Йерусалим в библейски времена — какво разкрива археологията?

ИНТЕРЕСНИ обширни археологически разкопки се провеждат в Йерусалим, особено от 1967 г. насам. Много от направените разкопки вече са достъпни за широката публика, затова нека посетим някои от тях, за да видим как археологията отговаря на библейската история.

Йерусалим при цар Давид

Областта, за която Библията говори като за Сионската планина, върху която е бил изграден древният Давидов град, се губи почти напълно в днешната столица Йерусалим. Разкопките на Давидовия град, ръководени между 1978–1985 г. от починалия вече професор Йигал Шило, разкриха един масивен стъпаловиден каменен строеж, или поддържащ зид, на източната страна на хълма.

Професор Шило твърдял, че това трябва да бъдат останки от големи терасовидни зидове с каменен пълнеж, върху които йевусейците (населението на областта преди идването на Давид) били построили крепост. Той обяснил, че стъпаловидният строеж, който намерил върху тези терасирани зидове, бил част от новата крепост, построена от Давид на мястото на йевусейската крепост. Във 2 Царе 5:9 четем: „Давид се засели в крепостта, която и нарече Давидов град. И Давид построи здания около Мило и навътре.“

Близо до този строеж са входовете към древните водоснабдителни системи на града, част от които изглежда са от времето на Давид. Някои изказвания в Библията за йерусалимската система на водни тунели са предизвиквали въпроси. Например, Давид говорел на своите мъже, че при враговете може да проникне онзи, „който стигне при водоводите, та удари йевусейците“. (2 Царе 5:8, „Цариградско издание на Библията“, 1871 г.) Давидовият военачалник Йоав направил това. Но какво точно се има предвид с израза „водоводите“?

Други въпроси възникнали относно прочутия Силоамски тунел, който вероятно бил издълбан от строителите на цар Езекия през осми век пр.н.е. и за който се говори в 4 Царе 20:20 и 2 Летописи 32:30. Как двете групи от строители, които копаели от двете противоположни посоки, успели да се срещнат? Защо те избрали една посока със завои, като направили тунела доста по–дълъг, отколкото би бил един прав тунел? Откъде те имали достатъчно въздух за дишане, особено след като вероятно използували светилници с масло?

Списанието Biblical Archaeology Review [„Библейски археологически преглед“] предлага възможни отговори на тези въпроси. Цитират се думите на геолога Дан Гил, консултант на разкопките: „Под Давидовия град се намира една добре развита природна карстова система. Карст е термин от геологията, който означава насечена област, изпълнена с вдлъбнатини, кухини и канали, издълбани от подпочвените води, които се процеждат и текат през подземните скални пластове. . . . Геологическите ни изследвания на подземните водоснабдителни канали под Давидовия град показват, че те представляват главно умело дооформени от хората уголемявания на естествени (карстови) ерозионни канали и шахти, които са били вградени във функционални водоснабдителни системи.“

Това може да ни помогне за обяснението на начина, по който е бил издълбан Силоамският водоем. Той може да е следвал пътя на извиващ се естествен канал под хълма. Работниците от двете страни вероятно издълбали временни тунели, като дооформяли съществуващите вече кухини. И тогава изкопали наклонен канал за водата, която да се придвижва от извора Гион до Силоамския водоем, който вероятно се намирал в града, от вътрешната страна на крепостните стени. Това било истинско инженерно постижение, тъй като разликата във височината на двата края била само 32 сантиметра, въпреки че дължината на тунела била 533 метра.

От много време учените са съгласни с това, че главният източник на вода за древния град бил изворът Гион. Той се намирал извън стените на града, но достатъчно близо, за да може да бъде издълбан тунел и една 11–метрова шахта, което би позволило на жителите на града да черпят вода, без да излизат извън защитните стени. Тази шахта е известна като Шахтата на Уорън, заради Чарлс Уорън, който открил системата през 1867 г. Но кога били направени тунелът и шахтата? Дали те съществували по времето на Давид? Дали именно това бил тунелът, използуван от Йоав? Дан Гил отговаря: „За да проверим дали Шахтата на Уорън наистина е пукнатина, ние анализирахме парче от варовиковата кора, покриваща нейните неравни стени, за въглерод–14. То не съдържаше такъв, което показва, че кората е на възраст над 40 000 години: това дава неопровержимо доказателство, че не е възможно шахтата да е изкопана от човешка ръка.“

Руини от времето на Езекия

Цар Езекия живял по времето, когато асирийците помитали всичко по пътя си. В шестата година на неговото управление асирийците превзели Самария, столицата на десетплеменното царство. Осем години след това (през 732 г. пр.н.е.) асирийците се върнали отново, като заплашвали Юда и Йерусалим. Втора книга на Летописите 32:1–8 описва отбранителната стратегия на Езекия. Дали съществуват някакви видими доказателства от този период?

