„Така ни е възлюбил Бог“

„Понеже така ни е възлюбил Бог, то и ние сме длъжни да любим един другиго.“ — 1 ЙОАН 4:11.

 1. Защо на 23 март, след залез слънце милиони ще се съберат в Залите на Царството и на други места за събрания по цялата земя?

НЕСЪМНЕНО повече от 13 000 000 души ще се съберат по целия свят на 23 март 1997 г., неделя, след залез слънце в Залите на Царството и другите места за събрания, използувани от Свидетелите на Йехова. Защо? Защото сърцата им са развълнувани от най–голямата проява на любов от страна на Бога спрямо човечеството. Исус Христос насочил вниманието към това великолепно доказателство за божията любов, като казал: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот.“ — Йоан 3:16.

 2. Какви въпроси би било полезно да си зададем относно своя отклик на божията любов?

² Като разглеждаме любовта, която Бог е проявил, ще бъде добре да се запитаме: ‘Дали аз наистина съм признателен за онова, което Бог е направил? Дали начинът, по който използувам живота си, показва тази признателност?’

„Бог е любов“

 3. (а) Защо проявата на любов не е нещо необичайно за Бога? (б) Как в неговите дела на сътворение са проявени сила и мъдрост?

³ Сама по себе си проявата на любов не е нещо изключително от страна на Бога, тъй като „Бог е любов“. (1 Йоан 4:8) Любовта е неговата преобладаваща характеристика. Когато той подготвял земята, за да бъде населена от хората, извисяването на планините и събирането на водите в езера и океани било спираща дъха проява на сила. (Битие 1:9, 10) Когато Бог задействувал кръговрата на водата и кислородния обмен, когато замислил безбройните микроорганизми и разнообразието от растения, които да превръщат химическите елементи от земята в нещо, което хората биха могли да поемат, за да поддържат живота си, когато задействувал нашите биологични часовници така, че да са в съответствие с дължината на дните и месеците на планетата Земя, той проявил голяма мъдрост. (Псалм 104:24; Йеремия 10:12) Но дори още по–забележителна във физическото сътворение е проявата на божията любов.

 4. Какви доказателства за божията любов трябва да виждаме всички ние във физическото творение?

⁴ Небцето в нашата уста ни говори за божията любов, когато отхапем от един сочен, зрял плод, който явно е бил създаден не само за да ни подкрепи, но и за да ни донесе удоволствие. Очите ни виждат непогрешимо доказателство за нея във възхитителните залези, в обсипаното със звезди небе в ясна нощ, в различните форми и ярките багри на цветята, в палавата игривост на малките на животните и в сърдечните усмивки на приятелите. Носовете ни я показват, когато вдишваме сладкия аромат на пролетните цветя. Ушите ни я чуват, когато слушаме грохота на един водопад, песните на птиците и гласовете на своите близки. Ние я усещаме, когато близък човек ни прегърне сърдечно. Някои животни са надарени със способността да виждат, чуват или подушват неща, които хората не могат да усетят. Но човечеството, създадено в образа на Бога, има способността да усеща божията любов по начин, по който нито едно животно не може да направи това. — Битие 1:27.

 5. Как Йехова проявил изобилна любов спрямо Адам и Ева?

⁵ Когато Йехова Бог създал първите хора — Адам и Ева, — той ги заобиколил с доказателства за своята любов. Той бил насадил градина, рай, и направил така, че в нея да растат най–различни дървета. Той бил осигурил една река, която да я напоява, и я напълнил с прекрасни птици и животни. Той дал всичко това като дом на Адам и Ева. (Битие 2:8–10, 19) Йехова се отнасял към тях като към свои деца, част от неговото всемирно семейство. (Лука 3:38) Осигурявайки Едем като образец, небесният Баща на първата човешка двойка поставил пред тях възнаграждаващата задача да разширят рая по цялото земно кълбо. Цялата земя трябвало да бъде населена с техни потомци. — Битие 1:28.

 6. (а) Какви чувства изпитваш относно бунтовната линия на поведение на Адам и Ева? (б) Какво може да покаже, че сме си взели поука от случилото се в Едем и че сме извлекли полза от това познание?

