Християните и светът на човечеството

„Продължавайте да ходите в мъдрост спрямо онези, които са отвън.“ — КОЛОСЯНИ 4:5, NW.

1. Какво казал Исус относно своите последователи и света?

В МОЛИТВА към своя небесен Баща Исус казал за своите последователи: „Светът ги намрази, защото те не са от света, както и Аз не съм от него.“ След това той добавил: „Не се моля да ги вземеш от света, но да ги пазиш от лукавия.“ (Йоан 17:14, 15) Християните не трябвало да се отделят физически от света — например, като живеят отшелнически в манастири. Вместо това Христос ‘ги пратил в света’, за да бъдат ‘негови свидетели до края на земята’. (Йоан 17:18; Деяния 1:8) Но той се молел на Бога да ги пази, защото Сатан, „князът на този свят“, щял да подстрекава омраза срещу тях заради името на Христос. — Йоан 12:31; Матей 24:9.

2. (а) Как Библията използува думата „свят“? (б) Каква уравновесена нагласа проявява Йехова спрямо света?

² В Библията думата „свят“ (на гръцки — ко̀смос) често означава неправедното човешко общество, което „лежи в лукавия“. (1 Йоан 5:19) Тъй като християните се съобразяват със стандартите на Йехова и освен това са послушни на заповедта да проповядват добрата новина за божието Царство пред света, понякога взаимоотношенията между тях и света са трудни. (2 Тимотей 3:12; 1 Йоан 3:1, 13) Но ко̀смос се използува в Писанията и за да обозначи човешкото семейство като цяло. Говорейки за света в този смисъл, Исус казал: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот; понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него.“ (Йоан 3:16, 17; 2 Коринтяни 5:19; 1 Йоан 4:14) Следователно, макар че мрази нещата, които характеризират злата система на Сатан, Йехова показал своята любов към човечеството, като изпратил своя Син на земята, за да спаси всички, които биха ‘дошли на покаяние’. (2 Петър 3:9; Притчи 6:16–19) Поклонниците на Йехова трябва да се ръководят от неговата уравновесена нагласа.

Примерът на Исус

3, 4. (а) Каква позиция възприел Исус спрямо властта? (б) Как Исус гледал на света на човечеството?

³ Малко преди смъртта си Исус казал на Понтий Пилат: „Моето царство не е от този свят.“ (Йоан 18:36) Преди това, в съгласие с тези думи Исус бил отхвърлил предложението на Сатан да му даде власт над царствата на света, и отказал да позволи на юдеите да го направят цар. (Лука 4:5–8; Йоан 6:14, 15) Но Исус показал голяма любов към света на човечеството. Пример за това е съобщен от апостол Матей: „А когато видя множествата, смили се за тях, защото бяха отрудени и пръснати като овце, които нямат пастир.“ Подтикван от любов, той проповядвал на хората в техните градове и села, поучавал ги и изцелявал недъзите им. (Матей 9:36) Освен това той не пренебрегвал и физическите потребности на онези, които били дошли да се учат от него. Във връзка с това четем: „Исус повика учениците Си и рече: Жално Ми е за народа, защото три дни вече седят при Мене и нямат що да ядат; а не искам да ги разпусна гладни, да не би да им премалее по пътя.“ (Матей 15:32) Каква любеща грижа!

⁴ Юдеите имали силни предразсъдъци спрямо самаряните, но Исус разговарял дълго с една самарянка и прекарал два дни, като дал основно свидетелство в един самарянски град. (Йоан 4:5–42) Макар че Бог го изпратил при „загубените овце от Израилевия дом“, понякога Исус откликвал на проявите на вяра и у неюдеи. (Матей 8:5–13; 15:21–28) Да, Исус показал, че е възможно да ‘не е от света’ и в същото време да проявява любов към света на човечеството, към хората. Дали ние по подобен начин проявяваме състрадание към хората, с които живеем, работим или пазаруваме? Дали проявяваме загриженост за тяхното добруване — не само за духовните им нужди, но също и за другите им потребности, доколкото е по силите ни да помогнем? Исус правел това и по този начин отворил пътя, за да може да поучава хората за Царството. Вярно е, че ние не можем да вършим буквални чудеса, каквито вършел Исус. Но често една проява на любезност може да направи, образно казано, чудеса за преодоляването на предразсъдъците.

