Точно както Йехова оприличил народа Израил на лоза, така и Исус използвал подобна метафора. По време на последната вечер със своите ученици Исус им казал: „Аз съм истинската лоза, а моят Баща е лозарят.“ (Йоан 15:1) Той сравнил учениците си с клонките на лозата. Както клонките на буквалната лоза черпят сили от главното стъбло, така и учениците на Христос трябва да останат в единство с него. „Отделно от мене вие не можете да направите нищо“ — казал Исус. (Йоан 15:5) Лозарите отглеждат лозата заради плода ѝ и по подобен начин Йехова очаква от своя народ да дава духовни плодове. Това носи удовлетворение и слава на Бога, който се грижи за лозата. (Йоан 15:8)

‘Давайте много плод’

Символичните клонки на „истинската лоза“ представят помазаните християни. Но „другите овце“ също трябва да бъдат резултатни ученици на Христос. (Йоан 10:16) Те също могат да ‘дават много плод’ и така да прославят своя небесен Баща. (Йоан 15:5, 8) Словесната илюстрация на Исус за истинската лоза ни напомня, че спасението ни зависи от това да останем в единство с Христос и да даваме добри духовни плодове. Исус казал: „Ако спазвате заповедите ми, ще останете в моята любов, както аз спазвам заповедите на Бащата и оставам в неговата любов.“ (Йоан 15:10)