Кой ще „се избави невредим“?
„Всеки, който призове името на Йехова, ще бъде спасен.“ — ДЕЯНИЯ 2:21, NW.
1. Защо Петдесетница през 33 г. от н.е. била важен ден в световната история?
ДЕНЯТ на Петдесетница през 33 г. от н.е. бил важен ден в световната история. Защо? Защото на този ден бил роден един нов народ. Отначало той не бил много голям — само 120 ученика на Исус, които се били събрали в една горна стая в Йерусалим. Но днес, когато повечето народи, съществували по онова време, вече са забравени, народът, роден в онази горна стая, продължава да е с нас. Този факт е от изключително значение за всички нас, тъй като именно този народ е назначен от Бога да бъде негов свидетел пред човечеството.
2. Какви чудодейни събития отбелязали раждането на новия народ?
2 Когато този нов народ започнал да съществува, се случили важни събития, изпълняващи пророческите думи на Йоил. За тези събития четем в Деяния 2:2–4: „И внезапно стана шум от небето като фученето на силен вятър, и изпълни цялата къща, гдето седяха. И явиха им се езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях. И те всички се изпълниха със Светия Дух, и почнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше способност да говорят.“ Така тези 120 верни мъже и жени станали духовен народ, първите членове на онова, което апостол Павел по–късно нарекъл „Божия Израил“. — Галатяни 6:16.
3. Кое пророчество на Йоил било изпълнено на Петдесетница през 33 г. от н.е.?
3 Насъбрало се множество, което искало да разбере какво е „фученето на силен вятър“, и апостол Петър обяснил на тези хора, че било изпълнено едно от пророчествата на Йоил. Кое пророчество? Чуй какво казал той: „И в последните дни, казва Бог, ще излея от Духа Си на всяка твар; и синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват, юношите ви ще виждат видения, и старците ви ще сънуват сънища; още и на слугите Си и на слугините Си ще изливам от Духа Си. В ония дни ще пророкуват. И ще покажа чудеса на небето горе, и знамения на земята долу — кръв и огън, и пара от дим; слънцето ще се превърне в тъмнина, и луната в кръв, преди да дойде великият и бележит ден Господен [на Йехова — NW]. И всеки, който призове името Господно [на Йехова — NW], ще се спаси.“ (Деяния 2:17–21) Думите, които Петър цитирал, се намират в Йоил 2:28–32 и тяхното изпълнение означавало, че времето на юдейския народ изтичало. ‘Великият и бележит ден на Йехова’ — време за търсене на равносметка от неверния Израил — бил близо. Но кой щял да бъде спасен, или да се избави невредим? И какво предизобразявало това?
Две изпълнения на пророчеството
4, 5. Като имал предвид идващите събития, какви напътствия дал Петър, и защо тези напътствия били приложими не само по негово време?
4 През годините след 33 г. от н.е. духовният божи Израил процъфтявал, но на физическия израилски народ не му било добре. През 66 г. от н.е. физическият Израил бил във война с Рим. През 70 г. от н.е. Израил почти престанал да съществува и Йерусалим и храмът му били изгорени до основи. На Петдесетница през 33 г. от н.е. Петър дал хубави напътствия, като имал предвид тази наближаваща трагедия. Цитирайки отново Йоил, той казал: „Всеки, който призове името на Йехова, ще бъде спасен.“ (NW) Всеки отделен юдей трябвало да вземе лично решение да призове името на Йехова. Това включвало и следването на по–нататъшните наставления от Петър. „Покайте се, и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за прощение на греховете ви.“ (Деяния 2:38) Слушателите на Петър трябвало да приемат Исус като Месията, когото Израил като народ бил отхвърлил.
5 Тези пророчески думи на Йоил имали голямо значение за смирените хора от първи век. Но те имат дори още по–голямо значение днес, защото както показват събитията през 20–и век, пророчеството на Йоил има второ изпълнение. Нека видим как се изпълнява то днес.
6. Как идентичността на божия Израил започнала да бъде изяснявана с наближаването на 1914 г.?
