Известявайки „добрата новина за Исус“

1, 2. Как усилията да бъде спряна проповедната дейност през първи век, имат обратен ефект?

НАДИГА СЕ яростно преследване и Савел „се отнася жестоко“ към сбора. (Деян. 8:3) Учениците бягат и може би за някои изглежда, че Савел ще постигне целта си да изкорени християнството. Но разпръсването на християните има неочаквани последствия. Какви са те?

² Разпръснатите ученици започват да известяват „добрата новина за словото“ на местата, където отиват. (Деян. 8:4) Представи си само! Преследването не само че не спира проповядването на добрата новина, но всъщност допринася за разпространяването ѝ! Като принуждават учениците да напуснат домовете си, преследвачите неволно помагат вестта за Царството да достигне до отдалечени области. Както ще видим, същото се случва и в наши дни.

 3. а) Кой бил Филип? б) Защо повечето хора в Самария не били чули добрата новина, но какво бил предсказал Исус за тази област?

³ Един от „разпръснатите ученици“ бил Филипa. (Деян. 8:4; виж блока „Филип, „проповедникът на добрата новина“.) Той отишъл в град Самария, където повечето хора все още не били чули добрата новина, понеже в началото Исус наредил на апостолите си: „Не влизайте в самарянски град, вместо това отивайте при изгубените овце от Израилевия дом.“ (Мат. 10:5, 6) Но Исус знаел, че след време в Самария ще бъде дадено пълно свидетелство, защото, преди да се възнесе на небето, казал: „Ще бъдете свидетели за мене както в Йерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до най-отдалечените краища на земята.“ (Деян. 1:8)

 4. Как откликнали самаряните на посланието на Филип и какво може би допринесло за това?

⁴ Филип видял, че Самария е „узряла за жетва“. (Йоан 4:35) Посланието му било истинско освежение за жителите ѝ и не е трудно да разберем защо. Юдеите не поддържали никакви отношения със самаряните, като много от тях дори ги презирали. Самаряните видели, че посланието на добрата новина е за всички хора независимо от произхода им, което го различавало значително от тесногръдите схващания на фарисеите. Като им свидетелствал пламенно и непредубедено, Филип показал, че не се влияе от предразсъдъците на високомерните юдеи. Затова не е изненадващо, че голямо множество самаряни го слушали внимателно. (Деян. 8:6)

5-7. Посочи примери, показващи как преследването допринася за разпространението на добрата новина.

⁵ Както през първи век, така и днес преследването не успява да спре проповедната дейност. Отново и отново изселването на християните или лишаването им от свобода само допринася за разпространението на посланието за Царството. Например по време на Втората световна война Свидетелите на Йехова могли да дадат забележително свидетелство в нацистките концлагери. Един евреин, който се запознал със Свидетелите там, споделя: „Силният дух на затворниците, които бяха Свидетели на Йехова, ме убеди, че вярата им се основава на Свещеното писание, и самият аз станах Свидетел.“

⁶ Понякога дори преследвачите са получавали свидетелство и са приемали истината. Например, когато бил преместен в концентрационния лагер Гузен в Австрия, Франц Деш, който бил Свидетел, могъл да изучава Библията с един есесовец. Представи си радостта им, когато години по-късно те се срещнали на конгрес на Свидетелите на Йехова, но този път и двамата били вестители на добрата новина!

⁷ Нещо подобно се случва, когато поради преследване християните бягат от една страна в друга. Например през 70-те години на миналия век в Мозамбик беше дадено голямо свидетелство, след като Свидетелите от Малави бяха принудени да потърсят убежище там. Макар че впоследствие се надигна преследване и в Мозамбик, проповедната дейност продължи. „Вярно е, че някои от нас неведнъж бяха арестувани заради проповедната си дейност — разказва Франсиско Коана. — Но когато виждахме как много хора откликват на посланието за Царството, бяхме уверени, че Бог ни помага точно както е помагал на християните от първи век.“

 8. Как политическите и икономическите промени влияят на проповедната дейност?

⁸ Разбира се, преследването не е единствената причина вестта за Царството да достигне до хора от много езикови и етнически групи. През последните десетилетия до това са довели политическите и икономическите промени. За да избягат от бедността или от военни конфликти, някои се преместват на места с по-добри условия на живот и там започват да изучават Библията. Притокът на бежанци създава нови чуждоезикови райони. Стремиш ли се да свидетелстваш на хората „от всички народи, племена, родове и езици“ в твоя район? (Откр. 7:9)

 9. Кой бил Симон и какво очевидно го привлякло към Филип?

⁹ Филип вършел много знамения в Самария. Например той лекувал хора с недъзи и дори гонел зли духове. (Деян. 8:6-8) Неговите чудодейни дарове направили особено силно впечатление на един мъж. Това бил Симон, който се занимавал с магии и бил толкова уважаван, че хората казвали за него: „Този човек е Божията сила.“ Но в чудесата, извършени от Филип, Симон видял истинската Божия сила и станал вярващ. (Деян. 8:9-13) По-късно обаче подбудите му били подложени на изпитание. По какъв начин?

10. а) Какво направили Петър и Йоан в Самария? б) Какво направил Симон, като видял, че новите ученици получават светия дух, когато апостолите полагат ръце върху тях?

¹⁰ Когато разбрали за растежа в Самария, апостолите изпратили там Петър и Йоан. (Виж блока „Петър използва „ключовете на небесното царство“.) След като пристигнали, двамата апостоли положили ръце върху новите ученици и всеки от тях получил светия дух.b Това много заинтригувало Симон. Той казал на апостолите: „Дайте и на мене тази власт, та всеки, върху когото положа ръце, да получи свети дух!“ Той дори им предложил пари, надявайки се да купи този свят дар! (Деян. 8:14-19)

11. Какъв съвет дал Петър на Симон и как реагирал той?

