Кой ще бъде възкресен?
„Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му и ще излязат.“ — ЙОАН 5:28, 29.
1. Какво забележително изказване чул Моисей из горящия храст, и кой по–късно припомнил тези думи?
ПРЕДИ повече от 3500 години се случило нещо много необичайно. Близо до планината Хорив Моисей се грижел за овцете на патриарха Йотор. Тогава ангел от Йехова му се явил в огнен пламък сред трънлив храст. В повествованието на книгата Изход се казва: „И Моисей погледна, и ето, къпината гореше в огън, а къпината не изгаряше.“ Тогава глас изсред храста го извикал и заявил: „Аз съм Бог на баща ти, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов.“ (Изход 3:1–6) По–късно, през първи век, тези думи били припомнени от Сина на Бога, Исус.
2, 3. (а) Каква награда очаква Авраам, Исаак и Яков? (б) Какви въпроси възникват?
2 Исус разисквал с някои садукеи, които не вярвали във възкресението. Той казал: „А че мъртвите биват възкресени, това и Моисей показа в мястото дето писа за къпината, когато нарече Господ „Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов“. Но Той не е Бог на мъртвите, а на живите; защото за Него всички са живи.“ (Лука 20:27, 37, 38) С тези думи Исус искал да каже, че Авраам, Исаак и Яков са още живи в паметта на Бога, въпреки че са починали отдавна. Също като Йов, те очакват края на ‘определеното им време’ — краят на това да спят в смъртта. (Йов 14:14, СИ) Те ще бъдат възкресени в новия свят на Бога.
3 Какво ще стане обаче с милиардите други хора, които са починали през цялата човешка история? Дали те също ще бъдат възкресени? Преди да стигнем до удовлетворяващ отговор на този въпрос, нека първо да разберем от Божието Слово къде отиват хората, когато умрат.
Къде са мъртвите?
4. (а) Къде отиват хората, когато умрат? (б) Какво е „шеол“?
4 От Библията разбираме, че „мъртвите не знаят [не съзнават — НС] нищо“. Те не са измъчвани в ад, нито отчаяно чакат в някакво чистилище, а просто се връщат в пръстта. Затова Божието Слово съветва живите: „Всичко, що намери ръката ти да прави според силата ти, направи го; защото няма ни работа, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост в гроба [шеол — бел. под линия], гдето отиваш.“ (Еклисиаст 9:5, 10; Битие 3:19) „Шеол“ е непознат термин за мнозина. Това е еврейска дума, чийто произход не е ясен. Много религии учат, че мъртвите са все още живи, но вдъхновеното от Бога Слово показва, че тези, които са в „шеол“, са мъртви, не съзнават нищо. „Шеол“ е общият гроб на човечеството.
5, 6. Къде отишъл Яков при смъртта си, и при кого?
5 В Библията думата „шеол“ се споменава за първи път в Битие 37:35. След като изглеждало, че любимият му син Йосиф бил умрял, патриархът Яков не можел да намери утеха, затова казал: „С жалеене ще сляза при сина си в гроба [в Шеол — Ве–2000].“ Тъй като повярвал, че синът му е мъртъв, Яков искал да умре и да отиде в „шеол“. По–късно деветима от синовете на Яков искали да вземат най–малкия си брат Вениамин с тях в Египет, за да се избавят от глада. Но Яков отказал: „Син ми няма да слезе с вас, защото брат му умря и само той остана; ако му се случи нещастие по пътя, по който отивате, тогава ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба [в Шеол — Ве–2000].“ (Битие 42:36, 38) Тези два стиха свързват смъртта, а не някакъв вид съществуване след нея, с „шеол“.
6 Повествованието на Битие разкрива, че Йосиф бил станал управител на хранителните запаси в Египет. Впоследствие Яков пътувал до Египет и се зарадвал отново да види Йосиф. Той останал там до смъртта си в доста напреднала възраст — 147 години. Според последното му желание синовете му го погребали в пещерата Махпелах в Ханаанската земя. (Битие 47:28; 49:29–31; 50:12, 13) Следователно Яков бил погребан при баща си Исаак и при дядо си Авраам.
„При бащите си“
7, 8. (а) Къде отишъл Авраам при смъртта си? Обясни. (б) Какво показва, че и други са отишли в „шеол“ при смъртта си?
7 В по–ранни времена, когато Йехова потвърдил договора си с Авраам и обещал потомството му да стане многобройно, той също казал и какво ще стане с Авраам. „А ти ще отидеш при бащите си в мир — казал Йехова, — ще бъдеш погребан в честита старост.“ (Битие 15:15) Така и станало. В Битие 25:8 се казва: „И Авраам издъхна, като умря в честита старост, стар и сит от дни; и прибра се при людете си.“ Кои били тези „люде“? В Битие 11:10–26 са изброени неговите предци чак до сина на Ной, Сим. Така че Авраам при смъртта си отишъл при тези, които вече спели в „шеол“.
