Препратки за „Християнски живот и служба — учебна тетрадка“
5–11 НОЕМВРИ
СЪКРОВИЩА ОТ БОЖИЕТО СЛОВО ЙОАН 20, 21
„Обичаш ли ме повече от тези?“
nwtsty бележки за изследване към Йоа 21:15, 17
Исус каза на Симон Петър: Разговорът между Исус и Петър се провел скоро след като апостолът се отрекъл от Исус три пъти. Исус три пъти питал Петър какво изпитва към него, докато накрая Петър не се натъжил. (Йоа 21:17) В Йоа 21:15–17 Йоан използва два различни гръцки глагола: „агапа̀о“ и „филѐо“. На български те са предадени като „обичам“. Исус три пъти попитал Петър: „Обичаш ли ме?“ Всеки път Петър искрено го уверявал, че го обича. След всяко уверение Исус наблягал, че тази любов трябва да подтиква Петър да храни и „пасе“ духовно Исусовите ученици, които тук са наречени агънца, или „овчици“. (Йоа 21:16, 17; 1Пе 5:1–3) Исус дал възможност на Петър три пъти да потвърди любовта си и след това му възложил отговорността да се грижи за овцете. По този начин той ясно показал, че е простил на Петър за това, че три пъти се отрекъл от него.
обичаш ли ме повече от тези?: От граматическа гледна точка изразът „повече от тези“ може да се разбере по няколко начина. Някои учени са на мнение, че тези думи означават „обичаш ли ме повече, отколкото обичаш тези ученици“ или „обичаш ли ме повече, отколкото ме обичат тези ученици“. Но вероятно значението на тези думи е „обичаш ли ме повече от тези неща“, тоест рибата, която били хванали, или нещата, свързани с риболова. Затова като цяло смисълът на този стих, изглежда, е: „Обичаш ли ме повече от материалните неща или стремежи? Ако да, храни агънцата ми.“ Въпросът бил уместен предвид миналото на Петър. Въпреки че бил един от първите ученици на Исус (Йоа 1:35–42), Петър не започнал веднага да го следва постоянно. Вместо това се върнал към риболова. Няколко месеца по–късно Исус поканил Петър да остави ангажиращия риболовен занаят и да стане „рибар на хора“. (Мт 4:18–20; Лу 5:1–11) Но скоро след смъртта на Исус Петър отново отишъл да лови риба и другите апостоли се присъединили към него. (Йоа 21:2, 3) Така че Исус, изглежда, се опитал да помогне на Петър да разбере, че трябва да вземе решение — дали на първо място в живота му да е кариерата в риболова, представена от рибата, събрана пред него, или да храни духовно Исусовите агънца, или последователи. (Йоа 21:4–8)
за трети път: Петър се отрекъл от Господаря си три пъти; тук Исус му дава възможност три пъти да го увери в чувствата си към него. След като Петър го направил, Исус му казал да проявява любовта си, като поставя святата служба пред всичко останало. Редом с други отговорни братя Петър щял да храни, укрепва и „пасе“ стадото от верни последователи на Христос. Те били помазани, но все пак имало нужда да бъдат хранени духовно. (Лу 22:32)
Да търсим духовни бисери
nwtsty бележки за изследване към Йоа 20:17
Не се дръж за мене: Гръцкият глагол „а̀птоме“ може да означава „докосвам“ или „държа, хващам“. Някои преводи предават Исусовите думи като „Не ме докосвай“. Но Исус не възразил, защото Мария Магдалина го докоснала, както не възразил и когато други жени, които го видели след възкресението му, „го хванали за краката“. (Мт 28:9) Изглежда, Мария Магдалина се изплашила, че Исус ще се възнесе на небето. Подбудена от огромното си желание да бъде със своя Господар, тя се хванала здраво за него и не го пускала. За да я увери, че все още не си тръгва, Исус ѝ наредил да не се държи за него, а да отиде при учениците му и да им съобщи новината за неговото възкресение.
