Да подражаваме на Исусовия пример на набожна преданост
„Велика е святата тайна на тази набожна преданост: ,Той [Исус] се яви в плът‘“ (1.ТИМОТЕЙ 3:16).
1. (а) Кой въпрос остана без отговор през повече от 4 000 години? (б) Кога и как беше даден отговорът?
ВЪПРОСЪТ остана без отговор в продължение на повече от 4 000 години. След като Адам, първият човек, се провали в запазване на чистотата, възникна въпросът: Как могат хора да разкрият набожна преданост? Най-после отговорът се даде в първото столетие от н.е., когато Божият Син дойде на земята. Исус Христос доказа своята лична връзка с Йехова чрез всяка мисъл, всяка дума и всяко дело. По този начин той откри ‘святата тайна на набожна преданост’ и показа, как отдадени на Бога хора, могат да държат здраво на тази преданост (1 Тимотей 3:16).
2. Защо трябва да разгледаме точно примера на Исус, докато преследваме със стремеж набожната преданост?
2 Докато ние, като отдадени на Бога, кръстени християни, преследваме набожна преданост, би трябвало да ‘разгледаме точно’ примера на Исус (Евреи 12:3). Защо? Поради две основания. Първо: Исусовият пример може да ни помогне да развием набожна преданост. Исус познаваше своя Баща по-добре, отколкото който и да е друг (Йоан 1:18). И той подражаваше на пътищата и качествата на Йехова така точно, че можа да каже: „Който е видял мене, видял е и Баща ми“ (Йоан 14:9). Следователно чрез Исусовия живот и служба можем да придобием по-дълбоко ценене за качествата на Йехова и така да укрепим нашата лична връзка с любвеобилния Създател. Второ: Исусовият пример може да ни помогне, да разкрием набожна преданост. Той даде съвършен пример на свидетелствуващо за набожна преданост държание. Затова трябва да разсъдим, как можем да се ‘облечем в Исус’, т.е., как можем да го вземем за образец и да подражаваме на неговия пример (Римляни 13:14).
3. Какво трябва да включи нашата лична програма за библейско изучаване и защо?
3 Не всичко, което каза и направи Исус, беше записано (Йоан 21:25). Затова трябва да покажем особен интерес към това, което е записано под вдъхновение на Бога. Следователно в рамките на нашата лична програма за библейско изучаване, трябва също и редовно да четем описанията за живота на Исус в Евангелията. Но, ако искаме четенето да ни бъде в помощ при преследването на набожна преданост, трябва да си вземем време, за да можем със ценене да помислим върху прочетеното. Освен това трябва да внимаваме, да не видим само това, което стои на преден план.
Както Бащата, така и Синът
4. (а) Какво показва, че Исус беше прочувствен, топлосърдечен човек? (б) Как Исус прояваваше инициатива в отношенията си към други?
4 Да разгледаме един пример. Исус беше прочувствен, топлосърдечен човек. Както произлиза от Марко 10:1, 10, 13, 17 и 35, той беше достъпен за хора от всички групи и слоеве. Повече от един път прегърна деца (Матей 9:36; 10:16). Защо хората, дори и малки деца, се чувстваха добре в присъствието на Исус? Заради неговия искрен, откровен интерес към тях (Марко 1:40, 41). Виждаше се ясно чрез това, че често проявяваше сам инициатива и се посвещаваше на хора, нуждаещи се от помощ. Четем например, че „видя“ една жена от Найн, чийто умрял син тъкмо изнасяха. Във връзка с това, „приближи се“ и възкреси младия мъж. Никъде не се казва, че е бил помолен за това (Лука 7:13–15). Също така прояви инициатива и изцели, без да бъде молен, една немощна жена и мъж, страдащ от водянка (Лука 13:11–13; 14:1–4).
5. Какво ни поучават описанията за Исусовата служба относно качествата и пътищата на Йехова?
5 Когато четеш такива описания, тогава спри и се запитай: „Какво научавам от тези описания за качествата и пътищата на Йехова, тъй като Исус съвършено подражаваше на своя Баща?“ Йехова е прочувствен и топлосърдечен. Неговият голям, постоянен интерес към човечеството, го накара, да прояви инициатива спрямо човека. Той не трябваше да бъде принуден, „да даде като откуп за мнозина“ своя Син (Матей 20:28; Йоан 3:16). Той търси възможности да се ‘привърже’ към тези, които му служат от любов (Второзаконие 10:15). В Библията се казва: „Очите на [Йехова] преброждат цялата земя, за да се окаже силен в полза на тези, чиито сърца са неразделени спрямо него“ (2 Летописите 16:9).
