Не позволявай на съмненията да унищожат вярата ти
Един ден мислиш, че си добре със здравето. На другия ден се чувствуваш зле. Изведнъж нямаш сили и не си жизнен. Всичко те боли. Какво става? В имунната система на организма ти са проникнали опасни бактерии, които поразяват жизненоважни органи. Ако не вземеш мерки, тези чужди микроорганизми могат трайно да увредят здравето ти — дори могат да те убият.
РАЗБИРА СЕ, ако не си добре със здравето, когато се заразиш с тях, ти си още по–уязвим. Например, ако организмът ти е отслабнал поради недохранване, твоите съпротивителни сили „стават толкова слаби, че и най–незначителната зараза може да бъде смъртоносна“ — казва авторът Питър Уингейт, който пише на медицински теми.
Кой тогава би искал да гладува? Навярно правиш всичко възможно, за да се храниш добре и да бъдеш здрав. Може би много се пазиш и да не се заразиш с вируси или бактерии. Но дали се грижиш също толкова добре да останеш ‘здрав във вярата’? (Тит 2:2) Например, дали си наясно колко са опасни неуловимите съмнения? Те могат много лесно да проникнат в ума и сърцето ти, като отслабят твоята вяра и взаимоотношенията ти с Йехова. Някои хора изглежда забравят за тази опасност. Те стават лесна плячка на съмненията, защото гладуват в духовно отношение. Възможно ли е и ти да си в такава ситуация?
Дали съмненията винаги са нещо лошо?
Разбира се, не всички съмнения са нещо лошо. Понякога е необходимо да не приемаш нещо, докато не си сигурен за фактите. Религиозните подкани просто да вярваш и да не се съмняваш в нищо са опасни и измамни. Вярно е, че в Библията се казва, че любовта „на всичко хваща вяра“. (1 Коринтяни 13:7) Християнинът, който проявява любов, несъмнено е готов да вярва на онези, които вече са доказали, че са достойни за доверие. Но божието Слово ни предупреждава също да не ‘вярваме на всяка дума’. (Притчи 14:15) Понякога миналото на човека ни дава основания да се съмняваме в думите му. ‘Когато измамникът говори сладко — предупреждава Библията, — не му вярвай.’ — Притчи 26:24, 25.
Апостол Йоан също предупреждава християните да не вярват сляпо на всичко. „Не вярвайте на всяко вдъхновено изказване — писал той, — но изпитвайте вдъхновените изказвания, за да видите дали те произлизат от Бога.“ (1 Йоан 4:1, НС) Може да изглежда, че едно „изказване“, учение или мнение произхожда от Бога. Но дали наистина е така? Ако изпитваме известни съмнения, или подозрения, наистина може да се предпазим от много неща, защото апостол Йоан казва, че „много измамници излязоха в света“. — 2 Йоан 7.
Неоснователни съмнения
Да, за да достигнем до истината, често трябва честно и смирено да проучим фактите. Но това не означава, че трябва да позволяваме в ума и сърцето ни да се развият неоснователни, навреждащи съмнения — съмнения, които могат да разрушат нашите твърдо установени вярвания и взаимоотношения. Такива съмнения биват определяни като „несигурност във вярванията или мнението, която често влияе на взимането на решения“. Помниш ли как Сатан предизвикал в ума на Ева съмнения относно Йехова? „Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?“ — попитал Дяволът. (Битие 3:1) Несигурността, която предизвикал този звучащ невинно въпрос, повлияла на Ева при взимането на решение. Съмненията са характерна част от методите на Сатан. Подобно на някой, който пише клеветнически писма, той умело използува прикрити нападки, полуистини и лъжи. По този начин Сатан предизвиква неуловими съмнения и така унищожава изключително много пълноценни, доверени взаимоотношения. — Галатяни 5:7–9.
Ученикът Яков ясно разбирал навреждащото влияние на тези съмнения. Той пише за чудесната привилегия, която имаме, във време на изпитания свободно да се обръщаме за помощ към Бога. Но Яков предупреждава, че когато човек се моли на Бога, трябва да продължава „да проси с вяра, без да се съмнява ни най–малко“. Ако изпитваме съмнения в своите взаимоотношения с Бога, приличаме на „морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете“. Ние ставаме като човек „колеблив, непостоянен във всичките си пътища“. (Яков 1:6, 8) Така вече не сме сигурни във вярванията си, което ни прави нерешителни. Тогава, както станало с Ева, ние ставаме лесна плячка на всякакви демонични учения и философии.