⁶ Скоро обаче Адам и Ева били изправени пред изпитание на послушанието им, изпитание на тяхната лоялност. Отначало единият, а после и другият не показали признателност за любовта, с която били удостоени. Онова, което те направили, било шокиращо. За него нямало извинение! В резултат на това те изгубили взаимоотношенията си с Бога, били изгонени от неговото семейство и били пропъдени от Едем. Ние днес все още изпитваме последиците от техния грях. (Битие 2:16, 17; 3:1–6, 16–19, 24; Римляни 5:12) Но какво научихме от случилото се? Как ние откликваме на божията любов? Дали решенията, които взимаме всеки ден, показват, че ние сме признателни за неговата любов? — 1 Йоан 5:3.

 7. Как Йехова проявил любов към потомството на Адам и Ева, въпреки онова, което направили двамата?

⁷ Но дори и огромната липса на признателност, която нашите човешки прародители показали спрямо всичко, което Бог бил направил за тях, не потиснала божията любов. От съчувствие към още неродените тогава хора — включително и към всички нас, които живеем днес, — Бог позволил на Адам и Ева да имат деца, преди да умрат. (Битие 5:1–5; Матей 5:44, 45) Ако той не беше направил това, никой от нас нямаше да бъде роден. Като разкривал постепенно волята си, Йехова осигурил също така и основание за надежда за всички онези потомци на Адам, които щели да проявяват вяра. (Битие 3:15; 22:18; Исаия 9:6, 7) Неговата уредба включвала средството, чрез което хората от всички народи биха могли да придобият отново онова, което Адам загубил, а именно — съвършен живот като одобрени членове на божието всемирно семейство. Той направил това, като осигурил откуп.

Защо бил нужен откуп?

 8. Защо Бог не можел просто да постанови, че макар че Адам и Ева трябвало да умрат, никой от техните потомци няма да е принуден да умре?

⁸ Дали наистина било необходимо да се плаща изкупителна цена под формата на човешки живот? Нима Бог не би могъл просто да постанови, че макар че Адам и Ева трябвало да умрат заради своя бунт, всички онези техни потомци, които щели да са послушни на Бога, биха могли да живеят вечно? Според късогледото човешко становище това може да звучи разумно. Но Йехова „обича правда и правосъдие“. (Псалм 33:5) Едва след като съгрешили, Адам и Ева имали деца; така че нито едно от тези деца не било родено съвършено. (Псалм 51:5) Всички те наследили греха, а наказанието за греха е смърт. Ако Йехова беше пренебрегнал това, тогава какъв пример щеше да даде той на членовете на своето всемирно семейство? Той не можел да пренебрегне своите собствени праведни стандарти. Той уважавал изискванията на справедливостта. Никой никога не би имал основателни причини да обвинява Бога за начина, по който той се отнесъл към спорните въпроси, които били повдигнати тогава. — Римляни 3:21–23.

 9. Какъв вид откуп бил необходим според божествения стандарт за справедливост?

⁹ Но как тогава би могла да се осигури подходяща основа за избавлението на онези Адамови потомци, които щели да проявят любещо послушание спрямо Йехова? Ако съвършен човек умре като жертва, тогава справедливостта би позволила стойността на този съвършен живот да осигури покритие за греховете на онези, които щели да приемат откупа с вяра. Тъй като грехът на един човек — Адам — бил причината за това всички от човешкото семейство да бъдат грешници, то пролятата кръв на друг съвършен човек, която имала съответствуваща стойност, би могла да уравновеси везните на справедливостта. (1 Тимотей 2:5, 6, NW) Но къде би могъл да се намери такъв човек?

Колко голяма била цената?

10. Защо никой от потомството на Адам не можел да осигури нужния откуп?

¹⁰ Нито един от потомците на грешния Адам не би могъл да осигури необходимото, за да откупи перспективата за живот, която Адам изгубил. „Ни един от тях не може никак да изкупи брата си, нито да даде Богу откуп за него (защото толкова скъп е откупът на душата им, щото всеки трябва да се оставя от това завинаги), та да живее вечно и да не види изтление.“ (Псалм 49:7–9) Вместо да остави човечеството в безизходица, Йехова сам взел мерки.

