120 ГЛАВА
Плодоносни пръчки и приятелство с Исус
ИСТИНСКАТА ЛОЗА И ПРЪЧКИТЕ
КАК ДА ОСТАНЕМ В ЛЮБОВТА НА ИСУС
Исус насърчава верните си апостоли в приятелски разговор. Късно е, може би минава полунощ. Той им разказва притча, подбуждаща към действие.
„Аз съм истинската лоза, а моят Баща е лозарят“ — започва Исус. (Йоан 15:1) Притчата напомня за казаното преди векове относно народа на Израил, който бил наречен лоза на Йехова. (Йеремия 2:21; Осия 10:1, 2) Бог обаче отхвърля този народ. (Матей 23:37, 38) Затова Исус казва нещо ново. След като е бил помазан със светия дух през 29 г., той е станал лозата на Баща си. Но Исус показва, че лозата не символизира само него:
„[Баща ми] маха от мене всяка пръчка, която не дава плод, а всяка, която дава плод, почиства, за да дава повече плод. ... Както пръчката не може да дава плод сама, ако не остане на лозата, така и вие няма да можете, ако не останете в единство с мене. Аз съм лозата, вие сте пръчките.“ (Йоан 15:2–5)
Исус е обещал на верните си ученици, че след като си отиде, ще им изпрати помощник, светия дух. След 51 дни, когато получават този дух, апостолите и други стават пръчки на лозата. Всички те трябва да останат в единство с Исус. С каква цел?
Той обяснява: „Който остава в единство с мене и аз в единство с него, дава много плод. Понеже отделно от мене не можете да направите нищо.“ Пръчките — верните му последователи — ще дават много плод, като подражават на неговите качества, пламенно говорят на другите за Божието Царство и правят ученици. А какво ще се случи, ако някой не остане в единство с Исус и не дава плод? Той посочва: „Който не остане в единство с мене, е изхвърлен.“ От друга страна, Исус казва: „Останете ли в единство с мене и останат ли моите думи във вас, тогава поискайте каквото желаете и ще се изпълни за вас.“ (Йоан 15:5–7)
Сега Исус споменава нещо, за което е говорил вече два пъти — спазването на неговите заповеди. (Йоан 14:15, 21) Той посочва на учениците си един основен начин да докажат, че правят това: „Ако спазвате заповедите ми, ще останете в моята любов, както аз спазвам заповедите на Бащата и оставам в неговата любов.“ Но е нужно нещо повече от любов към Йехова Бог и неговия Син. Исус допълва: „Ето моята заповед: да се обичате един другиго, както аз ви обичам. Никой няма по–голяма любов от тази да даде живота си за своите приятели. Вие сте мои приятели, ако вършите онова, което ви заповядвам.“ (Йоан 15:10–14)
Няколко часа по–късно Исус ще покаже любовта си, като даде живота си за всички, които вярват в него. Примерът му трябва да подтикне последователите му да имат подобна самопожертвувателна любов помежду си. Тази любов ще бъде тяхна отличителна черта, както е казал Исус по–рано: „И всички ще знаят, че сте мои ученици, ако има любов между вас.“ (Йоан 13:35)
Апостолите би трябвало да обърнат внимание, че Исус ги нарича „приятели“. Той им обяснява защо: „Не ви наричам вече роби, защото робът не знае какво прави господарят му. Но ви наричам приятели, защото ви разкривам всичко, каквото съм чул от своя Баща.“ Какви ценни взаимоотношения са това — да бъдеш близък приятел с Исус и да знаеш какво му е казал Бащата! Но за да се радват на тези отношения, апостолите трябва „да продължават да дават плод“. Исус заявява, че ако правят това, ‘каквото и да поискат от Бащата в негово име, той ще им го даде’. (Йоан 15:15, 16)
Любовта между учениците ще им помогне да издържат това, което предстои. Исус ги предупреждава, че светът ще ги мрази, но също им дава следното уверение: „Ако светът ви мрази, вие знаете, че е мразил мене, преди да мрази вас. Ако бяхте част от света, светът щеше да обича своето. Но понеже не сте част от света, ... затова светът ви мрази.“ (Йоан 15:18, 19)
Исус продължава да обяснява защо светът ще ги мрази: „Те ще правят всичко това срещу вас заради моето име, защото не познават онзи, който ме е изпратил.“ Той казва, че неговите чудеса всъщност осъждат онези, които го мразят: „Ако не бях извършил сред тях дела, каквито никой друг не е вършил, нямаше да имат грях, сега обаче те ги видяха и пак намразиха и мене, и моя Баща.“ По този начин се изпълнява пророчество. (Йоан 15:21, 24, 25; Псалм 35:19; 69:4)
Исус отново обещава да изпрати помощника, светия дух. Тази мощна сила е на разположение на всичките му последователи и може да им помогне да дават плод, „да свидетелстват“. (Йоан 15:27)