Да поддържаме добро духовно здраве
Как тогава можем да се предпазваме от навреждащите съмнения? Отговорът е изключително прост: Като решително отхвърляме пропагандата на Сатан и се възползуваме напълно от мерките, които осигурява Бог, за да ни поддържа „твърди във вярата“. — 1 Петър 5:8–10.
Изключително важно е сами да се храним добре духовно. Авторът Уингейт, който беше цитиран по–рано, обяснява: „Дори когато организмът ни е в покой, той постоянно се нуждае от енергия, за да бъдат извършвани химическите процеси и за да работят главните му органи; и клетките, изграждащи много от тъканите, постоянно се нуждаят от обновяване.“ Същото се отнася и за духовното ни здраве. Както един организъм, лишен от храна, постепенно отслабва и накрая умира, без постоянно духовно хранене вярата ни малко по малко ще намалява и в крайна сметка ще изчезне. Исус Христос обърнал внимание на това, когато казал: „Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста.“ — Матей 4:4.
Замисли се. Как в началото изградихме силна вяра? „Вярването е от слушане“ — пише апостол Павел. (Римляни 10:17) Той има предвид, че отначало изградихме своята вяра и доверието си в Йехова, в Неговите обещания и в организацията Му, като се хранихме от божието Слово. Разбира се, ние не повярвахме сляпо на всичко, което чухме, а постъпихме като хората от град Берия — ‘всеки ден изследвахме писанията, за да видим дали това е вярно’. (Деяния 17:11) Ние ‘доказахме на себе си добрата, приемлива и съвършена воля на Бога’ и се уверихме, че всичко, което сме чули, е истина. (Римляни 12:2, НС; 1 Солунци 5:21) Оттогава насам навярно укрепваме вярата си, като виждаме все по–ясно, че Словото на Бога и Неговите обещания винаги се изпълняват. — Исус Навиев 23:14; Исаия 55:10, 11.
Не бъди духовно гладен
Днес е предизвикателство да запазим своята вяра и да не бъдем несигурни във вярванията си, което може да разколебае доверието ни в Йехова и в неговата организация. За да не ни се случи това, трябва да продължаваме всеки ден да изследваме Писанията. Апостол Павел предупреждава, че „в по–късните времена някои [които може би първоначално имали силна вяра] ще отпаднат от вярата и ще слушат измамни духове и демонични учения“. (1 Тимотей 4:1, Ве) Измамните изказвания и учения предизвикват съмнения в умовете на някои хора и ги отчуждават от Бога. Как можеш да се предпазиш от тях? Като продължаваш да бъдеш „хранен с думите на вярата и доброто учение, което си следвал досега“. — 1 Тимотей 4:6.
Но за съжаление днес някои хора избират да не бъдат ‘хранени с думите на вярата’ — въпреки че тази храна е на разположение безплатно. Както показва един от мъжете, записали книгата Притчи, възможно е да бъдем заобиколени от хубава духовна храна, като на духовен пир, и въпреки това да не ядем от нея. — Притчи 19:24; 26:15.
Това е опасно. Авторът Уингейт казва: „Веднага щом организмът започне да изразходва собствените си протеини, здравето му започва да се уврежда.“ Когато не се храниш, организмът ти започва да черпи от собствените си енергийни запаси. Когато те свършат, той започва да изразходва протеините, които са изключително важни за постоянното развитие и обновяване на тъканите. Жизненоважните органи започват да се разболяват. Здравето ти бързо се влошава.
Това се случило в духовно отношение на някои хора в християнския сбор през първи век. Те се опитали да живеят от духовните си резерви. Навярно пренебрегнали личното си изучаване и станали духовно слаби. (Евреи 5:12) Апостол Павел обяснил колко е опасно това, когато писал до християните от еврейски произход: „Необходимо [е] да внимаваме повече от обикновеното относно нещата, които сме чули, за да не се отклоняваме никога.“ Той знаел колко е лесно да се отклоним към лоши навици, ако „пренебрегнем едно толкова велико спасение“. — Евреи 2:1, НС, 3.
