Реакцията на Исус във връзка със смъртта на Лазар открива голямата чувствителност на Божия Син. Дълбокото му съчувствие при този случай ни помага да познаем неговото горещо желание да възкреси мъртвите. В описанието четем: „Когато после Мария пристигна там, където беше Исус, тя падна пред краката му казвайки: ,Господарю, ако беше тука брат ми нямаше да умре.‘ Тогава Исус, като я видя как плачеше и как плачеха евреите, които дойдоха с нея, въздихна в духа и дълбоко се разтревожи и каза: ,Къде го сложихте?‘ Те му казаха: ,Господарю, ела и виж.‘ Исус се просълзи. Затова евреите почнаха да казват: ,Вижте, каква обич е имал към него!‘“ (Йоан 11:32-36).

Изразът, преведен на „разтревожи [се]“, произлиза от една гръцка дума (тара̀ссо), която се свързва с възбуда. Според Ню Тайърс грик-инглиш лексикон ъф де Ню Тестамент тя означава: „предизвиквам вътрешно безпокойствие, . . . да се засегне с дълбока болка или скръб“. Думата преведена на „просълзи [се]“ произлиза от един гръцки глагол (дакрѝо) означаващ: „роня сълзи, плача тихо“. Този плач се различава от плачът на Мария и евреите, споменат в Йоан 11:33. Думата, която там се употребява (една форма на кла̀ио), означава силно ридаене.d