„Неучени и обикновени хора“

1, 2. Какво чудо извършват Петър и Йоан близо до портата на храма?

СЛЕДОБЕДНОТО слънце огрява оживеното множество. Пламенни юдеи и Христови последователи прииждат към храма. Скоро ще бъде „часът на молитвата“a. (Деян. 2:46; 3:1) Петър и Йоан си проправят път сред множеството към портата на храма, наречена Красивата порта. Сред глъчката от разговорите и шума от стъпките на хората се чува гласът на куц по рождение просяк на средна възраст, който моли за милостиня. (Деян. 3:2; 4:22)

² Когато Петър и Йоан наближават, просякът отново моли за пари с обичайните си думи. Апостолите се спират и той ги поглежда изпълнен с надежда. Петър казва: „Сребро и злато нямам, но каквото имам, това ти давам: в името на Исус Христос Назарянина, ходи!“ Представи си удивлението на множеството, когато Петър хваща куция за ръката и за първи път в живота си той се изправя на крака! (Деян. 3:6, 7) Можеш ли да си представиш как мъжът гледа смаяно към оздравелите си крака и прави първите си колебливи крачки? Не е чудно, че той започва да подскача наоколо и да възхвалява Бога със силен глас!

 3. Какъв превъзходен дар имат възможност да получат излекуваният мъж и множеството?

³ Развълнувани, хората се затичват към Петър и Йоан при Соломоновата колонада. Тук, на мястото, където някога стоял и поучавал самият Исус, Петър им разкрива истинското значение на случилото се току-що. (Йоан 10:23) Той предлага на множеството и на излекувания мъж дар, който е много по-ценен от сребро или злато. Този дар не е просто възстановяване на здравето. Това е възможността да се разкаят, да получат прошка за греховете си и да станат последователи на назначения от Йехова „Предводител, посредством когото има живот“, Исус Христос. (Деян. 3:15)

 4. а) До каква вражда довело чудодейното изцеление? б) На какви два въпроса ще отговорим?

⁴ Какъв забележителен ден! Един човек бил излекуван физически и вече можел да ходи. Хиляди получили възможността да бъдат излекувани духовно и „да ходят“ достойно за Бога. (Кол. 1:9, 10, бел. под линия) От друга страна, събитията през този ден довели до вражда между лоялните последователи на Христос и хората с власт, които щели да се опитат да им попречат да изпълнят Исусовата заповед да проповядват посланието за Царството. (Деян. 1:8) Какво можем да научим от методите и нагласата, с които Петър и Йоанb, „неучени и обикновени хора“, свидетелствали на множеството? (Деян. 4:13) Как можем да подражаваме на начина, по който те и другите ученици се справили с противопоставянето?

 5. Какво научаваме от начина, по който Петър говорел на множеството?

⁵ Петър и Йоан се изправили пред множеството, знаейки, че може би някои от присъстващите неотдавна са викали с пълен глас Исус да бъде прикован на стълб. (Мар. 15:8-15; Деян. 3:13-15) Помисли каква смелост проявил Петър, когато заявил, че куцият мъж бил излекуван в името на Исус. Той не смекчил истината. Вместо това пряко осъдил множеството за участието му в убийството на Христос. Но Петър не таял неприязън към тези хора, понеже били направили това „от невежество“. (Деян. 3:17) Той се обърнал към тях като към свои братя и се съсредоточил върху положителните аспекти на посланието за Царството. Ако се разкаели и повярвали в Христос, за тях щели да дойдат „освежителни времена“ от Йехова. (Деян. 3:19) Ние днес също трябва да бъдем смели и прями, когато известяваме предстоящия Божи съд. Същевременно не бива да бъдем груби, нетактични или осъдителни. Вместо това ние гледаме на хората, на които проповядваме, като на свои бъдещи братя и подобно на Петър се съсредоточаваме върху положителните аспекти на посланието за Царството.

 6. Как Петър и Йоан проявили смирение и скромност?

⁶ Апостолите били скромни хора. Те не си приписали заслугите за чудото, което извършили. Петър казал на множеството: „Защо ни гледате така, сякаш със своята сила или с предаността си към Бога направихме така, че той да ходи?“ (Деян. 3:12) Петър и другите апостоли знаели, че всичко, което постигат в службата, е благодарение на Божията сила, а не на тяхната. Затова те скромно отдавали цялата слава на Йехова и Исус.

7, 8. а) Какъв дар можем да предоставим на хората? б) Как днес се изпълнява обещанието за „възстановяване на всичко“?

⁷ Трябва да проявяваме подобна скромност, когато проповядваме за Царството. Разбира се, днес Божият дух не дава сила на християните да вършат чудодейни изцеления. Въпреки това можем да помагаме на хората да развият вяра в Бога и в Христос и да се радват на същия дар, за който говорел Петър — възможността да получат прошка за греховете си и освежение от Йехова. Всяка година хиляди приемат този дар и стават покръстени ученици на Христос.

