Изпълнени „с радост и със свети дух“

1, 2. Защо предстоящото пътуване на Варнава и Савел е забележително и как службата им ще допринесе за изпълнението на Деяния 1:8?

ЗА ХРИСТИЯНИТЕ в Антиохия е вълнуващ ден. От всички пророци и учители в сбора светият дух е избрал Варнаваa и Савел да занесат добрата новина на далечни места. (Деян. 13:1, 2) Вярно е, че и преди са били изпращани способни мъже, но досега мисионерите са отивали само там, където вече е имало християни. (Деян. 8:14; 11:22) Този път Варнава и Савел заедно с Йоан Марко, като техен помощник, ще бъдат изпратени в земи, където повечето хора не са чули добрата новина.

² Около 14 години по-рано Исус казал на учениците си: „Ще бъдете свидетели за мене както в Йерусалим, така и в цяла Юдея и Самария, и до най-отдалечените краища на земята.“ (Деян. 1:8) Мисионерското назначение на Варнава и Савел ще допринесе за изпълнението на тези пророчески думи!b

 3. Защо през първи век било трудно да се пътува на големи разстояния?

³ Днес благодарение на превозни средства като автомобила и самолета можем да изминаваме големи разстояния само за няколко часа. Но през първи век било по-различно. Тогава хората се придвижвали по сушата главно пеша, често по неравни местности. Еднодневно пътуване от може би само 30 километра било доста изтощително.c Затова, макар че несъмнено очаквали с нетърпение да се отправят на път, Варнава и Савел сигурно съзнавали, че от тях ще се изискват много усилия и жертви. (Мат. 16:24)

 4. а) Как били избрани Варнава и Савел и как събратята им приели тяхното назначение? б) Как можем да подкрепяме онези, които получават отговорности в сбора?

⁴ Защо „за работата“ били отделени точно Варнава и Савел? (Деян. 13:2) Библията не ни казва. Знаем обаче, че тези мъже били избрани под ръководството на светия дух. Нищо не подсказва, че пророците и учителите в Антиохия били против това решение. Точно обратното, те напълно го подкрепили. Представи си как се почувствали Варнава и Савел, когато духовните им братя без завист постили и се молили, положили ръце върху тях и ги пуснали да вървят. (Деян. 13:3) Ние също трябва да подкрепяме онези, които получават отговорности в сбора, в това число и мъжете, назначени да служат като надзорници. Вместо да им завиждаме, трябва да проявяваме към тях „много голямо уважение с любов поради техния труд“. (1 Сол. 5:13)

 5. Опиши как проповядвали мисионерите на остров Кипър.

⁵ От близкото пристанище Селевкия Варнава и Савел отплавали за остров Кипър, който се намирал на около 200 километраd. Тъй като бил роден в Кипър, Варнава несъмнено нямал търпение да занесе добрата новина в своя край. Мъжете пристигнали в град Саламин на източното крайбрежие на острова и без да губят време, започнали „да известяват словото на Бога в юдейските синагоги“e. (Деян. 13:5) Варнава и Савел минали през целия остров, като вероятно проповядвали в главните градове по пътя. В зависимост от маршрута, който избрали, мисионерите може да са извървели около 160 километра!

6, 7. а) Кой бил Сергий Павел и защо Варисус се опитал да му попречи да приеме добрата новина? б) Как Савел се справил с противопоставянето на Варисус?

⁶ През първи век Кипър бил затънал във фалшиво поклонение. Това особено си проличало, когато Варнава и Савел пристигнали в Пафос на западния бряг на острова. Там те срещнали един юдей, „магьосник и лъжлив пророк“, чието име било Варисус. Той бил „с проконсула Сергий Павел, един умен мъж“f. По онова време много видни римляни, дори „умен мъж“ като Сергий Павел, често търсели помощта на някой магьосник или астролог при вземането на важни решения. Но Сергий Павел проявил интерес към посланието за Царството и изявил желание „да чуе словото на Бога“. Това никак не се харесало на Варисус, който заради занятието си бил познат и с името Елима, означаващо „магьосник“. (Деян. 13:6-8)

