Не преставай да вършиш това, което е превъзходно
‘Да не преставаме да вършим това, което е превъзходно, защото ако не отмалеем, своевременно ще пожънем’ (ГАЛАТЯНИ 6:9).
1. Какво нареждане дал Исус на неговите ученици?
КАКВО превъзходно дело извършват християни като част от тяхното обожаване! Тяхната дейност е основана на недвусмислената заповед: „Затова идете и правете ученици от хора на всичките нации, кръщавайте ги . . . и учете ги, да пазят всичко, що съм ви заповядал и аз съм при вас всичките дни до завършването на системата на нещата“ (Матей 28:19, 20). Исус Христос лично е възложил на учениците си да извършат това огромно дело.
2. (а) Защо можем да кажем, че правенето на ученици била важна и превъзходна дейност? (б) Каква цел има делото на правене на ученици?
2 При това нареждане за правене на ученици — което се числи към последните думи, отправени от Исус към учениците му преди неговото възнасяне на небето — не се ли касаело за едно много важно нареждане? Съвсем сигурно, защото чрез изпълнението на това поръчение трябвало да се спаси живот (1 Тимотей 4:16). В това се състои превъзходността на тази дейност. По този начин тези, които приемат благовестието за Царството, получават превъзходно библейско обучение, а на тези, които не го приемат, служи за предупреждение (Лука 10:10, 11). Следователно тази дейност е също така сигурен отличителен белег за истински християни, както съблюдаването на всяко друго учение на Исус (Йоан 8:31).
3. (а) Как реагирали учениците на Исус на неговия пример и заповед? (б) Какво отношение насърчавал Исус при учениците си?
3 Като най–велик учител, Исус лично дал отличен пример на неговите последователи. Той поучавал публично и правел ученици, като проповядвал „благовестието за Царството“ (Матей 9:35). Нови последователи, които му подражавали, правели също ученици, понеже истински ученик е „някой, който приема ученията на друг и съдейства за разпространяването им“. В началото делото за правене на ученици било ограничено само върху юдеи и прозелити. Изпълнили ли са последователите на Исус неговото нареждане, въпреки враждебните реакции в тази област, „непрекъснато“ и „винаги отново“ да отиват там? Да, те отивали толкова дълго при „загубените овце на Израил“, докато в 36 г. от н.е. първите неюдеи станали вярващи (Матей 10:5, 6; Деяния на апостолите 5:42). За учениците се казвало, че ‘изпълнили Ерусалим с тяхното учение’ (Деяния на апостолите 5:28). Те не се отказали, а изпълнили вярно тяхното превъзходно дело.
„Нивата е светът“
4. С какво отношение се отзовали последователите на Исус на тази разширена задача?
4 Исус показал ясно, че нивата включвала „хора от всичките нации“ (Матей 28:19). В една притча, отнасяща се за посяване на семена за Царството, той казал: „Нивата е светът“ (Матей 13:38). Следователно християните трябвало да бъдат навсякъде за него „свидетели“ на Царството. Те щели да отиват „винаги отново“, сега „до най–отдалечения край на земята“ (Деяния на апостолите 1:8). Апостол Павел се ‘занимавал обстойно със Словото, като свидетелствувал’, и можем да бъдем убедени, че това се отнасяло също и за други християни (Деяния на апостолите 18:5).
5. Как показал Исус, че очаква от неговите ученици да бъдат усърдно заети със свидетелското дело до края на съвременната система на нещата?
5 Исус очаквал от християните да бъдат заети „обстойно“ или усърдно със свидетелска дейност до края на съвременната система на нещата. Това се разбира ясно от пророчеството за християнската проповедна дейност и относно областта на работа. Той казал: „Това благовестие за Царството ще се проповядва по цялата населена земя, за свидетелство на всички нации; и тогава ще дойде краят“ (Матей 24:14).
6. Колко дълго ще трае проповедното дело за Царството, и как трябва да повлияе това на нашето отношение?
6 Когато Исус наредил, делото за проповядване на Царството и за правене на ученици да се проведе в световен мащаб, той знаел, че това превъзходно дело един ден също ще достигне една връхна точка, какъвто бил случая с юдейската нива. Но то ще е изпълнило целта си. „Тогава“, както казал той, „ще дойде краят“. Ето защо Свидетелите на Йехова продължават да изпълняват с радост и увереност повереното им дело до края. Това им помага да го вършат до тогава, докато се изпълни.
Как трябвало да се извършва делото
7. Коя тема характеризирала проповедната дейност на Исус и неговите учненици?
