„Бъди смел!“

1, 2. Защо Павел не е изненадан от преследването, с което се сблъсква в Йерусалим?

СПАСЕН от разгневено множество, Павел отново е под стража. Пламенният апостол не е изненадан от преследването, с което се сблъсква в Йерусалим. Светият дух му е казал, че в този град го очакват „окови и премеждия“. (Деян. 20:22, 23) Макар че не е сигурен какво му предстои, Павел знае, че ще продължи да страда за името на Исус. (Деян. 9:16)

² Дори християнските пророци са предупредили апостола, че ще бъде вързан и „предаден в ръцете на хората от народите“. (Деян. 21:4, 10, 11) Неотдавна тълпа юдеи са се опитали да го убият, а след това членовете на Синедриона за малко щели да го „разкъсат ... на парчета“, когато се скарали заради думите му. Сега Павел е затворник, охраняван от римски войници, и му предстоят още обвинения и изслушвания в съда. (Деян. 21:31; 23:10) Апостолът наистина се нуждае от насърчение!

 3. Откъде получаваме насърчение да продължаваме да проповядваме?

³ В това време на края знаем, че „всички, които искат да живеят с преданост към Бога, обединени с Христос Исус, ще бъдат преследвани“. (2 Тим. 3:12) Понякога и ние се нуждаем от насърчение да продължаваме да проповядваме. Само колко сме благодарни за навременните укрепващи думи, които получаваме чрез изданията и събранията, осигурявани от „верния и разумен роб“! (Мат. 24:45) Йехова ни уверява, че враговете на добрата новина няма да успеят. Те няма да премахнат неговите служители като група, нито ще спрат проповедната им дейност. (Иса. 54:17; Йер. 1:19) А какво да кажем за апостол Павел? Получил ли насърчение да продължава да дава пълно свидетелство въпреки противопоставянето? Ако да, какво било то и как откликнал апостолът?

4, 5. Какво насърчение получил Павел и защо то дошло точно навреме?

⁴ Апостол Павел получил така необходимото насърчение в нощта, след като бил спасен от Синедриона. В боговдъхновения разказ четем: „Господарят застана до него и каза: ‘Бъди смел! Защото както даваш пълно свидетелство за мене в Йерусалим, така трябва да свидетелстваш и в Рим.’“ (Деян. 23:11) Тези насърчителни думи на Исус уверили Павел, че животът му ще бъде запазен. Той разбрал, че ще стигне до Рим и ще има привилегията да свидетелства за Исус там.

⁵ Това насърчение дошло точно навреме. Още на следващия ден над 40 юдеи направили заговор и се обвързали с клетва, като казали, че „няма да ядат и да пият, докато не убият Павел“. Тези юдеи били толкова решени да убият апостола, че се обвързали с клетва. Те вярвали, че ако не успеят да осъществят замисъла си, ще бъдат постигнати от проклятие. (Деян. 23:12-15) Според техния план, одобрен от главните свещеници и старейшините, Павел трябвало да бъде доведен отново за разпит пред Синедриона под предлог, че е необходимо случаят му да бъде разследван по-точно. Но заговорниците щели да му устроят засада по пътя, за да го нападнат и да го убият.

 6. Как бил разкрит заговорът срещу Павел и какво могат да научат младежите днес от този разказ?

⁶ Племенникът на Павел обаче чул за заговора и съобщил на апостола. Той, от своя страна, го изпратил да каже на римския хилядник Клавдий Лисий. (Деян. 23:16-22) Несъмнено Йехова обича младежите, които като този неназован племенник на Павел смело поставят благополучието на Божия народ пред собствените си интереси и вярно дават всичко от себе си в подкрепа на Царството.

7, 8. Какви мерки взел Клавдий Лисий за безопасността на Павел?

⁷ Веднага щом научил за заговора срещу Павел, хилядникът Клавдий Лисий наредил 470 негови подчинени — войници, копиеносци и конници — да тръгнат от Йерусалим още същата нощ и да заведат Павел невредим в Кесария. Там апостолът трябвало да бъде предаден на управителя Феликсa. Макар че в Кесария, административната столица на Юдея, имало голяма юдейска общност, населението се състояло главно от езичници. В този град царели ред и мир, за разлика от Йерусалим, където мнозина проявявали силна религиозна нетърпимост и се бунтували. В Кесария се намирало и главното управление на римската войска в Юдея.

