Ходѝ в страха от Йехова

„И като [сборът] ходеше в страха от Йехова и в утехата от светия дух, продължаваше да се умножава.“ — ДЕЯНИЯ 9:31.

 1, 2. (а) Какво се случило, когато християнският сбор навлязъл в период на спокойствие? (б) Въпреки че Йехова позволява преследване, какво друго прави той?

ЕДИН ученик бил изправен пред най–висше изпитание. Дали щял да издържи и да се запази неопетнен спрямо Бога? Да, издържал! Той ходел в страха от Бога, със страхопочитание към своя създател, и умрял като верен свидетел на Йехова.

² Този боящ се от Бога лоялен последовател бил Стефан, „мъж пълен с вяра и със свети дух“. (Деяния 6:5) Убийството на Стефан дало началото на вълна от преследвания, но след това християнският сбор от Юдея, Галилея и Самария навлязъл в период на спокойствие и укрепнал духовно. Нещо повече, ‘като ходел в страха от Йехова и в утехата от светия дух, продължавал да се умножава’. (Деяния 9:31) Като Свидетели на Йехова днес, ние можем да бъдем сигурни, че Бог ще ни благослови, независимо от това дали се радваме на спокойствие или сме подложени на преследване, както е показано в Деяния, от глава 6 до глава 12. Тъй че нека ходим в почтителен страх пред Бога, когато сме преследвани, и да използуваме всеки период на временно прекратяване на преследването за духовно изграждане и още по–активна служба на Йехова. — Второзаконие 32:11, 12; 33:27.

Верен докрай

 3. Какъв проблем бил разрешен в Йерусалим, и как?

³ Дори и да възникнат проблеми във време на спокойствие, добрата организация може да помогне те да бъдат разрешени. (6:1-7) Гръцки говорещите юдеи в Йерусалим се оплаквали, че техните вдовици били пренебрегнати при ежедневното разпределяне на храната заради юдейските вярващи, които говорели еврейски. Този проблем бил разрешен, след като апостолите определили седем мъже да се грижат за „тази работа“. Един от тях бил Стефан.

 4. Как реагирал Стефан на фалшивите обвинения?

⁴ Но боящият се от Бога Стефан скоро бил поставен пред изпитание. (6:8-15) Появили се някакви мъже, които спорили със Стефан. Някои били от „Синагогата на освободените“ — вероятно юдеи, пленени от римляните и по–късно освободени, или юдейски прозелити, които някога били роби. Неспособни да устоят сами срещу мъдростта и духа, с които Стефан говорел, неговите врагове го завели пред синедриона. Там лъжесвидетели казали: „Чухме го да казва, че тоя Исус Назарянин ще разруши това място и ще измени обредите, които Моисей ни е предал.“ Но дори и противниците му можели да видят, че Стефан не бил злодей, а имал спокойното изражение на ангел — пратеник на Бога, уверен в неговата подкрепа. Колко различни били техните лица, опорочени от злост, защото се били предали на Сатана!

 5. На кои неща обърнал внимание Стефан по време на свидетелствуването си?

⁵ Разпитван от висшия свещеник Каиафа, Стефан дал безстрашно свидетелство. (7:1-53) Неговият преглед на израелската история показал, че Бог имал за цел да отмени Закона и службата в храма, когато дойдел Месията. Стефан отбелязал, че Моисей — избавителят, когото всеки юдей твърдял, че почита — бил отречен от израелтяните по същия начин, по който сега те не приели онзи, донасящ по–велико избавление. Като казал, че Бог не обитава ръкотворни домове, Стефан посочил, че храмът и системата му на поклонение ще отпаднат. Но тъй като неговите съдии не се бояли от Бога и не желаели да знаят волята му, Стефан казал: ‘Твърдоглавци, вие всякога се противите на светия дух. Кого от пророците не гониха бащите ви? А още и избиха ония, които предизвестиха за дохождането на този праведник, на когото вие сега станахте предатели и убийци.’