Да, през 1969 г. професор Наман Авигад открил руини от този период. Разкопките разкрили част от масивен зид, като първото парче било дълго 40 метра, широко 7 метра и приблизително 8 метра високо. Стената била стъпила отчасти на утъпкана земя и отчасти върху новопостроени къщи. Кой бил построил тази стена и кога? „Два откъса от Библията помогнаха на Авигад да датира стената и да определи целта на построяването ѝ“ — съобщава едно археологическо списание. Тези откъси гласят: „[Той] се ободри и съгради пак цялата стена, която бе съборена, направи кулите ѝ по–високи, съгради и другата стена извън.“ (2 Летописи 32:5) „И развалихте къщите, за да укрепите стената.“ (Исаия 22:10) Днес посетителите могат да видят част от тази т.нар. Широка стена в Юдейския квартал на Стария град.

Различни разкопки също така разкриват, че по онова време Йерусалим бил много по–голям, отколкото се мислеше преди, вероятно поради прииждането на бежанци от северното царство след поражението му от асирийците. Професор Шило предполагал, че йевусейският град заемал площ от около 6 хектара. По времето на Соломон градът бил разположен на почти 16 хектара. По времето на цар Езекия, 300 години по–късно, укрепената част на града била нараснала до около 60 хектара.

Гробища от времето на първия храм

Друг източник на информация са гробищата от времето на първия храм, тоест, преди вавилонците да разрушат Йерусалим през 607 г. пр.н.е. Интересни находки бяха направени, когато през 1979 и 1980 г. по склоновете на долината Еном бяха открити група погребални пещери. „В цялата история на археологическите изследвания в Йерусалим това е едно от малкото хранилища от [времето] на Първия храм, открито заедно с цялото си съдържание. В него имаше над хиляда предмета“ — казва археологът Гейбриъл Баркей. Той продължава: „Най–съкровената мечта на всеки археолог, работещ в Израел, и особено в Йерусалим, е да открие писмен материал.“ Бяха намерени два сребърни свитъка. И какво съдържаха те?

Баркей обяснява: „Като видях навитата сребърна лента и я поставих под лупата, успях да видя, че повърхността ѝ е покрита с фино изписани знаци, издраскани с острие върху много тънко и крехко сребърно фолио. . . . Божието име, което ясно личи в надписа, е съставено от четирите еврейски букви, изписани със староеврейска писменост, йод–хе–вав–хе.“ В следваща публикация Баркей обяснява: „За наша изненада и двете сребърни плоскости бяха изписани с благословии, почти идентични с библейските Свещенически благословения.“ (Числа 6:24–26) За първи път името на Йехова беше намерено в надпис, открит в Йерусалим.

Как учените определят възрастта на тези сребърни свитъци? Най–вече според археологическия контекст, в който бяха намерени те. Над 300 къса от лесни за датиране керамични съдове бяха намерени в хранилището и сочеха към седми и шести век пр.н.е. Сравнението на писмеността с други датирани надписи посочва същия период от време. Свитъците са изложени в Музея на Израел в Йерусалим.

Разрушаването на Йерусалим през 607 г. пр.н.е.

В 4 Царе, глава 25, 2 Летописи, глава 36, и Йеремия, глава 39, Библията говори за разрушаването на Йерусалим през 607 г. пр.н.е., като съобщава, че войските на Навуходоносор превърнали града във факла. Дали неотдавнашните разкопки потвърждават това историческо повествование? Според професор Йигал Шило „доказателствата [за вавилонското разрушение] в Библията . . . се допълват от ясните археологически доказателства; пълното унищожение на различни постройки и един повсеместен пожар, погълнал различните дървени части на къщите“. Той казва още: „Следи от това разрушение се намират във всички разкопки, извършвани в Йерусалим.“

Посетителите могат да видят останки от това разрушение, станало преди 2500 години. Израилтянската кула, Изгорялата стая и Къщата с булите са известни археологически обекти, които са запазени и отворени за посещение. Археолозите Джейн М. Кахил и Дейвид Тарлър обобщават в книгата Ancient Jerusalem Revealed [„Древният Йерусалим разкрит“]: „Тоталното разрушаване на Йерусалим от вавилонците личи не само в дебелите пластове от изгорели руини, изровени в постройки като например Изгорялата стая и Къщата с булите, но и в дълбокия слой от каменни останки на рухнали сгради, които бяха намерени да покриват източния склон. Библейското описание за разрушаването на града . . . допълва археологическите доказателства.“

Следователно библейското описание на Йерусалим от времето на Давид до неговото разрушаване през 607 г. пр.н.е. е потвърдено по много начини от археологическите разкопки, направени през последните 25 години. Но какво може да се каже за Йерусалим през първи век от н.е.?