⁸ Спазвайки римския закон, Лисий изпратил писмо до Феликс, в което изложил случая. Той писал, че когато научил за римското гражданство на Павел, го спасил от юдеите, които щели „да го убият“. Посочил също, че Павел не е направил нищо, заслужаващо „смърт или окови“, но заради заговор срещу него го предава на Феликс, за да може управителят да изслуша обвинителите и да отсъди по въпроса. (Деян. 23:25-30)

 9. а) Как били нарушени правата на Павел като римски гражданин? б) В кои ситуации можем да се възползваме от гражданските си права?

⁹ Истината ли написал Лисий? Не съвсем. Изглежда, той се опитвал да се представи в добра светлина пред управителя. Всъщност не било вярно, че е спасил Павел, защото е разбрал, че е римски гражданин. Освен това хилядникът не споменал, че е наредил да „оковат с две вериги“ апостола, а по-късно и „да го подложат на разпит с бичуване“. (Деян. 21:30-34; 22:24-29) Така Лисий бил нарушил правата на Павел като римски гражданин. Днес Сатана използва религиозния фанатизъм на противниците ни, за да предизвика преследване, и понякога религиозната ни свобода е нарушена. Но подобно на Павел Божиите служители често могат да се възползват от гражданските си права и да търсят защитата на закона.

10. Какви сериозни обвинения били повдигнати срещу Павел?

¹⁰ В Кесария Павел бил пазен „под стража в преторианския дворец на Ирод“, където трябвало да изчака идването на обвинителите си от Йерусалим. (Деян. 23:35) Пет дни по-късно пристигнали първосвещеникът Анания, някои старейшини и говорител на име Тертил. Говорителят първо похвалил Феликс за делата му в полза на юдеите, очевидно за да го поласкае и да спечели благоволението му.b После, преминавайки към същината на въпроса, казал за Павел: „Този мъж е опасен, подклажда размирици сред всички юдеи по света и предвожда сектата на назаряните, като се опита също да оскверни храма, но ние го заловихме.“ Другите юдеи се присъединили към нападките, като твърдели, че „всичко е точно така“. (Деян. 24:5, 6, 9) Обвиненията, повдигнати срещу Павел, че подклажда размирици, предвожда опасна секта и осквернява храма, били доста сериозни и заради тях той можел да получи смъртна присъда.

11, 12. Как Павел оборил повдигнатите срещу него обвинения?

¹¹ След това дали думата на Павел. Той започнал: „С удоволствие излагам в своя защита всичко, свързано с мене.“ Апостолът категорично отхвърлил повдигнатите срещу него обвинения. Той не бил осквернил храма, нито подклаждал размирици. Павел посочил, че всъщност е отсъствал от Йерусалим „много години“ и се е върнал в града с „милостиня“ — дарения за християните, които били бедни вероятно поради глад и преследване. Той заявил, че преди да влезе в храма, е бил „очистен“ и че е полагал усилия да има „чиста съвест ... спрямо Бога и спрямо хората“. (Деян. 24:10-13, 16-18)

¹² Все пак Павел признал, че принася свята служба на Бога на прадедите си, като следва „начина на поклонение, който ... наричат секта“. Но подчертал, че вярва „във всичко онова, което се съдържа в Закона и е записано в Пророците“. Също като обвинителите си той се надявал, „че ще има възкресение и на праведните, и на неправедните“. Накрая апостолът отправил следното искане: „Нека мъжете тук сами кажат какво лошо намериха, когато стоях пред Синедриона, освен това, което извиках, когато стоях сред тях: ‘Заради възкресението на мъртвите ме съдят днес пред вас!’“ (Деян. 24:14, 15, 20, 21)

13-15. Как Павел ни е дал добър пример за смело свидетелстване пред властите?

¹³ Павел оставил добър пример, който можем да следваме, когато сме изправени пред властите заради вярата си и сме лъжливо обвинени в подстрекателство към размирици, противодържавна дейност или принадлежност към „опасна секта“. За разлика от Тертил, апостолът не обсипал управителя с ласкателства. Той запазил спокойствие и говорил с уважение. По тактичен начин Павел ясно посочил каква е истината. Освен това споменал, че „юдеите от Азия“, които го обвинили в оскверняване на храма, не присъстват в съда и че по закон трябва да дойдат и да изложат обвиненията си пред него. (Деян. 24:18, 19)

¹⁴ Най-забележителното е, че Павел не се въздържал да свидетелства за вярванията си. Апостолът смело говорил за вярата си във възкресението — въпросът, който станал причина за голяма разпра в Синедриона. (Деян. 23:6-10) В своята защита Павел наблегнал на надеждата за възкресението. Защо? Защото той свидетелствал за Исус и за възкресението му от мъртвите — нещо, което противниците на апостола не можели да приемат. (Деян. 26:6-8, 22, 23) Така че в основата на спора стоял именно въпросът за възкресението — и по-точно вярата в Исус и в неговото възкресение.

