Византийският историк Прокопий нарекъл Апиевия път „невероятен“ около деветстотин години след построяването му. Относно каменните му плочи той писал: „Независимо от времето, което е изминало, и многото коли, които са минавали по тях всеки ден, изгледът им не се е променил ни най–малко и те са все така гладки.“

Християнските проповедници предприемали много пътувания на дълги разстояния. Подобно на своите съвременници, апостол Павел обикновено избирал да пътува по море, когато отивал на изток, като така се възползвал от преобладаващите ветрове в района на Средиземно море, които през лятото обикновено духат от запад. (Деяния 14:25, 26; 20:3; 21:1–3) Когато се отправял на запад обаче, Павел често пътувал по суша, използвайки римските пътища. Така направил при второто и при третото си мисионерско пътуване.a (Деяния 15:36–41; 16:6–8; 17:1, 10; 18:22, 23; 19:1) Около 59 г. той пътувал по Апиевия път до Рим и се срещнал със свои събратя на многолюдния Апиев форум, или пазарен площад, намиращ се на 74 километра югоизточно от Рим. Други го чакали 14 километра по–нататък при мястото за почивка, наречено Трите кръчми. (Деяния 28:13–15) Около 60 г. Павел могъл да каже, че добрата новина е била проповядвана „в цял свят“ — в целия познат тогава свят. (Колосяни 1:6, 23) Римските пътища били изиграли важна роля в това.

[Снимка на страница 17]

Павел се срещнал със свои събратя на многолюдния Апиев пазарен площад