nwtsty бележки за изследване към Йоа 20:28
Господарю мой и Боже мой!: Някои учени смятат, че този израз е възклицание, казано на Исус, но всъщност отправено към Бога, неговия Баща. Други твърдят, че според оригиналния гръцки тези думи трябва да се възприемат като отправени към Исус. Дори да е така, значението на израза „Господарю мой и Боже мой“ най–добре се разбира, като се вземе предвид останалата част от Писанието. Тъй като в повествованието пише, че Исус по–рано изпратил на учениците си посланието „Отивам при моя Баща и вашия Баща и при моя Бог и вашия Бог“, няма причина да смятаме, че според Тома Исус бил всемогъщият Бог. (Йоа 20:17) Тома бил чувал Исус да се моли на Баща си, наричайки го „единствения истински Бог“. (Йоа 17:1–3) Така че апостолът може да се е обърнал към Исус с „Боже мой“ поради следните причини: Той смятал, че Исус е „бог“, макар и не Всемогъщият Бог. (Виж бележки за изследване към Йоа 1:1, mwbr18.09.) Или може да се е обърнал към Исус така, както според Еврейските писания служители на Йехова се обръщали към негови ангели. Тома сигурно бил запознат с разказите, в които някои хора, или понякога писателят на разказа, отговаряли на ангела или говорили за него сякаш е Йехова Бог. (Сравни Би 16:7–11, 13; 18:1–5, 22–33; 32:24–30; Съд 6:11–15; 13:20–22.) Следователно Тома може да е нарекъл Исус „Боже мой“, признавайки неговата роля като говорител и представител на истинския Бог.
Някои са на мнение, че употребата на гръцкия определителен член пред думите за „господар“ и „бог“ показва, че те се отнасят за всемогъщия Бог. Но употребата на определителен член в този контекст може да е просто заради гръцката граматика. Подобни случаи на гръцки, където членувано съществително се използва като обръщение към някого, може да се видят, ако буквално се преведат стихове като Лу 12:32 (букв. „малкото стадо“) и Кол 3:18 — 4:1 (букв. „жените“, „мъжете“, „децата“, „бащите“, „робите“, „господарите“). По подобен начин думата за „мъже“ в 1Пе 3:7 буквално се превежда „мъжете“. Затова членуването тук може да не е от значение, за да се определи какво имал предвид Тома с тези думи.
12–18 НОЕМВРИ
СЪКРОВИЩА ОТ БОЖИЕТО СЛОВОДЕЯНИЯ 1–3
„Светият дух е излят върху християнския сбор“
w86-E 1/12 29, абз. 4–5, 7
Дарения, които радват сърцето
От първия ден на основаването на християнския сбор през 33 г. 3000–те новопокръстени „споделяли всичко помежду си, хранели се заедно и постоянствали в молитва“. Защо? За да подсилят новата си вяра, като „се посвещават на учението на апостолите“. (Деяния 2:41, 42)
Юдеи и прозелити били дошли в Йерусалим с намерението да останат само за периода на празника Петдесетница. Но тези, които станали християни, имали голямо желание да останат по–дълго и да научат повече, за да укрепят новата си вяра. Така възникнала спешна нужда от храна и подслон. Някои от посетителите нямали достатъчно средства, а други имали в излишък. Затова временно била създадена обща каса и между нуждаещите се се разпределяли материални притежания. (Деяния 2:43–47)
Продажбата на имоти и споделянето с другите било напълно доброволно. Никой не бил задължен да продава или да дарява каквото и да било, нито пък се поощрявала бедността. Целта не била богатите да продадат целия си имот и да станат бедни. По–скоро от състрадание към събратята си в онези обстоятелства те продали имот и дарили доходите, за да осигурят нужното за напредъка на интересите на Царството. (Сравни 2 Коринтяни 8:12–15.)
Да търсим духовни бисери
it-2-E 61, абз. 1
Исус Христос
„Предводителят, посредством когото има живот“. В израз на незаслужената милост на Баща си, Христос Исус принесъл в жертва съвършения си човешки живот. Това дало възможност Христовите избрани последователи да се обединят с него в небесното му Царство, а другите хора да живеят на земята под управлението на това Царство. (Мт 6:10; Йоа 3:16; Еф 1:7; Ев 2:5) Така той станал „Предводителят, посредством когото има живот“ за цялото човечество. (Де 3:15) Основното значение на гръцката дума, употребена тук, е „главен водач“. Тя е сродна на думата, използвана за Моисей (Де 7:27, 35), който бил „управник“ в Израил.