 6. (а) Какво укрепващо вярата преживяване имал Стефан преди смъртта си? (б) Защо Стефан с право могъл да каже: „Господарю Исусе, приеми духа ми“?

⁶ Безстрашното изявление на Стефан довело до неговото убийство. (7:54-60) Съдиите се разярили от това изобличаване на вината им за Исусовата смърт. Но колко подсилена била вярата на Стефан, когато ‘погледнал към небето и видял божията слава и Исус, стоящ отдясно на Бога’! Сега Стефан можел да срещне враговете си с увереността, че е изпълнил божията воля. Макар че Свидетелите на Йехова нямат видения, ние можем да имаме подобно дадено от Бога спокойствие, когато сме преследвани. След като изхвърлили Стефан извън Йерусалим, враговете му започнали да го пребиват с камъни, и той призовал: „Господарю Исусе, приеми духа ми!“ Това било редно, защото Бог упълномощил Исус да връща други към живот. (Йоан 5:26; 6:40; 11:25, 26) Коленичил, Стефан извикал: „Йехова, не им зачитай този грях!“ После заспал в смъртта като мъченик, както много други последователи на Исус от миналото и съвременността.

Преследването разпространява благовестието

 7. Какъв бил резултатът от преследването?

⁷ Смъртта на Стефан всъщност довела до разпространяването на благовестието. (8:1-4) Преследването разпръснало всички ученици, с изключение на апостолите, из цяла Юдея и Самария. Савел, който одобрявал убийството на Стефан, опустошавал сбора като звяр, нападайки къща след къща, за да измъква последователите на Исус и да ги праща в затвора. Но тъй като разпръснатите ученици продължавали да проповядват, планът на Сатана да спре боящите се от бога вестители на Царството чрез преследване, се провалил. Също и днес преследването често разпространява благовестието, или насочва вниманието към работата по проповядване на Царството.

 8. (а) Какво се случило в резултат на проповядването в Самария? (б) Как употребил Петър втория ключ, поверен му от Исус?

⁸ Проповедникът Филип отишъл в Самария, за да ‘проповядва Христа’. (8:5-25) Голяма радост настъпила в града, когато добрата новина била известена, когато нечисти духове били изгонени и много хора били излекувани. Апостолите в Йерусалим изпратили Петър и Йоан в Самария, и когато те се молели и полагали ръцете си върху покръстените, новите ученици получавали свети дух. Новопокръстеният бивш магьосник Симон се опитал да купи това пълномощие, но Петър казал: ‘Парите ти с тебе заедно да погинат! Сърцето ти не е право пред Бога.’ На Симон било казано да се покае и да моли Йехова за прошка, той също поискал от апостолите да се молят за него. Това трябва да накара всички онези, които днес се боят от Йехова, да се молят за божия помощ, за да запазят сърцата си чисти. (Притчи 4:23) (От тази случка произлязла думата „симонѝя“ — купуване или продаване на църковна длъжност или привилегирован църковен сан.) Петър и Йоан известили добрата новина в много села на Самария. Така Петър употребил втория ключ, който Исус му дал, за да отвори вратата на познанието и възможността за влизане в небесното Царство. — Матей 16:19.

 9. Кой бил етиопецът, на когото Филип дал свидетелство, и защо този мъж могъл да бъде покръстен?

⁹ Тогава божи ангел дал на Филип нова задача. (8:26-40) По пътя от Йерусалим за Газа пътувал в колесница един „евнух“, пазител на съкровищницата на етиопската царица Кандакия. Той не бил евнух в буквалния смисъл на думата, иначе не би имал достъп в юдейската община — а той се връщал от поклонение в Йерусалим, следователно бил обрязан прозелит. (Второзаконие 23:1) Филип заварил евнуха да чете от книгата на Исаия. След като бил поканен да се качи в колесницата, Филип обяснил пророчеството на Исаия и „му възвестил добрата новина за Исус“. (Исаия 53:7, 8) Скоро етиопецът възкликнал: „Ето вода! Какво ми пречи да се кръстя?“ Нищо не пречело, защото той имал познание за Бога, а сега проявил вяра в Исус. Тъй че Филип покръстил етиопеца, който продължил пътя си, изпълнен с радост. А какво пречи ти да бъдеш покръстен?