Йерусалим в дните на Исус

Разкопките, Библията, юдейският историк от първи век Йосиф Флавий и други източници помагат на учените да съставят картината на Йерусалим от времето на Исус, преди римляните да го разрушат през 70 г. от н.е. Зад един голям хотел в Йерусалим има изложен макет на града, който редовно бива обновяван според най–последните археологически разкрития. Най–забележителната част от града била Храмовата планина, размерите на която Ирод удвоил в сравнение с размерите ѝ по времето на Соломон. Това била най–голямата издигната от човешка ръка платформа в древния свят — около 480 на 280 метра. Някои строителни блокове тежали 50 тона, като един дори стигал почти до 400 тона, и „по размери нямали равни на себе си в древния свят“, според един учен.

Нищо чудно, че някои хора били шокирани, когато чули Исус да казва: „Разрушете тоя храм и за три дни ще го издигна.“ Те мислели, че говори за огромната храмова постройка, макар че той имал предвид „храма на тялото Си“. Затова му казали: „За четиридесет и шест години е бил граден тоя храм, та Ти за три дни ли ще го издигнеш?“ (Йоан 2:19–21) Благодарение на разкопките около Храмовата планина днес посетителите могат да видят части от стените и други архитектурни забележителности от времето на Исус и могат дори да се изкачат по стълбите, по които и той вероятно се изкачвал към южните врати на храма.

Недалеч от западната стена на Храмовата планина, в юдейския квартал на Стария град има два чудесно възстановени археологически обекта от първи век от н.е., известни като Изгорялата къща и Иродианския квартал. След откриването на Изгорялата къща археологът Наман Авигад писа: „Сега вече е съвсем ясно, че тази сграда била опожарена от римляните през 70 г. сл.Хр., по време на разрушаването на Йерусалим. За първи път в историята на разкопките в града бяха намерени изразителни и ясни археологически доказателства за опожаряването на града.“ — Виж снимките на страница 12.

Някои от тези открития хвърлят светлина върху събития от живота на Исус. Сградите са разположени в Горния град, където живеели богатите жители на Йерусалим, сред които били и първосвещениците. Голям брой ритуални къпални са намерени в тези къщи. Една изследователка казва: „Големият брой къпални свидетелствува за строгото съблюдаване на законите за ритуалната чистота, разпространени сред населението на Горния град по времето на Втория храм. (Тези закони са записани в Мишна, където на подробностите относно микве се посвещават десет глави.)“ Тези сведения ни помагат да разберем думите, които Исус казал на фарисеите и книжниците относно същите ритуали. — Матей 15:1–20; Марко 7:1–15.

В Йерусалим са намерени също и изненадващо голям брой каменни съдове. Наман Авигад отбелязва: „Тогава защо те се появили толкова внезапно и в такива количества в йерусалимското домакинство? Отговорът се съдържа в халака, юдейските закони за ритуална чистота. „Мишна“ ни казва, че каменните съдове били сред предметите, които не могат да бъдат замърсени . . . Камъкът просто не можел да бъде ритуално нечист.“ Предполага се, че това обяснява защо водата, която Исус превърнал във вино, била държана в каменни съдове, а не в глинени делви. — Левит 11:33; Йоан 2:6.

Посещението в Музея на Израел ще ни покаже две необичайни погребални урни. „Библейски археологически преглед“ обяснява: „Погребални урни били използувани най–вече около сто години преди римляните да разрушат Йерусалим през 70 г. от н.е. . . . Мъртвецът бил поставян в една ниша, издълбана в стената на погребалната пещера; след като плътта се разложела, костите били събирани и поставяни в погребална урна — обикновено съд от украсен варовик.“ Двете урни, които са изложени, са намерени през ноември 1990 г. в една погребална пещера. Археологът Зви Гринхът съобщава: „Думата . . . ‘Кайафа’ върху две от погребалните урни в този гроб се появява тук за пръв път в археологически контекст. Вероятно това е името на семейството на първосвещеника Кайафа, споменат в Новия завет . . . От неговия дом в Йерусалим Исус бил предаден на римския управител Понтий Пилат.“ Една от урните съдържа костите на около 60–годишен мъж. Изследователите предполагат, че всъщност това са костите на Кайафа. Един учен отнася находките към времето на Исус: „Монета, намерена в една от другите погребални урни, била изсечена от Ирод Агрипа (37–44 г. от н.е.). Двете погребални урни на Кайафа могат да бъдат дори от началото на века.“

Уилям Г. Девър, професор по близкоизточна археология в Аризонския университет, казва относно Йерусалим: „Не е преувеличение да кажем, че през последните 15 години научихме за археологическата история на това ключово място повече отколкото през предишните 150 години заедно.“ Много от основните археологически дейности в Йерусалим през последните десетилетия наистина показаха находки, които обясняват историята, записана в Библията.

[Информация за източника на снимката на страница 9]

Макет на град Йерусалим от времето на Втория храм, намиращ се в района на хотел „Холиланд“, Йерусалим

[Снимки на страница 10]

Горе: Югоизточният ъгъл на йерусалимската Храмова планина

Вдясно: Слизане в Шахтата на Уорън