⁷ Варисус се противопоставил на посланието за Царството. Всъщност единственият начин да защити влиятелната си позиция като съветник на Сергий Павел, бил „да отклони проконсула от вярата“. (Деян. 13:8) Но Савел нямало да стои безучастно. Какво направил той? В Библията четем: „Савел, наречен още Павел, изпълвайки се със свети дух, ... погледна внимателно [Варисус] и каза: ‘О, сине на Дявола, изпълнен с всякаква измама и коварство, противнико на всичко праведно, няма ли да престанеш да изкривяваш правите пътища на Йехова? Затова ето, ръката на Йехова е върху тебе и ще ослепееш и за известно време няма да виждаш слънчевата светлина.’ В този миг върху него падна гъста мъгла и тъмнина и той обикаляше наоколо, търсейки хора, които да го водят за ръка.“g Какъв бил резултатът от това чудо? Разказът продължава: „Като видя какво се случи, проконсулът повярва, понеже беше смаян от учението на Йехова.“ (Деян. 13:9-12)

 8. Как можем да подражаваме на смелостта на Павел?

⁸ Павел не се уплашил от Варисус. Ние също не бива да се страхуваме, когато противниците се опитват да подкопаят вярата на онези, които проявяват интерес към посланието за Царството. Разбира се, думите ни винаги трябва „да бъдат приятни, подправени със сол“. (Кол. 4:6) Същевременно обаче не бихме искали да излагаме на опасност духовното благополучие на заинтересуван човек само за да избегнем конфликтите. Освен това не бива да се страхуваме да изобличаваме фалшивата религия, която като Варисус изкривява „правите пътища на Йехова“. (Деян. 13:10) Подобно на Павел нека смело да известяваме истината и да помагаме на искрените хора. И дори днес Божията подкрепа да не е толкова явна, колкото била в случая на Павел, можем да сме сигурни, че посредством светия си дух Йехова ще привлече достойните към истината. (Йоан 6:44)

 9. Как Павел и Варнава са хубав пример за онези, които са начело в сбора днес?

⁹ Очевидно настъпила промяна, когато мъжете отплавали от Пафос към град Перга, който се намирал на разстояние от около 250 километра, на брега на Мала Азия. В Деяния 13:13 те са наречени „Павел и онези, които бяха заедно с него“. Тези думи навеждат на мисълта, че оттук нататък Павел имал водеща роля в дейността им. Никъде обаче не се казва, че Варнава започнал да му завижда. Напротив, тези двама мъже продължили да вършат заедно Божията воля. Павел и Варнава са хубав пример за онези, които са начело в сбора днес. Вместо да се надпреварват за видни позиции, християните помнят думите на Исус: „Всички вие сте братя.“ Той добавил: „Който възвеличава себе си, ще бъде смирен, а който смирява себе си, ще бъде възвеличен.“ (Мат. 23:8, 12)

10. Опиши пътуването от Перга до писидийска Антиохия.

¹⁰ Когато пристигнали в Перга, Йоан Марко се отделил от Павел и Варнава и се върнал в Йерусалим. Библията не посочва причината за внезапното му заминаване. От Перга Павел и Варнава продължили за писидийска Антиохия, град в провинцията Галатия. Пътуването не било лесно, понеже Антиохия се намирала на около 1100 метра надморска височина. Опасните планински пътища се славели с чести нападения на разбойници. В допълнение на това вероятно Павел имал здравословни проблемиh.

11, 12. Как Павел събудил интереса на слушателите си в синагогата в писидийска Антиохия?

¹¹ В писидийска Антиохия Павел и Варнава влезли в синагогата в съботен ден. Повествованието казва: „След четенето на Закона и на Пророците пред всички, председателите на синагогата изпратиха да им съобщят: ‘Мъже, братя, ако има с какво да насърчите хората, кажете го!’“ (Деян. 13:15) Павел се изправил да говори.

¹² Той се обърнал към слушателите си с думите: „Мъже, израилтяни и всички вие, които се боите от Бога!“ (Деян. 13:16) Присъстващите били юдеи и прозелити. Как Павел успял да събуди интереса на хора, които не признавали ролята на Исус в Божието намерение? Първо направил преглед на историята на израилтяните. Той обяснил как Йехова „ги възвисил“, докато живеели като пришелци в египетската земя, и как след освобождението им 40 години търпял „поведението им в пустинята“. Разказал също как израилтяните могли да завладеят Обетованата земя и как Йехова им „разделил земята с жребий“. (Деян. 13:17-19) Предполага се, че той се позовал на някои откъси от Писанието, които били прочетени току-що като част от съботния празник. Ако наистина било така, това още веднъж потвърждава, че Павел знаел как да става „всичко за всякакви хора“. (1 Кор. 9:22)

13. Как можем да достигаме сърцата на слушателите си?

