Преследвачът вижда силна светлина

САВЕЛ кипял от гняв спрямо последователите на Исус. Тъй като не бил доволен от преследването, което вече им било наложено в Йерусалим — включително и убиването на Стефан с камъни, — той се стараел да увеличи това потисничество. „Като още дишаше заплашване и убийство против Господните ученици, [Савел] отиде при първосвещеника и поиска от него писма до синагогите в Дамаск, че ако намери някой от тоя Път, мъже или жени, да ги докара вързани в Йерусалим.“ — Деяния 9:1, 2.

По пътя за Дамаск Савел сигурно размишлявал за това как би могъл да изпълни задачата си най–резултатно. Властта, която му била дадена от първосвещеника, щяла несъмнено да осигури сътрудничество от страна на водачите на голямата юдейска общност в този град. Савел щял да потърси тяхната помощ.

Вълнението на Савел трябва да е нараствало с наближаването на целта му. Пътуването от Йерусалим до Дамаск — седем– или осемдневен път пеша за около 220 километра — било тежко. Изведнъж към пладне около Савел заблестяла светлина по–ярка от слънцето и той паднал на земята. Той чул един глас да му казва на еврейски: „Савле, Савле, защо Ме гониш? Мъчно ти е да риташ срещу остен.“

„Кой си Ти, Господи?“ — попитал Савел.

„Аз съм Исус, Когото ти гониш — бил отговорът. — Но стани и се изправи на нозете си, понеже затуй ти се явих, да те назнача служител на това, че си Ме видял и на онова, което ще ти открия, като те избавям от юдейския народ и от езичниците, между които те пращам.“

„Какво да сторя, Господи?“ — попитал Савел.

„Стани, иди в Дамаск, и там ще ти се каже за всичко, що ти е определено да сториш.“ — Деяния 9:3–6; 22:6–10; 26:13–17.

Онези, които пътували със Савел, чули глас, но не видели говорещия и не разбрали какво казал той. Поради блясъка на светлината, когато се изправил, Савел не можел да вижда и трябвало да го водят за ръка. ‘Той прекарал три дни без да вижда, и не ял, нито пил.’ — Деяния 9:7–9; 22:11.

Три дни на размисъл

Савел бил гостоприемно приет от Юда, който живеел на улица „Права“.a (Деяния 9:11) Тази улица — наричана на арабски Дарб ал Мустаким — все още е главна улица в Дамаск. Представи си за какво мислел Савел, докато бил в дома на Юда. Това преживяване било оставило Савел сляп и зашеметен. Сега той имал време да размишлява върху значението му.

Преследвачът се сблъскал с това, което бил пренебрегнал като абсурдно. Разпънатият Господар Исус Христос — осъден от най–висшата юдейска власт и ‘презиран, и отхвърлен от човеците’ — бил жив. Та той дори имал одобрена позиция от дясната страна на Бога в „непристъпна светлина“! Исус бил Месията. Стефан и другите били прави. (Исаия 53:3; Деяния 7:56; 1 Тимотей 6:16) Савел напълно грешал, защото Исус се идентифицирал точно с онези, които той преследвал! Как Савел би могъл да продължава да ‘рита срещу остен’, сблъсквайки се с това доказателство? Дори един твърдоглав бик в крайна сметка тръгва в посоката, която иска стопанинът му. Затова отказвайки да сътрудничи на подканите на Исус, Савел щял да се нарани.

Тъй като бил Месията, Исус не би могъл да бъде осъден от Бога. Въпреки това Йехова бил позволил той да изпита най–позорната смърт и да попадне под присъдата на Закона: „Повесеният е прокълнат от Бога.“ (Второзаконие 21:23, NW) Исус умрял, повесен на мъченическия стълб. Той бил прокълнат не заради собствените си грехове, тъй като нямал такива, но заради греховете на хората. По–късно Савел обяснил: „Всички, които се облягат на дела изисквани от закона, са под проклятие, понеже е писано: ‘Проклет всеки, който не постоянствува да изпълнява всичко писано в книгата на закона.’ А че никой не се оправдава пред Бога чрез закона, е явно... Христос ни изкупи от проклятието на закона, като стана проклет за нас; защото е писано: ‘Проклет всеки, който виси на дърво’.“ — Галатяни 3:10–13, „Верен“.

Жертвата на Исус имала изкупителна стойност. Приемайки тази жертва, Йехова образно казано приковал Закона и неговото проклятие на стълба. Като разбрал този факт, Савел можел да смята за ‘божия мъдрост’ мъченическия стълб, който бил ‘съблазън за юдеите’. (1 Коринтяни 1:18–25; Колосяни 2:14) Затова щом като спасението не било постигано чрез делата на Закона, но чрез божията проява на незаслужена милост към грешници като самия Савел, тази възможност вече се отворила за онези, които били извън Закона. И Исус изпращал Савел именно при езичниците. — Ефесяни 3:3–7.

