„Да се облечем в оръжието на светлината“
„Нощта премина, а денят наближи: и тъй нека да отхвърлим делата, принадлежащи на тъмнината, и да се облечем в оръжието на светлината.“ — РИМЛЯНИ 13:12.
1, 2. Как повечето от юдеите през първи век откликнали на „истинската светлина“, и то въпреки какви предимства?
ИСУС ХРИСТОС е „истинската светлина, която осветлява всеки човек“. (Йоан 1:9) Когато дошъл като Месия през 29 г. от н.е., той дошъл при един народ, който бил избран от Бога, за да бъдат членовете му свидетели на Бога, и който поне формално бил отдаден на Йехова. (Исаия 43:10) Много израелтяни чакали Месията и доста от тях знаели поне някои от пророчествата, които го идентифицирали. Нещо повече, Исус проповядвал по всички краища на Палестина, извършвайки чудеса пред очите на множества от хора. Тълпите, които се стичали да го чуят, били смаяни от онова, което видели и чули. — Матей 4:23–25; 7:28, 29; 9:32–36; Йоан 7:31.
2 В крайна сметка обаче мнозинството от юдеите отхвърлили Исус. Евангелието на Йоан казва: „У своите си дойде, но своите му не го приеха.“ (Йоан 1:11) Защо станало така? Отговорът на този въпрос ще ни помогне да избегнем повторението на тяхната грешка. Той ще ни помогне „да отхвърлим делата, принадлежащи на тъмнината, и да се облечем в оръжието на светлината“, избягвайки по този начин една неблагоприятна присъда, подобна на онази, понесена от Израел през първи век. — Римляни 13:12; Лука 19:43, 44.
Противопоставяне от страна на религиозните власти
3. Как юдейските религиозни водачи се оказали „слепи водачи“?
3 В Израел религиозните водачи били начело в отхвърлянето на светлината. Независимо от това, че били учители, „законници“, те наложили върху хората една формалистично–правна система от правила, които често противоречали на божия Закон. (Лука 11:45, 46) Така те ‘осуетили божието Слово заради своето предание, което са предали’. (Марко 7:13; Матей 23:16, 23, 24) Те били „слепи водачи“, пречещи на светлината да засияе пред хората. — Матей 15:14.
4, 5. (а) Как реагирали фарисеите, когато голяма част от юдеите започнали да се чудят дали Исус не е Месията? (б) Каква лоша нагласа на сърцето показали фарисеите?
4 Веднъж, когато много израелтяни се чудели дали Исус все пак не е Христос, уплашените фарисеи изпратили служители да го арестуват. Служителите се върнали с празни ръце, казвайки: „Никога човек не е говорил така, както тоя човек.“ Без да се трогнат, фарисеите отговорили: „И вие ли сте заблудени? Повярвал ли е в него някой от първенците или от фарисеите? Но това простолюдие, което не знае закона, проклето е.“ Никодим, член на синедриона, протестирал, че е незаконно да съдят някой човек, преди да го изслушат. Фарисеите се нахвърлили върху него и казали: „Да не си и ти от Галилея? Изследвай и виж, че от Галилея пророк не се издига.“ — Йоан 7:46–52.
5 Защо религиозните водачи на народа, отдаден на Бога, постъпили така? Защото те били развили лоша нагласа в сърцата си. (Матей 12:34) Презрителното им отношение към обикновените хора издавало тяхната арогантност. Твърдението им, че ‘никой от първенците и фарисеите не бил повярвал в него’, издавало високомерната им позиция, че Месията може да бъде истински, само ако те го одобрят. Нещо повече, те действували нечестно, опитвайки се да дискредитират Исус, защото идвал от Галилея, но в същото време една проста проверка би разкрила, че всъщност той бил роден във Витлеем, предсказаното месторождение на Месията. — Михей 5:2; Матей 2:1.
6, 7. (а) Как религиозните водачи реагирали на възкресението на Лазар? (б) Какво казал Исус, за да изобличи любовта на религиозните водачи към тъмнината?
