Проявяваш ли съчувствие към другите?

 1. Имайки предвид 1 Петър 3:8, защо ни е приятно да сме сред хора, които са загрижени за нас и за чувствата ни?

НА ВСИЧКИ ни е приятно да сме сред хора, които са загрижени за нас и за чувствата ни. Те се стараят да се поставят на наше място — да прозрат какво мислим и как се чувстваме. Досещат се от какво се нуждаем и ни предлагат помощ, понякога дори преди да сме я поискали. Ние много ценим хората, които проявяват съчувствиеb към нас. (Прочети 1 Петър 3:8.)

 2. Защо може да е трудно да проявяваме съчувствие към другите?

² Като християни, всички ние искаме да проявяваме съчувствие към другите. В действителност обаче не е лесно да го правим. Защо? Една причина е, че сме несъвършени. (Рим. 3:23) Трябва да се борим с вродената си склонност да мислим предимно за себе си. Освен това на някои може да им е трудно да съчувстват на другите заради възпитанието или миналото си. А и е възможно да сме повлияни от нагласата на хората около себе си. В тези последни дни мнозина не ги е грижа за чувствата на другите, защото „обичат само себе си“. (2 Тим. 3:1, 2) Какво тогава може да ни помогне да проявяваме повече съчувствие въпреки тези пречки?

 3. а) Как можем да проявяваме повече съчувствие? б) Какво ще разгледаме в тази статия?

³ Можем да проявяваме повече съчувствие, като подражаваме на Йехова Бог и неговия Син, Исус Христос. Йехова е Бог на любовта и ни дава най–добрия пример на загриженост към другите. (1 Йоан 4:8) Исус по съвършен начин подражавал на личността на Баща си. (Йоан 14:9) Докато бил на земята, той показал как един човек може да проявява състрадание. В тази статия първо ще разгледаме как Йехова и Исус са показвали загриженост към чувствата на другите, а след това — как ние можем да подражаваме на примера им.

 4. Как думите в Исаия 63:7–9 показват, че чувствата на другите са важни за Йехова?

⁴ От Библията научаваме, че чувствата на другите са важни за Йехова. Например забележи как се чувствал той, когато израилтяните в древността понасяли изпитания: „Всеки път, когато страдаха, и той страдаше заедно с тях.“ (Прочети Исаия 63:7–9.) По–късно чрез пророк Захария Йехова заявил, че приема лично лошото отношение към народа му. Бог казал на служителите си: „Този, който ви докосва, докосва зеницата на окото ми.“ (Зах. 2:8) Колко въздействащо сравнение!

 5. Дай пример за действие, което предприел Йехова, за да помогне на страдащите си служители.

⁵ Йехова не само изпитва състрадание към служителите си, но и предприема действия, за да им помогне. Например, когато израилтяните страдали като роби в Египет, Йехова разбрал болката им и поискал да я облекчи. Той казал на Моисей: „Видях страданията на моя народ ... Чух стенанията им ... и знам как се измъчват. Затова идвам да ги избавя от ръцете на египтяните.“ (Из. 3:7, 8) Тъй като изпитвал състрадание, Йехова освободил народа си от робство. Векове по–късно в Обетованата земя израилтяните били нападани от враговете си. Как реагирал Йехова? Той „изпитвал съжаление, като чувал как стенат заради онези, които ги потискали и ги измъчвали“. Отново подбуден от съчувствие, Йехова помогнал на своя народ. Той изпратил съдии да спасят израилтяните от враговете им. (Съд. 2:16, 18)

 6. Дай пример как Йехова проявил разбиране към чувствата на някого, който не разсъждавал трезво.

⁶ Йехова обръща внимание на чувствата на служителите си дори когато те не разсъждават трезво. Да разгледаме случая на Йона. Бог изпратил този пророк да извести осъдително послание срещу ниневийците. Когато те се разкаяли, Бог решил да ги пощади. Това обаче не се харесало на Йона. Той се разгневил, защото пророчеството му не се изпълнило. Но Йехова проявил търпение към него и му помогнал да промени мисленето си. (Йона 3:10 — 4:11) Йона си взел поука и Йехова дори го използвал да запише този разказ за наша полза. (Рим. 15:4)c

 7. В какво ни уверява отношението на Йехова към служителите му в миналото?

⁷ Отношението на Йехова към народа му в миналото ни уверява, че той съчувства на служителите си. Наясно е с болката и страданията на всеки от нас. Той „познава сърцата на човешките синове“. (2 Лет. 6:30) Разбира съкровените ни мисли и чувства, а също и нашите ограничения. И „няма да позволи да бъдем изкушавани повече, отколкото можем да понесем“. (1 Кор. 10:13) Колко утешително обещание!

8–10. Вероятно кои фактори направили Исус състрадателна личност?

⁸ Като човек на земята, Исус бил много загрижен за другите. За това най–вероятно допринесли поне три фактора. Първо, както беше споменато по–рано, той съвършено отразявал личността на небесния си Баща. Като него Исус обичал хората. Той се наслаждавал на всичко, за чието създаване помагал на Йехова, но радостта му била особено „с човешките синове“. (Пр. 8:31) Любовта го подбуждала да се интересува от чувствата на другите.

⁹ Второ, подобно на Йехова Исус можел да чете сърцата на хората. Той можел да узнае подбудите и чувствата им. (Мат. 9:4; Йоан 13:10, 11) Затова, когато разбирал, че хората са потиснати, състраданието го подтиквало да им осигури утеха. (Иса. 61:1, 2; Лука 4:17–21)

¹⁰ Трето, Исус изпитал от личен опит някои от трудностите, които понасяли хората. Например той очевидно отраснал в бедно семейство и тъй като работел с приемния си баща Йосиф, се научил да върши тежка физическа работа. (Мат. 13:55; Мар. 6:3) Изглежда, Йосиф умрял известно време преди смъртта на Исус. Така че Исус навярно изпитал болката от загубата на близък човек. Освен това той знаел какво значи членовете на семейството ти да не споделят твоите вярвания. (Йоан 7:5) Вероятно поради тези и други причини Исус разбирал чувствата и трудностите на обикновените хора.