7 Исус поучавал своите първи ученици как да извършват своята публична проповедна дейност. С усърдие те се отзовали на това нареждане: „Идете . . . там.“ Когато Исус ги обучавал за тяхната проповедническа дейност, той казал: „И като отивате, проповядвайте, като казвате: ‘Царството на небесата наближи’“ (Матей 10:7). С това той поставил тяхното послание под същата тема за Царството, която характеризирала неговата проповедна дейност. Темата била благовестие за искрени хора. Престанал ли Исус с неговата служба, когато учениците му започнали тяхното дело? Не, понеже „когато Исус свърши наставленията си към даванадесетте си ученика, замина оттам да поучава и проповядва по градовете им“ (Матей 11:1).
8. (а) Къде и как трябва да се обърнат проповедниците на Царството към хората? (б) Защо е подходящо, с благовестието за Царството да говорим с хората по домовете им? (в) Какви предимства са свързани с правилния поздрав към собственика на дома?
8 Къде и как трябвало да се обърнат към хората тези проповедници на Царството? Исус ги насочил: „Когато влезете в дома, поздравявайте домашните“ (Матей 10:12). Да заговориш с благовестието някого в дома му, означава уважение към собственика и му дава възможност в обичайната му среда да се занимае с благовестието за Царството. Обичайните и общопризнати форми на поздрав, позволяват не само да се започне разговор по учтив и пълен с внимание начин, но един приятелски и ободрителен поздрав може да допринесе, да бъдем желателни при хората, въпреки че идваме непоканени. (Сравни Матей 28:9; Лука 1:28.) Освен това гласът и отговорът на домопритежателя издават доста от неговото отношение. Съблюдаването на тези неща позволява да се нагоди към неговите нужди онова, което следва да се каже. (Сравни Деяния на апостолите 22:1, 2; 23:6.)
9. Какво показва, че не всички с уважение ще слушат благовестието за Царството и как трябвало да се отнасят учениците на Исус към тези, които не показвали никакъв интерес?
9 Исус обяснил на неговите ученици, че не всички хора в една област ще реагират благоприятно. Той казал: „И в кой да било град или село, като влезете, проучете, кой в него е достоен.“ Ако всички биха приели благовестието за Царството, тогава не е имало никакво основание за подканването „проучете“. Как трябвало да се отнасят учениците към тези, които не проявявали никакъв интерес към благовестието? „И ако някой не ви приеме, нито послуша думите ви, когато излезете от дома му или от онзи град, отърсете праха от краката си“, което означавало, че трябва да си отидат в мир и всичко останало да предоставят на Божията преценка (Матей 10:11, 14).
Днешната ситуация
10. Какво е казано за проповедното дело за Царството за Свидетелите на Йехова?
10 Верни на християнското поръчение, Свидетелите на Йехова са разнесли благовестието за Царството по целия свят. А. П. Виссе, нидерландски журналист, писал: „Те се различават от другите. До известна степен тази разлика се състои в резултата от тяхното усърдно евангелизиране. За тях християнството не е религия с катедрали и църковни посетители, където всеки има свое резервирано място и чиято религия не изисква нищо повече, освен да слушат. Със смелостта на Павел, те говорят с всеки, който нададе ухо.“ Това усърдие за проповедната служба несъмнено е благословено от Йехова Бог.
11, 12. (а) Какви резултати са постигнати в проповедното дело в последните години? (б) Какво става с наличния район за проповядване, докато нашето число се увеличава? (в) Какви въпроси са подхвърлени?
11 Над 3 000 000 проповедници на Царството са усърдно заети днес в 210 страни и островни области. Отбелязва се добро увеличаване на нови ученици, защото през изминалите седем години са се кръстили 1 246 204 души. Явно е, че благословията на Йехова почива на техните усърдия (Исаия 60:8–10, 22). В най–малко 40 страни и островни области се пада един Свидетел на 300 души — т.е. един Свидетел на 100 домакинства. А в някои страни като Канада и Гваделупе има еклезни области, в които отношението на броя на проповедниците към броя на жителите е 1 към 45 или 50, което означава, че всеки възвестител има само 15 или по–малко жилища за посещение. Много от тези области се обработват всеки месец. Дори и в страни, които показват по–високо съотношение, някои градски области биват много често обработвани — в Сеул (Република Корея) например всеки пет дни! Тъй като нашият брой непрекъснато расте и все повече Свидетели поемат служба като общи пионери или помощник–пионери, ще можем все по–често да говорим пред вратите на хората. Възникват ли проблеми чрез това?
12 Вярно е, в някои области възникват известни проблеми, както за нас като Свидетели на Йехова, така и за тези, които посещаваме. До известна степен за това допринася нарастващото безразличие на хората относно проблемите. Ще престанем ли постепенно, докато нашият брой се увеличава, да вършим нашето превъзходно дело? Идваме ли до заключение, че нашето дело е почти свършено и че вече сме ‘проучили’ кои са били възприемчиви за благовестието и са станали ученици? Уморен ли си да отиваш при все едни и същи невъзприемчиви хора, да, обезкуражен ли си поради това? Какво трябва да се направи, за да запазим отличното състояние на нашата дейност?
