Колко е силна твоята вяра във възкресението?
„Аз съм възкресението и животът. Който проявява вяра в мен, дори и да умре, ще се върне към живот.“ — ЙОАН 11:25, NW.
1, 2. Защо на един поклонник на Йехова му е необходимо доверие в надеждата за възкресението?
КОЛКО е силна надеждата ти във възкресението? Дали тя те укрепва по отношение на страха от смъртта и те утешава, когато загубиш близки хора? (Матей 10:28; 1 Солунци 4:13) Дали ти си като много от божиите служители от древността, които издържали бичувания, подигравки, мъчения и затворнически вериги, укрепени от вярата във възкресението? — Евреи 11:35–38.
2 Да, един искрен поклонник на Йехова изобщо не трябва да изпитва съмнение, че ще има възкресение, и неговата увереност трябва да оказва влияние на начина, по който живее живота си. Прекрасно е да се замисли човек върху факта, че в определеното от Бога време морето, смъртта и хадес ще предадат мъртвите, които са в тях, и тези възкресени хора ще имат перспективата да живеят завинаги на една райска земя. — Откровение 20:13; 21:4, 5.
Съмнения относно един бъдещ живот
3, 4. Какво вярват все още много хора относно живота след смъртта?
3 Така нареченото християнство отдавна поучава, че има живот след смъртта. Една статия в списанието U.S. Catholic [„Американски католик“] казва: „През вековете християните са се опитали да се справят по най–добрия начин с разочарованията и страданията на този живот, като са очаквали друг живот, изпълнен с мир и задоволство, пълноценен и щастлив.“ Макар че в редица страни на т.нар. християнство хората все повече изоставят религията и придобиват донякъде цинично отношение към нея, мнозина все още смятат, че трябва да има нещо след смъртта. Но за много неща те изобщо не са сигурни.
4 Една статия в списание „Тайм“ казва: „Хората все още вярват в [живот след смъртта]: Но просто техните схващания относно това какво точно представлява той са станали по–мъгляви, и те вече чуват много по–рядко за него от своите пастори.“ Защо религиозните проповедници говорят по–малко от преди за живот след смъртта? Религиозният учен Джефри Бъртън Ръсел казва: „Мисля, че [духовниците] искат да избегнат тази тема, защото усещат, че ще трябва да преодолеят една стена от всеобщ скептицизъм.“
5. Как много хора днес гледат на доктрината за адския огън?
5 В много църкви животът след смъртта се отнася за едно небе и един огнен ад. И ако духовниците нямат особено желание да говорят за небето, то нежеланието им да говорят за ада е още по–голямо. Една статия във вестник казва: „В днешно време дори църквите, които вярват във вечното наказание в един материален ад . . . , не наблягат толкова на това схващане.“ Наистина, повечето съвременни теолози не вярват вече в ада като едно буквално място за наказание, както било поучавано през Средновековието. По–скоро те предпочитат една ‘по–хуманна’ разновидност на ада. Според много съвременни учени грешниците в ада не са измъчвани в буквалния смисъл, но страдат поради това, че са „духовно разделени от Бога“.
6. Как някои хора установяват, че вярата им не е достатъчна, когато се сблъскат с трагедия?
6 Смекчаването на църковната доктрина така, че да не засяга чувствата на съвременниците, може да помогне да се избегне непопулярността, но тя оставя милиони искрени вярващи в недоумение относно това в какво да вярват. И когато се сблъскат със смъртта, тези хора често усещат, че не им достига вяра. Тяхната нагласа е подобна на нагласата на една жена, която изгубила няколко от членовете на своето семейство в една трагична злополука. Когато била запитана дали нейната религиозна вяра ѝ е донесла утеха, тя отговорила колебливо: „Струва ми се, че е така.“ Но дори и да беше отговорила уверено, че нейната религиозна вяра ѝ е помогнала, каква трайна полза ще има тази жена, ако нейните вярвания са лишени от добра основа? Въпросът е много важен, защото всъщност това, което повечето църкви учат относно един бъдещ живот, е много различно от това, което Библията учи.
Възгледът на т.нар. християнство относно живота след смъртта
7. (а) Какво общо вярване имат повечето църкви? (б) Как един теолог описал доктрината за безсмъртната душа?
