Има време за работа и време за почивка

 1. Как гледат много хора на работата?

КАК се гледа на работата там, където живееш? В много страни хората работят по–усилено и по–дълго от когато и да било преди. Такива хора често нямат време да си почиват, да са със семейството си или да удовлетворяват духовните си нужди. (Екл. 2:23) Други пък не обичат да работят и си намират извинения да не го правят. (Пр. 26:13, 14)

2–3. Какъв пример са оставили Йехова и Исус във връзка с работата?

² В света има крайни възгледи за работата, но нека видим как гледат на нея Йехова и Исус. Няма съмнение, че Йехова обича да работи. Исус ясно казал: „Моят Баща работи досега, и аз също работя.“ (Йоан 5:17) Помисли за огромната работа, която Йехова извършил, като създал безброй духовни създания и необятната Вселена. Той направил множество красиви неща и на планетата, на която живеем. Псалмистът с право казал: „Колко са многобройни твоите дела, Йехова! Направил си всички тях с мъдрост, земята е пълна с твоите творения.“ (Пс. 104:24)

³ Исус подражавал на Баща си. Синът, като олицетворение на мъдростта, помагал на Бога, когато той „подготвял небесата“. Исус бил с Йехова като „умел работник“. (Пр. 8:27–31) По–късно, когато бил на земята, той вършел забележителна работа. Тя била като храна за него и делата му доказвали, че е изпратен от Бога. (Йоан 4:34; 5:36; 14:10)

 4. Какво научаваме от Йехова и Исус за почивката?

⁴ Дали примерът, който Йехова и Исус оставили като усърдни работници, показва, че не е необходимо да си почиваме? Съвсем не. Йехова никога не се изморява, следователно не се нуждае от буквална почивка. Но Библията казва, че след като създал небесата и земята, „той престанал да работи и започнал да си почива“. (Из. 31:17) Това очевидно означава, че Йехова спрял да създава и отделил време да се наслади на творението си. Въпреки че работел усърдно, докато бил на земята, Исус също отделял време за отмора, както и за приятно общуване с другите около трапезата. (Мат. 14:13; Лука 7:34)

 5. Какво е трудно за мнозина?

⁵ Библията насърчава Божиите служители да работят усърдно. Те трябва да са трудолюбиви, а не мързеливи. (Пр. 15:19) Може би работиш светска работа, за да издържаш семейството си. А и като Христови ученици, всички имаме отговорността да проповядваме добрата новина. Но все пак се нуждаеш и от достатъчно почивка. Дали понякога ти е трудно да намериш баланса между светската работа, службата и почивката? Как да прецениш колко да работиш и колко да си почиваш?

 6. Как Марко 6:30–34 показва, че Исус гледал уравновесено на работата и почивката?

⁶ Нужно е да сме уравновесени по отношение на работата. Цар Соломон написал под вдъхновение: „Има време за всяко дело.“ Той споменал дейности, като засаждане, строене, плачене, смеене, танцуване и др. (Екл. 3:1–8) Ясно е, че работата и почивката са основна част от живота. Исус гледал уравновесено на този въпрос. Веднъж, след като се върнали от проповедна обиколка, апостолите били толкова заети, че „нямали време дори да ядат“. Затова Исус им казал: „Елате с мене на уединено място и си починете малко.“ (Прочети Марко 6:30–34.) Въпреки че той и учениците му не винаги успявали да си починат колкото им се иска, Исус знаел, че всички те се нуждаят от разтоварване.

 7. Как ще ни помогне разглеждането на закона за съботата?

⁷ Понякога наистина имаме нужда да си починем малко и да излезем от рутината. Това става ясно от една уредба, която Бог установил за народа си в древността — спазването на съботата всяка седмица. Макар да не сме подчинени на Моисеевия закон, можем да извлечем полза от казаното в него за този ден. Наученото ще ни помогне да анализираме своя възглед за работата и почивката.

 8. Според Изход 31:12–15 каква била целта на съботата?

⁸ Библията казва, че след шест „дни“ на сътворение Йехова спрял да създава неща на земята. (Бит. 2:2) Но той обича работата и продължава да работи в други отношения. (Йоан 5:17) Уредбата за съботата следва образеца на Божия ден за почивка, описан в Битие. Бог казал, че съботата била знак между него и израилския народ. Тя била ден за „пълна почивка ..., нещо свято за Йехова“. (Прочети Изход 31:12–15.) Никой не бивало да работи, в това число децата, робите и дори домашните животни. (Из. 20:10) Съботата давала възможност на хората да обръщат повече внимание на духовните неща.

 9. Какви крайни възгледи за съботата съществували в дните на Исус?

⁹ Съботата била нещо хубаво за Божия народ, но много религиозни водачи по времето на Исус имали крайни възгледи. Те твърдели, че е нарушение на закона човек дори да откъсне няколко житни класа в събота или да излекува болен. (Мар. 2:23–27; 3:2–5) Такива възгледи не отразявали Божия начин на мислене и Исус ясно обяснил това на слушателите си.

10. Какво научаваме от Матей 12:9–12 за Исусовия възглед за съботата?