¹⁵ И ние като Павел можем да дадем смело свидетелство и да бъдем укрепени от думите на Исус към учениците му: „Всички хора ще ви мразят заради моето име. Но който издържи до края, той ще бъде спасен.“ Трябва ли да се притесняваме какво ще кажем? Не, защото Исус ни е уверил: „Когато ви водят на съд, не се тревожете предварително какво ще говорите, но каквото ви е дадено в този миг, това говорете, защото няма вие да говорите, а светият дух.“ (Мар. 13:9-13)

16, 17. а) Как подходил Феликс към случая на Павел? б) Вероятно защо се уплашил Феликс, но поради каква причина продължил да вика Павел при себе си?

¹⁶ Управителят Феликс не чувал за християнските вярвания за първи път. В Деяния четем: „Феликс, който доста точно знаеше всичко, свързано с този Път [както наричали християнството тогава], отложи случая на мъжете, като каза: ‘Когато дойде хилядникът Лисий, ще реша вашия случай.’ И нареди на стотника да пази този човек, но да облекчи донякъде положението му и да не забранява на никого от неговите хора да му служи.“ (Деян. 24:22, 23)

¹⁷ След няколко дни Феликс изпратил да доведат Павел и заедно с жена си Друзила, която била юдейка, го слушал „за вярата в Христос Исус“. (Деян. 24:24) Но когато апостолът говорел „за праведност, самоконтрол и за идващия съд“, Феликс се уплашил вероятно защото изпитал угризения на съвестта поради злите си дела. Затова той отпратил Павел, като казал: „Засега си върви, но когато намеря удобно време, пак ще те повикам.“ И действително след това Феликс го викал при себе си много пъти, но не защото искал да научи истината, а защото се надявал Павел да му даде подкуп. (Деян. 24:25, 26)

18. Защо Павел говорил на Феликс и жена му „за праведност, самоконтрол и за идващия съд“?

¹⁸ Защо Павел говорил на Феликс и жена му „за праведност, самоконтрол и за идващия съд“? Както видяхме, те искали да разберат с какво била свързана „вярата в Христос Исус“. Павел, който знаел за техните неморални, жестоки и несправедливи дела, ясно посочил какво се изисквало от последователите на Исус. Думите му показали коренната разлика между Божиите стандарти за праведност и живота на Феликс и жена му. Това трябвало да им помогне да разберат, че всички хора са отговорни пред Бога за мислите, думите и действията си и че по-важна от присъдата по делото на Павел е присъдата, която ще получат от Бога. Нищо чудно, че Феликс се уплашил!

19, 20. а) Как трябва да се отнасяме към хората, които изглежда, че проявяват интерес към истината, но всъщност не са готови да правят промени? б) Откъде разбираме, че Феликс не бил загрижен за добруването на Павел?

¹⁹ В службата може да срещнем хора като Феликс. В началото може да изглежда, че проявяват интерес към истината, но всъщност да не са готови да правят промени в живота си. Трябва да сме внимателни, когато се опитваме да помогнем на такива хора. Като Павел можем тактично да им кажем какви са Божиите праведни стандарти. Може би истината ще докосне сърцето им. Но ако стане ясно, че нямат намерение да се откажат от грешните си дела, ние ги оставяме и се опитваме да намерим онези, които искрено търсят истината.

²⁰ Що се отнася до Феликс, разбираме какви били подбудите му от следните думи: „Като изминаха две години, Феликс беше сменен от Порций Фест. И понеже искаше да спечели одобрението на юдеите, Феликс остави Павел в окови.“ (Деян. 24:27) Управителят не бил загрижен за добруването на апостола. Той знаел, че последователите на „Пътя“ не са бунтовници. (Деян. 19:23) Знаел също, че Павел не е нарушил никой римски закон. Въпреки това държал апостола под стража, за да „спечели одобрението на юдеите“.

21. Какво се случило с Павел, след като Порций Фест станал управител, и несъмнено откъде продължил да черпи сили?

²¹ От последния стих на 24 глава на Деяния научаваме, че Павел бил все още затворник, когато управителят Феликс бил сменен от Порций Фест. Тогава започнала поредица от изслушвания и апостолът бил предаван от един висш служител на друг. Този смел християнин наистина бил изправян „пред царе и управители“. (Лука 21:12) Както ще видим, по-късно той свидетелствал дори на най-могъщия владетел по онова време. Въпреки всичко вярата му не се поклатила нито за миг. Несъмнено Павел продължил да черпи сили от думите на Исус: „Бъди смел!“