Да постъпваме в съгласие с молитвата на Исус

1, 2. Обясни какво направил Исус за верните си апостоли след честването на Пасхата през 33 г.

БИЛО късно вечерта на 14 нисан през 33 г. Исус и най–близките му приятели току–що били чествали празника Пасха, който им напомнил как Бог избавил прадедите им от робство в Египет. Но верните ученици ги очаквало по–велико, „вечно избавление“. На следващия ден техният Господар, който не бил извършил грях, щял да бъде убит от враговете си. Но тази зла постъпка щяла да донесе благословии — пролятата кръв на Исус щяла да осигури основата за избавлението на човечеството от греха и смъртта. (Евр. 9:12–14)

² За да помним този любещ дар от Бога, Исус установил ново ежегодно честване, което заменило Пасхата. Като разчупил безквасен хляб и го подал на всеки от единайсетте си верни апостоли, той казал: „Това представя моето тяло, което ще бъде дадено за вас. Правете това като възпоменание за мене.“ После подал и чаша с червено вино с думите: „Тази чаша представя новия договор въз основа на моята кръв, която трябва да се пролее за вас.“ (Лука 22:19, 20)

 3. (а) Каква голяма промяна настъпила след смъртта на Исус? (б) Какви въпроси ще разгледаме във връзка с молитвата на Исус, записана в Йоан, 17 глава?

³ Скоро старият договор на Закона между Бога и физическите израилтяни щял да бъде прекратен. Той щял да бъде заменен от нов договор между Йехова и Исусовите помазани последователи. Исус бил силно загрижен за благополучието на новия духовен народ. Физическият Израил бил безнадеждно разделен в религиозно и социално отношение, носейки укор на Божието свято име. (Йоан 7:45–49; Деян. 23:6–9) Исус искал последователите му да действат обединено, за да носят слава на Божието име. Какво направил Исус? Той отправил към Бога най–трогателната молитва, която човек може да има честта да прочете. (Йоан 17:1–26; виж илюстрацията в началото) Докато разглеждаме тази молитва, нека помислим върху следните въпроси: „Дали Бог отговорил на молитвата на Исус? Дали постъпвам в съгласие с нея?“

4, 5. (а) Какво научаваме от началото на Исусовата молитва? (б) Как Йехова отговорил на личната молба на Исус за бъдещето му?

⁴ Исус говорил до късно през нощта, осигурявайки на учениците си ценно познание от Бога. Тогава вдигнал очи към небето и се помолил: „Татко, часът дойде, прослави сина си, та и твоят син да те прослави, понеже си му дал власт над всички хора, така че да даде вечен живот на всички, които си му дал. ... Аз те прославих на земята, като извърших делото, което ти ми възложи. Затова сега, Татко, прослави ме до себе си със славата, която имах до тебе, преди да съществува светът.“ (Йоан 17:1–5)

⁵ Обърни внимание как Исус започнал молитвата си с най–важните за него неща. На първо място било прославянето на небесния му Баща, което е в хармония с първата молба в молитвата образец: „Татко, нека се свети твоето име.“ (Лука 11:2) След това Исус споменал нуждите на учениците си, като се помолил да може да им „даде вечен живот“. Тогава Исус отправил лична молба, като казал: „Татко, прослави ме до себе си със славата, която имах до тебе, преди да съществува светът.“ Йехова възнаградил своя верен Син много повече, отколкото той поискал, като му дал „име, което превъзхожда името на ангелите“. (Евр. 1:4)

 6. Какво трябвало да правят апостолите, за да получат вечен живот, и откъде знаем, че са успели?

⁶ В молитвата си Исус посочил какво трябва да правим, за да сме достойни за незаслужения дар на вечния живот. (Прочети Йоан 17:3.) Той казал, че трябва „да опознаем“ Бога и Христос. Един начин е да използваме очите и ушите си, за да учим повече за Йехова и неговия Син. Друг важен начин да опознаем Бога е да изпитаме радостта, която идва от прилагането на познанието за него. Апостолите вече правели това, защото Исус казал за тях: „Дадох им думите, които ти ми беше дал, и те ги приеха.“ (Йоан 17:8) Но за да получат вечен живот, те трябвало да продължават да размишляват върху думите на Бога и да ги прилагат в ежедневието си. Дали верните апостоли постъпвали по този начин до края на живота си? Несъмнено било така! Знаем това, защото имената им са неизличимо изписани върху дванайсетте камъка в основата на небесния Нов Йерусалим. (Откр. 21:14)

 7. Какво означава да познаваме Бога, и защо това е важно?

