Кръвта, която наистина спасява живота
От досега представената информация се изясниха някои въпроси. Макар че мнозина гледат на кръвопреливанията като животоспасяващи, те всъщност са изпълнени с рискове. Всяка година в резултат на кръвопреливания умират хиляди хора; много други сериозно се разболяват и понасят продължителни тежки последствия. Така че и от физиологична гледна точка, както преди, така и сега е мъдро да се придържаме към библейската заповед ‘да се въздържаме от кръв’. — Деяния 15:28, 29.
Пациентите биват предпазени от много опасности, ако поискат безкръвно медицинско лечение. Опитни лекари, приемащи предизвикателството да прилагат такова лечение спрямо Свидетелите на Йехова, са развили методика на действия, която е безопасна и ефикасна, както се доказва от многобройните медицински отчети. Лекарите, които осигуряват качествена медицинска помощ без използуване на кръв, не правят някакъв компромис с ценните медицински принципи. Напротив, те проявяват уважение към правото на пациента да познава рисковете и ползите от лечението, така че да може да вземе осведомено решение относно това, което ще бъде извършено с неговото тяло и неговия живот.
Ние не гледаме наивно на този въпрос, защото сме наясно, че не всички ще се съгласят с такъв подход. Хората се различават във възгледите си относно съвестта, етиката и медицината. Затова за някои, в това число и за някои лекари, може би ще е трудно да приемат решението на пациента да се въздържа от кръв. Един нюйоркски хирург писа: „Никога няма да забравя как преди 15 години, още като млад стажант, аз стоях край леглото на един Свидетел на Йехова, който умираше поради кръвоизлив от язва на дванадесетопръстника. Желанието на пациента беше уважено и не му бяха направени кръвопреливания, но аз още помня ужасното чувство на безизходица, което изпитвах като лекар.“
Този лекар несъмнено е смятал, че кръвта би спасила живота на пациента. Но една година след като написа това, „Британски хирургически журнал“ (октомври 1986 г.) съобщи, че преди въвеждането на кръвопреливанията, гастроинтестиналните кръвоизливи са имали „ниво на смъртност само 2,5 процента“. Откакто кръвопреливанията станали обичайна практика, ‘повечето мащабни проучвания съобщават за 10–процентно ниво на смъртност’. Защо смъртността се покачила четири пъти? Изследователите предполагат: „Преждевременното кръвопреливане изглежда прекратява хиперкоагулационната [засилено съсирваща] реакция спрямо кръвоизлива, като по този начин насърчава по–нататъшното кръвотечение.“ Когато Свидетелят с кървящата язва е отказал кръв, неговото решение всъщност може би е повишило вероятността да оцелее.
Същият хирург добавя: „Изминалото време и опитът с много пациенти обикновено променя възгледите на човека, така че днес аз смятам доверието между пациента и неговия лекар, както и задължението да се уважават желанията на пациента, за много по–важни от новата медицинска техника, която ни заобикаля. . . . Интересно е, че чувството на безизходица, което изпитах относно онзи пациент, сега отстъпи на страхопочитание и благоговение пред неговата непоколебима вяра.“ В заключение хирургът казва: „Това винаги ми напомня, че аз трябва да уважавам личните и религиозни желания на пациента, независимо от моите чувства или от последствията.“
Ти вероятно си обърнал внимание на нещо, което много лекари започват да разбират ‘с изминалото време и опита им с много пациенти’. Дори при най–добра медицинска помощ в най–добрите болници, идва един момент, когато хората умират. С кръвопреливане или без кръвопреливане, те умират. Всички ние остаряваме, и краят на живота ни наближава все повече. Това не е някакъв фаталистичен възглед, това е самата реалност. Смъртта е факт от действителността.
Както показва опитът, хората, които пренебрегват закона на Бога за кръвта, често страдат от това — било веднага, било по–късно; някои дори умират от кръвта. Онези, които са оцелели, не са придобили безкраен живот. Така че кръвопреливанията не спасяват живота завинаги.
Повечето хора, които по религиозни или медицински причини отказват кръв, но приемат алтернативно лечение, се чувствуват много добре. По този начин те могат да продължат живота си с години. Но не безкрайно.
Фактът, че всички хора са несъвършени и постепенно умират, ни довежда до главната истина относно онова, което Библията казва за кръвта. Ако разберем и оценим тази истина, ще видим как кръвта наистина може да спаси живота — нашия живот — и то трайно.
ЕДИНСТВЕНАТА КРЪВ, КОЯТО Е ЖИВОТОСПАСЯВАЩА
Както отбелязахме по–рано, Бог казал на всички хора, че не бива да ядат кръв. Защо? Защото кръвта представлява живота. (Битие 9:3–6) Той обяснил това по–късно в Закона, даден на Израил. При утвърждаването на Закона, на олтара била използувана кръвта на принесени в жертва животни. (Изход 24:3–8) Законите в този кодекс сочели към факта, че всички хора са несъвършени; или, както го казва Библията, те са грешни. Бог казал на израилтяните, че посредством жертвите на животни, които му принасяли, те можели да признаят нуждата от това техните грехове да бъдат покрити. (Левит 4:4–7, 13–18, 22–30) Разбира се, това било нещо, което Бог искал от тях по онова време, а не каквото иска от истинските си поклонници в днешно време. И все пак, то има важно значение за нас днес.
