„Дерзайте, Аз победих света“

ДЕНЯТ на Исусовата смърт — 14–ят ден от юдейския месец нисан — започнал след залез слънце в четвъртък, на 31 март 33 г. През тази вечер Исус и неговите апостоли се събрали в горната стая в една къща в Йерусалим, за да отпразнуват Пасхата. Като се подготвял „да премине от този свят към Отца“, Исус показал, че обича докрай своите апостоли. (Йоан 13:1) Как? Като им предал прекрасни уроци. По този начин той ги подготвил за това, което ги очаквало.

С напредването на вечерта Исус казал на своите апостоли: „Дерзайте, Аз победих света.“ (Йоан 16:33) Какво имал предвид Исус с това смело изказване? Отчасти следното: „Злото в света нито ме огорчи, нито ме накара да си отмъщавам. Не допуснах светът да ме вкара в калъпа си. Това може да е така и във вашия случай.“ Онова, на което Исус учел своите верни апостоли в онези последни часове от земния си живот, щяло да им помогне и те да победят света.

Кой ще отрече, че днес злото в света е в изобилие? Как реагираме на несправедливости и безсмислени прояви на насилие? Дали ни огорчават или ни карат да си отмъщаваме? Доколко сме повлияни от моралния упадък, който ни заобикаля? Като прибавим към това своите човешки несъвършенства и грешни склонности, ще получим битка на два фронта: срещу злия свят отвън и срещу лошите склонности вътре в нас. Можем ли наистина да се надяваме да победим без Божията помощ? Но как можем да я получим? Какви качества трябва да развиваме, за да можем да се противопоставим на плътските склонности? За да намерим отговорите, нека проследим на какво Исус научил любимите си ученици през последния ден от своя живот на земята.

Побеждавай гордостта със смирение

Да разгледаме например проблема, свързан с гордостта или надменността. Относно него в Библията се казва: „Гордостта предшества погибелта, и високоумието — падането.“ (Притчи 16:18) Писанията също ни съветват: „Ако някой мисли себе си да е нещо, като не е нищо, той мами себе си.“ (Галатяни 6:3) Наистина, гордостта е унищожителна и измамна. Мъдро е да мразим „гордост и високоумие“. — Притчи 8:13.

Дали апостолите на Исус имали проблем със самохвалството и гордостта? Най–малкото веднъж те спорили помежду си за това кой от тях бил по–велик. (Марко 9:33–37) Друг път Яков и Йоан пожелали видни позиции в Царството. (Марко 10:35–45) Исус искал да помогне на учениците си да се освободят от този стремеж. Затова докато ядели пасхалната вечеря, той станал, препасал се с престилка и започнал да мие краката на учениците си. После нагледно посочил урока, на който искал да ги научи. „Ако Аз, Господ[ар] и Учител, ви умих нозете — казал Исус, — то и вие сте длъжни един на друг да си миете нозете.“ (Йоан 13:14) Гордостта трябва да бъде заменена с нейната противоположност — смирението.

Но не е лесно да победиш гордостта. По–късно същата вечер след като Исус отпратил Юда Искариотски, който се канел да го предаде, между единайсетте апостоли избухнал разгорещен спор. За какво спорели? Относно това кой от тях е най–великият! Вместо да ги смъмри, Исус още веднъж търпеливо наблегнал колко е важно да служиш на другите. Той казал: „Царете на народите господаруват над тях и тия, които ги владеят, се наричат благодетели. Но вие недейте така; а по–големият между вас нека стане като по–младия и който началства — като онзи, който слугува.“ Като им припомня своя пример, той добавя: „Аз съм сред вас като онзи, който слугува.“ — Лука 22:24–27.