6 Неотстъпчивото противопоставяне на тези религиозни водачи спрямо светлината било убедително проявено, когато Исус възкресил Лазар. За един имащ страх от Бога човек подобно действие би било доказателство, че Исус е подкрепян от Йехова. Религиозните водачи обаче могли да видят в това само евентуална заплаха за своите привилегировани позиции. Те казали: „Какво [да] правим ние? Защото този човек върши много знамения. Ако го оставим така, всички ще повярват в него; и римляните като дойдат, ще отнемат и страната ни, и народа ни.“ (Йоан 11:44, 47, 48) Затова те се наговорили да убият и Исус, и Лазар, като може би се надявали, че по този начин ще угасят светлината. — Йоан 11:53, 54; 12:9, 10.
7 Така тези религиозни водачи на божия народ се отдалечавали от светлината поради арогантност, гордост, мисловно нечестие и всепоглъщащ егоистичен интерес. Към края на своята служба Исус изобличил вината им, казвайки: „Но горко вам, книжници и фарисеи, лицемери! Защото затваряте небесното царство пред човеците, понеже сами вие не влизате, нито влизащите оставяте да влязат.“ — Матей 23:13.
Себелюбие и гордост
8. Какви събития в Назарет разкрили лошата нагласа на сърцата на някои хора там?
8 Като цяло юдейският народ от първото столетие подражавал на своите религиозни водачи в отхвърлянето на светлината поради лоша нагласа на сърцето. Например, веднъж Исус бил поканен да говори в една синагога в Назарет. Той прочел и обяснил един откъс от Исаия и отначало събралите се го слушали. Но когато той направил исторически паралели, които изобличавали тяхното себелюбие и липсата на вяра, те се разярили и се опитали да го убият. (Лука 4:16–30) Гордостта, наред с другите лоши черти, им попречила да откликнат по подходящ начин на светлината.
9. Как неправилните подбуди на една голяма група от галилейци били изобличени?
9 Друг път Исус по чудодеен начин нахранил едно огромно множество край Галилейското езеро. Свидетели на това чудо казали: „Тоя е пророкът, който щеше да дойде на света.“ (Йоан 6:10–14) Когато Исус отишъл на друго място с лодка, тълпата го последвала. Обаче Исус знаел, че много от тях не били подтиквани от любов към светлината. Той им казал: „Търсите ме, не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте.“ (Йоан 6:26) Скоро правотата му била доказана, като голям брой от онези, които го следвали, се върнали обратно към света. (Йоан 6:66) Една егоистична нагласа — „каква полза ще имам от това?“ — препречила пътя на светлината.
10. Как реагирали на светлината по–голямата част от езичниците?
10 След Исусовата смърт и възкресение вярващите юдеи продължили да носят светлината на другите юдеи, но малцина откликнали. Затова апостол Павел и другите, служейки като „светлина на народите“, разпространили добрата новина по другите земи. (Деяния 13:44–47) Много неюдеи откликнали, но общата реакция била, както я описал Павел: „Ние проповядваме разпнатия Христос, . . . [послание, което е] за езичниците глупост.“ (1 Коринтяни 1:22, 23) Повечето от неюдеите отхвърлили светлината, защото били ослепени от езически суеверия или светски философии. — Деяния 14:8–13; 17:32; 19:23–28.
‘Призовани от тъмнината’
11, 12. Кой откликнал на светлината през първи век, и кой откликва на нея днес?
11 През първи век, независимо от общата липса на отклик, много хора с правилна нагласа на сърцето били призовани ‘от тъмнината в божията чудесна светлина’. (1 Петър 2:9) За тях апостол Йоан пише: „А на ония, които приеха [Христос], даде право да станат божии чада, сиреч на тия, които вярват в неговото име.“ (Йоан 1:12) Започвайки от Петдесетница през 33 г. от н.е., обичащите светлината били покръствани със свети дух и ставали синове на Бога, с надеждата да управляват заедно с Исус в небесното му Царство.
