Пета глава

Свободата, на която се радват поклонниците на Йехова

 1, 2. (а) Каква свобода дал Бог на двамата от първата човешка двойка? (б) Спомени някои от законите, които ръководели поведението на Адам и Ева.

КОГАТО Йехова създал първия мъж и първата жена, те се радвали на свобода, която надхвърляла многократно свободата на хората днес. Техен дом бил раят, прекрасната Едемска градина. Никаква болест не разваляла радостта им от живота, тъй като те имали съвършен ум и съвършено тяло. Не ги чакала смърт, както е с всеки един човек оттогава до днес. Също така те не били роботи, но притежавали прекрасния дар на свободната воля, способността да вземат свои решения. Но за да можели да се радват и занапред на тази чудесна свобода, те трябвало да уважават законите на Бога.

² Да разгледаме, например, физическите закони, които Бог установил. Разбира се, тези закони може да не са били изразени твърде многословно, но Адам и Ева били направени по такъв начин, че за тях било напълно естествено да им се подчиняват. Гладът им подсказвал, че трябва да ядат, жаждата — че трябва да пият, залезът на слънцето — че трябва да спят. Освен това Йехова им възложил работа. Всъщност тази работа била закон, защото ръководела тяхното поведение. Те трябвало да родят деца, да властват над многобройните форми на живот на земята и да разширят границите на рая, докато той покрие цялата планета. (Битие 1:28; 2:15) Какъв благотворен, полезен закон било това! Той им осигурил напълно удовлетворяваща работа, даваща им възможност да използват своите способности по ползотворен начин. Освен това те имали голяма свобода да вземат решения относно това как ще изпълнят задачата си. Какво повече би могъл да иска човек?

 3. Как Адам и Ева можели да се научат да използват по мъдър начин своята свобода да вземат решения?

³ Разбира се, когато на Адам и Ева била дадена привилегията да вземат решения, това не означавало, че всяко едно решение, което те щели да вземат, щяло да има добър резултат. Свободата да вземат решения трябвало да бъде упражнявана в рамките на божиите закони и принципи. Как щели те да научат тези закони и принципи? Като слушат своя Създател и като изучават делата му. Бог дал на Адам и Ева ума, необходим за това те да прилагат каквото са научили. Тъй като били сътворени съвършени, естествената им склонност щяла да бъде да отразяват качествата на Бога, когато вземат решения. Да, те щели старателно да правят това, ако наистина били признателни за всичко, което Бог бил направил за тях, и ако искали да му угодят. — Битие 1:26, 27; Йоан 8:29.

 4. (а) Дали заповедта да не ядат от плода на едно дърво, дадена на Адам и Ева, ги лишила от свобода? (б) Дали това изискване било уместно?

⁴ Следователно Бог имал основание да реши да провери тяхната преданост спрямо себе си, Дарителя на техния живот, и тяхното желание да останат в рамките, определени от него. Йехова дал на Адам следната заповед: „От всяко дърво в градината свободно да ядеш; но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.“ (Битие 2:16, 17) След като била създадена, и Ева била осведомена за този закон. (Битие 3:2, 3) Дали това ограничение отнемало нещо от свободата им? Съвсем не. И без да ядат от плода на това дърво, те имали изобилие от носеща наслаждение, разнообразна храна. (Битие 2:8, 9) А и било напълно уместно да признаят, че земята принадлежи на Бога, тъй като той я бил създал. Така че той имал правото да установява закони, които са подходящи за неговата цел и носят полза на човечеството. — Псалм 24:1, 10.

 5. (а) Как Адам и Ева изгубили славната свобода, която имали? (б) Какво заело мястото на свободата, на която се били радвали Адам и Ева, и как това засяга и нас?

⁵ Но какво станало? Подтикван от егоистични амбиции, един ангел злоупотребил със свободната си воля и станал Сатан, което означава „противник“. Той измамил Ева, като я уверявал в нещо, точно обратно на божията воля. (Битие 3:4, 5) Адам се присъединил към Ева в престъпването на божия закон. Като посегнали на нещо, което не било тяхно, те изгубили своята славна свобода. Техен господар станал грехът и както Бог бил предупредил, в крайна сметка го последвала смъртта. Наследството, което те предали на своите потомци, бил грехът — една вродена склонност към вършене на зло. Грехът също така донесъл слабости, водещи до болести, остаряване и смърт. Склонността към зло, засилена от сатанското влияние, довела до едно човешко общество, чийто живот е изпълнен с омраза, престъпления, потисничество и войни, отнемащи живота на милиони. В какъв контраст е това със свободата, която Бог дал на хората в началото! — Второзаконие 32:4, 5; Йов 14:1, 2; Римляни 5:12; Откровение 12:9.