Един преследвач е променен

10, 11. Какво се случило на Савел от Тарс по пътя за Дамаск и скоро след това?

¹⁰ Междувременно Савел всячески се опитвал да накара последователите на Исус да се откажат от вярата си, заплашвайки ги със затвор или смърт. (9:1-18а) Висшият свещеник (вероятно Каиафа) му дал писма до синагогите в Дамаск, упълномощавайки го да доведе оковани в Йерусалим мъже и жени, принадлежащи към „Пътя“ — тоест, водещи живот по начин, основан на примера на Христос. Към пладне, близо до Дамаск, светлина блеснала от небето и един глас попитал: „Савле, Савле, защо ме гониш?“ Спътниците на Савел „чули гласа“, но само звука, без да разберат какво казва. (Сравни Деяния 22:6, 9.) Това частично разкриване на възвеличения Исус било достатъчно, за да ослепи Савел. Бог използувал ученика Анания да възстанови зрението му.

¹¹ След покръстването си бившият преследвач сам станал обект на преследване. (9:18б-25) Юдеите в Дамаск искали да очистят Савел. През нощта обаче учениците го спуснали извън крепостната стена през един отвор в нея, вероятно в голяма кошница, изплетена от въже или клонки. (2 Коринтяни 11:32, 33) Отворът може да е бил прозорец на къща, вградена в стената, където живеел някой от учениците. Да се избегнат неприятелите, за да се продължи проповядването, не било проява на страхливост.

12. (а) Какво се случило на Савел в Йерусалим? (б) Как се развивал сборът по–нататък?

¹² В Йерусалим Варнава помогнал на учениците да приемат Савел като събрат по вяра. (9:26-31) Там Савел безстрашно спорел с гръцки говорещите юдеи, които също се опитали да го убият. Като разбрали това, братята го завели в Кесария и от там го изпратили в Тарс, неговия роден град в Киликия. След това християнският сбор из цяла Юдея, Галилея и Самария „навлязъл в период на спокойствие и укрепнал“ духовно. ‘И като ходел в страха от Йехова и утехата на светия дух, продължавал да се умножава.’ Какъв прекрасен пример е това за всички сборове днес, ако те искат да получат благословията на Йехова!

Езичници стават вярващи!

13. За какви чудеса Бог дал сила на Петър в Лида и Йопия?

¹³ Петър също не стоял без работа. (9:32-43) В Лида (днес Лод), в Саронското поле, той излекувал парализирания Еней. Това събитие накарало мнозина да се обърнат към Господаря. В Йопия любимата последователка Тавита (Доркас) се разболяла и умряла. Когато Петър пристигнал там, плачещи вдовици му показали дрехи, ушити от Доркас, които те носели. Той върнал Доркас към живот, и когато новината за това се разпространила, мнозина станали вярващи. В Йопия Петър отседнал при кожаря Симон, чиято къща била край морето. Кожарите киснели животинските кожи в морето и след това ги обработвали с вар, преди да остържат козината. После дъбели суровите кожи със сока на определени растения.

14. (а) Кой бил Корнилий? (б) Какво било вярно за молитвите на Корнилий?

