Заключителна молитва в горната стая

Подбуден от силна любов към своите апостоли, Исус ги подготвя за предстоящото си заминаване. Той вдига очи към небето и се моли на Баща си: „Прослави сина си, та и твоят син да те прослави, понеже си му дал власт над всички хора, така че да даде вечен живот на всички, които си му дал.“ (Йоан 17:1, 2)

Исус признава, че прославянето на Бога е от най–голямо значение. Но колко утешителна е перспективата, която споменава той — вечен живот! След като получи „власт над всички хора“, Исус ще им даде възможността да се възползват от неговия откуп. Само някои обаче ще бъдат благословени. Защо? Защото Исус ще приложи ползата от откупа си само спрямо онези, които постъпват в съгласие със следващите му думи: „За да получат вечен живот, трябва да опознаят тебе, единственият истински Бог, и онзи, когото ти изпрати, Исус Христос.“ (Йоан 17:3)

Човек трябва да опознае добре както Бащата, така и Сина и да развие близки отношения с тях. Той трябва да се научи да мисли като тях. Необходимо е също да се стреми в отношенията си с другите да подражава на превъзходните им качества. Освен това трябва да разбира, че прославянето на Бога е много по–важно от получаването на вечен живот. Исус отново се връща на тази тема:

„Аз те прославих на земята, като извърших делото, което ти ми възложи. Затова сега, Татко, прослави ме до себе си със славата, която имах до тебе, преди да съществува светът.“ (Йоан 17:4, 5) Той моли да получи отново небесна слава, като бъде възкресен.

Исус обаче не е забравил какво е успял да направи по време на службата си. Той се моли: „Изявих името ти на хората, които ми даде от света. Те бяха твои и ти ги даде на мене, и те следваха твоето слово.“ (Йоан 17:6) Исус не просто е използвал Божието име Йехова, но е помогнал на апостолите си да разберат какво представя това име — качествата на Бога и начина, по който той се отнася към хората.

Апостолите са опознали Йехова, научили са каква е ролята на Сина му и са приели нещата, които им е говорил Исус. Той смирено казва: „Дадох [им] думите, които ти ми беше дал, и те ги приеха и наистина разбраха, че дойдох като твой представител, и повярваха, че ти си ме изпратил.“ (Йоан 17:8)

След това Исус посочва, че има разлика между неговите последователи и света като цяло: „Моля се за тях, не се моля за света, а за тези, които ти ми даде, защото те са твои ... Свети Татко, пази ги заради своето име, което ми даде, за да бъдат те едно, както сме и ние.“ После казва „И ги опазих, нито един от тях не е унищожен освен сина на унищожението“, а именно Юда Искариот, който е отишъл да го предаде. (Йоан 17:9–12)

„Светът ги мрази — продължава той. — Не те моля да ги вземеш от света, но да ги пазиш от Злия. Те не са част от света, както и аз не съм част от света.“ (Йоан 17:14–16) Апостолите и другите ученици са в света — управляваното от Сатана човешко общество, — но трябва да останат отделени от него и злите му дела. Как?

Те трябва да се пазят свети, отделени за служба на Бога, като прилагат истините от Еврейските писания и истините, за които самият Исус е говорил. Той се моли: „Освети ги чрез истината, твоето слово е истина.“ (Йоан 17:17) След време някои от апостолите ще напишат боговдъхновени книги и те също ще станат част от „истината“, чрез която човек може да бъде осветен.

В бъдеще и други ще приемат „истината“. Затова Исус се моли „не само за [единайсетте апостоли], но и за онези, които чрез тяхното слово вярват в [него]“. Каква е молбата му за всички тях? „Те да бъдат едно, както ти, Татко, си в единство с мене и аз в единство с тебе, така и те да бъдат в единство с нас.“ (Йоан 17:20, 21) Исус и Баща му не са буквално една личност. Те са „едно“, в смисъл че са в съгласие по всички въпроси. Исус се моли последователите му да се радват на същото единство.

Малко преди това Исус е казал на Петър и останалите, че отива да приготви място за тях, като има предвид място в небето. (Йоан 14:2, 3) Сега се връща към тази мисъл в молитвата си: „Що се отнася до онова, което си ми дал, татко, искам където съм аз, те също да бъдат с мене, за да видят славата, която ти ми даде, защото ме обичаше още преди основаването на света.“ (Йоан 17:24) Така той потвърждава, че много отдавна — още преди Адам и Ева да имат деца — Бог е обичал своя единороден Син, който по–късно е станал Исус Христос.

В края на молитвата си Исус отново насочва вниманието към името на Баща си и Божията любов към апостолите и другите, които ще приемат „истината“: „Аз им известих твоето име и още ще го известявам, така че любовта, която проявяваш към мене, да бъде в тях и аз да съм в единство с тях.“ (Йоан 17:26)