Къде може да бъде намерена свобода

 6. (а) Къде може да бъде намерена истинска свобода? (б) За каква свобода говорел Исус?

⁶ Като се имат предвид лошите условия, които съществуват навсякъде днес, не е чудно, че хората копнеят за по–голяма свобода. Но къде може да бъде намерена тази свобода? Исус казал: „Ако стоите в словото Ми, наистина сте Мои ученици. И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.“ (Йоан 8:31, 32, Ве) Тази свобода не е такава, каквато хората се надяват да придобият, когато заменят един владетел или една форма на управление с нещо друго. Не, тази свобода стига до същността на човешките проблеми. Това, за което говорел Исус, била свободата от плена на греха. (Йоан 8:24, 34–36) Така че ако човек стане истински ученик на Исус Христос, изпитва забележителна промяна в своя живот — освобождение!

 7. (а) В какъв смисъл можем да бъдем освободени от греха днес? (б) Какво трябва да правим, за да придобием тази свобода?

⁷ Това не означава, че понастоящем истинските християни вече не усещат въздействието на вродената склонност към грешно поведение. Тъй като са наследили греха, те все още трябва да се борят с него. (Римляни 7:21–25) Но ако човек наистина живее в хармония с ученията на Исус, той вече няма да бъде роб на греха. За него грехът вече няма да бъде като диктатор, който раздава заповеди, на които той, човекът, сляпо трябва да се подчинява. Той няма да бъде впримчен в начин на живот, лишен от цел и причиняващ угризения на съвестта. Не, той ще се радва на чиста съвест пред Бога, защото миналите грехове са му простени въз основа на вярата му в жертвата на Христос. Възможно е грешните склонности да се опитат да вземат връх, но когато той откаже да действа според тях, защото си припомня чистите учения на Христос, показва, че грехът вече не му е господар. — Римляни 6:12–17.

 8. (а) От какво ни освобождава истинското християнство? (б) Каква трябва да бъде нашата нагласа спрямо светските власти?

⁸ Помисли за аспектите на свободата, на които се радваме ние като християни. Ние сме освободени от въздействието на фалшивите учения, от плена на суеверието и от робството на греха. Чудесната истина относно състоянието на мъртвите и възкресението ни освобождава от прекомерния страх от смъртта. Познанието, че несъвършените човешки правителства скоро ще бъдат сменени от праведното божие Царство, ни освобождава от безнадеждността. (Даниил 2:44; Матей 6:10) Но тази свобода не ни дава право да проявяваме неуважение към правителствените власти и техните закони. — Тит 3:1, 2; 1 Петър 2:16, 17.

 9. (а) Как Йехова любещо ни помага да се радваме сега на свободата в най–голямата възможна за хората степен? (б) Как можем да вземаме мъдри решения?

⁹ Йехова не ни принуждава да налучкваме чрез метода на пробите и грешките кой е най–добрият начин на живот. Той знае как сме направени, какво ни носи истинско удовлетворение и какво е за наша вечна полза. Той е наясно какви мисли и какво поведение могат да разрушат взаимоотношенията на даден човек с Него и със събратята му човеци, като дори могат да попречат на този човек да влезе в новия свят. Йехова любещо ни казва всичките тези неща чрез Библията и чрез своята видима организация. (Марко 13:10; Галатяни 5:19–23; 1 Тимотей 1:12, 13) Следователно всеки един от нас има задължението да използва дадената му от Бога свободна воля, за да реши как да откликне. Ако за разлика от Адам приемем присърце онова, което ни казва Библията, ще вземаме мъдри решения. Ще покажем, че добрите взаимоотношения с Йехова са най–важното нещо в живота ни.

Стремеж към друг вид свобода

10. Към каква свобода се стремят някои хора, които са Свидетели на Йехова?

¹⁰ Понякога е възможно някои от младежите, които са Свидетели на Йехова, а също и някои по–възрастни измежду тях, да смятат, че искат друг вид свобода. Светът може да им изглежда примамлив и вълнуващ, и колкото повече мислят за него, толкова по–силно става желанието им да вършат нехристиянските неща, които са разпространени в него. Може би те не планират да използват наркотици, да пият неумерено или да извършат блудство. Но започват да общуват с хора, които не са истински християни, и искат да бъдат добре приети сред тях. Те дори може да започнат да подражават на техния език и на тяхното поведение. — 3 Йоан 11.

11. Откъде понякога идва изкушението да вършиш грях?

¹¹ Понякога изкушението да се отдадеш на нехристиянско поведение идва от някой, който твърди, че служи на Йехова. Така било и при някои от първите християни, същото може да се случи и днес. Такива хора често искат да вършат неща, за които смятат, че ще им донесат удоволствие, но тези неща са против закона на Бога. Те подканят другите да се „позабавляват“ малко. Те ‘обещават свобода, докато сами са роби на покварата’. — 2 Петър 2:19, Ве.

