Словото „растеше и побеждаваше“ въпреки противопоставянето

1, 2. а) В каква опасна ситуация се намират Павел и спътниците му в Ефес? б) Какво ще разгледаме в тази глава?

ПО УЛИЦИТЕ на Ефес отекват възгласи и викове, които се смесват с тропота на бягащи хора. Събрала се е голяма тълпа и в града цари истински хаос! Множеството хваща двама от спътниците на Павел и ги завлича със себе си. Широката улица с колонади, където се намират магазините, бързо опустява, а побеснялата тълпа става все по-голяма. Накрая хората се втурват в големия градски театър, който може да побере 25 000 души. Повечето от тях дори не знаят какви са причините за безредиците, но имат смътна представа, че са застрашени техният храм и любимата им богиня Артемида. Затова започват да викат обезумяло: „Велика е ефеската Артемида!“ (Деян. 19:34)

² За пореден път виждаме как Сатана се опитал да използва разярена тълпа, за да спре разпространението на добрата новина за Божието Царство. Разбира се, заплахата от насилие не е единствената му тактика. В тази глава ще разгледаме някои от методите, които той използвал, за да попречи на дейността на християните от първи век и да разруши единството им. Което е по-важно, ще видим, че всичките му усилия се провалили, понеже по могъщ начин словото на Йехова „растяло и побеждавало“. (Деян. 19:20) Защо християните успели да победят? Поради същите причини, поради които побеждаваме и ние днес. Разбира се, победата не е наша, а на Йехова. Но подобно на събратята ни от първи век ние трябва да правим това, което се изисква от нас. С помощта на Божия дух можем да развием качества, които ще ни помогнат да имаме успех в службата. Нека първо да разгледаме примера на Аполос.

3, 4. Какъв пропуск в познанията на Аполос забелязали Акила и Прискила и какво направили?

³ Докато Павел бил на път за Ефес по време на третото си мисионерско пътуване, в града пристигнал юдей на име Аполос, родом от прочутия египетски град Александрия. Аполос притежавал някои забележителни качества. Той бил надарен с красноречие, познавал добре Писанието и бил „изпълнен с пламенност, идваща от духа“. Този ревностен мъж говорел смело пред юдеите в синагогата. (Деян. 18:24, 25)

⁴ Акила и Прискила го видели и несъмнено били развълнувани да чуят как той поучава „правилно за Исус“. Това, което говорел за него, било точно. Но не след дълго двамата забелязали важен пропуск в познанията му. Той бил „запознат само с покръстването на Йоан“. Тези скромни християни, чийто занаят бил да правят шатри, не се притеснили от красноречието и образованието на Аполос. Те го взели със себе си и му обяснили „по-точно пътя на Бога“. (Деян. 18:25, 26) Как реагирал този начетен мъж? Очевидно той проявил едно от най-важните качества, които трябва да притежава всеки християнин — смирение.

5, 6. Какво помогнало на Аполос да бъде по-полезен в службата за Йехова и какво научаваме от примера му?

⁵ Тъй като приел помощта на Акила и Прискила, Аполос станал по-резултатен служител на Йехова. Той отишъл в Ахаия, където помогнал много на вярващите. Там умело оборвал юдеите, които твърдели, че Исус не е предсказаният Месия. Лука пише: „Усърдно и пред всички напълно опровергаваше юдеите, като показваше чрез Писанието, че Исус е Христос.“ (Деян. 18:27, 28) Аполос бил истинска благословия за сборовете и допринесъл за победата на „словото на Йехова“. Какво научаваме от неговия пример?

⁶ Смирението е изключително важно за християните. Всеки от нас притежава различни дарове, било то вродени способности, опит или познание. Но смирението трябва да ги надминава. В противен случай силните ни страни могат да се превърнат в наши слабости. В сърцето ни може да пусне корени отровният плевел на високомерието. (1 Кор. 4:7; Як. 4:6) Ако наистина сме смирени, ще смятаме, че другите ни превъзхождат. (Флп. 2:3) Няма да негодуваме, когато ни поправят или поучават. Освен това няма да държим горделиво на идеите си, когато научим, че те не са в съгласие с ръководството на светия дух. Докато сме смирени, Йехова и неговият Син ще продължават да ни използват. (Лука 1:51, 52)

 7. Как Павел и Аполос са ни оставили пример за смирение?

⁷ Смирението предпазва от съревнование. Представи си колко много Сатана искал да разедини първите християни! Колко ли щял да е доволен, ако двама толкова енергични братя като Аполос и апостол Павел станели съперници, които завистливо се борят за влияние сред сборовете! Това лесно можело да се случи. В Коринт някои християни казвали „Аз принадлежа на Павел“, а други — „Аз пък на Аполос“. Дали Павел и Аполос насърчавали такова разделение? Не. Павел смирено признал заслугите на Аполос, поверявайки му специални задачи в службата. От своя страна, Аполос следвал напътствията на апостола. (1 Кор. 1:10-12; 3:6, 9; Тит 3:12, 13) Какъв хубав пример за смирено сътрудничество!

 8. По кой път Павел се върнал в Ефес и защо?