¹⁴ По това време (36 г. от н.е.) навсякъде можело да се види забележително развитие. (10:1-8) В Кесария живеел благочестивият езичник Корнилий, римски стотник. Той командувал „италианския полк“ — очевидно набран в Италия от римски граждани и освободени мъже. Макар Корнилий да се боял от Бога, той не бил юдейски прозелит. Един ангел му казал във видение, че молитвите му ‘възлезли за спомен пред Бога’. Въпреки че тогава Корнилий още не се бил посветил на Йехова, той получил отговор на молитвата си. Но както му заръчал ангелът, той изпратил да повикат Петър.

15. Какво се случило, когато Петър се молел на покрива на Симоновата къща?

¹⁵ Междувременно Петър имал видение, докато се молел на покрива на Симоновата къща. (10:9-23) В транс той видял как от небето се спуска някакъв плосък ‘като плащеница’ съд, пълен с нечисти четириноги твари, влечуги и птици. Като получил нареждане да коли и яде от тях, Петър казал, че никога не бил ял нещо нечисто. „Което Бог е очистил, ти за мръсно го не считай!“ — му било казано. Видението озадачило Петър, но той последвал напътствието на духа. Така че той и още шест юдейски братя придружили пратениците на Корнилий. — Деяния 11:12.

16, 17. (а) Какво казал Петър на Корнилий и на онези, които се били събрали в къщата му? (б) Какво се случило, докато Петър още говорел?

¹⁶ Сега първите езичници щели да чуят добрата новина. (10:24-43) Когато Петър и неговите съобщници пристигнали в Кесария, там Корнилий, роднините му и най–близките му приятели ги очаквали. Корнилий паднал в краката на Петър, но апостолът скромно отказал подобна почит. Той говорил за това как Йехова помазал Исус със свети дух и сила като Месия, и обяснил, че всеки, който повярва в Исус, получава прошка за греховете си.

¹⁷ И тогава Йехова се намесил. (10:44-48) Още докато Петър говорел, Бог изпратил свети дух върху тези вярващи неюдеи. В този момент и на това място те били родени от божия дух, както и вдъхновени да говорят чужди езици и да възвеличават Бога. И тогава те били покръстени в името на Исус Христос. Така Петър употребил третия ключ, за да отвори за боящите се от Бога неюдеи вратата на познанието и възможността да влязат в небесното Царство. — Матей 16:19.

18. Как реагирали юдейските братя, когато Петър обяснил, че езичниците били „кръстени със светия дух“?

¹⁸ По–късно, в Йерусалим, поддръжниците на обрязването започнали да спорят с Петър. (11:1-18) Когато той обяснил как езичниците били „кръстени със светия дух“, неговите юдейски братя престанали да възразяват и прославили Бога с думите: „И на езичниците Бог даде покаяние за живот.“ Ние също трябва да бъдем възприемчиви, когато ни бива изяснена божията воля.

Основан е неюдейски сбор

19. Какво станало, че учениците били наречени християни?

¹⁹ Тогава бил основан първият неюдейски сбор. (11:19-26) Когато учениците били разпръснати от гоненията след убийството на Стефан, някои от тях отишли в Антиохия, Сирия — място, известно с нечистото си поклонение и морален упадък. Когато те известявали там добрата новина на гръцки говорещото население, „ръката на Йехова била с тях“ и мнозина станали вярващи. Варнава и Савел учили там хората една година, и „в Антиохия за пръв път учениците били наречени по божие провидение християни“. Без съмнение Йехова наредил те да бъдат наречени така, тъй като гръцката дума хре·ма·тиʹзо означава „да бъде наречен по божие провидение“ и винаги се използува в Писанието във връзка с нещо, което идва от Бога.

20. Какво предсказал Агав, и как откликнал сборът в Антиохия?

²⁰ В Антиохия също дошли от Йерусалим пророци, боящи се от Бога. (11:27-30) Един от тях бил Агав, който ‘обявил чрез духа, че щял да настане голям глад по цялата вселена’. Това пророчество се изпълнило по времето, когато бил на власт римският император Клавдий (41–54 г. от н.е.), и историкът Йосиф Флавий нарича това събитие „големият глад“. (Jewish Antiquities, [„Юдейски древности“] XX, 51 [ii, 5]; XX, 101 [v, 2]) Подтикнат от любов, сборът в Антиохия изпратил помощ на нуждаещите се братя в Юдея. — Йоан 13:35.