Дали апостолите разбрали това? Явно е така. Години по–късно апостол Петър писал: „Бъдете всички единомислени, съчувствителни, братолюбиви, милостиви, смиреномъдри.“ (1 Петър 3:8) Колко е важно ние също да побеждаваме гордостта със смирението! Ще бъде мъдро от наша страна да не се впримчваме в преследването на слава, власт или позиция. „Бог на горделивите се противи — се казва в Библията, — а на смирените дава благодат.“ (Яков 4:6) По подобен начин в една древна мъдра притча се казва: „Наградата на смирението и на страха от Господа е богатство, слава и живот.“ — Притчи 22:4.

Побеждавай омразата — как?

Разгледай друга характерна за този свят черта — омразата. Независимо дали е предизвикана от страх, невежество, предразсъдъци, потисничество, несправедливост, национализъм, междуплеменни вражди или расизъм, изглежда, че омразата ни заобикаля отвсякъде. (2 Тимотей 3:1–4) Тя била широко разпространена и по времето на Исус. Бирниците били считани за презряната измет на юдейското общество. Юдеите нямали никакви отношения със самаряните. (Йоан 4:9) Презирани от юдеите били също езичниците, или неюдеите. В крайна сметка обаче начинът на поклонение, въведен от Исус, трябвало да приема хора от всички народи. (Деяния 10:34, 35; Галатяни 3:28) Така той любещо дал на своите ученици нещо ново.

Исус казал: „Нова заповед ви давам, да се любите един другиго; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един другиго.“ Те трябвало да се научат да проявяват тази любов и затова той продължил: „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.“ (Йоан 13:34, 35) Заповедта била нова, защото надхвърляла това „да обичаш ближния си както себе си“. (Левит 19:18) В какво отношение? Исус изяснил въпроса, като казал: „Това е Моята заповед, да се любите един друг, както Аз ви възлюбих. Никой няма по–голяма любов от това щото да даде живота си за приятелите си.“ (Йоан 15:12, 13) Те трябвало да са готови да жертват собствения си живот един за друг и за другите хора.

Как несъвършените хора могат да премахнат зловредната омраза от живота си? Като я заместят със самопожертвувателна любов. Милиони искрени хора от всякакъв етнически, културен, религиозен и политически произход правят точно това. Днес те са обединени в една цялостна общност без омраза — световното братство на Свидетелите на Йехова. Те са взели присърце вдъхновените думи на апостол Йоан: „Всеки, който мрази брата си, е човекоубиец; и вие знаете, че в никой човекоубиец не пребъдва вечен живот.“ (1 Йоан 3:15) Истинските християни не само отказват да участват в някакъв конфликт, но също работят усилно, за да проявяват любов един към друг.

Но каква трябва да бъде умствената ни нагласа спрямо онези, които не са наши събратя по вяра и които може да проявяват омраза към нас? Докато бил повесен на стълб, Исус се молел за своите екзекутори, като казал: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят.“ (Лука 23:34) Последните думи на ученика Стефан, когото изпълнените с омраза хора убили с камъни, били: „Господи [Йехова — НС], не им считай тоя грях.“ (Деяния 7:60) Исус и Стефан искали най–доброто дори за онези, които ги мразели. Те не били огорчени в сърцата си. „Нека правим добро на всички“ — ни напомня Библията. — Галатяни 6:10, Ве.

‘Помощник завинаги’

По време на срещата с 11–те си верни апостоли, Исус им казал, че скоро няма повече да бъде с тях в плът. (Йоан 14:28; 16:28) Но той ги уверил: „Ще помоля Бащата и той ще ви даде друг помощник, който да бъде с вас завинаги.“ (Йоан 14:16, НС) Обещаният помощник е Божият свети дух. Той щял да ги научи на дълбоките неща от Писанията и щял да им напомня това, на което Исус ги научил по време на своята земна служба. — Йоан 14:26.

Как светият дух може да ни помага днес? Всъщност Библията е Божието вдъхновено Слово. Мъжете, които били използвани, за да произнасят пророчества и да запишат Библията, били „движени от Светия Дух“. (2 Петър 1:20, 21, Ве; 2 Тимотей 3:16) Нашето изучаване на Писанията и прилагането на това, което научаваме, ни дава познание, мъдрост, разбиране, прозрение, проницателност и подобрява мисловните ни способности. Тогава не сме ли по–добре подготвени да посрещнем натиска на злия свят?