6. Какво става, когато помислим за това, че Йехова е прочувствен и топлосърдечен, както показва примерът на неговия Син?
6 Ако размислиш върху това, че Йехова е прочувствен и топлосърдечен (както показва примера на неговия Син), това ще затрогне сърцето ти и то ще бъде изпълнено с по-голямо ценене за неговите любвеобилни и привличащи качества. Чрез това ще се чувстваш привлечен към него; ще се почувстваш подбуден да се приближаваш в молитва към него по всяко време и при всички обстоятелства (Псалм 65:2). И твоята лична връзка с него ще бъде заздравена.
7. Какво трябва да се запиташ, след като си размислил върху прочувствения и топлосърдечен начин на Йехова, и защо трябва да си поставиш тези въпроси?
7 Но запомни, че под набожна преданост се разбира повече, отколкото само едно чувство на страхопочитание. Както пише библейският критик Р. Ленски, тя включва „нашето цялостно, страхопочитателно държание и произлизащите от това деяния“ (подчертано от нас). Попитай се тогава, след като си размислил върху прочувствения и топлосърдечен начин на действие на Йехова, който Исус образцово отрази: „Как мога да наподобавам Йехова в тази насока? Другите смятат ли ме за отворен човек?“ Като баща или майка трябва да бъдеш достъпен за твоите деца. А ако си старейшина в еклезия, несъмнено трябва да бъдеш достъпен за други. Чрез какво ще станеш по-достъпен? Чрез прочувствен, топлосърдечен начин на действие. Ти трябва да развиеш искрен, откровен интерес към други. Ако ти наистина имаш интерес към другите и си готов, да се изразходваш за тях, тогава те ще почувстват това и ще се чувстват привлечени към тебе.
8. (а) Какво трябва да запомниш, когато четеш описания за Исус? (б) Какво научаваме за Йехова от библейските стихове посочени в забележката под линията?
8 Следователно, когато четеш библейски описания за Исус, запомни, че от това, което Исус каза или извърши, можеш да научиш много за личността на Йехова.a И ако твоето ценене за отразените чрез Исус качества на Йехова те предразположи към старание, да станеш по-подобен на Йехова, ти доказваш твоята набожна преданост.
Да поддържаме набожна преданост в обноските ни към семейни близки
9, 10. (а) Как се показа любовта на Исус към неговата майка и неговия съчувствен интерес към нея, няколко мига преди неговата смърт? (б) Каква би могла да бъде причината за това, че Исус не предаде грижата за майка си на някой от плътските му братя, а на апостол Йоан?
9 Животът и службата на Исус дават голямо разяснение за това, как трябва да се разкрие набожна преданост. Един вълнуващ пример се описва в Йоан 19:25–27, където четем: „Но при стълба на мъчението стояха неговата майка и нейната сестра; Мария, жената на Клеоп, и Мария Магдалена. Когато Исус видя майка си и ученика, когото обичаше, той каза на майка си: ,Жено, виж, твоя син!‘ След това каза на ученика: ,Виж, твоята майка!‘ И от онзи час ученикът я прибра в своя дом.“
10 Представи си! Няколко мига преди края на неговия земен живот, Исус, подбуден от любов и съчувствен интерес, възлага грижата за неговата майка, Мария, (която тогава очевидно е била вече овдовяла), на любимия си апостол Йоан. Но защо на Йоан, а не на някои от неговите плътски братя? Защото Исус не се интересуваше само за материалните нужди на майка си, а особено за нейното духовно здраве. А апостол Йоан (може би Исусов братовчед) беше доказал своята вяра, докато нищо не говори за това, че Исусовите плътски братя по това време са били вече вярващи (Матей 12:46–50; Йоан 7:5).
11. (а) Как според думите на Павел, християнин може да поддържа набожна преданост в своя дом? (б) Защо истински християнин се грижи за неговите остаряли родители?