6 След смъртта на апостолите божият Израил бил скрит от плевелите на фалшивото християнство. Но във времето на края, което започна през 1914 г., отново стана ясно кой съставлява този духовен народ. Всичко това беше в изпълнение на Исусовата притча за житото и плевелите. (Матей 13:24–30, 36–43) С наближаването на 1914 г. помазаните християни започнаха да се отделят от невярното псевдохристиянство, като смело отричаха неговите фалшиви учения и проповядваха наближаващия край на „времената на езичниците“. (Лука 21:24) Но Първата световна война, която избухна през 1914 г., повдигна въпроси, за които те не бяха подготвени. Под силен натиск те забавиха темпото и някои направиха компромис. И през 1918 г. тяхната проповедна дейност на практика беше прекратена.
7. (а) Какво събитие, подобно на това на Петдесетница през 33 г. от н.е., станало през 1919 г.? (б) Започвайки от 1919 г., какво въздействие оказало изливането на божия дух върху служителите на Йехова?
7 Но това не продължи много. От 1919 г. насам Йехова започна да излива духа си върху своя народ по начин, който извиква в ума сравнение с Петдесетница през 33 г. от н.е. Разбира се, през 1919 г. нямаше говорене на езици и шум като фученето на силен вятър. От думите на Павел в 1 Коринтяни 13:8 разбираме, че времето на чудесата отдавна е отминало. Но божият дух личеше ясно през 1919 г., когато на един конгрес в Сидър Пойнт (Охайо, САЩ) верните християни получиха нови сили и отново започнаха дейността по проповядването на добрата новина за Царството. През 1922 г. те се върнаха отново в Сидър Пойнт и бяха заредени с енергия от призива: „Известявайте, известявайте, известявайте Царя и неговото царство“. И както било и в първи век, светът беше принуден да забележи резултатите от изливането на божия дух. Всеки отдаден християнин и всяка отдадена християнка — млади и стари — започнаха ‘да пророкуват’, тоест, да изявяват „великите Божии дела“. (Деяния 2:11) Като Петър, и те подканяха смирените: „Избавете се от това извратено поколение.“ (Деяния 2:40) Как онези, които откликваха, можеха да направят това? Като се вслушат в думите на Йоил от Йоил 2:32, NW: „Всеки, който призове името на Йехова, ще се избави невредим.“
8. Как нещата напреднали за божия Израил от 1919 г. насам?
8 От тези ранни години досега делата на божия Израил са се придвижили напред. Подпечатването на помазаните изглежда доста напреднало, и от 30–те години насам на сцената се появи едно голямо множество от смирени хора със земна надежда. (Откровение 7:3, 9) Всички те изпитват чувство за неотложност, защото второто изпълнение на Йоил 2:28, 29 показва, че сме близо до един още по–велик вдъхващ страх ден на Йехова, когато една световна религиозна, политическа и търговска система на нещата ще бъде унищожена. Ние имаме сериозни основания да ‘призоваваме името на Йехова’ с пълна вяра, че той ще ни избави!
Как ние призоваваме името на Йехова?
9. Кои са някои от нещата, включени в призоваването на името на Йехова?
9 Какво означава да призоваваш името на Йехова? Контекстът на Йоил 2:28, 29 ни помага да отговорим на този въпрос. Например, Йехова не слуша всеки, който го призовава. Чрез един друг пророк, Исаия, Йехова казал на Израил: „Когато простирате ръцете си, ще крия очите Си от вас; даже когато принасяте много молитви, не ща да слушам.“ Защо Йехова отказал да слуша своя народ? Той самият обяснява: „Ръцете ви са пълни с кръв.“ (Исаия 1:15) Йехова няма да слуша никой, който има кръвна вина или върши грях. Затова Петър казал на юдеите на Петдесетница да се покаят. В контекста на Йоил 2:28, 29 виждаме, че Йоил също набляга на разкаянието. Например в Йоил 2:12, 13 четем: „Но, казва Господ, даже и сега се обърнете към Мене с цялото си сърце, с пост, с плач и с ридание; и раздерете сърцето си, а не дрехите си, та се обърнете към Господа, вашия Бог; защото е милостив и щедър, дълготърпелив и многомилостив.“ От 1919 г. насам помазаните християни действуваха в съгласие с тези думи. Те се разкаяха за своите грешки, решени никога вече да не допускат компромис или да забавят темпото. Това отвори пътя за изливането на божия дух. Всеки човек, който иска да призове името на Йехова и да бъде чут, трябва да следва същата линия на поведение.