⁸ Павел бил обещал да се върне в Ефесa и удържал на думата си. (Деян. 18:20, 21) Интересно е обаче как го направил. Последно оставихме апостола в сирийска Антиохия. За да стигне до Ефес, той можел да отиде до близкото пристанище Селевкия, да се качи на кораб и да отплава директно за този град. Но вместо това минал „през вътрешността на земята“. Въз основа на Деяния 18:23 и 19:1 се смята, че Павел изминал около 1600 километра! Защо избрал толкова труден маршрут? Защото целта му била да укрепи „всички ученици“. (Деян. 18:23) Третото му мисионерско пътуване подобно на предишните две щяло да изисква много усилия, но според него те си заслужавали. Днес окръжните надзорници и съпругите им проявяват подобна нагласа. Нима не сме признателни за тяхната самопожертвователна любов?

 9. Защо някои ученици трябвало да се покръстят отново и какво научаваме от тях?

⁹ Когато пристигнал в Ефес, Павел намерил около дванайсет ученици на Йоан Кръстител. Те били покръстени според уредба, която вече не била в сила. Освен това, изглежда, не знаели почти нищо за светия дух. Павел споделил най-новото познание с тях и подобно на Аполос те проявили смирение и готовност да учат. След като се покръстили в името на Исус, те получили светия дух и някои чудодейни дарове. От това ясно се вижда, че ако сме в крак с теократичната организация на Йехова, която непрекъснато върви напред, ще се радваме на благословии. (Деян. 19:1-7)

10. Защо Павел се преместил от синагогата в едно училище и как можем да му подражаваме в службата?

¹⁰ Скоро станало още нещо, което допринесло за напредъка на добрата новина. Три месеца Павел смело проповядвал в синагогата. Макар че използвал „убедителни доводи за Божието царство“, някои личности упорствали и му се противопоставяли. Вместо да си губи времето с онези, които говорели „лошо за Пътя“, Павел уредил да изнася проповеди в едно училище. (Деян. 19:8, 9) Хората, които искали да напредват духовно, трябвало да се преместят от синагогата в училището. Подобно на Павел ние също може да прекратим разговора си с някого, когато видим, че той не желае да слуша или е склонен единствено да спори. Има още много смирени хора, които трябва да чуят насърчителното ни послание!

11, 12. а) Как Павел ни е оставил пример за трудолюбие и гъвкавост? б) Как Свидетелите на Йехова се стремят да проявяват същите качества в проповедната си служба?

¹¹ Може би Павел говорел в училището всеки ден от около 11 до около 16 часа̀. (Деян. 19:9) Навярно това били най-тихите, но и най-горещите часове на деня, когато мнозина спирали работа, за да обядват и да си починат. Ако е следвал тази натоварена програма цели две години, апостолът трябва да е прекарал над 3000 часа в проповедна служба.b Ето още една причина, поради която словото на Йехова растяло и побеждавало. Павел бил трудолюбив и гъвкав. Той приспособил програмата си към нуждите на местните хора. Какви били резултатите? В Библията четем: „Всички жители на Азия — както юдеи, така и гърци — чуха словото на Господаря.“ (Деян. 19:10) Павел наистина дал пълно свидетелство!

¹² Свидетелите на Йехова в наши дни също са трудолюбиви и гъвкави. Ние се стремим да стигнем до хората, където и когато могат да бъдат намерени. Свидетелстваме по улиците, по пазарите и по паркингите. Понякога проповядваме по телефона или чрез писма. В службата от врата на врата се стараем да посещаваме хората, когато има най-голяма вероятност да са си вкъщи.

13, 14. а) Каква сила дал Йехова на Павел? б) Каква грешка направили синовете на Скева и как много т.нар. християни днес грешат по подобен начин?

¹³ Лука разказва, че последвал забележителен период, през който Йехова дал на Павел сила да върши „необикновени и могъщи дела“. Дори кърпи и престилкиc, носени от апостола, били давани на болните хора и те оздравявали. Така били гонени и зли духове. (Деян. 19:11, 12) Тези забележителни победи над силите на Сатана привличали вниманието на много хора, но не всички имали добри подбуди.

¹⁴ „Някои от странстващите юдеи“, които изгонвали демони, искали да вършат същите чудеса като Павел. Те се опитали да гонят демони, използвайки имената на Исус и Павел. Лука разказва, че това направили и седемте синове на някой си Скева, които били от свещеническо семейство. Демонът обаче им казал: „Познавам Исус, познавам и Павел, но вие кои сте?“ Тогава обладаният мъж се нахвърлил върху тези мошеници като див звяр и те се разбягали ранени и голи. (Деян. 19:13-16) Това била впечатляваща победа за „словото на Йехова“, понеже ясно се видяла разликата между силата, дадена на Павел, и безсилието на тези мъже, придържащи се към фалшиви религиозни възгледи. Милиони хора днес погрешно смятат, че е достатъчно само да призовават името на Исус или да се наричат „християни“. Но както посочил Исус, единствено онези, които вършат волята на Баща му, имат истинска надежда за бъдещето. (Мат. 7:21-23)

15. Как можем да подражаваме на ефесяните, когато става въпрос за спиритизма и свързаните с него предмети?