Интересно е, че човек, който страда от недохранване, не винаги изглежда болен или слаб. По подобен начин може би няма незабавно да стане очевидно, че някой страда от духовно недохранване. Може да изглеждаш добре в духовно отношение, дори когато не се храниш правилно, но това ще бъде за кратко! После неизбежно ще отслабнеш духовно, ще станеш податлив на неоснователни съмнения и неспособен да водиш усилна битка за вярата. (Юда 3) Дори и никой друг да не знае в действителност колко се храниш в духовно отношение, ти знаеш това.
Затова постоянствувай в личното си изучаване. С всички сили се бори срещу съмненията. Може да бъде пагубно, ако пренебрегваш привидно незначителни зарази и ако не правиш нищо срещу натрапчивите съмнения. (2 Коринтяни 11:3) ‘Дали наистина живеем в последните дни? Може ли да вярвам на всичко, записано в Библията? Дали това наистина е организацията на Йехова?’ Сатан ще се радва да посее в ума ти съмнения, подобни на тези. Не си позволявай да развиваш небрежна нагласа към духовното хранене. Това ще те направи лесна плячка за неговите измамни учения. (Колосяни 2:4–7) Следвай съвета, даден на Тимотей. Учи добре „свещените писания“, за да можеш ‘да постоянствуваш в нещата, които си научил и в които си бил убеден’ да вярваш. — 2 Тимотей 3:13–15.
Може да ти е нужна помощ, за да правиш това. Авторът, цитиран по–рано, казва още: „След продължителен глад храносмилателните органи може да бъдат толкова увредени от липсата на витамини и други необходими вещества, че може вече да не са в състояние да приемат обикновени храни. Известно време хората в такова състояние може да се нуждаят от храна, която се храносмила лесно.“ За да се излекуват пораженията на организма от глада, са необходими специални грижи. По подобен начин някой, който съвсем е пренебрегвал личното си изучаване на Библията, може да се нуждае от голяма помощ и насърчение, за да си възвърне духовния апетит. Ако се намираш в такава ситуация, търси помощ и охотно приемай всяка предложена подкрепа, за да възстановиш духовното си здраве и сили. — Яков 5:14, 15.
Не се ‘съмнявай чрез неверие’
Когато човек разгледа обстоятелствата на патриарха Авраам, може да си мисли, че той имал основателни причини за съмнения. Може би изглежда напълно логично да направим заключението, че въпреки божието обещание, той нямал основание за ‘надежда да стане баща на много народи’. Защо? Защото от чисто човешка гледна точка нещата не изглеждали многообещаващи. „Той вземаше предвид, че тялото му е вече замъртвяло, ... вземаше предвид и мъртвостта на Сарината утроба“ — се казва в повествованието на Библията. Но Авраам категорично не позволил на съмненията относно Бога и Неговите обещания да пуснат корени в ума и сърцето му. Апостол Павел пише: ‘Той не отслабна във вяра’, или „не се усъмни чрез неверие“. Авраам останал напълно „уверен, че това, което е обещал Бог, Той е силен да го изпълни“. (Римляни 4:18–21) В продължение на много години патриархът изграждал силни, лични, доверени взаимоотношения с Йехова. Той отхвърлял всички съмнения, които можели да ги прекъснат.
И ти можеш да правиш същото, ако продължаваш ‘да държиш образеца на здравите думи’ — да се храниш добре в духовно отношение. (2 Тимотей 1:13) Гледай сериозно на опасността от съмнения. Сатан води, така да се каже, ‘война посредством духовни бактерии’. Ако не приемаш добра духовна храна, като изучаваш лично Библията и посещаваш християнските събрания, се излагаш на неговите атаки. Възползувай се максимално от щедрите и навременни запаси от духовна храна, които осигурява „верният и разумен слуга“. (Матей 24:45) Продължавай ‘да се съобразяваш със здравите думи’ и остани ‘здрав във вярата’. (1 Тимотей 6:3; Тит 2:2) Не позволявай на съмненията да унищожат вярата ти.
[Снимки на страница 21]
Колко добре се храниш в духовно отношение?