7 Въпреки своите различия, почти всички деноминации на т.нар. християнство приемат, че хората притежават безсмъртна душа, която преживява смъртта на тялото. Повечето вярват, че когато човек умре, неговата душа може да отиде на небето. Някои се страхуват, че душата им може да отиде в един огнен ад или в чистилище. Но идеята за безсмъртната душа е основна за техния възглед относно бъдещия живот. В едно есе, издадено в книгата Immortality and Resurrection [„Безсмъртие и възкресение“], теологът Оскар Кулман говори за това. Той пише: „Ако днес попитаме един обикновен християнин . . . какво според него учи Новият завет относно съдбата на човека след смъртта, с няколко изключения ще получим отговора: ‘Че душата е безсмъртна.’“ Но Кулман добавил: „Тази повсеместно приета идея е едно от най–големите недоразумения на християнството.“ Кулман отбелязва, че когато казал това за пръв път, предизвикал фурор. Но той е прав.
8. Каква надежда дал Йехова на първия мъж и първата жена?
8 Йехова Бог не е създал хората, за да отиват на небето, след като умрат. Според неговата първоначална цел те изобщо не трябвало да умират. Адам и Ева били създадени съвършени и получили възможността да напълнят земята с праведно потомство. (Битие 1:28; Второзаконие 32:4) На нашите прародители било казано, че ще умрат единствено ако не послушат Бога. (Битие 2:17) Ако бяха останали послушни на своя небесен Баща, те щяха да продължат да живеят вечно на земята.
9. (а) Каква е истината за човешката душа? (б) Какво става с душата, когато умре?
9 Но за съжаление Адам и Ева проявили непослушание към Бога. (Битие 3:6, 7) Трагичните последствия от това са описани от апостол Павел: „Чрез един човек грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха.“ (Римляни 5:12) Вместо да живеят вечно на земята, Адам и Ева умрели. Какво станало тогава? Дали те имали безсмъртни души, които щели да бъдат изпратени в огнен ад поради техния грях? Точно обратното, Библията казва, че по–рано, когато бил създаден, Адам ‘станал жива душа’. (Битие 2:7) На човека не била дадена душа, той станал душа, жива личност. (1 Коринтяни 15:45) Да, Адам не само бил „жива душа“, но и както се вижда от еврейския език, на който била написана книгата Битие, дори и по–нисшите животни също били „живи души“! (Битие 1:24, „Синодално издание“, 1993 г.) Когато Адам и Ева умрели, те станали мъртви души. В крайна сметка с тях станало точно така, както Йехова бил казал на Адам: „С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш.“ — Битие 3:19.
10, 11. Какво признава „Нова католическа енциклопедия“ относно библейското учение за душата, и как се сравнява това с казаното в Библията?
10 По същество New Catholic Encyclopedia [„Нова католическа енциклопедия“] се съгласява с това. В своята статия „Душата (в Библията)“ тя казва: „Няма дихотомия [разделяне на две части] на тялото и душата в СЗ [„Стария завет“, или Еврейските писания].“ Тя добавя, че в Библията думата „душа“ „никога не означава душата като нещо различно от тялото или от отделната личност“. Да, душата често „означава самото индивидуално същество, било то човек, или животно“. Тази откровеност е освежаваща, но човек се пита защо вниманието на вярващите като цяло не е насочено към тези факти.
11 Колко много безпокойство и грижи биха били спестени на вярващите, ако те познаваха простата библейска истина: „Душата, която е съгрешила, тя ще умре“, а няма да страда в адски огън! (Езекиил 18:4) Макар че това е много по–различно от нещата, поучавани от т.нар. християнство, то е в пълно съгласие с онова, което мъдрецът Соломон казал под вдъхновение: „Защото живите поне знаят, че ще умрат; но мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват [в този живот], понеже споменът за тях е забравен. Всичко, що намери ръката ти да прави според силата ти, направи го, защото няма ни работа, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост в гроба [Шеол — бел. под линия], гдето отиваш.“ — Еклисиаст 9:5, 10.
12. Откъде т.нар. християнство е взело своето учение за безсмъртната душа?