11. Посредством какво Йехова осигурил съвършения човешки живот, който бил необходим за подходящ откуп?

¹¹ Йехова не изпратил един ангел на земята, който да се направи, че умира, като положи тук своето превъплътено тяло и продължи да живее като дух. Вместо това, като извършил чудо, което само Бог, Създателят, би могъл да замисли, той прехвърлил жизнената сила и характерните черти на един свой небесен син в утробата на една жена — Мария, дъщерята на Илий от племето на Юда. Божията действена сила, неговият свети дух пазел детето в майчината утроба и то било родено като съвършен човек. (Лука 1:35; 1 Петър 2:22) Така този човек разполагал с цената, необходима да се даде като откуп, който щял напълно да удовлетвори изискванията на божествената справедливост. — Евреи 10:5.

12. (а) В какъв смисъл Исус е божият „единороден Син“? (б) Как това, че Бог изпратил именно Исус да осигури необходимия откуп, подчертава божията любов към нас?

¹² На кой от своите десетки хиляди небесни синове възложил Йехова тази задача? На онзи, който е описан в Писанията като неговия „единороден Син“. (1 Йоан 4:9) Този израз е използуван, за да опише не онова, което той станал, когато бил роден като човек, но онова, което той бил преди това в небесата. Той е единственият, когото Йехова създал директно, без ничие сътрудничество. Той е първородният от цялото творение. Той е онзи, когото Бог използувал, за да създаде всички други творения. Ангелите са синове на Бога, както и Адам бил син на Бога. Но Исус е описан като имащ „слава като на Единородния от Отца“. За него е казано, че обитава „в лоното на Отца“. (Йоан 1:14, 18) Неговите взаимоотношения с Бащата са близки, доверени, нежни. Той споделя любовта на Баща си към човечеството. Притчи 8:30, 31, NW изразява какво изпитва Баща му към своя Син и какво изпитва Синът към човечеството: „Аз станах онзи, когото той [Йехова] обичаше особено много ден след ден, като се радвах пред него през цялото време, . . . и нещата, които аз [Исус, майсторският работник на Йехова, персонификацията на мъдростта] обичах, бяха с човешките синове.“ Именно този най–скъп Син Бог изпратил на земята да осигури откупа. Колко изпълнени със значение са тогава думите на Исус: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син“! — Йоан 3:16.

13, 14. Какво трябва да ни помогне да разберем относно онова, което направил Йехова, библейският разказ за това как Авраам едва не принесъл Исаак в жертва? (1 Йоан 4:10)

¹³ За да ни помогне да разберем до известна степен какво означава това, много преди Исус да дойде на земята, преди около 3890 години Бог наредил на Авраам следното: „Вземи сега единствения си син, когото любиш, сина си Исаака, та иди в местността Мория и принеси го там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа.“ (Битие 22:1, 2) С вяра Авраам се подчинил. Постави се на мястото на Авраам. Ами ако това беше твоят син, когото ти толкова много обичаш? Какви чувства щеше да изпитваш, докато цепеше дървата за всеизгарянето, докато пътуваше няколко дни, за да стигнеш до местността Мория и да поставиш сина си върху олтара?

¹⁴ Защо един състрадателен родител ще изпитва такива чувства? Битие 1:27 казва, че Бог създал човека по свой образ. Нашите чувства на любов и състрадание отразяват по един доста ограничен начин любовта и състраданието на самия Йехова. В случая с Авраам Йехова се намесил, така че Исаак не бил принесен в жертва наистина. (Битие 22:12, 13; Евреи 11:17–19) Но в своя собствен случай Йехова не прекратил в последния момент осигуряването на откупа, макар че то струвало много както на самия него, така и на Сина му. Извършеното не било заради някакво задължение от страна на Бога, а било проява на една изключителна незаслужена милост. Дали ние я оценяваме напълно? — Евреи 2:9.

Какво става възможно чрез това

15. Как откупът оказва влияние върху живота на хората дори и в настоящата система на нещата?