Не можем да кажем в каква степен Савел разбирал това по време на своето обръщане във вярата. Исус щял да му говори отново — вероятно повече от веднъж — относно неговата задача пред народите. Също така изминали няколко години, преди Савел да запише всичко това под божествено вдъхновение. (Деяния 22:17–21; Галатяни 1:15–18; 2:1, 2) Но преди Савел да получи допълнителни напътствия от своя нов Господар, изминали само няколко дни.

Посещение от Анания

След като се явил на Савел, Исус се явил също на Анания, като му казал: „Стани и иди на улицата, която се нарича Права и попитай в къщата на Юда за един от Тарс на име Савел; защото, ето, той се моли; и е видял (във видение) един човек на име Анания да влиза и да полага ръце на него, за да прогледа.“ — Деяния 9:11, 12, „Верен“.

Тъй като Анания знаел кой е Савел, изненадата му спрямо думите на Исус е разбираема. Той казал: „Господи, чул съм от мнозина за тоя човек, колко зло е сторил на Твоите светии в Йерусалим. И тука имал власт от главните свещеници да върже всички, които призовават Твоето име.“ Но Исус казал на Анания: „Иди, защото той Ми е съд избран да разгласява Моето име пред народите и царе, и пред израилтяните.“ — Деяния 9:13–15.

Изпълнен с увереност, Анания отишъл на адреса, който му дал Исус. След като намерил и поздравил Савел, Анания положил ръце на него. „И начаса — се казва в повествованието — паднаха от очите [на Савел] като люспи, и той прогледа.“ Сега Савел бил готов да слуша. Думите на Анания потвърдили това, което Савел вероятно бил разбрал от думите на Исус: „Бог на бащите ни те е предназначил да познаеш Неговата воля, и да видиш праведника и да чуеш глас от Неговите уста; защото ще бъдеш свидетел за Него пред всичките човеци за това, което си видял и чул. И сега защо се бавиш? Стани, кръсти се и се умий от греховете си, и призови Неговото име.“ Какъв бил резултатът? Савел ‘станал, та се кръстил, и като похапнал, добил сила’. — Деяния 9:17–19; 22:12–16.

След като изпълнява задачата си, Анания изчезва от повествованието толкова бързо, колкото се бил появил в него, и повече не бива споменат. Но Савел учудвал всички, които го слушали! Бившият преследвач, който дошъл в Дамаск, за да арестува учениците на Исус, започнал да проповядва в синагогите и да доказва, че Исус е Христос. — Деяния 9:20–22.

„Апостол на езичниците“

Срещата на Савел по пътя за Дамаск внезапно спряла действията на преследвача. Осъзнавайки кой е Месията, Савел могъл да свърже с Исус много схващания и пророчества от Еврейските писания. Разбирането, че Исус му се е явил и ‘го е уловил’, и го е упълномощил да бъде „апостол на езичниците“, променило дълбоко живота на Савел. (Филипяни 3:12; Римляни 11:13) Като апостол Павел той имал привилегия и авторитет, които щели да оформят не само останалата част от дните му на земята, но също така и посоката на историята на християнството.

След години, когато службата на Павел като апостол била оспорена, той защитил авторитета си, позовавайки се на случката по пътя за Дамаск. „Не съм ли апостол? Не видях ли Исуса, нашия Господ?“ — попитал той. И след като споменал как възкресеният Исус се явил на другите, Савел (Павел) казал: „Най–после от всички яви се и на мене, като на някой изверг [роден преждевременно — NW].“ (1 Коринтяни 9:1; 15:8) Сякаш чрез своето видение на Исус в небесна слава Савел бил получил честта да бъде роден, или възкресен, преждевременно за духовен живот.

Савел съзнавал привилегията си и се стараел да живее в съгласие с нея. „Аз съм най–нищожният от апостолите, който не съм достоен и апостол да се нарека, понеже гоних Божията църква — писал той. — Но... [божията] благодат не бе напразно, но трудих се повече от всички [други апостоли].“ — 1 Коринтяни 15:9, 10.

Може би като Савел и ти си спомняш времето, когато си осъзнал, че за да имаш божието благоволение, трябва да промениш някои дългогодишни религиозни възгледи. Несъмнено си бил много признателен за това, че Йехова ти е позволил да разбереш истината. Когато видял светлината и разбрал какво се изисквало от него, Савел не се колебал да го направи. И продължил да прави това с пламенност и решимост през останалата част от живота си на земята. Какъв отличен пример за всички, които желаят благоволението на Йехова днес!

[Бележка под линия]

[Снимка на страница 27]

Улица „Права“ в днешен Дамаск

[Източник]

Снимка от ROLOC Color Slides