Нагласата на Павел спрямо хората „отвън“

5, 6. Как апостол Павел се отнасял към юдеите, които били „отвън“?

⁵ В доста от своите писма апостол Павел говори за хората „отвън“ или „онези отвън“, като има предвид нехристияните, били те юдеи, или езичници. (1 Коринтяни 5:12, NW; 1 Солунци 4:12, NW; 1 Тимотей 3:7, NW) Как се отнасял той към тях? Той станал ‘на всички всичко, та по всякакъв начин да спаси неколцина’. (1 Коринтяни 9:20–22) Когато пристигал в някой град, неговият метод на поучаване изисквал първо да отиде при юдеите, които живеели там. Какъв бил неговият подход? Тактично и с уважение той предлагал убедителни библейски доказателства, че Месията бил дошъл, бил умрял с жертвена смърт и бил възкресен. — Деяния 13:5, 14–16, 43; 17:1–3, 10.

⁶ По този начин Павел градял върху познанието на юдеите относно Закона и пророците, така че да ги научи за Месията и Царството на Бога. И той успял да убеди неколцина. (Деяния 14:1; 17:4) Въпреки противопоставянето от страна на юдейските водачи, Павел проявил сърдечни чувства спрямо сънародниците си юдеи, като писал: „Братя, моето сърдечно желание и молбата ми към Бога е за спасението на Израиля. Защото свидетелствувам за тях, че те имат ревност за Бога, само че не е според пълното знание.“ — Римляни 10:1, 2.

Помощ за вярващите от неюдейски произход

7. Как много прозелити откликнали на добрата новина, която проповядвал Павел?

⁷ Прозелитите били неюдеи, които били обрязани и изповядвали юдаизма. Явно в Рим, в сирийска Антиохия, в Етиопия и в писидийска Антиохия имало юдеи–прозелити, в резултат на разселването на юдеите. (Деяния 2:8–10; 6:5; 8:27; 13:14, 43; сравни Матей 23:15.) За разлика от много юдейски водачи, прозелитите вероятно не били високомерни и не могли гордо да се хвалят, че са потомци на Авраам. (Матей 3:9; Йоан 8:33) Вместо това те били изоставили езическите богове и смирено се били обърнали към Йехова Бог, придобивайки известно познание за него и за неговите закони. И те споделяли надеждата на юдеите за един идващ Месия. Тъй като вече били проявили готовност да се променят в своето търсене на истината, много от тях били готови да направят повече промени и да откликнат на проповядването на апостол Павел. (Деяния 13:42, 43) Когато един прозелит, който преди се бил покланял на езически богове, приемел християнството, той притежавал уникална подготовка да свидетелствува на другите езичници, които все още се покланяли на тези богове.

8, 9. (а) Освен прозелитите, каква друга група езичници били привлечени от юдейската религия? (б) Как много необрязани хора, боящи се от Бога, откликнали на добрата новина?

⁸ И други неюдеи, освен обрязаните прозелити, били привлечени към юдейската религия. Първият от тях, който станал християнин, бил Корнилий, който макар че не бил прозелит, бил ‘благочестив и се боял от Бога’. (Деяния 10:2) В своя коментар върху Деяния на апостолите професор Ф. Ф. Брус писал: „Общоприето е тези езичници да бъдат наричани ‘боящи се от Бога’; въпреки че това не е точен термин, но е удобен за употреба. Макар че не били подготвени да приемат изцяло юдаизма (като изискването за обрязването било особена пречка за мъжете), много езичници от онова време били привлечени от простия монотеизъм на юдейското поклонение в синагогата, а също и от етичните стандарти на юдейския начин на живот. Някои от тях посещавали синагогата и опознали донякъде молитвите и библейските уроци, които чували да бъдат четени в гръцкия превод.“

⁹ Апостол Павел срещнал много боящи се от Бога хора, когато проповядвал в синагогите из Мала Азия и Гърция. В писидийска Антиохия той се обърнал към събраните в синагогата с думите „израилтяни, и вие, които се боите от Бога“. (Деяния 13:16, 26) Лука пише, че след като Павел проповядвал в продължение на три дни на сабат в синагогата в Солун, ‘някои от тях [юдеите] се убедили [приели християнството] и дружали с Павла и Сила, така и голямо множество от набожните гърци, и немалко от по–първите жени’. (Деяния 17:4) Вероятно някои от гърците били необрязани боящи се от Бога хора. Съществуват доказателства, че много такива езичници се присъединявали към юдейските общества.

