Какво трябвало да правят християните от юдейски произход?

12. Кой въпрос останал неразрешен?

¹² Ръководното тяло ясно посочило, че не е необходимо християните от езически произход да бъдат обрязвани. А какво трябвало да правят християните от юдейски произход? Решението на ръководното тяло не засегнало точно този аспект на въпроса.

13. Защо било погрешно да се твърди, че спазването на Моисеевия закон е необходимо за спасението?

¹³ Някои християни от юдейски произход, които ‘ревностно поддържали Закона’, продължили да обрязват децата си и да спазват определени изисквания на Закона. (Деяния 21:20) Някои дори стигнали дотам да твърдят, че християните от юдейски произход трябва да спазват Закона, за да бъдат спасени. В това отношение те били сериозно заблудени. Например как един християнин би могъл да принесе животинска жертва за прошка на греховете? Жертвата на Христос била обезсмислила подобни приноси. А какво станало с изискването на Закона юдеите да избягват близко общуване с езичниците? Щяло да бъде много трудно за пламенните християнски евангелизатори да спазват подобни изисквания и същевременно да изпълняват задачата да учат езичниците на всички неща, които Исус бил поучавал.a (Матей 28:19, 20; Деяния 1:8; 10:28) Не се знае дали този въпрос бил изяснен на събрание на ръководното тяло. Въпреки това сборовете не били оставени без ръководство.

[Блок/Снимка на страница 24]

Павел смирено посреща едно изпитание

През 56 г., след една успешна мисионерска обиколка, Павел пристигнал в Йерусалим, където го очаквало едно изпитание. Новината, че според Павел Законът бил невалиден, била стигнала до сбора. Старейшините се страхували, че новоповярвалите християни от юдейски произход можели да се спънат от откровеността на Павел по въпроса за Закона и можели да стигнат до заключението, че християните не проявяват уважение към уредбите на Йехова. В сбора имало четирима християни от юдейски произход, които били направили обет, вероятно за назиреи. Те трябвало да ходят до храма, за да изпълняват изискванията на този обет.

Старейшините помолили Павел да придружи четиримата мъже до храма и да се погрижи за разноските им. Павел бил написал вече най–малко две вдъхновени писма, в които казвал, че спазването на Закона не е изискване за спасение. Но той бил загрижен за съвестта на другите. По–рано той бил писал: „На тия, които са под закон, станах като под закон ..., за да придобия тия, които са под закон.“ (1 Коринтяни 9:20–23) Макар че никога не правел компромис с важни библейски принципи, Павел преценил, че може да приеме предложението на старейшините. (Деяния 21:15–26) Не било погрешно да постъпи така. Нямало нищо небиблейско в уредбата за обетите и храмът бил използван за чисто поклонение, а не за идолопоклонство. За да не даде повод за спъване, Павел постъпил така, както го помолили. (1 Коринтяни 8:13) Без съмнение това изисквало доста смирение от страна на Павел — факт, който засилва уважението ни към него.