11 Но как това беше израз на набожна преданост? Апостол Павел обясни: „Почитай вдовици, които наистина са вдовици. Но ако някоя вдовица има деца или внуци, те нека се научат най-напред, да показват набожна преданост към домашните си и да отдават постоянно дължимото на родители и на баби и дядовци, защото това е приемливо в Божиите очи“ (1 Тимотей 5:3, 4). Да уважаваш родителите си чрез това, като ги осигуряваш материално, ако това е необходимо, е, както казва Павел, израз на набожна преданост. Как? Поради това, че Йехова, създателят на семейния ред, заповядва на деца, да почитат родителите си (Ефесяни 3:14, 15; 6:1–3). И тъй, истински християнин разбира, че изпълняването на семейните задължения не е само израз на любов към родителите, а също доказателство за страхопочитание пред Бога и покорност спрямо неговите заповеди. (Сравни Колосяни 3:20).
12. Как в отношението ни към нашите остаряли родители можем да поддържаме набожна преданост?
12 Следователно как можеш да поддържаш набожна преданост в отношенията ти към семейни членове? Сигурно между другото би означавало и взимането на мерки за задоволяване на духовните и материални нужди на твоите остаряли родители, както Исус направи това. Да не се прави това, би означавало липса на набожна преданост. (Сравни 2 Тимотей 3:2, 3, 5.) Отададен на Бога християнин се грижи за своите остаряли родители не само от любезност и чисто съзнание за дълг, а защото обича близките си и разбира, какво високо място определя Йехова за изпълнението на този дълг. Да се грижиш за остарялите си родители е следователно израз на набожна преданост.b
13. Как християнски баща може да поддържа набожна преданост по отношение на своето семейство?
13 Набожна преданост в семейстовто може да се поддържа и по друг начин. Например християнски баща е поел задължението да се грижи за материалното, емоционално и духовно състояние на домашните си. Освен грижата за материалната им издръжка, взима мерки също и за редовно библейско изучаване със семейството. Предвижда време за редовното му участие с неговите домашни в проповедната служба. Той е уравновесен и разбира, че те се нуждаят също от отдих и почивка. Разумно поставя приоритети и не допуска, поради активност в еклезията да изостави своето семейство (1 Тимотей 3:5, 12). Защо прави всичко това? Не само от съзнание за дълг, а от любов към семейството си. Той разбира, какво значение е определил Йехова на грижата за домашните. Чрез това, че така се справя с отговорността си като съпруг и баща, той поддържа набожна преданост.
14. Как християнска жена може да поддържа набожна преданост в дома си?
14 Християнски жени също имат задължението да поддържат набожна преданост в дома си. Как? Библията казва, че жената трябва да бъде „покорна“ на мъжа си и да има „дълбоко уважение“ към него (Ефесяни 5:22, 33). Дори ако нейният съпруг не е вярващ, тя трябва да му бъде „покорна“ (1 Петър 3:1). Християнска жена проявява такова покорство чрез това, като подкрепя мъжа си в неговите решения, докато те не противоречат на Божиите закони (Деяния на апостолите 5:29). И защо е съгласна с тази роля? Не само, защото обича мъжа си, но особено за това, защото разбира, че това е „прилично в Господаря“ — т.е., отговаря на предвидения от Бога ред в семейството (Колосяни 3:18). Следователно нейното доброволно подчинение спрямо нейния мъж, е израз на набожна преданост.
„За тази цел съм изпратен“
15. По какъв превъзходен начин показа набожна преданост Исус?
15 Исус откри по превъзходен начин набожна преданост също и чрез това, че ‘проповядваше благовестието за Божието Царство’ (Лука 4:43). След кръщението си в Йордан в 29 г.н.е., три години и половина беше усилно зает с това най-важно дело. „За тази цел съм изпратен“, обясни той (Марко 1:38; Йоан 18:37). Но доколко това беше израз на набожна преданост?
16, 17. (а) Какво подбуди Исуса, да бъде усилно зает в проповедното и поучително дело? (б) Защо Исусовата служба на проповядване и поучение беше израз на набожна преданост?
16 Да запомним: Набожна преданост означава, да живеем така, както се харесва на Бога, защото го обичаме и много ценим неговите качества. И тъй, какво накара Исус, в последните години от своя живот, да бъде така усилно зает в проповедното и поучително дело? Само от чувство на задължение? Няма съмнение, че проявяваше интерес към хората (Матей 9:35, 36). И той напълно съзнаваше, че чрез помазването му със светия дух беше назначен и натоварен с това, да извърши неговата служба (Лука 4:16–21). Но неговите подбуди бяха по-възвишени.