12. Какви са печалните резултати от поведение, което противоречи на божиите закони и принципи?

¹² Резултатът от тази тъй наречена свобода винаги е лош, защото означава неподчинение на божиите закони. Например, непозволените сексуални отношения могат да доведат до емоционални проблеми, болести, смърт, нежелана бременност и вероятно до разпадане на брака. (1 Коринтяни 6:18; 1 Солунци 4:3–8) Злоупотребата с наркотици може да бъде причина за раздразнителност, неясен говор, разфокусирано зрение, световъртеж, затруднения в дишането, халюцинации и смърт. Тя може да доведе до пристрастяване, вследствие на което да се стигне до извършването на престъпления за задоволяването на създадената привичка. Много подобни са и последствията от злоупотребата с алкохол. (Притчи 23:29–35) Може онези, които следват подобна линия на поведение, да смятат, че са свободни, но когато вече е твърде късно, установяват, че са станали роби на греха. А грехът е жесток господар! Размисълът за нещата днес може да ни предпази от подобни преживявания в бъдеще. — Галатяни 6:7, 8.

Къде започват проблемите

13. (а) Как биват събуждани често желанията, които водят до проблеми? (б) От чия гледна точка се нуждаем, за да разберем кои са „лошите другари“? (в) Като отговаряш на въпросите, изброени в 13 абзац, подчертай гледната точка на Йехова.

¹³ Помисли за това къде започват често проблемите. Библията обяснява: „Всеки е изпитван, като бива теглен и примамван от собственото си желание. И когато желанието бъде оплодено, ражда грях; когато бъде извършен, грехът на свой ред донася смърт.“ (Яков 1:14, 15, НС) Как се събужда желанието? От това, което влиза в ума. Често то е резултат от другаруването с хора, които не прилагат библейските принципи. Разбира се, ние знаем, че трябва да избягваме „лошите другари“. (1 Коринтяни 15:33) Но кои другари са лоши? Как Йехова гледа на въпроса? Като разсъждаваме относно изброените по–долу въпроси и отворим и прочетем посочените стихове, това ще ни помогне да стигнем до правилните заключения.

Дали фактът, че определени хора изглеждат почтени, означава, че те са ‘добри другари’ за нас? (Битие 34:1, 2, 18, 19)

Възможно ли е техните разговори, може би дори техните шеги, да бъдат показател за това дали ние трябва да сме в близки дружески отношения с тях? (Ефесяни 5:3, 4)

Какво изпитва Йехова, ако ние изберем да бъдем в близки отношения с хора, които не го обичат? (2 Летописи 19:1, 2)

Защо е необходимо да бъдем внимателни, ако работим с хора, които не споделят вярванията ни, или ходим на училище с такива хора? (1 Петър 4:3, 4)

Гледането на телевизия и филми, използването на Интернет и четенето на книги, списания и вестници са начини на общуване с другите. За какъв вид материали от тези източници трябва да сме нащрек? (Притчи 3:31; Исаия 8:19; Ефесяни 4:17–19)

Какво показва на Йехова нашият избор на другари относно това какви хора сме ние? (Псалм 26:1, 4, 5; 97:10)

14. Каква чудесна свобода очаква онези, които вярно прилагат наставленията на божието Слово днес?

¹⁴ Непосредствено пред нас се намира божият нов свят. Чрез божието небесно царско правителство човечеството ще бъде освободено от влиянието на Сатан и на цялата негова зла система на нещата. Постепенно послушните хора ще бъдат освободени от всички последствия от греха и това ще доведе до съвършенство на ума и тялото, така че ще можем да се радваме на вечен живот в рая. Накрая цялото творение ще се радва на свободата, която е в пълна хармония с ‘духа на Йехова’. (2 Коринтяни 3:17, НС) Дали си струва да рискуваш да изгубиш всичко това заради неуважение спрямо напътствията от божието Слово, проявено днес? Нека като упражняваме мъдро своята християнска свобода сега, покажем ясно, че това, което искаме в действителност, е „славната свобода на Божиите чада“. — Римляни 8:21.

Обсъждане за преговор

• На каква свобода се радвали двамата от първата човешка двойка? Дали тя е подобна на това, което човечеството изпитва днес?

• Каква свобода имат истинските християни? Как се различава тя от онова, което светът смята за свобода?

• Защо е толкова важно да избягваме лошите другари? Чии решения относно това какво е лошо приемаме ние, за разлика от Адам?

[Снимки на страница 46]

Божието Слово предупреждава: „Не се мамете. Лошите другари покваряват добрите нрави“