⁸ Наистина живеем във времето, споменато от Петър, „когато ще бъде възстановено всичко“. В изпълнение на думите, които Бог говорил „чрез устата на своите свети пророци от древността“, Царството било установено в небето през 1914 г. (Деян. 3:21; Пс. 110:1-3; Дан. 4:16, 17) Малко по-късно Христос започнал да ръководи духовното възстановяване, извършвано на земята. В резултат на това милиони хора влизат в духовен рай, като стават поданици на Божието Царство. Те събличат старата покварена личност и обличат „новата личност, създадена според волята на Бога“. (Еф. 4:22-24) Подобно на изцелението на куция просяк тази забележителна дейност се извършва не с човешки усилия, а чрез Божия дух. Като Петър трябва да използваме смело и резултатно Божието Слово, за да учим другите. Всеки успех, който постигаме, когато помагаме на хората да станат ученици на Христос, се дължи на Божията сила, а не на нашата.

9-11. а) Как реагирали юдейските водачи на посланието на Петър и Йоан? б) Какво били решени да правят апостолите?

⁹ Речта на Петър и излекуваният мъж, който скачал и възклицавал от радост, предизвикали суматоха. Затова началникът на храмовата стража, назначен да следи за реда в храма, и главните свещеници дошли бързо да видят какво става. Тези мъже вероятно били садукеи, богата и влиятелна секта, която се стремяла към мирни отношения с римляните, отхвърляла устния закон, така почитан от фарисеите, и се присмивала на вярата във възкресението.c Само колко се ядосали те, като видели как Петър и Йоан смело проповядват в храма, че Исус е възкресен!

¹⁰ Разгневените противници хвърлили Петър и Йоан в затвора и на следващия ден ги изправили пред юдейския върховен съд. От гледна точка на надменните управници Петър и Йоан били „неучени и обикновени хора“, които нямали право да поучават в храма. Те не били учили в признатите религиозни училища. Но смелостта и убеждението, с които говорели, учудили съда. Защо Петър и Йоан могли да говорят така? Една от причините била, че те „били с Исус“. (Деян. 4:13) Техният Господар поучавал като човек с истинска власт, а не като книжниците. (Мат. 7:28, 29)

¹¹ Съдът заповядал на апостолите да престанат да проповядват. В юдейското общество заповедите на съда имали голяма тежест. Само няколко седмици по-рано, когато Исус бил пред същия този съд, членовете му заявили: „Заслужава да умре!“ (Мат. 26:59-66) Но Петър и Йоан не се изплашили. Пред тези богати, високообразовани и влиятелни мъже те заявили безстрашно, но с уважение: „Сами преценете дали е правилно в Божиите очи да слушаме вас, а не Бога. Що се отнася обаче до нас, ние не можем да престанем да говорим за онова, което сме видели и чули.“ (Деян. 4:19, 20)

12. Какво ще ни помогне да говорим със смелост и убеждение?

¹² Можеш ли да проявяваш такава смелост? Как се чувстваш, когато имаш възможност да свидетелстваш на богати, високообразовани или влиятелни личности? А когато твоите роднини, съученици или колеги ти се присмиват заради вярванията ти? Страхуваш ли се? Ако е така, можеш да преодолееш това чувство. Докато бил на земята, Исус учел апостолите как да защитават вярванията си с увереност и уважение. (Мат. 10:11-18) След възкресението си той обещал на учениците си, че ще бъде с тях „през всичките дни до завършека на тази система“. (Мат. 28:20) Под негово ръководство „верният и разумен роб“ ни учи как да защитаваме вярванията си. (Мат. 24:45-47; 1 Пет. 3:15) Той прави това чрез напътствия по време на събранията на сбора, като например Събранието за християнски живот и служба, и чрез основани на Библията издания като статиите „Отговори на библейски въпроси“ на сайта jw.org. Възползваш ли се от тях? Ако го правиш, смелостта и убеждението ти ще нарастват. Така подобно на апостолите няма да позволиш на нищо да ти попречи да говориш за чудесните духовни истини, които си видял и чул.

13, 14. Какво трябва да направим, когато се сблъскаме с противопоставяне, и защо?