Светият дух е помощник и по друг начин. Божият свети дух е мощна сила с добро въздействие, като дава възможност на онези, които са под неговото влияние, да проявяват богоугодни качества. „Плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание“ — казва Библията. Не са ли точно тези качествата, от които се нуждаем, за да победим плътските склонности по отношение на неморалността, раздорите, завистта, пристъпите на гняв и други подобни на тези неща? — Галатяни 5:19–23.

Като разчитаме на Божия дух, ние също можем да получим ‘сила, надхвърляща нормалното’, за да се справим с всеки проблем или беда. (2 Коринтяни 4:7, НС) Макар че светият дух може да не премахне изпитанията или изкушенията, той ще ни помогне да устоим на тях. (1 Коринтяни 10:13) „За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме подкрепя“ — писал апостол Павел. (Филипяни 4:13) Бог дава такава сила посредством своя свети дух. Колко благодарни можем да бъдем за светия дух! Той е обещан на онези, които ‘обичат Исус и пазят неговите заповеди’. — Йоан 14:15.

„Пребъдвайте в Моята любов“

През последната си нощ като човек Исус също казал на своите апостоли следното: „Който има Моите заповеди и ги пази, той Ме люби; а който Ме люби, ще бъде възлюбен от Отца Ми, и Аз ще го възлюбя, и ще явя Себе Си нему.“ (Йоан 14:21) „Пребъдвайте в Моята любов“ — ги подканил той. (Йоан 15:9) Как това да останем в любовта на Бащата и на Сина ще ни помогне в битката ни с грешните склонности в нас и със злия свят отвън?

Можем ли наистина да контролираме нашите лоши склонности, ако ни липсва мотивация да правим това? Какъв по–голям стимул може да има от желанието да имаме добри взаимоотношения с Йехова Бог и неговия Син? Ернестоa — един млад мъж, който започнал да живее неморално още като юноша и по–късно водел усилна битка срещу това — обяснява: „Исках да съм угоден на Бога и от Библията научих, че той не одобрява начина, по който живеех. Затова реших да бъда различен човек, да спазвам Божиите принципи. Всеки ден трябваше да се боря срещу отрицателните, нечисти мисли, които продължаваха да заливат ума ми. Но бях решен да спечеля тази битка и се молех непрестанно за Божията помощ. Въпреки че след две години най–лошото мина, аз продължавам да съм строг към себе си.“

Относно битката със света отвън нека да разгледаме заключителната молитва, която Исус отправил преди да напусне горната стая в Йерусалим. Той отправил молба към своя Баща за учениците си с думите: „Не се моля да ги вземеш от света, но да ги пазиш от лукавия. Те не са от света, както и Аз не съм от света.“ (Йоан 17:15, 16) Колко насърчително е това! Йехова наблюдава онези, които обича, и ги укрепва, като ги пази отделени от света.

„Вярвайте“

Спазването на Исусовите заповеди може наистина да ни помогне да победим в нашата борба срещу злия свят и грешните ни склонности. Колкото и да са важни, победи като тези не могат да отстранят нито света, нито наследения грях. Но не трябва да губим надежда.

„Светът преминава, и неговите похоти — се казва в Библията, — а който върши Божията воля, пребъдва довека.“ (1 Йоан 2:17) Исус дал живота си, за да освободи от грях и смърт всеки, „който вярва в Него“. (Йоан 3:16) Тогава, с нарастването на познанието ни за Божията воля и цели, нека да приемем присърце подканата на Исус: „Да се не смущава сърцето ви; вие вярвате в Бога, вярвайте и Мене.“ — Йоан 14:1.

[Бележка под линия]

[Снимка на страница 6, 7]

„Пребъдвайте в Моята любов“, подканил Исус апостолите си

[Снимка на страница 7]

Свободата от греха и последствията от него скоро ще бъде действителност