12 Защо т.нар. християнство учи нещо толкова по–различно от онова, което казва Библията? В своята статия „Душа (безсмъртието на човешката душа)“ „Нова католическа енциклопедия“ казва, че ранните Отци на Църквата намерили подкрепа на вярването в една безсмъртна душа не в Библията, а при „поетите и философите и в общата традиция на гръцката мисъл . . . По–късно схоластите предпочитали да използуват Платон или принципите на Аристотел“. Там се казва още, че „влиянието на платоновото и неоплатоновото мислене“ — включително и вярването в безсмъртната душа — в крайна сметка било внедрено „в самата същност на християнската теология“.
13, 14. Защо не е разумно да се надяваме да бъдем просветени от езическите гръцки философи?
13 Дали тези, които твърдели, че са християни, трябвало да се обръщат към езическите гръцки философи, за да научат за нещо толкова основно като надеждата за живот след смъртта? Разбира се, че не. Когато писал на християните, живеещи в Коринт (Гърция), Павел казал: „Мъдростта на тоя свят е глупост пред Бога, понеже е писано: ‘Улавя мъдрите в лукавството им’; и пак: ‘Господ знае, че разсъжденията на мъдрите са суетни’.“ (1 Коринтяни 3:19, 20) Древните гърци се покланяли на идоли. Как тогава можели те да бъдат източник на истина? Павел попитал Коринтяните: „Какво споразумение има Божият храм с идолите? Защото ние сме храм на живия Бог, както рече Бог: ‘Ще се заселя между тях и между тях ще ходя; и ще им бъда Бог, и те ще Ми бъдат люде’.“ — 2 Коринтяни 6:16.
14 Първоначално разкриването на свещените истини било дадено чрез народа на Израил. (Римляни 3:1, 2) След 33 г. от н.е. то ставало чрез помазания християнски сбор от първи век. Като говорел за християните от първи век, Павел казал: „На нас Бог откри [нещата, приготвени за онези, които го обичат] чрез Духа.“ (1 Коринтяни 2:10; виж също Откровение 1:1, 2.) Доктрината на т.нар. християнство относно безсмъртието на душата е извлечена от гръцката философия. Тя не била разкрита чрез божиите откровения пред Израил или чрез сбора на помазаните християни от първи век.
Истинската надежда за мъртвите
15. Каква според Исус е истинската надежда за мъртвите?
15 Ако няма безсмъртна душа, тогава каква е истинската надежда за мъртвите? Разбира се — възкресението, едно централно библейско учение и наистина прекрасно божие обещание. Исус представил надеждата за възкресението, когато казал на своята приятелка Марта следното: „Аз съм възкресението и животът. Който проявява вяра в мен, дори и да умре, ще се върне към живот.“ (Йоан 11:25, NW) Да вярваш в Исус означава да вярваш във възкресението, а не в безсмъртна душа.
16. Защо е разумно да се вярва във възкресение?
16 Преди това Исус бил говорил за възкресението, когато казал на някои юдеи: „Не се чудете на това, защото идва часът, когато всички онези в паметните гробници ще чуят гласа му и ще излязат.“ (Йоан 5:28, 29, NW) Това, което Исус описва тук, се различава много от една безсмъртна душа, преживяваща смъртта на тялото и отиваща направо в небето. То представлява едно бъдещо ‘излизане’ на хората, които са били в гроба, много от тях векове или дори хилядолетия наред. То представлява връщане към живот на мъртвите души. Невъзможно ли? Не и за Бога, „Който съживява мъртвите и повиква в действително съществуване онова, което не съществува“. (Римляни 4:17) Скептиците може да се присмиват на идеята за хора, които се връщат от мъртвите, но тя е в съвършена хармония с факта, че „Бог е любов“ и че той „възнаграждава тия, които го търсят“. — 1 Йоан 4:16; Евреи 11:6.
17. Какво ще постигне Бог посредством възкресението?
