира Исус с онзи, който навсякъде другаде в Новия завет фигурира като ‘хо Теос’, тоест Върховния Бог“. „Бюлетин“–ът добавя още: „Ако писателите на Новия завет смятали за толкова важно това верните християни да изповядват, че Исус е ‘Бог’, тогава как да се обясни почти пълната липса точно на тази форма на изповедание в Новия завет?“

Но какво да кажем за думите на апостол Тома, който казал на Исус „Господ мой и Бог мой!“ в Йоан 20:28? За Тома Исус бил като „бог“, особено в свръхестествените обстоятелства, които предизвикали неговото възклицание. Някои учени предполагат, че Тома може просто да е направил едно емоционално възклицание на удивление, казано на Исус, но насочено към Бога. Във всеки случай Тома не мислел, че Исус е Всемогъщият Бог, тъй като и той, и всички други апостоли знаели, че Исус никога не твърдял, че е Бог, но учел, че само Йехова е „единия истинен Бог“. — Йоан 17:3.

И отново контекстът ни помага да разберем това. Няколко дни по–рано възкресеният Исус казал на Мария Магдалина да каже на учениците: „Възнасям се при Моя Отец и вашия Отец, при Моя Бог и вашия Бог.“ (Йоан 20:17) Макар че Исус бил вече възкресен като могъщ дух, Йехова продължавал да бъде неговият Бог. И Исус продължил да говори за Него като за такъв, дори и в последната книга на Библията, след като бил прославен. — Откровение 1:5, 6; 3:2, 12.

Само три стиха след възклицанието на Тома, в Йоан 20:31, Библията доизяснява това, като казва: „А тия са написани, за да повярвате, че Исус е Христос, Божият Син“, а не — че е Всемогъщият Бог. И тук „Син“ се има предвид в буквален смисъл, като при естествен баща и син, а не като някаква мистериозна част от троично Божество.

Трябва да е в съгласие с Библията

ТВЪРДИ се, че няколко други стиха подкрепят троицата. Но те са подобни на онези, които обсъдихме по–горе, в това, че когато бъдат внимателно изследвани, не са истинска подкрепа. Такива текстове показват само, че когато се разглежда нещо, за което се твърди, че подкрепя троицата, човек трябва да се запита: Дали тази интерпретация е в съгласие с последователното учение на цялата Библия — че единствен Йехова Бог е Върховен? Ако не е, тогава тази интерпретация трябва да е погрешна.

Трябва също така да помним, че нито един „доказателствен“ текст не казва, че Бог, Исус и светият дух са едно в някакво тайнствено Божество. Нито един стих, където и да е в Библията, не казва, че трите са еднакви по същност, сила и вечност. Библията е последователна в разкриването на Всемогъщия Бог, Йехова, като единствен Върховен Господар, Исус като негов създаден Син, и светия дух като божията действена сила.

[Текст в блока на страница 24]

„Древните неправилно са използували [Йоан 10:30], за да докажат, че Христос е . . . от едно и също естество с Отеца.“ — „Коментари върху евангелието според Йоан“ от Жан Калвин

[Текст в блока на страница 27]

Някой, който е „у“ другиго, не може да бъде и този друг

[Текст в блока на страница 28]

„Логосът бил божествен, но не бил божественото Същество.“ — Джоузеф Хенри Теър, библейски учен

[Снимки на страници 24, 25]

Исус се молел на Бога неговите ученици да бъдат „всички едно“, така както той и неговият Отец ‘са едно’

[Снимка на страница 26]

Исус показал на юдеите, че той не бил равен на Бога, казвайки, че не би могъл ‘да върши от само Себе Си нищо, освен това, което видял да върши Отец’

[Снимки на страница 29]

След като Библията нарича хора, ангели, дори Сатан „богове“, или могъщи личности, превъзхождащият ги Исус в небето може с право да бъде наречен „бог“