12 В наше време последните от тези помазани синове на Бога биват събирани и, изпълнявайки пророчеството на Даниил, ‘сияят със светлостта на простора, обръщайки мнозина в правда’. (Даниил 12:3) Те оставили светлината си да сияе толкова силно, че повече от четири милиона „други овце“ са привлечени от истината и се радват на праведна позиция пред Бога. (Йоан 10:16) Те на свой ред отразяват светлината по целия свят, така че днес тази светлина сияе както никога досега. Днес, също както през първи век, „тъмнината не надви [светлината]“. — Йоан 1:5, NW.
‘В Бога няма никаква тъмнина’
13. Какво предупреждение ни отправил апостол Йоан?
13 Никога обаче не бива да забравяме предупреждението на апостол Йоан: „Бог е светлина и в него няма никаква тъмнина. Ако речем, че имаме общение с него, а ходим в тъмнината, лъжем и не действуваме според истината.“ (1 Йоан 1:5, 6) Ясно е, че е възможно християните да паднат в същата клопка като юдеите, и макар да се наричат свидетели на Бога, да вършат делата на тъмнината.
14, 15. Какви дела на тъмнината се проявили в християнския сбор от първи век, и какво научаваме от това?
14 Да, точно това се случило през първи век. Ние четем за сериозни разцепления в Коринт. (1 Коринтяни 1:10–17) Апостол Йоан трябвало да предупреди помазаните християни да не се мразят един другиго, а Яков трябвало да посъветва някои от тях да не оказват предпочитание на богатите пред бедните. (Яков 2:2–4; 1 Йоан 2:9, 10; 3 Йоан 11, 12) Освен това, когато Исус инспектирал седемте сбора в Мала Азия, както е описано в книгата на Откровението, той съобщил за промъкването на дела на тъмнината, включително и отстъпничество, идолопоклонство, разврат и материализъм. (Откровение 2:4, 14, 15, 20–23; 3:1, 15–17) В тези ранни дни на християнския сбор, мнозина били изоставили светлината по този начин, като някои от тях били изключени, а други просто се отклонили към „външната тъмнина“. — Матей 25:30; Филипяни 3:18; Евреи 2:1; 2 Йоан 8–11.
15 Всички тези сведения от първи век показват различните начини, по които тъмнината на Сатановия свят може да се просмуче в мисленето на отделни християни или дори на цели сборове. Трябва да бъдем нащрек, за да не позволим такова нещо да се случи с нас. Как можем да го направим?
Новата личност
16. Какъв разумен съвет дал Павел на Ефесяните?
16 Павел подканил Ефесяните да не бъдат повече „помрачени в разума и странни [отчуждени — NW] на живота от Бога“. За да не паднели обратно в този мрак, те трябвало да развиват такава нагласа на сърцето, която да принадлежи на светлината. Павел казал: „Да съблечете, според по–предишното си поведение, стария човек, който тлее по измамителните страсти; да се обновите в духа на своя ум, и да се облечете в новия човек, създаден по образа на Бога в правда и святост на истината.“ —Ефесяни 4:18, 22–24.
17. Как ние днес можем да избегнем подхлъзването ни обратно в тъмнината?
17 Тук Павел съветва за една, образно казано, радикална операция — изрязване на всичко, което преди е било част от нашата стара личност, за да се позволи развитието на един изцяло нов дух, който ‘да обнови ума ни’. И той не говорел на новозаинтересувани хора, а на покръстени християни. Промяната на нашата личност не спира с покръстването. Това е продължителен процес. Ако спрем да развиваме новата личност, старата вероятно ще се появи отново с гордостта си, арогантността и егоизма си. (Битие 8:21; Римляни 7:21–25) Това може да доведе до връщане към делата на тъмнината.
„В твоята светлина ще видим светлина“
18, 19. Как Исус и Павел описват начина за разпознаване на „чадата на светлината“?
18 Помни, че дали ще постигнем вечен живот, зависи от това дали ще получим благоприятна присъда от Бога, която присъда е основана на това, доколко обичаме светлината. След като споменал този факт, Исус казал: „Всеки, който върши зло, мрази светлината и не отива към светлината, да не би да се открият делата му. Но който постъпва според истината, отива към светлината, за да се явят делата му, понеже са извършени по Бога.“ — Йоан 3:19–21.
