7. а) Кои са „лозарят“, „лозата“ и „пръчките“ в Исусовата притча? б) На кой въпрос искаме да намерим отговора?

⁷ Прочети Йоан 15:1–5, 8. Забележи какво казал Исус на апостолите си: „Моят Баща бива прославен чрез това, че давате много плод и сте мои ученици.“ В притчата Йехова е „лозарят“, Исус е „истинската лоза“, а учениците му са „пръчките“b. Какво тогава представя плодът, който Христовите последователи трябва да дават? Исус не казал конкретно, но една забележителна подробност в притчата му ни помага да разберем това.

 8. а) Защо даването на плод не може да се отнася за правенето на ученици? б) Какви са изискванията на Йехова?

⁸ Исус казал за своя Баща: „Той маха от мене всяка пръчка, която не дава плод.“ С други думи, Йехова ни смята за свои служители само ако „даваме плод“. (Мат. 13:23; 21:43) Така че в тази притча даването на плод не може да се отнася за правенето на нови ученици. (Мат. 28:19) В противен случай верните Свидетели, които не успяват да правят ученици, понеже не срещат отклик в службата, биха били като безплодните пръчки. Но това е немислимо! Защо? Защото ние не можем да принудим хората да приемат истината. Йехова, който е любещ Бог, никога не би отхвърлил служителите си, заради това че не могат да направят нещо непосилно за тях. Изискванията на Йехова винаги са според възможностите ни. (Втор. 30:11–14)

 9. а) Как „даваме плод“? б) Коя притча ще разгледаме сега и защо?

⁹ Какво тогава е „даването на плод“? Ясно е, че това трябва да е нещо, което всеки от нас може да прави. Ние „даваме плод“, като проповядваме добрата новина за Божието Царство.c (Мат. 24:14) Исусовата притча за сеяча потвърждава това заключение. Тя е втората притча, която искаме да разгледаме.