Запазване на правилно отношение
13, 14. (а) Как трябва да гледаме на обстоятелството, че има райони, които все по–често се обработват? (б) Защо не се оставяме да бъдем обезсърчени от тези, които са „мъчно чуващи“? (в) Как можем да подражаваме на примера на апостолите, когато срещнем хора, които реагират ядосано на нашите посещения?
13 Съществена роля играе нашето отношение. Нека, като Свидетели на Йехова, да гледаме на това нещо винаги от положително становище. Докато нашето дело достига връхната си точка, въз основа на все по–доброто съотношение на броя на проповедниците към броя на жителите, на много места неизбежно се стига до по–често обработване на областите. Но не сме ли се молили за това? (2 Солунци 3:1). Това, което виждаме, трябва да ни настрои радостно и да ни убеди, че се намираме в заключителната фаза на делото за правене на ученици. Царството ще се проповядва, както е предсказал Исус. Дори и там, където ‘не слушат нашите думи’, хората биват предупреждавани. Да си спомним, че ние не само правим ученици, а също проповядваме благовестието „за свидетелство“ (Матей 10:14; 24:14).
14 Освен това трябва да се очаква, че колкото повече наближава краят, толкова повече ще се увеличи числото на тези, които отказват благовестието за Царството. Не само пророчествата показват ясно, че ще има хора, които са „мъчно чуващи“ и чието сърце е „невъзприемчиво“, а също и преживяните случки на Исус и апостол Павел потвърждават това недвусмислено. Затова трябва да внимаваме, да не станем ние спрямо нашето поръчение „мъчно чуващи“. Дори и към ‘мъчно чуващите’ трябва да отиваме „винаги отново“ (Исаия 6:9–11; Матей 13:14, 15; Притчи 10:21). Да, изисква се смелост да отиваш често при хора, които реагират ядосано на нашите посещения. Но ние не трябва при някаква ситуация, която може да се появи някъде, да бъдем подведени и ‘престанем да говорим’. Нещо повече, трябва като апостол Павел да се молим за прямота, за да можем — въпреки неприятни или враждебни реакции — да „продължим . . . да говорим“, докато се завърши делото (Деяния на апостолите 4:18–20, 24–31).
15. Към какво ни насърчава Галатяни 6:9, и как трябва да повлияе това на нашите посещения, които правим с благовестието при хората?
15 Общо взето във всички области има само два вида хора: такива, които в момента показват интерес и такива, при които не е такъв случаят. Следователно, не ни остава нищо друго, освен да продължим ‘да проучваме за такива, които са достойни’. Това се числи към многото прекрасни дела, които ние като християни трябва да вършим, за да докажем нашата любов и лоялност спрямо Йехова. Ето защо „нека да не престанем да вършим това, което е превъзходно, защото ако не се уморяваме, своевременно ще пожънем“ (Галатяни 6:9). Тъй като се намираме непосредствено пред края на съвременната система, в никакъв случай не трябва да се откажем или се изморим, а трябва и занапред да посещаваме нашите ближни с благовестието за Царството. Йехова още не е казал, че делото е свършено.
Защо трябва да ‘говорим непрекъснато’
16. (а) Въз основа на какви обстоятелства може да се промени нещо в ехото в нашия район за обработване? (б) Какви примери за променено ехо към благовестието за Царството можеш да покажеш?
16 Да помним това, че лоялността спрямо Йехова се изразява чрез усърдна проповедна дейност за Царството, ще ни помогне да запазим добро становище. Освен това в различните области настъпват често промени в най–различни отношения. Някои хора се преселват или при други се променят известни обстоятелства. При последното ни посещение може да не са показали интерес, но една или друга промяна, като например загуба на работното място, смъртта на близък човек, известна промяна в съотношението на световните сили или сериозна болест може да повлияе, при следващото ни посещение да бъдат възприемчиви. Други може да са чули, че техен приятел или близък е станал Свидетел на Йехова и искат да узнаят от нас, как са могли нашите религиозни възгледи да предизвикат това.
17. Как реагират днес някои на благовестието за Царството? Покажи местни примери.
17 Да помним също, че много от тези, които в последните години са пораснали, имат свои семейства и не се отнасят сега толкова лекомислено към живота както преди това и си поставят въпроси, на които само Божието Слово е в състояние да отговори. Една млада майка например поканила две Свидетелки да влезнат и казала: „Като момиче, никога не можах да разбера, защо майка ми винаги отпращаше Свидетелите на Йехова и казваше, че не се интересува, щом като само искаха да говорят върху Библията. Затова реших, че когато порасна и се оженя и имам собствено жилище, ще поканя Свидетелите на Йехова и ще ги помоля да ми обяснят Библията.“
18. Как влияе промяната на религиозната сцена в района, в който проповядваме или поучаваме?