Безрезултатно преследване

21. Какво предприел Ирод Агрипа I срещу Петър, но какъв бил резултатът?

²¹ Периодът на спокойствие свършил, когато Ирод Агрипа I започнал да преследва боящите се от Йехова християни в Йерусалим. (12:1-11) Ирод убил Яков с меч, вероятно обезглавявайки го — първия апостол мъченик. Като видял, че това се харесало на юдеите, Ирод хвърлил в затвора Петър. Апостолът явно бил прикован с верига за двама войника, по един от всяка страна, докато двама други пазели пред килията му. Ирод имал намерение да го екзекутира след Пасхата и дните на безквасните питки (Нисан 14–21), но молитвите на сбора за него получили отговор точно навреме, както се случва често и с нашите молитви. Това се случило, когато божи ангел чудодейно освободил апостола.

22. Какво се случило, когато Петър отишъл в къщата на Марковата майка, Мария?

²² Скоро след това Петър бил пред къщата на Мария (майката на Йоан Марко), където очевидно се събирали християните. (12:12-19) В тъмното прислужницата Рода познала гласа на Петър, но го оставила отвън пред залостената порта. Може би отначало учениците помислили, че Бог изпратил ангелски пратеник, представящ Петър и говорещ с глас като неговия. Като му отворили обаче, Петър им казал да съобщят за неговото освобождение на Яков и братята (вероятно старейшините). След това ги оставил и отишъл да се крие някъде, без да им каже къде, за да не изложи на опасност нито тях, нито себе си в случай на разпит. Опитите на Ирод да залови Петър останали без резултат и пазачите били наказани, навярно дори екзекутирани.

23. Как завършило управлението на Ирод Агрипа I, и каква поука можем да извлечем от това?

²³ През 44 г. от н.е. управлението на Ирод Агрипа I било внезапно прекратено в Кесария, когато бил на 54 години. (12:20-25) Той бил войнствено настроен срещу финикийците от Тир и Сидон, защото подкупили слугата му Власта да им уреди аудиенция, по време на която искали да молят за мир. В ‘определения ден’ (който бил и празник в чест на император Клавдий), Ирод се облякъл в царски одежди, седнал в съдийското кресло и започнал да произнася реч. В отговор слушателите завикали: „Глас божи, а не човешки!“ В същия миг ангел на Йехова го поразил, ‘понеже не въздал слава на Бога’. Ирод бил ‘изяден от червеи и умрял’. Нека този предупредителен пример ни подтикне да продължим да ходим в страха от Йехова, избягвайки прояви на гордост и отдавайки на него славата за всичко, което правим като негови хора.

24. Какво ще покаже една бъдеща статия относно разпространението?

²⁴ Въпреки преследванията на Ирод, „словото на Йехова продължило да расте и да се разпространява“. Дори, както ще бъде показано в бъдеща статия, учениците можели да очакват още по–голямо разпространение. Защо? Защото те „ходели в страха от Йехова“.

Как би отговорил?

◻ Как показал Стефан, че се бои от Йехова, както много други божии служители оттогава насам?

◻ Какъв ефект имала смъртта на Стефан върху дейността по проповядване на Царството, и дали подобни неща се случват в наше време?

◻ Как Савел от Тарс, преследвачът на християните, се превърнал в човек, боящ се от Йехова?

◻ Кои били първите неюдейски вярващи?

◻ Как Деяния гл. 12 показва, че преследванията не могат да спрат онези, които се боят от Йехова?

[Снимка на страници 12, 13]

Светлина блеснала от небето и един глас попитал: „Савле, Савле, защо ме гониш?“