10. (а) Какво е истинско разкаяние? (б) Как Йехова откликва на истинското разкаяние?
10 Помни, че истинското разкаяние е нещо повече от това да кажеш просто: „Съжалявам.“ Израилтяните раздирали горните си дрехи, за да покажат силата на чувствата си. Но Йехова казва: „Раздерете сърцето си, а не дрехите си.“ Истинското разкаяние идва от сърцето, от дълбочината на нашата същност. То включва да обърнем гръб на злотворството, както четем в Исаия 55:7: „Нека остави нечестивият пътя си, и неправедният помислите си, нека се обърне към Господа [Йехова — NW].“ Това означава да мразим греха, както го мразел Исус. (Евреи 1:9) И тогава се доверяваме на Йехова, че ще ни прости въз основа на изкупителната жертва, защото Йехова е „милостив и щедър, дълготърпелив и многомилостив“. Той ще приеме нашето поклонение, нашия духовен „хлебен принос“ и „възлияние“. Той ще слуша, когато призоваваме името му. — Йоил 2:14.
11. Какво място трябва да заема истинското поклонение в нашия живот?
11 В Проповедта на планината Исус ни дал още нещо, което трябва да помним, като казал: „Затова продължавайте да търсите първо царството и Неговата праведност.“ (Матей 6:33, NW) Не бива да гледаме на своето поклонение като на нещо не толкова сериозно, нещо, което правим про форма, за да залъгваме съвестта си. Службата на Бога заслужава първото място в нашия живот. Затова чрез Йоил Йехова продължава с думите: „Затръбете в Сион, . . . съберете людете, осветете събранието, свикайте старейшините, съберете младенците и сучещите; нека излезе младоженецът из спалнята си, и невестата из стаята си.“ (Йоил 2:15, 16) Естествено е вниманието на младоженците да е насочено само един към друг. Но дори и при тях службата на Йехова трябва да е на първо място. Нищо не трябва да измества това да се съберем при нашия Бог, призовавайки името му.
12. Какъв потенциал за растеж се вижда в отчета за Възпоменанието през изминалата година?
12 Като имаме това предвид, нека разгледаме една статистика, изнесена от нашия Отчет за служебната 1997 година. Миналата година имахме най–висок брой вестители на Царството — 5 599 931 души — наистина, голямо множество от възхвалители! Възпоменанието беше посетено от 14 322 226 души — около осем и половина милиона души повече от броя на вестителите. Тази цифра показва прекрасен потенциал за растеж. Много от тези осем и половина милиона души вече изучаваха Библията със Свидетелите на Йехова като заинтересувани хора или деца на покръстени родители. Мнозина идваха за пръв път на събрание. Тяхното присъствие даде на Свидетелите на Йехова хубава възможност да се запознаят с тях и да им предложат помощ за по–нататъшен напредък. А имаше и хора, които всяка година посещават Възпоменанието и може би и някои други събрания, но не напредват повече. Разбира се, те са добре дошли да се събират с нас. Но ние ги подканяме да размислят внимателно върху пророческите думи на Йоил и да помислят какви по–нататъшни стъпки трябва да предприемат, за да бъдат сигурни, че Йехова ще ги чуе, когато призовават името му.
13. Ако вече призоваваме името на Йехова, тогава каква отговорност имаме спрямо другите?
13 Апостол Павел наблегнал на един друг аспект от призоваването на божието име. В своето писмо до Римляните той цитирал пророческите думи на Йоил: „Всеки, който призове Господното име [името на Йехова — NW], ще се спаси.“ След това той разсъждава: „Как, прочее, ще призоват Този, в Когото не са повярвали? И как ще повярват в Този, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник?“ (Римляни 10:13, 14) Да, много други, които досега не са опознали Йехова, трябва да призоват името му. Тези, които вече познават Йехова, имат задължението не само да проповядват, но и да се обърнат към тях и да им окажат тази помощ.
Духовен рай
14, 15. На какви райски благословии се радват хората на Йехова, защото призовават името му по начин, който му е угоден?