19 Павел подкрепил тази мисъл, като писал до Ефесяните: „Обхождайте се като чада на светлината; защото плодът на светлината се състои във всичко, що е благо, право и истинно.“ (Ефесяни 5:8, 9) Така че нашите дела показват дали ние сме деца на светлината или на тъмнината. Но правилните дела могат да дойдат само от добро сърце. Затова трябва да внимаваме за сърцата си, да съзнаваме необходимостта да продължаваме да обновяваме личността си, да бъдем внимателни с духа, задействуващ ума ни. — Притчи 4:23.
20, 21. (а) Пред какво особено предизвикателство се изправят децата, родени в християнски семейства? (б) С какво предизвикателство се сблъскват всички деца на родители християни?
20 В някои случаи това се оказва особено предизвикателство за децата, родени от отдадени свидетели на Йехова. Защо? От една страна, тези деца се радват на чудесна благословия. Да познаваш истината от най–ранно детство означава всъщност никога да не си принуден да изпиташ върху собствения си гръб тъмнината на света на Сатан. (2 Тимотей 3:14, 15) От друга страна обаче, някои деца в такава ситуация приемат истината като даденост и никога не се научават истински да обичат светлината. В такава ситуация били повечето евреи от първото столетие. Те израснали сред един народ, отдаден на Йехова, и до известна степен притежавали познание за истината. Но тя не била в сърцата им. — Матей 15:8, 9.
21 Родителите християни носят отговорност пред Бога да възпитат децата си в светлината. (Второзаконие 6:4–9; Ефесяни 6:4) Накрая обаче детето само трябва да обикне светлината повече от тъмнината. То трябва да направи своя светлината на истината. Като расте, някои страни от света на Сатан могат да му се сторят привлекателни. Безгрижният, или безотговорен начин на живот, който водят връстниците му, може да изглежда много вълнуващ. Скептицизмът, на който учат в училище, може да се окаже съблазнителен. Но то никога не бива да забравя, че извън светлината ‘тъмнина покрива земята’. (Исаия 60:2) В крайна сметка този затъмнен свят няма нищо добро, което да предложи за бъдещето. — 1 Йоан 2:15–17.
22. Как Йехова благославя сега тези, които идват към светлината, и как ще ги благослови той в бъдеще?
22 Цар Давид писал: „Защото у тебе [Йехова] е изворът на живота, в твоята светлина ще видим светлина. Простирай милосърдието си към ония, които те познават.“ (Псалм 36:9, 10) Онези, които обичат светлината, опознават Йехова и това може да означава живот за тях. (Йоан 17:3) В своята любеща милост Йехова ги подкрепя сега, а когато връхлети големият гнет, той ще ги пренесе през него в един нов свят. Това може да стане и с нас, ако сега отхвърлим тъмнината на Сатановия свят. В новия свят човечеството ще бъде върнато към съвършен живот в рая. (Откровение 21:3–5) Тези, които получат благоприятна присъда, ще имат перспективата да се къпят в светлината на Йехова завинаги. Какво славно бъдеще! И какъв силен подтик е това за нас сега, за да „отхвърлим делата на тъмнината и да се облечем в оръжието на светлината“! — Римляни 13:12.
Спомняш ли си?
◻ Защо повечето юдеи по времето на Исус отхвърлили светлината?
◻ До каква степен сияе свеилината в днешно време?
◻ Какви предупреждения относно егоизма и гордостта ни дават примерите от първия век?
◻ Какво е необходимо, ако искаме да останем в светлината?
◻ Какви благословии очакват онези, които обичат светлината?
[Снимка на страница 28]
Повечето от юдеите по времето на Исус не откликнали на светлината
[Снимки на страница 30]
През десетилетията са били използувани различни методи, за да засияе светлината в правенето на ученици
[Снимка на страница 31]
„Да съблечете . . . стария човек . . ., и да се облечете в новия човек.“