Исус поучава една самарянка

От Юдея Исус и учениците му се отправят на север към Галилея, като минават през областта Самария. Уморени от пътуването, около обяд те спират да си отдъхнат близо до град Сихар до един кладенец, който няколко века по–рано Яков вероятно е изкопал или е платил да изкопаят. Днес този кладенец може да се види до съвременния град Наблус.

Докато Исус си почива до кладенеца, учениците му отиват в близкия град да купят храна. Междувременно една самарянка идва да си налее вода. Исус ѝ казва: „Дай ми да пия.“ (Йоан 4:7)

Обикновено юдеите нямат никакви отношения със самаряните заради дълбоко вкоренени предразсъдъци. Затова жената е изненадана и пита: „Как така ти, въпреки че си юдей, искаш вода от мене, самарянката?“ Исус ѝ отговаря: „Ако познаваше дара от Бога и кой ти казва ‘Дай ми да пия’, щеше да поискаш от него и той щеше да ти даде жива вода.“ „Господине — отвръща тя, — та ти дори нямаш съд, с който да извадиш вода, а кладенецът е дълбок. Тогава откъде имаш тази жива вода? Нима си нещо повече от нашия прародител Яков, който ни даде кладенеца и самият той пиеше от него, както и синовете му и добитъкът му?“ (Йоан 4:9–12)

„Всеки, който пие от тази вода, пак ще ожаднее — заявява Исус. — Който обаче пие от водата, която аз ще му дам, никога няма да ожаднее, но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, бликаща, за да дава вечен живот.“ (Йоан 4:13, 14) Въпреки умората Исус е готов да сподели със самарянката живодарни истини.

Тя му казва: „Господине, дай ми от тази вода, така че да не ожаднявам повече, нито да идвам на това място да вадя вода.“ Тогава Исус сякаш сменя темата и ѝ казва: „Отиди, извикай мъжа си и елате тук.“ Жената отговаря: „Нямам мъж.“ Колко ли е изненадана обаче да чуе какво знае Исус: „Добре отговори ‘Нямам мъж’. Защото си имала петима мъже и този, който имаш сега, не ти е мъж.“ (Йоан 4:15–18)

Самарянката разбира значимостта на тези думи и удивена казва: „Господине, виждам, че си пророк.“ След това разкрива интереса си към духовните неща, като допълва: „Прадедите ни [самаряните] идваха за поклонение на тази планина [Гаризим, която е наблизо], а вие [юдеите] казвате, че мястото, където хората трябва да се покланят, е Йерусалим.“ (Йоан 4:19, 20)

Но Исус ѝ обяснява, че самото място не е от значение. Той казва: „Идва времето, когато нито на тази планина ще се покланяте на Бащата, нито в Йерусалим.“ И продължава: „Идва времето — и то е сега, — когато истинските поклонници ще се покланят на Бащата с дух и истина, понеже такива поклонници търси Бащата.“ (Йоан 4:21, 23, 24)

За Бащата не е важно къде, а как му се покланят хората. Самарянката е впечатлена и казва: „Знам, че идва Месията, наречен Христос. Когато дойде, той ще ни разкрие всичко.“ (Йоан 4:25)

Тогава Исус ѝ съобщава важна истина: „Това съм аз, който разговарям с тебе.“ (Йоан 4:26) Помисли само! Пред него стои жена, която просто е дошла по обяд да си извади вода. Но Исус ѝ оказва огромна чест. Открито ѝ признава нещо, което очевидно не е признал на никого досега — че е Месията.

Учениците на Исус се връщат от Сихар и носят храна. Те го намират там, където са го оставили, на Якововия кладенец, но сега той разговаря с една самарянка. При идването им тя оставя стомната си и тръгва към града.

Щом отива в Сихар, жената разказва на хората всичко, което е чула от Исус. Убедена в думите си, тя ги приканва: „Елате да видите човека, който ми каза всичко, каквото съм вършила.“ След това, може би за да събуди любопитството им, ги пита: „Да не би това да е Христос?“ (Йоан 4:29) Този въпрос засяга важна тема, която вълнува хората още от дните на Моисей. (Второзаконие 18:18) Жителите на града са подтикнати да отидат да видят Исус лично.

Междувременно учениците подканят Исус да яде от храната, която са донесли. Но той отговаря: „Имам храна, за която вие не знаете.“ Те се чудят на думите му и си казват: „Да не би някой да му е донесъл нещо за ядене?“ Исус любезно им обяснява и думите му са от значение за всичките му последователи: „Моята храна е да изпълнявам волята на онзи, който ме е изпратил, и да извърша докрай работата, която той ми е възложил.“ (Йоан 4:32–34)

Тази работа не е буквалната жетва, която е след около четири месеца. Исус говори за духовна жетва, както сам посочва: „Вдигнете очите си и вижте нивите, узрели за жетва. Жетварят вече получава заплатата си и събира плод за вечен живот, така че сеячът и жетварят да се радват заедно.“ (Йоан 4:35, 36)

Исус сигурно вече се досеща какъв е резултатът от срещата му със самарянката. Много хора от Сихар започват да вярват в него заради нейното свидетелство: „Той ми каза всичко, каквото съм вършила.“ (Йоан 4:39) Затова, когато идват при кладенеца, те молят Исус да остане да им говори още. Той се съгласява и остава в Самария два дни.

Докато го слушат, все повече самаряни започват да вярват в него и казват на жената: „Вече вярваме не въз основа на твоите думи, а защото сами чухме и знаем, че този човек наистина е спасителят на света.“ (Йоан 4:42) Самарянката несъмнено е хубав пример как да свидетелстваме за Христос, събуждайки любопитството на слушателите си, за да искат да научат повече.

Спомни си, че остават четири месеца до жетвата — очевидно става дума за жетвата на ечемика, която в този регион е през пролетта. Така че сега е вероятно ноември или декември. Това означава, че след Пасхата през 30 г. Исус и учениците му са поучавали и покръствали около осем месеца в Юдея. Сега тръгват на север към своята област Галилея. Какво ги очаква там?