Колко е точна историята в Библията?

„ИСТИНА казвам, не лъжа“ — заявил един библейски писател на своя млад приятел. (1 Тимотей 2:7) Подобни изрази в писмата на Павел представляват предизвикателство за критиците на Библията.a Изминали са повече от 1900 години от написването на Павловите писма. И през цялото това време никой не е посочил и успешно доказал дори една–единствена неточност в неговите писма.

Библейският писател Лука също изразил своята загриженост относно точността. Той записал едно повествование за живота и службата на Исус, което било последвано от другото му повествование, наречено Деяния на апостолите. „Изследвах подробно [с точност — NW] всичко от началото“ — писал Лука. — Лука 1:3.

Свидетелства за точност

Критиците на Библията от началото на 19–и век подложили на съмнение точността на Лука като историк. Нещо повече, те твърдели, че историята в Деяния била съчинена в средата на втори век от н.е. Английският археолог сър Уилям Мичъл Рамзи бил един от онези, които смятали, че е така. Но след като изследвал имената и местата, споменати от Лука, той признал: „Постепенно се убедих, че в различните детайли описанието проявява великолепна истинност.“

Когато Рамзи писал горното, оставал нерешен един въпрос във връзка с точността на Лука. Той се отнасял до близко свързаните градове Икония, Листра и Дервия. Според Лука, Икония била нещо различно от Листра и Дервия, защото той описвал последните като „ликаонските градове“. (Деяния 14:6) И все пак, както показва приложената карта, Листра била по–близо до Икония, отколкото до Дервия. Някои древни историци описват Икония като част от Ликаония; така че критиците оспорвали думите на Лука, защото той не правел това.

Но ето че през 1910 г. Рамзи открил един паметник всред руините на Икония, от който се виждало, че езикът на този град бил фригийски, а не ликаонски. „Редица други надписи от град Икония и околностите ѝ потвърждават факта, че от народностна гледна точка градът би могъл да бъде описан като фригийски“ — казва д–р Меръл Ънгър в своята книга Archaeology and the New Testament [„Археологията и Новия завет“]. Наистина, Икония от времето на Павел била фригийски град, който се различавал от „ликаонските градове“, където хората говорели „по ликаонски“. — Деяния 14:6, 11.

Критиците на Библията също оспорвали това, че Лука използува думата „градоначалници“ [„политарси“ — NW, заб. под линия] за управителите на град Солун. (Деяния 17:6) Този израз бил непознат в гръцката литература. Но по–късно в древния град била открита една арка, на която имало имената на градските управители, и те били наречени там „политарси“ — точно със същата дума, която използувал Лука. „С използуването на този термин бе защитена точността на Лука“ — обяснява У. Е. Вайн в своя Expository Dictionary of Old and New Testament Words [„Тълковен речник на думите на Стария и Новия завет“].

Морското пътешествие на Лука

Специалисти по навигация са изследвали подробностите на корабокрушението, описано в Деяния, глава 27. Според Лука, големият кораб, с който той и Павел плавали, бил застигнат от бурен североизточен вятър край островчето Клавдий, и моряците се уплашили, че корабът ще бъде изтласкан към опасните пясъчни плитчини по северния бряг на Африка. (Деяния 27:14, 17, NW, заб. под линия) С изкусни маневри те успели да насочат кораба встрани от Африка, по западен курс. Вятърът продължавал да духа с неотслабваща сила и накрая корабът заседнал край остров Малта, след като изминал едно разстояние от около 870 км. Според изчисленията на специалистите по навигация, на един голям кораб, плаващ при силен вятър, ще са необходими над 13 дена, за да бъде отнесен на такава далечина. Техните изчисления са в съгласие с повествованието на Лука, което гласи, че корабокрушението станало на 14–я ден. (Деяния 27:27, 33, 39, 41) След като проучил всички подробности относно морското пътешествие на Лука, яхтсменът Джеймс Смит направил следното заключение: „Това е разказ за действителни събития, писан от човек, който лично е участвувал в тях. . . . Нито един човек, който не е моряк, не би могъл да опише така последователно във всичките му части едно морско пътешествие, освен ако не изхожда от лични наблюдения.“

Поради такива заключения, някои теолози имат желанието да защищават Християнските гръцки писания като една точна история. Но какво да кажем за по–ранната история, намираща се в Еврейските писания? Много представители на духовенството се прекланят пред становището на съвременната философия и заявяват, че тази история съдържа митове. Обаче редица подробности от ранната история, съдържаща се в Библията, бяха също потвърдени, за голямо смущение на критиците. Да разгледаме, например, откриването на някога забравената Асирийска империя.

[Бележка под линия]

[Карта на страница 3]

(За изцяло композиран текст виж публикацията)

ФРИГИЯ

ЛИКАОНИЯ

Икония

Листра

Дервия

СРЕДИЗЕМНО МОРЕ

КИПЪР