11. Особено кога си личала загрижеността на Исус? Обясни. (Виж илюстрацията на корицата.)

¹¹ Загрижеността на Исус личала особено когато вършел чудеса. Той не го правел просто по задължение, но бил подбуждан от жал към страдащите. (Мат. 20:29–34; Мар. 1:40–42) Представи си например с какви чувства отвел един глух мъж встрани от множеството, за да го излекува, или с какви чувства възкресил единствения син на една вдовица. (Мар. 7:32–35; Лука 7:12–15) Исус съчувствал на тези хора и искал да им помогне.

12. Как от Йоан 11:32–35 личи съчувствието на Исус към Марта и Мария?

¹² Исус показал съчувствие и към Марта и Мария. Когато видял болката, която изпитват заради смъртта на брат им Лазар, „сълзи потекли от очите“ му. (Прочети Йоан 11:32–35.) Той не заплакал просто заради това че е загубил близък приятел. Все пак знаел, че ще го възкреси. Исус плакал по–скоро защото разбирал мъката на двете скъпи за него жени и силно се натъжил от това.

13. Защо е насърчително да знаем, че Исус проявявал съчувствие към хората?

¹³ Много укрепващо е да знаем колко състрадателен е Исус. Разбира се, ние не сме съвършени като него. Но го обичаме заради начина, по който се отнасял към хората. (1 Пет. 1:8) Насърчителен е фактът, че сега той е Цар на Божието Царство и скоро ще премахне всички страдания. Тъй като е бил човек като всички нас, Исус най–добре може да помогне на човечеството да се възстанови от вредата, нанесена от управлението на Сатана. Само каква благословия е да имаме Владетел, който „може да разбира слабостите ни“! (Евр. 2:17, 18; 4:15, 16)

14. Предвид Ефесяни 5:1, 2 към какво ни подбужда примерът на Йехова и Исус?

¹⁴ Когато размишляваме върху примера на Йехова и Исус, развиваме желание самите ние да проявяваме още по–голямо съчувствие. (Прочети Ефесяни 5:1, 2.) Не можем като тях да видим какво е в сърцето на човек, но можем да се опитаме да разберем чувствата и нуждите му. (2 Кор. 11:29) За разлика от себелюбивите хора в света около нас ние се стремим да сме „загрижени не само за себе си, но и за другите“. (Флп. 2:4)

15. Особено кой е нужно да проявява съчувствие?

¹⁵ Нужно е особено старейшините да проявяват съчувствие. Те знаят, че отговарят пред Йехова за начина, по който се грижат за овцете, които им е поверил. (Евр. 13:17) За да могат да помагат на братята и сестрите си, е важно да проявяват разбиране. Как могат да го правят?

16. Какво прави един състрадателен старейшина и защо това е важно?

¹⁶ Състрадателният старейшина прекарва време със събратята си. Той им задава въпроси и после внимателно и търпеливо ги изслушва. Това е особено важно, ако някоя от тези скъпоценни овце иска да излее сърцето си, но не може да намери правилните думи. (Пр. 20:5) Когато с готовност отделя време за братята и сестрите си, старейшината става по–близък с тях и печели тяхното доверие и любов. (Деян. 20:37)

17. Кое според много братя и сестри е най–ценното качество на старейшините? Дай пример.

¹⁷ Много братя и сестри казват, че качеството, което най–много ценят в старейшините, е съчувствието им към другите. Защо? Една сестра на име Аделейд обяснява: „По–лесно е да се обърнеш към тях, защото знаеш, че ще те разберат.“ Тя добавя: „Можеш да усетиш съчувствието им от начина, по който се отнасят към тебе, когато говориш с тях.“ Един брат си спомня с признателност: „Докато обяснявах ситуацията си на един старейшина, очите му се напълниха със сълзи. Никога няма да го забравя!“ (Рим. 12:15)

18. Как можем да развиваме съчувствие към другите?

¹⁸ Разбира се, не само старейшините трябва да проявяват съчувствие. Всеки от нас може да развива това качество. Например опитай се да разбереш с какво се сблъскват членовете на семейството ти и събратята ти. Обръщай внимание на младежите в сбора, както и на болните, възрастните и на онези, които страдат заради смъртта на близък. Питай ги как са и ги изслушвай внимателно. Нека усещат, че наистина разбираш с какво се борят. Предложи да помогнеш с каквото можеш. По този начин ще показваме истинска любов в действие. (1 Йоан 3:18)

19. Защо е нужно да сме гъвкави, когато се опитваме да помагаме на другите?

¹⁹ Когато се опитваме да помагаме на другите, е нужно да сме гъвкави. Това е така, защото хората реагират по различен начин на трудностите. Някои свободно говорят за проблемите си, докато други са по–резервирани. Затова, когато искаме да помогнем, трябва да избягваме да задаваме прекалено лични въпроси. (1 Сол. 4:11) Дори когато другите разкриват чувствата си, може да установим, че не споделяме гледната им точка. Въпреки това трябва да признаем, че просто те така се чувстват. Искаме да сме бързи да слушаме и бавни да говорим. (Мат. 7:1; Як. 1:19)

20. Какво ще разгледаме в следващата статия?

²⁰ Освен в сбора трябва да проявяваме съчувствие и в службата. Как да проявяваме това хубаво качество, когато правим ученици? Ще разгледаме това в следващата статия.