¹⁵ Тази любеща мярка, която Бог осигурил, оказва дълбоко влияние върху живота на онези, които я приемат с вяра. Преди това, в резултат на греха те били отчуждени от Бога. Те били, както казва неговото Слово, „врагове в злите си дела“. (Колосяни 1:21–23) Но после те били „примирени с Бога чрез смъртта на Сина Му“. (Римляни 5:8–10) Тъй като са променили начина си на живот и са приели прошката, която Бог прави възможна за онези, които проявяват вяра в Христовата жертва, те са облагодетелствувани с чиста съвест. — Евреи 9:14; 1 Петър 3:21.

16. С какви благословии са удостоени членовете на малкото стадо заради своята вяра в откупа?

¹⁶ На ограничен брой от тях, едно малко стадо, Йехова е предоставил незаслужената милост да бъдат съобщници с неговия Син в небесното Царство, с перспективата да изпълнят първоначалната цел на Бога за земята. (Лука 12:32) Те са взети ‘от всяко племе, език, народ и нация за царство и свещеници на нашия Бог и да царуват над земята’. (Откровение 5:9, 10, „Верен“) На тях апостол Павел писал: „Приели сте дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва Отче! Така самият Дух свидетелствува заедно с нашия дух, че сме Божии чада. И ако сме чада, то сме и наследници, наследници на Бога, и сънаследници с Христа.“ (Римляни 8:15–17) Като са осиновени от Бога като негови чада, те получават скъпоценните взаимоотношения, които Адам загубил; но тези синове ще бъдат удостоени с допълнителните привилегии на небесната служба — нещо, което Адам никога не е имал. Не е чудно, че апостол Йоан казал: „Вижте каква любов е дал нам Отец, да се наречем Божии чада“! (1 Йоан 3:1) Към тях Бог изразява не само любов, основана на принципи (ага̀пе), но също и нежна обич (филѝа), която е характерна за връзката, съществуваща между истински приятели. — Йоан 16:27.

17. (а) Каква възможност е дадена на всички, които проявяват вяра в откупа? (б) Какво означава за тях „славната свобода на Божиите чада“?

¹⁷ Също и на други — на всички, които проявяват вяра в божиите щедри мерки за живот чрез Исус Христос, — Йехова дава възможност да придобият скъпоценните взаимоотношения, които Адам изгубил. Апостол Павел обяснява: „Защото създанието [човешкото творение, което е произлязло от Адам] с усърдно очакване ожида откриването ни като Божии синове [тоест, те очакват времето, когато ще стане съвсем ясно, че синовете на Бога, които са наследници с Христос на небесното Царство, предприемат положителни действия в полза на човечеството]. Понеже създанието беше подчинено на немощ [те са били родени в грях с перспективата да умрат и не е имало как да се освободят от това], не своеволно, но чрез Този, Който го подчини, с надежда [дадена от Бога], че и самото създание ще се освободи от робството на тлението, и ще премине в славната свобода на Божиите чада.“ (Римляни 8:19–21) Какво ще означава тази свобода? Че те са освободени от робството на греха и смъртта. Те ще имат съвършено тяло и ум, раят ще бъде техен дом и ще имат вечен живот, за да се наслаждават на своето съвършенство и да изразят признателността си към Йехова, единствения истински Бог. И как всичко това станало възможно? Чрез изкупителната жертва на божия единороден Син.

18. Какво ще правим ние на 23 март след залез слънце, и защо?

¹⁸ На 14 нисан 33 г. от н.е., в една горна стая в Йерусалим Исус установил Възпоменанието за своята смърт. Ежегодното припомняне на неговата смърт е станало важно събитие в живота на всички истински християни. Сам Исус наредил: „Това правете за Мое възпоменание.“ (Лука 22:19) През 1997 г. Възпоменанието ще бъде проведено на 23 март след залез слънце (когато всъщност започва 14 нисан). На този ден не би могло да има нищо по–важно от това да присъствуваме на тържеството за това Възпоменание.

Как би отговорил?

◻ По какви начини Бог е проявил изобилна любов към човечеството?

◻ Защо бил необходим съвършен човешки живот, за да откупи потомството на Адам?

◻ На каква висока цена Йехова осигурил откупа?

◻ Какво става възможно с откупа?

[Снимка на страница 10]

Бог дал своя единороден Син