Бог, който е ‘готов да прощава’
14 Прошката на Йехова е описана още и в Деяния 3:19: „Затова покайте се и обърнете се, за да се заличат греховете ви.“ С този израз се превежда един гръцки глагол, който може да означава „да изтрия, ... да премахна или да унищожа“. Според някои учени той пресъздава образа на това как се изтрива нещо написано. Как било възможно това действие? Мастилото, което се използвало най–често в древността, било направено от смес, съдържаща въглен, клей и вода. Малко след писането с такова мастило, писарят можел да вземе влажна гъба и да изтрие буквите. Тук се съдържа прекрасна картина на милостта на Йехова. Когато прощава греховете ни, той сякаш взема гъба и ги заличава без следа.
it-1-E 129, абз. 2–3
Апостол
Кой заменил Юда Искариот като дванайсети апостол?
След отстъпничеството на Юда Искариот, който умрял неверен, останали само 11 апостоли и през 40–те дни между възкресението на Исус и възнасянето му на небето той не назначил никого като заместник на Юда. През 10–те дни между възнасянето на Исус и деня на Петдесетница възникнала нужда да се избере някого, който да заеме мястото на Юда, и то не просто защото бил умрял, а защото станал отстъпник, както показват думите, цитирани от Петър. (Де 1:15–22; Пс 69:25; 109:8; сравни Отк 3:11) Ето защо, когато верният апостол Яков бил убит, никъде не се споменава да е бил търсен някой, който да наследи позицията му на апостол. (Де 12:2)
От изказванията на Петър става ясно, че всеки, който заемал позицията на апостол на Исус Христос, трябвало да изпълнява определени изисквания — лично да е познавал Исус, да е бил свидетел на делата, чудесата и най–вече на възкресението му. От това разбираме, че наследяването на длъжността на апостол с времето щяло да стане невъзможно, освен ако Бог не посочел конкретни изисквания за всеки отделен случай. В периода преди Петдесетница обаче имало мъже, които отговаряли на тези изисквания, и двама от тях били предложени като подходящи да заместят неверния Юда. В съгласие с Притчи 16:33 бил хвърлен жребий и бил избран Матия. След това той бил „прибавен към единайсетте апостоли“. (Де 1:23–26) Матия бил сред „дванайсетте“, които разрешили проблема с говорещите гръцки ученици (Де 6:1, 2), и очевидно Павел го включва в „дванайсетте“, когато в 1 Коринтяни 15:4–8 говори за появяванията на Исус след възкресението му. Следователно, когато настъпила Петдесетница, имало 12 апостоли, служещи като основа на сформирания тогава духовен Израил.
19–25 НОЕМВРИ
СЪКРОВИЩА ОТ БОЖИЕТО СЛОВОДЕЯНИЯ 4, 5
„Те смело говорели словото на Бога“
w08 1/9 15, блокът
Как изречените думи станали част от свещените писания? Писането и първите християни
Дали апостолите били неграмотни?
Когато управниците и старейшините на Йерусалим ‘видели, че Петър и Йоан не се страхуват да говорят открито, и като забелязали, че са неучени и обикновени хора, те започнали да се чудят’. (Деяния 4:13) Дали наистина апостолите били неучени, или неграмотни? Относно това твърдение в „Нова Библия на тълкувателя“ е даден следният коментар: „Тези изрази вероятно не бива да бъдат разбирани буквално, тоест, че Петър [и Йоан] нямали образование или че не можели да четат и да пишат. Изразите просто показват големите класови различия между апостолите и онези, които ги съдели.“
Основни моменти от книгата Деяния
4:13: Дали Петър и Йоан били неграмотни или необразовани? Не. Те били наречени „неучени и обикновени хора“, защото не били посещавали равинските училища, които осигурявали религиозно обучение.
it-1-E 128, абз. 3
Апостол
Дейност в християнския сбор. Изливането на Божия дух върху апостолите на Петдесетница много ги укрепило. Първите пет глави на книгата Деяния на апостолите свидетелстват за безстрашието им и смелостта, с която известявали добрата новина и възкресението на Исус, въпреки че управниците ги хвърляли в затвора, биели ги и ги заплашвали със смърт. Малко след Петдесетница активното ръководство на апостолите под влиянието на светия дух довело до удивителен растеж в християнския сбор. (Де 2:41; 4:4) В началото службата им била съсредоточена в Йерусалим, после обхванала Самария, а след време и целия познат дотогава свят. (Де 5:42; 6:7; 8:5–17, 25; 1:8)
Да търсим духовни бисери
it-1-E 514, абз. 4
Крайъгълен камък
Псалм 118:22 разкрива, че камъкът, който строителите отхвърлили, щял да стане „крайъгълен камък“ (букв. „глава на ъгъла“, бел. под линия; евр. „рош пина̀х“). Исус цитирал това пророчество и го приложил към себе си, като казал, че е „главен крайъгълен камък“ (гр. „кефалѝ гонѝас“, „глава на ъгъла“). (Мт 21:42; Мр 12:10, 11; Лу 20:17) Точно както най–горният камък на една сграда е видим, така и Исус Христос е увенчаващият камък на сбора от помазани християни, оприличен на духовен храм. Петър също приложил Псалм 118:22 към Христос, показвайки, че той е „камъкът“, отхвърлен от хората, но избран от Бога да стане „глава на ъгъла“. (Де 4:8–12; виж също 1Пе 2:4–7)
Какво научаваме за лъжата от Петър и Анания?