8 Изразът „прибра се при людете си“ се среща често в Еврейските писания. Следователно логично е да направим заключението, че синът на Авраам, Исмаил, и братът на Моисей, Аарон, също са отишли в „шеол“ при смъртта си, където чакат да бъдат възкресени. (Битие 25:17; Числа 20:23–29) Моисей също е отишъл в „шеол“, макар че никой не знаел къде бил гробът му. (Числа 27:13; Второзаконие 34:5, 6) По подобен начин и Исус Навиев, приемникът на Моисей като водач на Израил, заедно с едно цяло поколение, слязъл в „шеол“ при смъртта си. (Съдии 2:8–10)
9. (а) Как от Библията разбираме, че еврейската дума „шеол“ и гръцката дума „хадес“ се отнасят за едно и също място? (б) Каква перспектива имат тези, които са в „шеол“, или в „хадес“?
9 Векове по–късно Давид станал цар на дванайсетплеменното царство Израил. При смъртта си той ‘заспал с бащите си’. (3 Царе 2:10) Дали той също отишъл в „шеол“? Интересно, че в деня на Петдесетница през 33 г. апостол Петър споменал смъртта на Давид и цитирал Псалм 16:10: „Няма да оставиш душата ми в преизподнята [в Шеол — Ве–2000].“ След като споменал, че Давид бил все още в гроба, Петър приложил тези думи към Исус и обърнал внимание, че Давид ‘предвидил това и говорел за възкресението на Христа, че нито Той бил оставен в ада [хадес — НС], нито плътта Му видяла изтление’. И добавил: „Тогова Исуса Бог възкреси, на което ние всички сме свидетели.“ (Деяния 2:29–32) Тук Петър използвал думата „хадес“, гръцка дума, съответстваща на еврейската дума „шеол“. Следователно тези, за които се казва, че са в „хадес“, са в същото състояние като тези, за които се казва, че са в „шеол“. Те спят в смъртта, докато бъдат възкресени.
Има ли неправедни в „шеол“?
10, 11. Защо можем да кажем, че и някои неправедни хора отиват в „шеол“, или „хадес“, при смъртта си?
10 След като Моисей извел израилтяните от Египет, някои от тях се разбунтували в пустинята. Моисей казал на народа да се отдели от подстрекателите на бунта — Корей, Датан и Авирон. Те щели да умрат принудително. Моисей обяснил: „Ако тия човеци умрат, както умират всичките човеци, или ако им се въздаде, според както се въздава на всичките човеци, то Господ не ме е изпратил; но ако Господ направи ново нещо — ако отвори земята устата си, та погълне тях и всичко, което е тяхно, и те слязат живи в ада [шеол — бел. под линия], тогава ще познаете, че тия човеци презряха Господа.“ (Числа 16:29, 30) Така че независимо дали земята се отворила и ги погълнала, или огън ги изгорил, както в случая на Корей и 250–те левити, които застанали на негова страна, всички тези бунтовници отишли в „шеол“, или „хадес“. (Числа 26:10)
11 Семей, който изрекъл проклятие срещу цар Давид, бил наказан от Соломон, наследникът на Давид. „Да го не считаш за невинен — казал Давид, — защото си мъдър човек и ще знаеш що трябва да му направиш, за да сведеш белите му коси с кръв в гроба [в Шеол — Ве–2000].“ Соломон наредил на Ванаия да изпълни присъдата над Семей. (3 Царе 2:8, 9, 44–46) Ванаия изпълнил смъртна присъда и над бившия военачалник на Израил, Йоав. Белите му коси ‘не слезли с мир в гроба [в Шеол — Ве–2000]’. (3 Царе 2:5, 6, 28–34) И двата примера показват истинността на вдъхновената от Бога песен на Давид: „Нечестивите ще се върнат в преизподнята [Шеол — Ве–2000], всичките народи, които забравят Бога.“ (Псалм 9:17)
12. Кой бил Ахитофел, и къде отишъл при смъртта си?
12 Ахитофел бил личен съветник на Давид. Неговите съвети били толкова ценени, все едно идвали от самия Йехова. (2 Царе 16:23) За съжаление този служител, на когото било оказвано голямо доверие, станал предател и се присъединил към бунта на Авесалом, синът на Давид. Явно Давид имал предвид това предателство, когато писал: „Не беше неприятел, който ме укори, това бих претърпял, нито беше оня, що ме мразеше, който се подигна против мене, тогава бих се скрил от него.“ После продължил: „Нека дойде ненадейно смърт на тях, нека слязат живи в преизподнята [в Шеол — Ве–2000]; защото в жилищата им и в сърцата им има злодейство.“ (Псалм 55:12–15) При смъртта си Ахитофел и неговите другари отишли в „шеол“.
Кои са в „геената“?
13. Защо Юда бил наречен „сина на погибелта“?
13 Сравни това, което се случило на Давид, с това, което се случило на по–големия Давид, Исус. Един от 12–те апостоли на Христос, Юда Искариотски, станал предател, също като Ахитофел. Но постъпката на Юда била много по–сериозна от тази на Ахитофел. Юда действал против единородния Син на Бога. Към края на земната си служба, в молитва към Баща си Божият Син казал за своите последователи: „Докато бях с тях, Аз пазех в Твоето име тия, които Ми даде; опазих ги, и нито един от тях не погина, освен сина на погибелта, за да се изпълни писанието.“ (Йоан 17:12) С израза „сина на погибелта“ Исус посочил, че след като Юда умрял, за него няма надежда за възкресение. Той не останал в паметта на Бога. И не отишъл в „шеол“, а в „геена“. Какво е „геена“?
