„Какво трябва да правя, за да бъда спасен?“

„КАКВО трябва да правя за да бъда спасен?“ Този въпрос зададе пазителят на затвора в македонския град Филипи, през 50 г.н.е. Тогава настъпи силно земетресение и се отвориха всички врати на затвора, за които той отговаряше. Той помисли, че затворниците са избягали и искаше да се убие. Обаче, един от тях, апостол Павел, извика: „Недей прави никакво зло на себе си, защото всички сме тука!“ (Деяния на апостолите 16:25–30).

Павел и затвореният заедно с него Сила пристигнаха във Филипи, за да проповядват посланието за спасение и бяха задържани въз основа на фалшиво обвинение. От благодарност, че никой не избяга, пазителят на затвора искаше да послуша тяхното послание. Какво трябваше да направи, за да получи избавлението, за което разказваха двамата християнски мисионери?

Хората до сега се нуждаят от избавлението, което проповядваха Павел и Сила. Обаче за съжаление много хора се отнасят към тези въпроси с голямо недоверие. Отблъсква ги високомерието и алчността на голям брой привърженици на различни религии, които искат да ги учат, как могат да бъдат спасени. Други пък отблъсква безмислената игра с човешките чувства, характерна за религиозните движения, които наблягат върху избавлението. Английският журналист Филип Холард каза, че така наречените евангелизатори „щурмуват не толкова умовете, колкото чувствата и банковите сметки на своите слушатели“. (Сравни 2 Петър 2:2).

Други са шокирани от промените, които настъпват в хората, които са убедени, че са „спасени“. В книгата „Снепинг“ Фло Конлей и Джим Зигелман обсъждат многобройни религозни преживявания, които станаха модерни през последните десетилетия, между които и случаи на „спасение“. Описвайки „тъмната страна“ на тези преживявания те твърдят, че хората „попадат в примка“ на неочаквана промена на личността, която вместо да дава просвета и удовлетворение заради постигането на целта, води към заблуда, заслепяване и загубване на чувство за действителността. Авторите добавят: „Този порцес може да се характеризира като изключване процеса на мислене.“

Съвсем друго беше при християните от I-вия век. Пазителят на затвора във Филипи не „затвори своя ум“, когато апостол Павел отговори на въпроса му: „Какво да правя, за да бъда спасен?“ Павел и Сила не „щурмуваха неговите чувства“ и не молиха за щедри парични дарения. Напротив, те му „говориха Словото на Йехова“! Чрез разговора те му помогнаха ясно да разбере мерките, които Бог е предвидил за спасение (Деяния на апостолите 16:32).

„Повярвай в Господаря Исус“

Тези християни мисионери отвориха ума на този пазител на затвора към основната истина за спасението. Това беше същата истина, която по време на създаването на първата християнска еклезия обясни апостол Петър. Той посочи тогава основната роля, която играе Исус Христос във връзка с избавлението и го нарече „главен посредник на живота“. Още каза: „Чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име, дадено на хората, чрез което можем да бъдем спасени“ (Деяния на апостолите 3:15; 4:12). Павел и Сила насочиха пазителя на затвора към същия Посредник на спасението, казвайки: „Повярвай в Господаря Исус, и ще бъдеш спасен“ (Деяния на апостолите 16:31).

Но какво означава да повярваш в Господаря Исус? Защо освен това име няма друго, чрез което можем да бъдем спасени? Апостолите признаваха ли мнението, „веднъж спасен, завинаги спасен“? Това са важни въпроси, тъй като ние все още се нуждаем от спасението, въпреки че много представители на съвременните религии с думи и действия омаловажиха това понятие. Всички трябва да намерим удовлетворяващ, разумен отговор на въпроса: „Какво трябва да правя, за да бъда спасен?“