Авраам дошъл при Сара силно развълнуван. Умът му не побирал случилото се. Техният Бог току–що бил говорил с него и дори му се явил, навярно чрез един ангел! Представи си как Сара е вперила прелестните си очи в него и го пита задъхано: „И какво ти каза? Моля те, кажи ми!“ Авраам може би първо седнал да си събере мислите и след това ѝ предал думите на Йехова: „Напусни земята си и роднините си и отиди в земята, която ще ти покажа!“ (Деяния 7:2, 3) След първоначалното вълнение те помислили за назначението си. Трябвало да се откажат от сигурния си и удобен живот и да живеят като номади. Как щяла да реагира Сара? Авраам несъмнено тръпнел в очакване на отговора ѝ. Щяла ли с готовност да го подкрепи в тази огромна промяна?

Изборът, пред който била изправена Сара, може да ни е чужд. Може би си казваме: „Бог никога не е искал от мене или от брачния ми партньор такова нещо!“ Но нима и ние не сме изправени пред подобен избор? Живеем в материалистичен свят, който ни насърчава да даваме предимство на притежанията си и на собственото си удобство и сигурност. Но Библията ни насърчава към друго — да поставяме духовните неща на първо място, да искаме да угодим преди всичко на Бога, а не на себе си. (Матей 6:33) Докато разглеждаме как постъпила Сара, може да се запитаме: „Какво решение ще взема аз?“

А какво да кажем за семейството на Сара? С кого трябвало да се раздели? Може да ѝ е било особено трудно да изпълни заповедта „да напусне земята си и роднините си“. Вероятно имала братя, сестри, племенници, лели и чичовци, които повече можело да не види. Като предана жена, Сара сигурно била много привързана към тях. И все пак тя решително продължавала с подготовките ден след ден.