⁷ В бележка под линия към Йоан 17:3 изразът „да опознаят“ е предаден като „да приемат познание“. Според някои специалисти по гръцки език този израз може да бъде преведен и като „да продължават да знаят“. Тези оттенъци в значението се допълват и са много важни. Приемането на познание е продължителен процес, в резултат на който имаме честта да познаваме Бога. Но да познаваме най–великата личност във вселената, означава много повече от това да знаем какви са качествата и намерението на Бога. За целта е необходимо да имаме близки, подбуждани от любов взаимоотношения с него и със събратята си. В Библията се обяснява: „Който не проявява любов, не познава Бога, защото Бог е любов.“ (1 Йоан 4:8) Да познаваме Бога, включва и да сме му послушни. (Прочети 1 Йоан 2:3–5.) Каква голяма чест е да познаваме Йехова! Но както било в случая на Юда Искариот, тези скъпоценни взаимоотношения могат да бъдат загубени. Нека полагаме усилия да ги поддържаме. Така ще сме достойни за незаслужения дар на вечния живот. (Мат. 24:13)

8, 9. Кое било най–важното нещо за Исус по време на земната му служба, и какво религиозно учение отхвърлил?

⁸ Когато четем молитвата на Исус, записана в Йоан, 17 глава, ясно виждаме неговата любов не само към апостолите му, но и към бъдещите му ученици. (Йоан 17:20) Същевременно трябва да осъзнаваме, че спасението ни не е от първостепенна важност за Исус. От началото до края на земната си служба той бил съсредоточен главно върху освещаването и прославянето на името на Баща си. Например, когато в синагогата в Назарет за първи път обяснил защо е дошъл на земята, Исус прочел следното от свитъка на Исаия: „Духът на Йехова е върху мене, защото той ме помаза да известя добра новина на бедните.“ Несъмнено, когато прочел този откъс, Исус ясно произнесъл Божието име. (Лука 4:16–21)

⁹ Много преди Исус да дойде на земята, юдейските религиозни водачи учели хората, че Божието име не бива да се използва. Няма съмнение, че Исус решително отхвърлил подобно небиблейско учение. Той казал на противниците си: „Аз дойдох от името на своя Баща, но вие не ме приемате. Ако обаче някой друг дойде от свое име, него ще приемете.“ (Йоан 5:43) След това, няколко дни преди смъртта си, Исус отново споменал в молитва какво било най–важно за него: „Татко, прослави името си.“ (Йоан 12:28) Затова не бива да се изненадваме, че в молитвата, която разглеждаме, Исус многократно говори за името на Баща си.

10, 11. (а) Как Исус изявил името на Баща си? (б) Към каква цел трябва да се стремят Исусовите ученици?

¹⁰ Исус се молел: „Изявих името ти на хората, които ми даде от света. Те бяха твои и ти ги даде на мене, и те следваха твоето слово. И аз не съм вече в света, но те са в света, а аз идвам при тебе. Свети Татко, пази ги заради своето име, което ми даде, за да бъдат те едно, както сме и ние.“ (Йоан 17:6, 11)

¹¹ За да изяви името на Баща си на своите ученици, Исус не просто го произнасял. Той им помогнал да разберат какво представя името на Бога, а именно чудесните му качества и любещия начин, по който се отнася към хората. (Из. 34:5–7) Освен това от извисената си позиция в небето Исус продължава да помага на учениците си да известяват името на Йехова по цялата земя. С каква цел? Той иска да бъдат събрани колкото е възможно повече ученици, преди да настъпи краят на тази порочна система. Когато предприеме действия, за да избави верните си свидетели, Йехова наистина ще освети името си. (Езек. 36:23)

12. Какви три неща трябва да правим, за да извършим своята животоспасяваща дейност?