Проповядване сред „невярващите“

10. Как Павел проповядвал на езичниците, които нямали познания относно Писанията, и с какъв резултат?

¹⁰ В Християнските гръцки писания думата „невярващи“ може да се отнася по принцип за хората извън християнския сбор. Често тя се отнася за езичници. (Римляни 15:31, „Синодално издание“, 1993 г.; 1 Коринтяни 14:22, 23; 2 Коринтяни 4:4; 6:14) В Атина много невярващи били образовани в гръцката философия и изобщо не познавали Писанията. Дали това накарало Павел да се въздържи от свидетелствуване пред тях? Не. Но той приспособил своя подход. Той умело представял библейски мисли, без да цитира направо от Еврейските писания, с които атиняните не били запознати. Той находчиво показвал общите неща между библейската истина и определени мисли, изказани от древните поети–стоици. И той представил мисълта за един истински Бог за цялото човечество, Бог, който ще съди в праведност посредством един човек, който умрял и бил възкресен. Така Павел тактично проповядвал за Христос на атиняните. Какъв бил резултатът? Макар че мнозинството започнали направо да му се подиграват, или пък изразили скептицизъм, ‘някои мъже се прилепили при него и повярвали, между които бил и Дионисий Ареопагит, още и една жена на име Дамар и други с тях’. — Деяния 17:18, 21–34.

11. Какъв град бил Коринт, и какъв бил резултатът от проповедната дейност на Павел там?

¹¹ В Коринт имало голяма по размер юдейска общност, така че Павел започнал своята служба там, като проповядвал в синагогата. Но когато юдеите се оказали противници, Павел отишъл при езическото население. (Деяния 18:1–6) И само какво население било това! Коринт бил изпълнен с дейности, космополитичен, търговски град, известен сред целия гръко–римски свят със своя разпуснат начин на живот. Да, дори изразът „да коринтянствуваш“ означавал да вършиш неморалност. Но след като юдеите отхвърлили проповядването на Павел, Христос му се явил и му казал: „Не бой се, но говори и не млъквай; . . . защото имам много люде в тоя град.“ (Деяния 18:9, 10) Така било, и Павел основал сбор в Коринт, макар че някои от неговите членове преди били живели по „коринтски“. — 1 Коринтяни 6:9–11.

Усилия да бъдат спасени „всякакви хора“ днес

12, 13. (а) В какво отношение нашият район днес е подобен на района в дните на Павел? (б) Каква нагласа проявяваме ние в райони, където псевдохристиянството е установено вече дълго време, или където много хора са разочаровани от организираната религия?

¹² Днес, както и в първи век, „незаслужената милост на Бога . . . донася спасение за всякакви хора“. (Тит 2:11, NW) Районът за проповядване на добрата новина се е разширил и обхваща всички континенти и повечето от островите на морето. И както и в дните на Павел, биват срещани „всякакви хора“. Например, някои от нас проповядват в страни, където църквите на псевдохристиянството са установени вече много векове. Подобно на юдеите през първи век, и техните членове може да бъдат здраво обвързани от религиозни традиции. Но въпреки това ние с радост търсим хората с добра нагласа на сърцата и градим върху основата на тяхното познание за Библията, каквото и да е то. Ние не им говорим високомерно, нито ги презираме, въпреки че техните религиозни водачи понякога ни се противопоставят и ни преследват. Вместо това ние съзнаваме, че някои измежду тях може да имат „ревност за Бога“, но да им липсва точно познание. Като Исус и Павел, ние показваме истинска любов към хората и горещото ни желание е те да бъдат спасени. — Римляни 10:2.

¹³ Докато проповядваме, много от нас срещат хора, които са разочаровани от организираната религия. Но независимо от това те може да са боящи се от Бога личности, да вярват в Бога до някаква степен и да се опитват да живеят правилно. Нима не трябва да се радваме, когато сред това извратено и все по–безбожно поколение срещнем хора, които имат някаква вяра в Бога? Нима не горим от желание да ги насочим към тази форма на поклонение, която не е белязана от лицемерие и лъжа? — Филипяни 2:15.