¹³ Ние също трябва да се стремим да събудим интереса на хората, на които проповядваме. Например, като знаем каква религия изповядва събеседникът ни, ще ни е по-лесно да изберем теми, които го вълнуват. Освен това може да цитираме откъси от Библията, които навярно са му познати. Може да е от полза да го помолим да чете от собствената си Библия. Нека търсим начини да достигаме сърцата на слушателите си.

14. а) Как Павел представил добрата новина за Исус и какво предупреждение отправил? б) Как откликнали хората на речта на Павел?

¹⁴ След това Павел обяснил как от родословната линия на израилските царе се появил „спасител“, Исус, чийто предвестник бил Йоан Кръстител. После разказал как Исус бил убит и възкресен от мъртвите. (Деян. 13:20-37) Той заявил: „Знайте, че ви известяваме прощаване на греховете чрез него и че чрез него всеки, който вярва, е оправдан.“ Накрая апостолът отправил предупреждението: „Внимавайте да не ви постигне казаното в Пророците: ‘Вижте вие, които се отнасяте с презрение, учудете се и изчезнете! Защото върша работа във вашите дни, работа, за която дори някой да ви разкаже подробно, изобщо няма да повярвате.’“ Откликът бил забележителен. Библията казва: „Хората ги молеха да им говорят за тези неща и следващата събота. След като събранието в синагогата беше разпуснато, много юдеи и прозелити, които се покланяха на Бога, тръгнаха след Павел и Варнава.“ (Деян. 13:38-43)

15. Какво станало в съботата след речта на Павел?

¹⁵ „Следващата събота почти целият град“ се събрал да слуша Павел. Това не се харесало на някои юдеи и те започнали „да хулят и да противоречат“ на онова, което Павел говорел. Тогава той и Варнава смело заявили: „Беше необходимо словото на Бога да бъде казано първо на вас. Тъй като вие го отхвърляте и не смятате, че сте достойни за вечен живот, ето, ние се обръщаме към народите. Всъщност Йехова ни е дал следната заповед: ‘Поставих те за светлина на народите, за да бъдеш спасение чак до краищата на земята.’“ (Деян. 13:44-47; Иса. 49:6)

16. Как реагирали юдеите на силните думи на мисионерите и какво направили Павел и Варнава?

¹⁶ Езичниците, които чули това, се зарадвали и всички с „правилна нагласа за вечен живот“ повярвали. (Деян. 13:48) Скоро словото на Йехова се разпространило из цялата област. Юдеите обаче реагирали по друг начин. Всъщност мисионерите им казали, че макар и Божието слово да било известено първо на тях, те избрали да отхвърлят Месията и затова щели да получат неблагоприятна присъда от Бога. Юдеите подбудили уважаваните жени и видните мъже в града и те надигнали преследване против Павел и Варнава и ги изгонили от своята област. Какво направили мисионерите? Библията казва: „Те изтърсиха праха от краката си като свидетелство против тях и отидоха в Икония.“ Нима това бил краят на християнството в писидийска Антиохия? Съвсем не! Учениците, които останали там, продължили „да се изпълват с радост и със свети дух“. (Деян. 13:50-52)

17-19. Как можем да следваме добрия пример на Павел и Варнава и как това ще ни носи радост?

¹⁷ Можем да научим много от начина, по който тези верни християни се справили с противопоставянето. Ние не спираме да проповядваме дори когато видни личности от света се опитват да ни попречат. Обърни внимание също, че когато жителите на Антиохия отхвърлили посланието им, Павел и Варнава „изтърсили праха от краката си“. Това действие не изразявало гняв, а показвало, че те вече не носят отговорност за последствията. Мисионерите разбирали, че откликът на другите не зависи от тях. От тях зависело дали ще продължат да проповядват. И те направили точно това, като отишли в Икония.

¹⁸ Какво станало с учениците в Антиохия? Те били сред враждебно настроени хора, но радостта им не зависела от отклика на околните. Исус казал: „Щастливи са онези, които чуват словото на Бога и го спазват.“ (Лука 11:28) Учениците в писидийска Антиохия били решени да постъпват точно така.

¹⁹ Като Павел и Варнава нека винаги да помним, че нашата отговорност е да проповядваме добрата новина! Решението да приемат или да отхвърлят посланието, принадлежи единствено на слушателите ни. Ако изглежда, че те не откликват, можем да подражаваме на учениците от първи век. Като ценим истината и позволяваме на светия дух да ни води, ние също ще изпитваме радост дори при противопоставяне. (Гал. 5:18, 22)