Библията — книга на точни пророчества — 5 част
Добра новина за всички хора
В тази поредица от осем статии се обсъждат някои забележителни пророчества в Библията. Тези статии ще ти помогнат да намериш отговора на въпроса: „Дали библейските пророчества са измислени от интелигентни хора, или са вдъхновени от Бога?“ Каним те да изследваш доказателствата.
БОЖИЕТО послание към хората се намира в Библията и то съдържа добра новина. Исус Христос посветил живота си на известяването на ‘добрата новина за царството’. (Лука 4:43) Библията обяснява, че това Царство е Божието правителство, което ще сложи край на потисническото управление, ще установи мир и ще премахне всички причини за човешкото страдание. (Даниил 2:44; Матей 6:9, 10) Каква добра новина!
Несъмнено тази добра новина трябва да достигне до възможно най–много хора. Когато бил убит, Исус имал малко на брой последователи. Щяло ли посланието му да изчезне? Библията предсказала точно обратното, а именно: (1) Добрата новина щяла да се разпространи по цял свят. (2) Онези, които я разпространявали, щели да се сблъскат с голямо противопоставяне. (3) Щели да се появят лъжливи християни, които да заблудят мнозина. Нека разгледаме тези пророчества.
Добрата новина щяла да бъде проповядвана на всички народи
Пророчества: „Първо трябва да бъде проповядвана добрата новина сред всичките народи.“ (Марко 13:10) „Ще бъдете свидетели за мене както в Йерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до най–отдалечените краища на земята.“ (Деяния 1:8)
Изпълнение: Скоро след смъртта на Исус през 33 г. учениците му изпълнили Йерусалим с посланието за Царството. По–късно те се разпръснали из цяла Юдея и съседна Самария и в продължение на 15 години християнски мисионери били изпращани в други части на Римската империя. Може да се каже, че до 61 г. добрата новина била проповядвана „до най–отдалечените краища на земята“.
Факти от историята:
● Според източници извън Библията, датиращи от II век, християнството в първоначалния си вид се разпространило изключително бързо. Римският историк Светоний твърди, че християните се установили в Рим най–рано през 49 г. В писмото си до император Траян, написано през 112 г., Плиний Млади, управител на Витиния (днешна Турция), нарича християните „зараза“, която била „разпространена не само в свободните градове, но и в селата и земеделските стопанства“. Предвид доказателствата един историк направил следното заключение: „За по–малко от 100 години след апостолите християните вече имали свои места за поклонение в главните градове на Империята.“
● В книгата си „Ранната Църква“ професор Хенри Чадуик пише: „Разрастването на църквата изглеждало като поредица от невероятни събития. Никой не очаквал християнството да се разпространи и да постигне успех.“
Щяло да се надигне противопоставяне
Пророчество: „Хората ще ви предават на съдилища, ще ви бият в синагогите и ще бъдете изправяни пред управители и царе заради мене, за да им свидетелствате.“ (Марко 13:9)
Изпълнение: Християните били преследвани от юдеите и римляните. Те били арестувани, хвърляни в затвора, бити и убивани.
Факти от историята:
● Юдейският историк от първи век Йосиф Флавий описал убийството на Яков, братът на Исус, извършено от юдейските религиозни водачи. В Библията се казва, че Гамалиил, уважаван член на юдейския върховен съд, призовал съдиите да се отнесат внимателно към изправените пред тях ученици на Исус. (Деяния 5:34–39) Научни източници потвърждават съществуването на Гамалиил и разкриват, че той бил непредубеден.
● Според историците от управлението на император Нерон през 64 г. срещу християните се надигнала вълна на преследване. От кореспонденцията между император Траян и Плиний Млади става ясно какви наказания понасяли християните, които не се отказвали от вярата си.
● Професор Чадуик, цитиран по–рано, пише: „Вместо да принуди християните да се покланят тайно, преследването имало обратен ефект.“ Когато бягали от преследвачите си, християните разпространявали посланието си в нови области. (Деяния 8:1) Те останали верни на Бога, въпреки че били отхвърлени от семейството и приятелите си. Това е забележително, защото Исусовите последователи били „неучени и обикновени хора“ и нямали политическо влияние. (Деяния 4:13) Историците потвърждават, че „евангелието било прието най–лесно ... от продавачите и дребните търговци“.
За учените е учудващо, че толкова малка група могла да разпространи християнството толкова бързо и то при жестоко противопоставяне. Исус обаче предсказал тези невероятни събития предварително. Но според Писанието тази проповедна дейност щяла да бъде прекъсната.
Щели да се появят лъжливи християни
Пророчества: „Сред вас ще навлязат жестоки вълци, които няма да се отнасят нежно към стадото, и измежду самите вас ще се появят мъже, които ще говорят изопачени неща, за да увлекат учениците след себе си.“ (Деяния 20:29, 30) „Сред вас ще има лъжливи учители. И те незабелязано ще въведат разрушителни секти ... и поради тях ще се говори лошо за пътя на истината.“ (2 Петър 2:1, 2)
Изпълнение: Християнският сбор бил покварен от жестоки, лъжливи и амбициозни личности.
Факти от историята:
● След смъртта на първите последователи на Исус сред истинските християни постепенно се появили видни мъже, които смесили християнските учения с гръцката философия. Не след дълго бил образуван свещенически клас, който придобил власт и богатство, подобно на политическите владетели. Според историците, когато християнството било възприето като официална религия в Римската империя, вече не била останала и следа от християнския сбор от първи век.
● През вековете делата на поквареното християнство били изпълнени с алчност и насилие. Вместо да бъдат последователи на Исус, духовниците преследвали онези, които проповядвали като него, и онези, които се опитвали да издадат Библията на езика на обикновените хора.
През вековете, когато лъжливото християнство имало голяма власт, изглеждало така, сякаш никой не проповядва добрата новина. Но Исус казал, че през последните дни тя отново ще бъде известявана. Той сравнил този период с жетва, при която фалшивите християни, сравнени с плевели, щели да бъдат отделени от истинските християни, оприличени на жито. (Матей 13:24–30, 36–43) Тогава пророчеството относно проповядването на добрата новина щяло да се изпълни в най–голяма степен. (Матей 24:14) В следващата статия от тази поредица ще бъде обсъдено това вълнуващо пророчество.
[Диаграма/Карта на страница 15]
(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)
До 61 г. посланието за Царството било добре познато
Римската империя
ИСПАНИЯ
ИТАЛИЯ
Рим
Малта
МАКЕДОНИЯ
ГЪРЦИЯ
Крит
МАЛА АЗИЯ
Кипър
МЕСОПОТАМИЯ
САМАРИЯ
ЮДЕЯ
Йерусалим
ЕГИПЕТ
ЛИБИЯ
СРЕДИЗЕМНО МОРЕ
Места, в които била проповядвана добрата новина през първи век
ЮДЕЯ
Йерусалим
МАЛА АЗИЯ
Кипър
МАКЕДОНИЯ
ГЪРЦИЯ
Крит
ИТАЛИЯ
Рим
Малта
САМАРИЯ
МЕСОПОТАМИЯ
ЕЛАМ
МИДИЯ
ПАРТИЯ
АРАБИЯ
ЛИБИЯ
ЕГИПЕТ
ЕТИОПИЯ
[Снимка на страница 14]
Римският император Нерон (отдясно), Домициан, Марк Аврелий и Диоклециан яростно преследвали първите християни
[Източник]
Photograph taken by courtesy of the British Museum