17 ‘Аз любя Отеца’, ясно обясни Исус на неговите апостоли в последната нощ на земния си живот (Йоан 14:31). Тази любов почиваше на едно много подробно, основно познаване на качествата на Йехова (Лука 10:22). Мотивиран от сърце, изпълнено с голямо ценене, Исус намери радост в изпълнението на Божията воля (Псалм 40:8). Това беше неговата „храна“ — толкова жизнено необходима и приятна за него (Йоан 4:34). Той даде съвършен пример в това, ’първо Царството . . . да търсим‘ (Йоан 6:33). Не толкова какво той вършеше, нито пък колко вършеше, а защо го вършеше, беше решаващо за това, неговата служба на проповядване и поучаване да бъде израз на набожна преданост.
18. Защо не е непременно израз на набожна преданост това, ако имаме известен дял в проповедната служба?
18 Как можем да подражаваме на Исус, нашият „пример“ в това отношение? (1 Петър 2:21). Всички, които приемат Исусовата покана „Ела, последвай ме!“, имат божественото поръчение, да проповядват благовестието за Царството и да правят ученици (Лука 18:22; Матей 24:14; 28:19, 20). Означава ли това, че като взимаме известно участие в проповядването на благовестието, преследваме със стремеж набожната преданост? Не непременно? Ако изпълняваме нашата служба по механичен начин или само в малък размер, или участваме в проповедната служба само за това, защото искаме да се харесаме на нашите близки или на други, едва ли можем да говорим за ‘дело на набожна преданост’ (2 Петър 3:11).
19. (а) Каква трябва да бъде основната причина за това, което извършваме в проповедната служба? (б) Какво ще последва, ако сме подбудени от една дълбоко вкоренена любов към Бога?
19 Както в случая с Исус, нашите подбуди трябва да бъдат по-възвишени. Исус каза: „Ти трябва да любиш Йехова, твоя Бог, със цялото ти сърце [чувствата, желанията и усещанията на вътрешния човек] и със цялата ти душа [твоя живот и цялото ти съществувание] и със целия ти разум [твоите интелектуални способности] и с всичката ти сила.“ Един проницателен книжник каза за това: „Това . . . е далеч по-ценно, отколкото всичките жертви на всеизгаряния и жертви на клане“ (Марко 12:30, 33, 34). Следователно не е решаващо, какво вършим, а също защо го вършим. Основната причина за това, което вършиме в проповедната служба, трябва да бъде дълбоко вкоренена любов към Бога, от която да сме пропити изцяло и напълно. Ако това е така, няма да се задоволим с минимален размер на служба, а ще бъдем подбудени, да докажем дълбочината на нашата любов чрез това, че полагаме всички сили (2 Тимотей 2:15). Междувременно няма да бъдем критични и да сравняваме нашата проповедна служба с тази на другите, щом сме мотивирани от любов към Бога (Галатяни 6:4).
20. Как можем да извлечем пълна полза от Исусовия пример на набожна преданост?
20 Колко благодарни трябва да бъдем за това, че Йехова ни откри святата тайна на набожната преданост! Ако се занимаем грижливо с Исусовите изказвания и дела и се стараем да го подражаваме, това ще ни бъде в помощ да развием и разкрием набожна преданост в по-голям размер. Йехова ще ни благослови богато, докато ние подражаваме на Исусовия пример и като отдадени, кръстени християни преследваме със стремеж набожната преданост (1 Тимотей 4:7, 8).
[Бележки под линия]
a Разсъди, какво можем да научим за Йехова от следните описания: Матей 8:2, 3, Марко 14:3–9, Лука 21:1–4 и Йоан 11:33–36.
b Подробно разглеждане на това, какво означава да се поддържа набожна преданост в отношението към остаряли родители е излезло в Стражева кула от 1-ви януари 1988 г., стр. 13 — 18 (бълг.).
Можеш ли да си спомниш?
◼ Защо трябва да разгледаме Исусовия пример, докато преследваме набожна преданост?
◼ Какво научаваме за Йехова, когато помислим, че Исус беше прочувствен и топлосърдечен човек?
◼ Как можем да разкрием набожна преданост в отношението ни към семейни близки?
◼ Какво трябва да бъде подбуда за нас, за да бъде службата ни израз на набожна преданост?
[Снимка на страница 27]
Християнски баща е задължен, да се грижи за семейството си в материално, емоционално и духовно отношение
[Снимка на страница 29]
„Но ако някоя вдовица има деца или внуци, то нека те . . . нека да отдават постоянно дължимото на техните родители и баби и дядовци“