14 По този начин гледат на нещата както помазаните, така и другите овце, и в резултат Йехова ги благославя. „Йехова ще бъде пламенен за страната си и ще прояви милост към хората си.“ (Йоил 2:18, NW) През 1919 г. Йехова показа пламенност и милост за своя народ, като го възстанови и го въведе в своята област на духовна дейност. Това е истински духовен рай, добре описан от Йоил със следните думи: „Не бой се, земьо; радвай се и весели се; защото Господ извърши велики дела. Не се плашете, полски животни; защото пасищата на целината поникват, защото дървото ражда плода си, смоковницата и лозата дават силата си. Радвайте се, прочее, и вие, сионови чада, и веселете се в Господа, вашия Бог; защото ви дава есенен дъжд със справедлива мярка, и ви наваля дъжд — есенен и пролетен — в първия месец. Гумната ще се напълнят с жито, и линовете ще се преливат с вино и масло.“ — Йоил 2:21–24.
15 Каква прекрасна картина! Изобилие от три основни храни, поддържащи живота в Израил — зърно, зехтин и вино, — заедно с много добитък. В наше време тези пророчески думи наистина се изпълняват в духовен смисъл. Йехова ни дава цялата духовна храна, от която се нуждаем. Нима не изпитваме възхита от това дадено ни от Бога изобилие? Да, както Малахия предсказал, нашият Бог е ‘разкрил небесните отвори и е излял благословение върху нас, тъй щото да не стига място за него’. — Малахия 3:10.
Краят на една система на нещата
16. (а) Какво означава изливането на духа на Йехова за нашето време? (б) Какво съдържа бъдещето?
16 Именно след като предсказва райските условия, в които живее божият народ, Йоил пророкува за изливането на духа на Йехова. Когато Петър цитирал това пророчество на Петдесетница, той казал, че то било изпълнено „в последните дни“. (Деяния 2:17) Изливането на божия дух тогава означавало, че за юдейската система на нещата са започнали последните дни. Изливането на божия дух върху божия Израил през 20–и век означава, че ние живеем в последните дни на целосветската система на нещата. Като се има предвид това, какво крие бъдещето? Пророчеството на Йоил ни казва по–нататък: „Ще покажа чудеса на небето и на земята, кръв, огън и стълбове от дим. Слънцето ще се обърне в тъмнина, и луната в кръв, преди да дойде великият и страшен ден Господен.“ — Йоил 2:30, 31.
17, 18. (а) Какъв вдъхващ страх ден на Йехова дошъл върху Йерусалим? (б) Какво ни подтиква да направим неотменимостта на бъдещия вдъхващ страх ден на Йехова?
17 През 66 г. от н.е. тези пророчески думи започнали да се сбъдват в Юдея, когато събитията неудържимо започнали да се насочват към кулминацията на вдъхващия страх ден на Йехова през 70 г. от н.е. Колко ужасно е било тогава да си сред онези, които не са призовавали името на Йехова! Днес ни очакват също толкова ужасни събития, когато цялата световна система на нещата ще бъде унищожена от ръката на Йехова. Но избавление е възможно. Пророчеството продължава: „Трябва да стане така, че всеки, който призовава името на Йехова, ще се избави невредим; защото на Сионската планина и в Йерусалим ще се окажат избягалите, точно както е казал Йехова, и ще бъдат сред оцелелите, които Йехова призовава.“ (Йоил 2:32, NW) Свидетелите на Йехова са истински благодарни да знаят името на Йехова и имат пълно доверие, че той ще ги спаси, когато го призовават.
18 Но какво ще стане, когато великият и забележителен ден на Йехова връхлети върху този свят с цялата си сила? Това ще бъде обсъдено в последната учебна статия.
Спомняш ли си?
◻ Кога Йехова за първи път излял своя дух върху народа си?
◻ Кои са някои от нещата, които се включват в това да призоваваш името на Йехова?
◻ Кога великият и забележителен ден на Йехова дошъл върху физическия Израил?
◻ Как Йехова благославя онези, които призовават името му днес?
[Снимка на страница 15]
Един нов народ бил роден на Петдесетница през 33 г. от н.е.
[Снимка на страници 16, 17]
В началото на този век Йехова отново излял духа си върху своя народ в изпълнение на Йоил 2:28, 29
[Снимка на страница 18]
На хората трябва да се помогне да призовават името на Йехова