¹¹ Петър отговорил строго на Симон: „Нека среброто ти погине заедно с тебе, защото мислеше чрез пари да придобиеш Божия дар! Не можеш да имаш нито дял, нито участие в това, защото сърцето ти не е право в очите на Бога.“ След това го посъветвал да се разкае и да моли за прошка: „Моли усърдно Йехова, ако е възможно, да ти бъде простено коварството на сърцето.“ Явно Симон не бил лош човек. Той искал да постъпва правилно, но за кратко имал погрешна представа за нещата. Затова умолявал апостолите: „Вие се помолете усърдно на Йехова за мене, та никое от нещата, които казахте, да не ме постигне.“ (Деян. 8:20-24)

12. Какво представлява симонията и как тя се оказала примка за християнския свят?

¹² Укорът на Петър към Симон е предупреждение за християните днес. Всъщност на български съществува дума „симонѝя“, която е възникнала вследствие на този случай. Тя се отнася за купуването или продаването на църковни длъжности. Историята на отстъпническото християнство изобилства с примери за симония. В деветото издание на „Британска енциклопедия“ (1878 г.) се казва: „Когато изследва историята на конклавитеc, човек остава с убеждението, че никой папа не е бил избиран без прибягване до симония, като в много от случаите тя е била изключително скандална, безсрамна и отявлена.“

13. В кои случаи християните трябва да се пазят от симония?

¹³ Християните трябва да се пазят от този грях. Например те не бива да се опитват чрез множество щедри подаръци или комплименти да спечелят благоволението на онези, които изглежда, че могат да им дадат допълнителни привилегии в сбора. От друга страна, онези, за които се смята, че могат да дават такива привилегии, не бива да проявяват предпочитания към по-богатите. И двата случая всъщност са вид симония. Всички Божии служители трябва да се държат като „по-маловажни“ и да чакат духът на Йехова да дава привилегии в службата. (Лука 9:48) В Божията организация няма място за хора, които „търсят слава за себе си“. (Пр. 25:27)

14, 15. а) Кой бил етиопският евнух и как Филип го намерил? б) Как откликнал етиопецът на посланието на Филип и защо покръстването му не било прибързано? (Виж бел. под линия на стр. 58.)

¹⁴ Ангел на Йехова казал на Филип да тръгне по пътя от Йерусалим към Газа. Филип може би се питал защо трябва да направи това, но много скоро разбрал отговора, понеже срещнал един етиопски евнух, който четял на глас „пророк Исаия“. (Виж блока „Евнух или придворен служител?“.) Светият дух на Йехова подбудил Филип да настигне колесницата на евнуха. „Разбираш ли онова, което четеш?“ — попитал той етиопеца, докато тичал до колесницата. „Та как мога да разбера, ако не ме упъти някой?“ — отговорил мъжът. (Деян. 8:26-31)

¹⁵ Етиопецът поканил Филип в колесницата. Представи си какъв вълнуващ разговор последвал! Векове наред не се знаело кой е „служителят“ и „овцата“ от пророчеството на Исаия. (Иса. 53:1-12) Но докато пътували, Филип обяснил на етиопския евнух, че пророчеството се изпълнило в лицето на Исус Христос. Подобно на покръстените на Петдесетница през 33 г. етиопецът, който вече бил юдейски прозелит, веднага разбрал какво трябва да направи. Той казал на Филип: „Виж, тук има вода, какво ми пречи да се покръстя?“ И Филип веднага го покръстил.d (Виж блока „Покръстване във вода“.) След това Филип получил нова задача и бил отведен от духа в Азот, където продължил да известява добрата новина. (Деян. 8:32-40)

16, 17. Как днес ангелите участват в проповедната дейност?

¹⁶ Днес християните имат привилегията да участват в същата дейност като Филип. Често те могат да проповядват посланието за Царството неофициално, например докато пътуват. В много случаи става ясно, че срещата им с някой искрен човек не е случайна. Това не е учудващо, защото Библията ясно показва, че ангелите ръководят проповедната дейност, така че посланието да стигне до „всеки народ и племе, и език, и род“. (Откр. 14:6) Исус предсказал, че ангелите ще ръководят тази работа. В своята притча за житото и плевелите той обяснил, че по време на жетвата, завършека на системата, „жетварите са ангелите“. След това добавил, че те „ще съберат от царството му всички онези, които карат другите да съгрешат, и онези, които вършат беззаконие“. (Мат. 13:37-41) Същевременно ангелите ще съберат и бъдещите наследници на небесното Царство — а впоследствие и „голямо множество“ от „други овце“, — които Йехова иска да доведе в своята организация. (Откр. 7:9; Йоан 6:44, 65; 10:16)

¹⁷ Доказателство за ролята на ангелите са думите на някои хора, срещани от нас в службата, които казват, че са се молили за Божията помощ. Веднъж например две вестителки на Царството проповядвали заедно с малко дете. Към обяд те се канели да спрат службата, но детето имало необикновено желание да посетят и следващата къща. То дори отишло само и почукало на вратата. Отворила му млада жена и двете Свидетелки се приближили, за да говорят с нея. Те много се изненадали, когато тя им казала, че тъкмо се молела някой да я посети и да ѝ помогне да разбере Библията. Веднага било уговорено библейско изучаване.

18. Защо никога не бива да приемаме службата си за даденост?

¹⁸ Като част от християнския сбор, ти имаш честта да се трудиш заедно с ангелите в проповедната дейност, която днес се извършва в небивал мащаб. Никога не приемай тази чест за даденост. Ако постоянстваш в усилията си, ще изпитваш голяма радост, докато продължаваш да известяваш „добрата новина за Исус“. (Деян. 8:35)