¹² Докато бил на земята, Исус полагал усилия да помага на учениците си да преодолеят своите слабости. Това било нужно, за да извършат дейността, която бил започнал. Той се молел: „Както ти ме изпрати в света, така и аз ги изпращам в света.“ Исус посочил три важни неща, които учениците му трябвало да правят, за да имат успех в тази животоспасяваща дейност. Първо, той се помолил те да не бъдат част от порочния свят на Сатана. Второ, те трябвало да бъдат осветени, като живеят според истината от Божието Слово. И трето, Исус многократно умолявал Йехова учениците му да бъдат обединени от същата любов, която съществува между тях двамата. Това изисква да си правим самоанализ. Всеки от нас трябва да се запита: „Постъпвам ли в съгласие с трите неща, за които се молел Исус?“ Той бил уверен, че ако учениците му постъпват по този начин, ‘светът ще повярва, че Йехова го е изпратил’. (Прочети Йоан 17:15–21.)

13. Как молитвата на Исус получила отговор през първи век?

¹³ Можем да видим как Йехова отговорил на молитвата на Исус, като изследваме библейската книга след четирите евангелия, Деянията на апостолите. През първи век християнският сбор бил съставен от юдеи и езичници, богати и бедни, роби и господари, което било предпоставка за появата на разделение помежду им. Но те били толкова обединени, че можело да бъдат сравнени с различните части на човешкото тяло с Исус като глава. (Еф. 4:15, 16) Подобно единство било изумително на фона на разделения свят на Сатана! Всички заслуги били на Йехова, който направил възможно това посредством могъщия си свети дух. (1 Кор. 3:5–7)

14. Какъв отговор получава молитвата на Исус в наши дни?

¹⁴ За съжаление, това забележително единство не се запазило след смъртта на апостолите. Както било предсказано, се появило отстъпничество, в резултат на което възникнали множеството секти на т.нар. християнство. (Деян. 20:29, 30) Но през 1919 г. Исус освободил помазаните си последователи от плена на фалшивата религия и ги обединил „по съвършен начин“. (Кол. 3:14) Какво въздействие оказва проповедната им дейност върху останалите? Повече от седем милиона души от „другите овце“ от „всички народи, племена, родове и езици“ образуват едно обединено стадо с помазаните служители на Бога. (Йоан 10:16; Откр. 7:9) Само какъв забележителен отговор получава молитвата на Исус ‘светът да узнае, че Йехова го е изпратил и че ги обича така, както обича и него’! (Йоан 17:23)

15. Каква специална молба отправил Исус за своите помазани ученици?

¹⁵ По–рано вечерта на 14 нисан Исус „дал слава“ на апостолите си, като сключил договор с тях да управляват заедно с него в Царството му. (Лука 22:28–30; Йоан 17:22) Затова Исус се помолил за всички, които щели да станат негови помазани последователи, с думите: „Що се отнася до онова, което си ми дал, татко, искам където съм аз, те също да бъдат с мене, за да видят славата, която ти ми даде, защото ме обичаше още преди основаването на света.“ (Йоан 17:24) Това кара „другите овце“ на Исус да изпитват радост, а не завист, и е допълнително доказателство за единството сред истинските християни на земята днес.

16, 17. (а) Каква решимост изразил Исус в заключението на своята молитва? (б) На какво трябва да бъдем решени?

¹⁶ Под влиянието на своите религиозни водачи повечето хора в света пренебрегват ясните доказателства, че Йехова има обединен народ, който наистина го познава. Положението било същото и по времето на Исус. Затова той завършил молитвата си със следните докосващи сърцето думи: „Праведни Татко, наистина светът не знае кой си, но аз знам кой си и те знаят, че ти си ме изпратил. И аз им известих твоето име и още ще го известявам, така че любовта, която проявяваш към мене, да бъде в тях и аз да съм в единство с тях.“ (Йоан 17:25, 26)

¹⁷ Кой би могъл да отрече, че Исус постъпвал в съгласие с молитвата си? Като глава на сбора, той продължава да ни помага да известяваме името и намерението на Баща му. Нека не преставаме да се подчиняваме на главенството му, като пламенно изпълняваме заповедта му да проповядваме и да правим ученици. (Мат. 28:19, 20; Деян. 10:42) Нека също полагаме усилия да запазим скъпоценното единство помежду си. Така ще постъпваме в съгласие с молитвата на Исус, в резултат на което ще носим слава на името на Йехова и ще изпитваме вечно щастие.