Бог сам обяснил принципа, лежащ в основата на тези жертви: „Животът на тялото е в кръвта, която Аз ви дадох да правите умилостивение на олтара за душите си; защото кръвта е, която, по силата на живота, който е в нея, прави умилостивение. Затова казах на израилтяните: Ни един човек от вас да не яде кръв.“ — Левит 17:11, 12.
По време на древния празник, наричан Ден на изкуплението, първосвещеникът на Израил вземал кръв от принесени в жертва животни и я занасял в най–святата част на храма — в центъра на поклонението на Бога. Правенето на това символизирало молбата към Бога да покрие греховете на народа. (Левит 16:3–6, 11–16) Тези жертвоприношения всъщност не премахвали всички грехове, затова трябвало да бъдат повтаряни всяка година. И все пак използуването на кръвта по този начин дало един образец с дълбоко значение.
Едно от основните учения на Библията е, че Бог в крайна сметка осигурява една съвършена жертва, която може напълно да изкупи греховете на всички вярващи. То е известно като учението за откупа, и се съсредоточава върху жертвата на предсказания Месия, или Христос.
Библията сравнява ролята на Месията с онова, което било извършвано в Деня на изкуплението: „А понеже Христос дойде като първосвещеник на бъдещите добрини, Той влезе през по–голямата и по–съвършена скиния [храм], не с ръка направена, . . . веднъж завинаги в светилището, и то не с кръв от козли и от телци, но със Собствената Си кръв, и придоби за нас вечно изкупление. По закона всичко с кръв се очистя; и без проливането на кръв няма прощение.“ — Евреи 9:11, 12, 22.
Така става ясно защо е необходимо и ние да имаме божия възглед относно кръвта. В съответствие със своето право на Създател, той определил какво е нейното изключително предназначение. Древните израилтяни навярно са имали много полза за здравето си, като не са приемали животинска или човешка кръв, но това не било най–важният въпрос. (Исаия 48:17) Те не трябвало да поддържат живота си с кръв, не толкова защото това било нездравословно, а най–вече защото било несвято в очите на Бога. Те трябвало да се въздържат от кръв, не защото тя била замърсена, а защото била скъпоценна за получаването на прощение.
Апостол Павел казал относно откупа: „В Когото [в Христос] имаме изкуплението си чрез кръвта Му, прощението на прегрешенията ни, според богатството на Неговата благодат.“ (Ефесяни 1:7) Оригиналната гръцка дума тук правилно е преведена като „кръв“, докато редица библейски преводи погрешно я заместват със „смърт“. Затова читателите може да не забележат подчертаването на значението, което се придава на възгледа на нашия Създател относно кръвта и жертвената стойност, която той е свързал с нея.
Основната тема на Библията насочва вниманието към факта, че Христос умрял като съвършена изкупителна жертва, но не останал мъртъв. Следвайки образеца, установен от Бога в Деня на изкуплението, Исус бил възнесен на небето, за да „се яви вече пред Божието лице за нас“. Той представил там стойността на своята жертвена кръв. (Евреи 9:24) Библията подчертава, че ние трябва да избягваме всякакъв начин на живот, който би се равнявал на ‘потъпкване на Божия Син, и считане за просто нещо неговата кръв’. Само така бихме могли да запазим добри взаимоотношения и мир с Бога. — Евреи 10:29; Колосяни 1:20.
РАДВАЙ СЕ НА ЕДИН ЖИВОТ, СПАСЕН ЧРЕЗ КРЪВТА
Когато разберем какво казва Бог за кръвта, ние започваме да изпитваме най–дълбоко уважение към нейната животоспасяваща стойност. Библията описва Исус като онзи, който „ни люби, и ни е развързал от греховете ни чрез кръвта Си“. (Откровение 1:5; Йоан 3:16) Да, посредством Исусовата кръв ние можем да придобием пълно и трайно прощение на нашите грехове. Апостол Павел писал: „Сега като се оправдахме чрез кръвта Му, ще се избавим от Божия гняв чрез Него.“ Само така чрез кръвта може да бъде спасен един дълговечен живот. — Римляни 5:9; Евреи 9:14.
Йехова Бог отдавна е дал уверението, че посредством Христос ‘могат да се благословят всичките народи на земята’. (Битие 22:18) Тази благословия включва и възстановяването на земята в рай. Тогава вярващото човечество няма повече да бъде поразявано от болести, старост, или дори от смърт; хората ще се радват на благословии, които далеч ще надхвърлят временната помощ, която могат сега да ни окажат медицинските служители. Ние имаме следното прекрасно обещание: „Той ще обърше всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина.“ — Откровение 21:4.
В такъв случай колко мъдро ще е от наша страна да вземем присърце всички изисквания на Бога! Това означава и да изпълняваме неговите заповеди относно кръвта, да не злоупотребяваме с нея дори за медицински цели. По този начин няма да живеем само за момента. Напротив, ние ще проявим нашето дълбоко уважение към живота, а също и към нашата бъдеща перспектива за вечен живот в човешко съвършенство.
[Блок на страница 25]
Членовете на божия народ отказвали да поддържат живота си с кръв, не защото това било нездравословно, а защото било несвято, и не защото кръвта била замърсена, а защото била скъпоценна.
[Снимка на страница 24]
„В Когото [в Исус] имаме изкуплението си чрез кръвта Му, прощението на прегрешенията ни.“ — Ефесяни 1:7
[Снимка на страница 26]
Спасяването на живота чрез кръвта на Исус открива пътя към безкраен, здрав живот в земен рай