17 Та как иначе би могъл Бог да възнагради онези, които са се оказали ‘верни до смърт’, ако не ги върне отново към живот? (Откровение 2:10) Възкресението също така прави възможно Бог да постигне това, за което писал апостол Йоан: „Затова се яви Божият Син, да съсипе делата на дявола.“ (1 Йоан 3:8) В Едемската градина Сатан станал убиецът на цялото човечество, когато довел нашите първи родители до грях и смърт. (Битие 3:1–6; Йоан 8:44) Исус започнал да унищожава делата на Сатан, когато дал своя съвършен живот като съответствуващ откуп, откриващ пред човечеството пътя то да бъде освободено от наследеното робство на греха, което било резултат от умишленото непокорство на Адам. (Римляни 5:18) Възкресението на онези, които умират поради Адамовия грях, ще бъде по–нататъшно унищожение на делата на Дявола.
Душа и тяло
18. Как някои гръцки философи реагирали на изказването на Павел, че Исус бил възкресен, и защо?
18 Когато бил в Атина, апостол Павел проповядвал добрата новина на едно множество, сред което имало и някои гръцки философи. Те слушали неговото обсъждане относно единствения истински Бог и неговия призив към разкаяние. Но какво станало след това? Павел завършил речта си с думите: „[Бог] е назначил ден, когато ще съди вселената справедливо чрез Човека, Когото е определил; за което и е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите.“ Тези думи причинили вълнение. „Като чуха за възкресението на мъртвите, едни се подиграваха.“ (Деяния 17:22–32) Теологът Оскар Кулман казва: „За гърците, които вярвали в безсмъртието на душата, може да е било по–трудно да приемат християнското проповядване за възкресението, отколкото за други. . . . Учението на големите философи Сократ и Платон по никакъв начин не може да бъде приведено в съгласие с учението на Новия завет.“
19. Как теолозите на т.нар. християнство са се опитвали да приведат в съгласие учението за възкресението и доктрината за безсмъртната душа?
19 Въпреки това след голямото отстъпничество, настъпило след смъртта на апостолите, теолозите се потрудили да смесят християнското учение за възкресението с вярването на Платон в безсмъртието на душата. След време някои се съгласили с едно непознато дотогава разрешение: При смъртта душата се отделя („освобождава“, както казват някои) от тялото. След това, според Outlines of the Doctrine of the Resurrection [„Основни моменти в доктрината за възкресението“] от Р. Дж. Кук, в Съдния ден „всяко тяло отново ще бъде обединено със своята душа, и всяка душа — със своето тяло“. Това бъдещо обединение на тялото с неговата безсмъртна душа се смята за възкресението.
20, 21. Кои хора са поучавали последователно истината за възкресението, и как това им е донесло полза?
20 Тази теория все още е официална доктрина за много от главните църкви. Макар че подобна идея може да изглежда логична за един теолог, повечето вярващи не са запознати с нея. Те просто вярват, че щом умрат, ще отидат направо на небето. Поради това в броя на изданието Commonweal [„Комънуил“] от 5 май 1995 г. авторът Джон Гарви отправи следното обвинение: „Вярата на повечето християни [относно въпроса за живота след смъртта] изглежда много по–близка до неоплатонизма, отколкото до нещо наистина християнско, и няма библейска основа.“ Да, като заменили Библията с Платон, духовниците на т.нар. християнство отнели надеждата за възкресението от своето паство.
21 От друга страна, Свидетелите на Йехова отхвърлят езическата философия и се придържат към библейското учение за възкресението. Те смятат това учение за образоващо, удовлетворяващо и утешаващо. В следващите статии ще видим колко добре обосновано и логично е библейското учение за възкресението, както за тези, които имат земна надежда, така и за тези, които имат перспективата за възкресение за небесен живот. Като подготовка за разглеждането на тези статии ти препоръчваме да прочетеш внимателно глава 15 от първото писмо до Коринтяните.
Спомняш ли си?
◻ Защо трябва да развиваме твърда увереност във възкресението?
◻ Каква перспектива поставил Йехова пред Адам и Ева?
◻ Защо не е логично истината да се търси в гръцката философия?
◻ Защо надеждата за възкресението е разумна надежда?
[Снимка на страница 10]
Когато съгрешили, нашите прародители изгубили надеждата за вечен живот на земята
[Снимка на страница 12]
Църковните учени попаднали под влиянието на Платоновото вярване за безсмъртието на душата
[Източник]
Musei Capitolini, Roma