14, 15. Как един голям район бил отворен за проповядването на добрата новина?

¹⁴ В своята притча за мрежата Исус предсказал, че ще има голям район за проповедна дейност. (Матей 13:47–49) Обяснявайки тази притча, „Стражева кула“ от 1 март 1993 г. каза на страница 20: „През вековете членове на псевдохристиянството играли ключова роля в превеждането, преписването и разпространяването на божието Слово. По–късно църквите сформирали или поддържали библейски общества, които превеждали Библията на езици на далечни страни. Освен това те изпращали медицински мисионери и учители, които правели ‘оризови’ християни, т.е. хора, които ставали християни заради храната и получаваните материални облаги. Това събрало голям брой неподходящи риби, които нямали одобрението на Бога. Но поне срещнало милиони нехристияни с Библията и с някаква форма на християнството, макар и опорочена.“

¹⁵ Прозелитизирането, вършено от псевдохристиянството, било особено резултатно в Южна Америка, Африка и някои от океанските острови. В наше време много смирени хора биват намирани в тези райони и ние можем да продължаваме да правим много добро, ако имаме положителна, любеща нагласа към тези смирени хора, каквато имал Павел към юдейските прозелити. Сред онези, които имат нужда от нашата помощ, са също и милионите, които могат да бъдат наречени „симпатизанти“ на Свидетелите на Йехова. Те винаги се радват да ни видят, когато ги посетим. Някои са изучавали Библията с нас и са посещавали наши събрания, особено ежегодното Възпоменание за смъртта на Христос. Нима те не са огромен район за проповядване на добрата новина на Царството?

16, 17. (а) Към какви хора се обръщаме ние с добрата новина? (б) Как ние подражаваме на Павел в проповядването на всякакви хора?

¹⁶ А онези, които идват от общества с традиции, различаващи се от тези на псевдохристиянството — независимо от това дали ги срещаме в родната им страна, или като емигранти в западни държави? А онези милиони, които напълно са обърнали гръб на религията, станали са атеисти или агностици? А онези, които с почти религиозен плам приемат съвременната философия или поп–психологията, популяризирана в безбройните книги за съвети относно това как да се справяме с живота, изпълващи книжарниците? Дали някой от тези човеци трябва да бъде пренебрегнат, да бъде сметнат за неспасяем? Не, ако подражаваме на апостол Павел.

¹⁷ Когато проповядвал в Атина, Павел не паднал в капана на това да спори със слушателите си относно философски въпроси. Но той приспособил своите мисли към хората, с които разговарял, като представил библейските истини по ясен, логичен начин. Подобно на това ние не трябва да ставаме специалисти относно религиите и философиите на хората, на които проповядваме. Но ние приспособяваме своя подход, за да направим своето свидетелствуване резултатно, като по този начин ставаме ‘на всички всичко’. (1 Коринтяни 9:22) Като писал до християните в Колоса, Павел казал: „Продължавайте да ходите в мъдрост спрямо онези, които са отвън, като изкупувате подходящото време за себе си. Нека вашите думи винаги бъдат любезни, подправени със сол, за да знаете как трябва да отговаряте на всекиго.“ — Колосяни 4:5, 6, NW.

18. Каква отговорност имаме ние, и какво не бива да забравяме никога?

¹⁸ Като Исус и апостол Павел, нека проявяваме любов към всякакви хора. И особено нека положим специални усилия да споделяме с другите добрата новина за Царството. От друга страна, никога не забравяй, че Исус казал за своите ученици: „Те не са от света.“ (Йоан 17:16) Какво означава това за нас ще бъде разгледано по–нататък в следващата статия.

За преговор

◻ Опиши уравновесената нагласа на Исус спрямо света.

◻ Как апостол Павел проповядвал на юдеите и прозелитите?

◻ Как апостол Павел се обръщал към боящите се от Бога хора и невярващите?

◻ Как ние можем да бъдем ‘на всички всичко’ в своята проповедна дейност?

[Снимки на страница 10]

Като вършат любезни неща спрямо своите ближни, християните често могат да победят предразсъдъците