¹⁵ След унижението на синовете на Скева хората в целия град започнали да се боят от Бога, поради което мнозина повярвали и престанали да се занимават със спиритизъм. Културата на ефесяните била затънала в магьосничество. Магиите и амулетите били широко разпространени, както и заклинанията (често в писмен вид). Но много ефесяни били подбудени да донесат магическите си книги на едно място и да ги изгорят пред всички, макар че очевидно те имали огромна стойност, която днес би се равнявала на десетки хиляди евроd. Лука пише: „Така, по могъщ начин словото на Йехова растеше и побеждаваше.“ (Деян. 19:17-20) Каква забележителна победа на истината над лъжата и демонизма! Тези верни хора са чудесен пример за нас днес. Ние също живеем в свят, затънал в спиритизъм. Ако открием, че притежаваме нещо, свързано със спиритизма, трябва да постъпим като ефесяните и бързо да се освободим от него! Трябва да стоим колкото се може по-далече от такива отвратителни предмети и занимания, каквото и да ни струва това.

16, 17. а) Опиши как Димитрий предизвикал безредици в Ефес. б) Как ефесяните проявили фанатизма си?

¹⁶ По-нататък Лука посочва друга тактика на Сатана, като пише: „Надигна се голямо вълнение заради Пътя.“ (Деян. 19:23) Едва ли думите му били преувеличени.e Подстрекател на безредиците бил Димитрий, майстор на сребърни изделия. Той привлякъл вниманието на другите занаятчии, като първо им припомнил, че благополучието им зависи от продажбата на идоли. После намекнал, че посланието на Павел ще се отрази зле на търговията им, понеже християните не се покланят на идоли. Накрая призовал гордостта им като ефесяни и патриотизма им, предупреждавайки ги, че има опасност „да бъде сложен край“ на величието на тяхната богиня Артемида и на световноизвестния ѝ храм. (Деян. 19:24-27)

¹⁷ Думите на Димитрий постигнали желания резултат. Занаятчиите започнали да викат „Велика е ефеската Артемида!“ и в града настанал смут, което довело до действията на фанатичната тълпа, описани в началото на главата.f Като самоотвержена личност, Павел искал да влезе в театъра и да говори на тълпата, но учениците настояли да не се излага на опасност. Един мъж на име Александър се изправил пред множеството и се опитал да каже нещо. Тъй като бил юдей, той може би искал да обясни разликата между юдеите и християните, но подобни обяснения щели да бъдат безсмислени. Когато разбрали, че е юдей, хората отново завикали „Велика е ефеската Артемида!“ и не спрели цели два часа. Религиозният фанатизъм съществува до ден днешен и все още кара хората да постъпват безразсъдно. (Деян. 19:28-34)

18, 19. а) Как градският писар усмирил тълпата в Ефес? б) Как понякога властите защитават служителите на Йехова и как ние можем да допринесем за такава защита?

¹⁸ Накрая градският писар усмирил тълпата. Този способен и разумен държавен служител уверил всички, че християните не застрашават храма и богинята им, че Павел и спътниците му не са извършили престъпление срещу храма на Артемида и че има определен ред да се решават такива въпроси. Може би най-убедителният му аргумент бил, че съществува опасност да си навлекат гнева на Рим заради незаконното събиране на размирната тълпа. Като казал това, той разпуснал събралите се. Тъй като думите му били разумни и на място, гневът на множеството утихнал толкова бързо, колкото се и надигнал. (Деян. 19:35-41)

¹⁹ Това не бил първият път, когато здравомислещ човек с власт защитил последователите на Исус, нито щял да бъде последният. Всъщност апостол Йоан видял във видение, че в последните дни по-стабилните части на човешкото общество, представени от земята, ще погълнат същински порой от сатанински гонения срещу Исусовите последователи. (Откр. 12:15, 16) Така и става. Често безпристрастни съдии защитават правото на Свидетелите на Йехова да се събират за поклонение и да проповядват добрата новина. Разбира се, нашето поведение може да е от голямо значение за такива победи. Очевидно с поведението си Павел си спечелил благоволението и уважението на някои държавни служители в Ефес, поради което те не искали той да пострада. (Деян. 19:31) Нека и ние се стараем със своето честно и почтително отношение да оставяме добро впечатление в хората, които срещаме. Не знаем какви положителни резултати може да има това в бъдеще.

20. а) Какво мислиш за победата на словото на Йехова през първи век и в наши дни? б) Какво си решен да правиш във връзка с победите на Йехова днес?

²⁰ Не е ли вълнуващо да размишляваме как през първи век словото на Йехова „растяло и побеждавало“? Също толкова вълнуващо е да виждаме как Йехова дава подобни победи в наши дни. Искаш ли да имаш макар и скромен дял в тях? Тогава следвай примерите, които разгледахме. Проявявай смирение, бъди в крак с организацията на Йехова, работи усилено, отхвърляй спиритизма и прави всичко възможно да даваш добро свидетелство със своето честно и почтително отношение към другите.