¹³ Веднага след като били освободени от затвора, Петър и Йоан отишли при останалите от сбора. Заедно те „издигнали глас към Бога“ и се помолили за смелост да продължат да проповядват. (Деян. 4:24) Петър много добре знаел колко е глупаво да разчиташ на собствените си сили, когато се опитваш да вършиш Божията воля. Само няколко седмици по-рано той самоуверено казал на Исус: „Дори и всички други да се отвърнат от тебе поради онова, което ще ти се случи, аз никога няма да се отвърна!“ Но както предсказал Исус, Петър бързо се поддал на страха от човека и се отрекъл от своя приятел и учител. Въпреки това той се поучил от грешката си. (Мат. 26:33, 34, 69-75)

¹⁴ За да изпълниш задачата да свидетелстваш за Христос, ти е нужно нещо повече от решителност. Когато противниците се опитват да пречупят вярата ти или да ти попречат да проповядваш, следвай примера на Петър и Йоан. Моли се на Йехова за сила. Търси помощ от сбора. Кажи на старейшините и на други зрели християни с какви трудности се сблъскваш. Молитвите на събратята ти могат много да те укрепят. (Еф. 6:18; Як. 5:16)

15. Защо онези, които са спрели да проповядват за известно време, не бива да се обезсърчават?

¹⁵ Ако си се поддал на натиска и за известно време си спрял да проповядваш, не се обезсърчавай. Спомни си, че за кратко всички апостоли спрели да проповядват след смъртта на Исус, но скоро отново се заели с тази дейност. (Мат. 26:56; 28:10, 16-20) Вместо да позволяваш на миналите си грешки да те обезкуражават, защо не се поучиш от тях и не използваш опита си, за да укрепваш другите?

16, 17. Какво можем да научим от молитвата на Христовите последователи в Йерусалим?

¹⁶ За какво трябва да се молим, когато хората с власт ни потискат? Обърни внимание, че учениците не поискали да бъдат пощадени от изпитания. Те добре помнели думите на Исус: „Щом преследваха мене, ще преследват и вас.“ (Йоан 15:20) Затова лоялните ученици помолили Йехова „да обърне внимание“ на заплахите на противниците. (Деян. 4:29) Те ясно виждали цялата картина и разбирали, че преследването, с което се сблъскват, всъщност е изпълнение на пророчествата. Учениците знаели, че точно както Исус ги учел да се молят, Божията воля ще бъде извършена „на земята“, независимо какво казват човешките управници. (Мат. 6:9, 10)

¹⁷ За да вършат Божията воля, учениците се молели на Йехова: „Дай възможност на своите роби да продължат да говорят словото ти с пълна смелост.“ Какъв бил незабавният отговор на Йехова? В Библията се казва: „Мястото, където се бяха събрали, се разтресе, и всички до един се изпълниха със светия дух и смело говореха словото на Бога.“ (Деян. 4:29-31) Нищо не може да попречи на изпълнението на Божията воля. (Иса. 55:11) Колкото и трудна да изглежда ситуацията, колкото и силен да е противникът, ако издигнем глас към Бога в молитва, можем да бъдем сигурни, че той ще ни даде силата да продължаваме да известяваме смело неговото слово.

18. Какво правели един за друг християните от сбора в Йерусалим?

¹⁸ Новосформираният сбор в Йерусалим скоро наброявал повече от 5000 душиd. Въпреки различния си произход учениците имали „едно сърце и една душа“. Те били обединени чрез едни и същи мисли и разсъждения. (Деян. 4:32; 1 Кор. 1:10) Учениците не само се молели на Йехова да благославя усилията им, но и се подкрепяли духовно, а при нужда и материално. (1 Йоан 3:16-18) Например Йосиф, наречен от апостолите Варнава, продал земя, която притежавал, и неегоистично дарил цялата сума, за да помогне на учениците от далечни краища да останат по-дълго в Йерусалим и да научат повече за новата си вяра.

19. Защо Йехова наказал със смърт Анания и Сапфира?

¹⁹ Един човек на име Анания и жена му Сапфира също продали свой имот и направили дарение. Те казали, че дават цялата сума, но тайно задържали част от полученото. (Деян. 5:2) Йехова ги наказал със смърт не защото дарението им било недостатъчно, а защото подбудите им били зли и прибегнали до измама. Те се опитали да излъжат „не хората, а Бога“. (Деян. 5:4) Подобно на лицемерите, които Исус осъдил, Анания и Сапфира търсели слава от хората, а не Божието одобрение. (Мат. 6:1-3)

20. Какво научаваме за онова, което даваме на Йехова?

²⁰ Проявявайки щедрост като верните ученици в Йерусалим през първи век, милиони Свидетели днес подкрепят световната проповедна дейност чрез доброволни дарения. Никой не е принуждаван да дава от времето и средствата си в подкрепа на тази дейност. Йехова не иска да му служим неохотно или по принуда. (2 Кор. 9:7) Когато даваме, той се интересува не от количеството, а от подбудите ни. (Мар. 12:41-44) Не бихме искали да сме като Анания и Сапфира и да служим на Бога заради някаква полза или защото търсим слава от хората. Вместо това нека да подражаваме на Петър, Йоан и Варнава и службата ни за Йехова винаги да бъде подбуждана от искрена любов към Бога и ближния. (Мат. 22:37-40)