18 Не ти ли е правило впечатление, че някои хора, които години наред не искаха да разговарят с нас и бяха на мнение, че са „спасени“, сега поставят искрени въпроси? Защо? Защото тяхното религиозно мислене се е променило. Както те сами казват, са доста отрезнели и шокирани от политическата дейност на видни проповедници от телевизията, на които някога са се доверявали, както и поради разкриване на техния неморален живот и злоупотреба със църковни пари. Може би ще се увеличат нещата от този род, докато отношенията във Вавилон Велики до времето на нейното унищожение все повече ще се влошават (Откровение 18:1–8).
19, 20. Какво показва, че не трябва да ни обезкуражи това, че винаги отново отиваме при хора, които не приемат благовестието?
19 Във всеки случай, не трябва да бъдем обезкуражени, когато повечето от хората са невъзприемчиви. Дори и след нашето сбогуване може би не ни забравят така бързо. В Канада една жена била посетена от две Свидетелки на Йехова. Доста ясно изразила, че няма никакъв интерес. По–късно се размислила върху това, което казали Свидетелките и искала да ги настигне, за да им постави няколко въпроса, които се били появили в нея. Тя се качила в колата си и търсила двете Свидетелки, но не ги намерила. Отказала ли се? Не, тя отишла при една приятелка, за да се осведоми дали са били при нея. При нея не били, но приятелката ѝ казала, че работи заедно със Свидетелка на Йехова и ѝ обещала, че ще я свърже с нея. Това довело до многобройни посещения в дома на тази интересуваща се жена, при които тя канила различни приятелки, роднини и колежки. Понякога присъствали до 15 души. В течение на времето Свидетелката могла да остави там 430 книги и Библии, както и 2015 списания.
20 Много хора ценят нашите посещения. В писмо до едно бюро на клона на Дружеството „Стражева кула“ една жена писала: „Бих искала да ви благодаря за това, че сте дали на членовете на вашето религиозно дружество такава сърдечна преданост. Хиляди благодарности за това, че идвате . . . и давате възможност и други да вземат участие в любовта на Господаря. . . . Някои може би са безсърдечни, други пък безразлични, но и други възприемчиви, . . . но много приятно е когато някой дойде и напомни за духовни неща. Намирам много хубаво, че можем да говорим заедно за Господаря.“ В друго писмо, един домакин молил да не изоставяме хората, независимо от това как се отнасят към нас. „Нека да не преставаме да вършим това, което е превъзходно, защото ако не отмалеем, ще пожънем своевременно“ (Галатяни 6:9). Това дело има признанието и благословията на Йехова и чрез нашето участие доказваме нашата любов към него и ближните ни (Матей 22:37–39). Затова нека го довършим напълно. (Сравни Филипяни 1:6).
21. (а) На какво се дължи поне отчасти, да изглежда трудно отиването в често обработвани райони? (б) Какво ще разгледаме в следващата статия?
21 Трябва да отбележим също, че за трудностите в често обработваните райони не винаги причината са хората. Много често сме ние самите. Отиваме ли с отрицателни представи при хората — с мисълта, че вече всички ни са познати, а също и начина и вида, по който реагират? Това може да повлияе на отношението ни, а така също и на гласа и израза на лицето ни. Използваме ли същите формулировки и методи, както от преди години? Тъй като в района, в който проповядваме, са настъпили известни промени, може би и с това, с което по–рано сме имали успех при някои, сега да не действа при други, ‘които са достойни’. Може би трябва да подходим другояче и да погледнем нашата дейност от друга перспектива. Като следващо нека да разгледаме, какво можем да направим, за „да не престанем“, а да можем ‘своевременно да пожънем’.
Можеш ли да обясниш следното?
◻ Защо трябва „да не преставаме“ да отиваме с благовестието при ближните ни?
◻ Кой ни е заповядал да правим ученици по този начин и в какво се състоят основните белези на този метод?
◻ Каква ситуация се е появила в много области и какво ще ни помогне да запазим правилно отношение?
◻ Защо трябва да говорим за благовестието „постоянно“ и „непрекъснато“?
[Блок на страница 26]
НИЕ „НЯМА ДА ПРЕСТАНЕМ“ ДА ПРОПОВЯДВАМЕ ЦАРСТВОТО, АКО ЗАПАЗИМ В ПАМЕТТА СИ
◼ кой ни е дал нареждането и указанията, как да се провежда делото,
◼ че благословията на Йехова почива върху това, което е постигнато в целия свят,
◼ че въпреки някои ‘мъчно чуващи’ трябва да запазим правилно отношение,
◼ че се молим за това, както апостолите да можем ‘да продължаваме да говорим’.