14. Какво представлява „геената“?
14 Исус порицал религиозните водачи по негово време за това, че били направили последователите си ‘синове на геената’. (Матей 23:15, СИ) По онова време хората знаели за Еномовата долина. Това било място, използвано като сметище, в което се изхвърляли също труповете на екзекутирани престъпници, които не заслужавали да бъдат погребани. Преди това Исус бил споменал „геената“ в своята Проповед на планината. (Матей 5:29, 30) Нейното символично значение било ясно на слушателите му. „Геената“ представлявала пълно унищожение без надежда за възкресение. Освен Юда Искариотски по времето на Исус, дали и други при смъртта си са отишли вместо в „шеол“, или „хадес“, в „геената“?
15, 16. Кои при смъртта си отишли в „геената“, и защо отишли там?
15 Първите хора Адам и Ева били създадени съвършени. Тяхното прегрешение било преднамерено. Те имали избор — вечен живот или смърт, но проявили непокорство спрямо Бога и се присъединили към Сатана. Когато умрели, пред тях нямало надежда да се възползват от изкупителната жертва на Христос. Те отишли в „геената“.
16 Каин, първородният син на Адам, убил брат си Авел и оттогава живял като беглец. Апостол Йоан казал за Каин, че бил „от лукавия“. (1 Йоан 3:12) Логично е да направим заключението, че също като своите родители, при смъртта си той отишъл в „геената“. (Матей 23:33, СИ, 35) Колко по–различно е положението с праведния Авел! Павел обяснява: „С вяра Авел принесе Богу жертва по–добра от Каиновата, чрез която за него се засвидетелствува̀, че е праведен, понеже Бог свидетелствува̀ за даровете му; и чрез тая вяра той и след смъртта си още говори.“ (Евреи 11:4) Да, Авел сега е в „шеол“ и го очаква възкресение.
„Първото“ и „по–доброто“ възкресение
17. (а) Кои отиват в „шеол“ в „последно време“? (б) Каква е перспективата за онези, които са в „шеол“, и за онези, които са в „геената“?
17 Мнозина, които четат това, сигурно се чудят какво ще стане с онези, които умират в „последно време“. (Даниил 8:19) В шеста глава на книгата Откровение са описани четирима ездачи в този период от време. Интересно, че последният от тях е наречен „Смърт“, а „адът“, или „хадес“, го следва. Следователно мнозина, които умират преждевременно поради условията и събитията, изобразени от ездача, отиват в „хадес“ и ще чакат да бъдат възкресени в Божия нов свят. (Откровение 6:8) Какви са тогава перспективите за онези, които са в „шеол“ (хадес), и за онези, които са в „геената“? Просто казано, за първите — възкресение, а за вторите — вечно унищожение, несъществувание.
18. Каква перспектива имат онези, които участват в „първото възкресение“?
18 Апостол Йоан писал: „Блажен и свят оня, който участвува в първото възкресение; над такива втората смърт не ще има сила; а те ще бъдат свещеници Богу и на Христа и ще царуват с Него хиляда години.“ Онези, които ще управляват заедно с Христос, участват в „първото възкресение“. Каква надежда има обаче за останалата част от човечеството? (Откровение 20:6)
19. Как някои ще извлекат полза от „по–доброто възкресение“?
19 От дните на Божиите служители Илия и Елисей чудото на възкресението връщало хората към живот. „Жени приемаха мъртвите си възкресени — пише Павел, — а други бяха мъчени, защото за да получат по–добро възкресение, те не приемаха да бъдат избавени.“ Да, тези верни служители, които запазили моралната си безкомпромисност, гледали с надежда към възкресението, което нямало да означава още няколко години живот и след това смърт, а щяло да им даде възможност за вечен живот! Това наистина ще бъде „по–добро възкресение“. (Евреи 11:35)
20. Какво ще разгледаме в следващата статия?
20 Ако умрем като верни служители на Йехова, преди той да сложи край на тази порочна система, имаме сигурната надежда за „по–добро възкресение“, по–добро в смисъл, че имаме перспективата за вечен живот. Исус обещал: „Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му и ще излязат.“ (Йоан 5:28, 29) В следващата статия допълнително е разгледана целта на възкресението. От нея ще разберем как надеждата за възкресение ни помага да запазим моралната си безкомпромисност и да развием самопожертвувателен дух.
Спомняш ли си?
• Защо Йехова е наречен ‘Бог на живите’?
• В какво състояние се намират тези, които са в „шеол“?
• Какви са перспективите за онези, които са в „геената“?
• Как някои ще извлекат полза от „по–доброто възкресение“?
[Снимка на страница 15]
Онези, които отиват в „шеол“, ще бъдат възкресени, също като Авраам
[Снимки на страница 16]
Защо Адам и Ева, Каин и Юда Искариотски отишли в „геената“?