Дадено е свидетелство на преторианската гвардия

Тече 59 г. Пазени от изтощени от пътуването войници, група затворници влизат в Рим през Порта Капена. На хълма Палатин се вижда дворецът на император Нерон, охраняван от преториански войници, носещи мечовете си под своите тоги.a Следвайки стотника Юлий, затворниците вървят край Римския форум и после нагоре по хълма Виминал. Те минават край градина, изпълнена с олтари на римски богове, и площад за паради и военно обучение.

Един от затворниците е апостол Павел. Няколко месеца по–рано, докато той бил на подмятан от бурята кораб, ангел от Бога му казал: „Ти трябва да застанеш пред императора.“ (Деян. 27:24) Дали моментът за това е наближил? Несъмнено, когато Павел се обръща, за да види столицата на Римската империя, в ума му изникват думите, казани му от Господаря Исус в крепостта Антония в Йерусалим: „Бъди смел! Защото както даваш пълно свидетелство за мене в Йерусалим, така трябва да свидетелстваш и в Рим.“ (Деян. 23:10, 11)

Вероятно Павел за момент поглежда Кастра Претория — голяма крепост с високи тухлени стени със зъбери и кули. В тази крепост се намират преторианската гвардия, чиито войници служат като лична охрана на императора, и градската полиция. В нея се помещават 12 кохортиb преторианци и няколко кохорти от градската полиция, така че там има няколко хиляди войници, включително кавалерията. Кастра Претория безмълвно свидетелства за огромната сила, на която се крепи императорската власт. Тъй като преторианската гвардия е отговорна за затворниците от провинциите, Юлий води своите затворници през една от четирите главни порти. След опасно няколкомесечно пътуване той най–после ги е довел до крайната цел. (Деян. 27:1–3, 43, 44)

По време на пътуването към Рим се случили забележителни неща. Павел е получил видения от Бога, от които разбрал, че всички пътници ще оцелеят след корабокрушение. Той бил ухапан от отровна змия, но останал невредим. След това излекувал болни хора на остров Малта, където местните жители започнали да го смятат за бог. Новината за тези събития може да е стигнала до суеверните преториански войници.

Павел се видял с братя от Рим, които ‘дошли да го посрещнат чак до Апиевия пазарен площад и до Трите кръчми’. (Деян. 28:15) Той имал силното желание да известява добрата новина в Рим. Как обаче щял да прави това като затворник? (Рим. 1:14, 15) Според някои затворниците били предавани на началника на гвардията. Ако това е така, Павел вероятно бил заведен при преторианския префект Афраний Бур, може би втория по власт след императора.c Какъвто и да е бил случаят, сега Павел не е пазен от стотник, а от обикновен преториански войник. Позволено му е да си намери място за живеене, както и да приема посетители и да им проповядва „без никакви пречки“. (Деян. 28:16, 30, 31)

Като част от задълженията си, Бур вероятно разпитва апостол Павел в двореца или в преторианската казарма, преди да представи случая пред Нерон. Павел не пропуска тази уникална възможност да свидетелства „както на нископоставени, така и на високопоставени“. (Деян. 26:19–23) До каквото и заключение да е стигнал, Бур не изпраща Павел в преторианския затвор.d

Къщата, която Павел е наел, е достатъчно голяма, за да може да посреща „видните юдеи“ и да свидетелства на тях и на многото други, които идват в дома му. Но той има и още слушатели — преторианските войници, които „от сутринта до вечерта“ го слушат да ‘дава пълно свидетелство’ на юдеите за Царството и Исус. (Деян. 28:17, 23)

Групата преториански войници, които пазят двореца, се сменят на осем часа. Войниците, които пазят Павел, също се сменят редовно. В продължение на две години, докато е под домашен арест, различните стражи слушат как апостолът диктува писмата си до ефесяните, филипяните, колосяните и евреите и виждат как той пише писмото си до един християнин на име Филимон. През това време Павел обръща лично внимание на избягалия роб Онисим, ‘на когото е станал баща, намирайки се в затворнически окови’, и го изпраща обратно при неговия господар. (Флм. 10) Несъмнено Павел показва личен интерес и към войниците, които го пазят. (1 Кор. 9:22) Можем да си представим как пита някой войник за какво служат различните части на доспехите и после използва информацията за чудесни сравнения. (Еф. 6:13–17)

Задържането на Павел се оказва „в полза за напредъка на добрата новина“ сред цялата преторианска гвардия и сред другите. (Флп. 1:12, 13) Войниците в Кастра Претория познават хора от цялата Римска империя, дори императора и обкръжението му — членовете на семейството му, слугите и робите му, някои от които стават християни. (Флп. 4:22) Благодарение на смелото свидетелстване на Павел братята в Рим са насърчени „без страх [да] говорят словото на Бога“. (Флп. 1:14)

Примерът на Павел ни насърчава да ‘проповядваме словото в благоприятно време и във време на трудности’. (2 Тим. 4:2) Някои от нас са „затворници“ в дома си, в старчески домове, в болници или дори са в затвора поради вярата си. Независимо от обстоятелствата си можем да намерим слушатели сред онези, които ни посещават, за да се грижат за нас или да ни помогнат с дадена работа. Когато смело свидетелстваме при всяка възможност, се убеждаваме от личен опит, че „словото на Бога не е оковано“. (2 Тим. 2:8, 9)