¹⁰ Исус и юдейските му последователи спазвали съботата, защото били под властта на Моисеевия закон.b Но Исус показал с думите и делата си, че човек не бива да изпада в крайности и че е позволено да върши милостиви дела в този ден. Той ясно казал: „Позволено е в събота да се върши добро.“ (Прочети Матей 12:9–12.) Исус не смятал, че е нарушение на закона някой да помага на другите в събота. Делата му подчертали една основна цел на този ден. Тъй като си почивали от ежедневния труд, Божиите служители можели да се съсредоточат върху духовните неща. Исус отраснал в семейство, което се възползвало от съботата, за да се покланя на Бога. Това личи от записаното в Библията за един случай, в който Исус бил в родния си град Назарет: „Според обичая си в съботния ден [Исус] влезе в синагогата и стана да чете.“ (Лука 4:15–19)

11. Кой дал хубав пример на Исус по отношение на работата?

¹¹ Йосиф несъмнено предал на осиновения си син Исус Божия възглед за работата, докато го учел на дърводелския занаят. (Мат. 13:55, 56) Исус виждал как Йосиф се труди усилено ден след ден, за да издържа голямото си семейство. Интересно е да се отбележи, че Исус по–късно казал на учениците си: „Работникът заслужава заплатата си.“ (Лука 10:7) Да, Исус знаел какво е тежка работа.

12. От кои стихове разбираме библейския възглед за усърдната работа?

¹² Същото важало и за апостол Павел. Основното му занимание било да свидетелства за името и ученията на Исус, но също така работел, за да се издържа. Павел писал на солунците, че „с труд и усилия ден и нощ работел, за да не обремени с големи разходи никого“. (2 Сол. 3:8; Деян. 20:34, 35) Той вероятно имал предвид работата си да прави шатри. В Коринт апостолът отседнал при Акила и Прискила, които имали същия занаят, и работел с тях. Но това, че работел „ден и нощ“, не означава, че работел непрекъснато. Той почивал, например в събота. В този ден имал възможност да проповядва на юдеите, които също почивали тогава. (Деян. 13:14–16, 42–44; 16:13; 18:1–4)

13. Какво научаваме от примера на Павел?

¹³ Апостол Павел оставил хубав пример. Той трябвало да работи светска работа, но и полагал усилия да участва редовно „в святото дело по известяването на Божията добра новина“. (Рим. 15:16; 2 Кор. 11:23) Апостолът насърчавал другите да правят същото. Той нарекъл Акила и Прискила свои „сътрудници в единство с Христос Исус“. (Рим. 12:11; 16:3) Павел подканил коринтяните да са „много заети в делото на Господаря“. (1 Кор. 15:58; 2 Кор. 9:8) Йехова дори вдъхновил апостола да напише: „Който не иска да работи, няма и да яде.“ (2 Сол. 3:10)

14. Какво имал предвид Исус с думите си в Йоан 14:12?

¹⁴ Най–важната работа в тези последни дни е проповядването на добрата новина и правенето на ученици. Всъщност Исус предсказал, че учениците му ще вършат дори по–големи дела от неговите! (Прочети Йоан 14:12.) Той нямал предвид, че последователите му ще правят чудеса като него, а по–скоро, че ще проповядват в по–голям район, на повече хора и по–дълго време.

15. Какви въпроси трябва да си зададем и защо?

¹⁵ Ако работиш светска работа, се запитай: „Познат ли съм на работното си място като трудолюбив човек? Свършвам ли задачите си навреме и давам ли най–доброто от себе си?“ Ако отговорът ти е положителен, вероятно ще спечелиш доверието на работодателя си. Освен това хората, които те наблюдават, ще са по–склонни да чуят посланието за Царството. А относно проповедната си служба се запитай: „Познат ли съм като усърден проповедник? Подготвям ли се добре за първи посещения? Връщам ли се бързо при заинтересуваните хора? Участвам ли редовно в различни видове служба?“ Ако отговорът ти е положителен, ще изпитваш радост в службата си.

16. Каква е разликата между възгледа на Исус и апостолите за почивката и възгледа на мнозина днес?

¹⁶ Исус знаел, че понякога той и апостолите му ще се нуждаят от почивка. Но много хора по негово време, а също и днес приличат на богатия мъж от Исусовата притча. Този мъж си казал: „Отпусни се сега и яж, пий и се весели.“ (Лука 12:19; 2 Тим. 3:4) Той се отдал на почивка и удоволствия. За Исус и апостолите му обаче най–важното в живота не било да угаждат на себе си.

17. Как използваме времето, в което не сме на работа?

¹⁷ Ние се стараем да подражаваме на Исус, като използваме времето, в което не сме на работа, не само за почивка, но и да проповядваме и да присъстваме на събранията. Всъщност за нас тези свети дейности са толкова важни, че правим всичко възможно да участваме редовно в тях. (Евр. 10:24, 25) Дори когато сме на ваканция, продължаваме да посещаваме събранията и търсим възможности да свидетелстваме на онези, които срещаме. (2 Тим. 4:2)

18. Какво иска нашият Цар Христос Исус?

¹⁸ Колко сме благодарни, че нашият Цар Христос Исус е разумен и ни помага да гледаме уравновесено на работата и почивката! (Евр. 4:15) Той иска да си почиваме достатъчно. Иска също да работим усърдно, за да изкарваме прехраната си, както и да правим ученици, което носи освежение. В следващата статия ще обсъдим от какво жестоко робство е възможно да се освободим и каква роля има Исус в това.