Анания и жена му продали свой имот, така че да имат пари, с които да помогнат на новите християни. Когато Анания занесъл парите на апостолите, той казал, че това е цялата сума, която са получили от продажбата. Но не било така! Той бил задържал част от парите за себе си! Бог направил така, че Петър да разбере това. Апостолът казал на Анания: „Ти се опита да излъжеш не хората, а Бога.“ В този миг Анания паднал на земята и умрял! След около три часа дошла Сапфира. Без да знае какво се е случило с нейния съпруг, тя също казала лъжа и умряла.
26 НОЕМВРИ — 2 ДЕКЕМВРИ
СЪКРОВИЩА ОТ БОЖИЕТО СЛОВОДЕЯНИЯ 6–8
„Новият християнски сбор бива изпитан“
„Трябва да се подчиняваме преди всичко на Бога“
17 В новия сбор се появила скрита опасност, която го застрашавала отвътре. Каква била тя? Много от покръстените ученици не били от Йерусалим и искали да получат повече познания, преди да се върнат по домовете си. Местните християни с желание дарявали средства, за да бъдат осигурени храна и други необходими неща. (Деян. 2:44–46; 4:34–37) Но възникнала деликатна ситуация. Говорещите гръцки вдовици били „пренебрегвани при ежедневното разпределяне на храната“. (Деян. 6:1) Говорещите еврейски вдовици обаче не били пренебрегвани. Явно ставало въпрос за дискриминация. Това е проблем, който лесно може да разруши единството в сбора.
„Трябва да се подчиняваме преди всичко на Бога“
18 Апостолите, които служели като ръководно тяло на растящия сбор, осъзнали, че няма да е мъдро ‘да оставят Божието слово, за да разпределят храната’. (Деян. 6:2) За да решат проблема, те казали на учениците да потърсят седем мъже, „изпълнени с дух и мъдрост“, на които да възложат „тази необходима работа“. (Деян. 6:3) Били нужни способни мъже, понеже работата вероятно не се състояла единствено в раздаване на храна, но включвала и разпределяне на пари, купуване на продукти и водене на точен отчет. Всички избрани мъже имали гръцки имена, поради което може би щели да бъдат по–добре приети от обидените вдовици. След като разгледали препоръките и се помолили, апостолите назначили седемте мъже да се грижат за „тази необходима работа“.
Да търсим духовни бисери
Стефан — „изпълнен с милост и сила“
2 В този момент лицето му изглежда необикновено. Когато го поглеждат, съдиите виждат, че то „е като лице на ангел“. (Деян. 6:15) Ангелите носят послания от Йехова Бог и затова са безстрашни и спокойни. Така се чувства и Стефан. Дори тези озлобени съдии виждат това. Но защо той е толкова спокоен?
Известявайки „добрата новина за Исус“
16 Днес християните имат привилегията да участват в същата дейност като Филип. Често те могат да проповядват посланието за Царството неофициално, например докато пътуват. В много случаи става ясно, че срещата им с някой искрен човек не е случайна. Това не е учудващо, защото Библията ясно показва, че ангелите ръководят проповедната дейност, така че посланието да стигне до „всеки народ и племе, и език, и род“. (Откр. 14:6) Исус предсказал, че ангелите ще ръководят тази работа. В своята притча за житото и плевелите той обяснил, че по време на жетвата, завършекът на системата, „жетварите са ангелите“. След това добавил, че те „ще съберат от царството му всички онези, които карат другите да съгрешат, и онези, които вършат беззаконие“. (Мат. 13:37–41) Същевременно ангелите ще съберат и бъдещите наследници на небесното Царство — а впоследствие и „голямо множество“ от „други овце“, — които Йехова иска да доведе в своята организация. (Откр. 7:9; Йоан 6:44, 65; 10:16)