„Духовният начин на мислене означава живот и мир“

1, 2. Защо 8 глава на Римляни е от особено значение за помазаните християни?

ВЪВ връзка с Възпоменанието на Исусовата смърт вероятно си чел Римляни 8:15–17. Тези важни стихове обясняват откъде помазаните християни знаят, че имат небесна надежда — светият дух свидетелства заедно с техния дух. В първия стих на главата се говори за „онези, които са в единство с Христос Исус“. Но засяга ли тя само помазаните, или се отнася и за християните със земна надежда?

² Осма глава е насочена основно към помазаните християни. Те получават „духа“ и „очакват с нетърпение своето осиновяване — да бъдат освободени от своите [плътски] тела“. (Рим. 8:23) Помазаните ще станат синове на Бога в небето. Това е възможно, тъй като те са се покръстили и Бог е приложил откупа спрямо тях, простил им е греховете и ги е обявил за праведни като свои духовни синове. (Рим. 3:23–26; 4:25; 8:30)

 3. Защо можем да кажем, че 8 глава на Римляни е от значение и за християните със земна надежда?

³ Римляни, 8 глава, е от значение и за християните със земна надежда, тъй като в известен смисъл Бог ги смята за праведни. По–рано в писмото си, в 4 глава, Павел навежда на тази мисъл, като говори за верния Авраам. Той живял, преди Йехова да даде Закона на Израил и много преди Исус да умре за греховете ни. Въпреки това Бог видял забележителната вяра на Авраам и го сметнал за праведен. (Прочети Римляни 4:20–22.) По подобен начин Йехова може да смята за праведни верните християни днес, които имат основаната на Библията надежда да живеят завинаги на земята. Следователно те могат да извлекат полза от съветите в 8 глава на Римляни, дадени на праведните.

 4. Върху какъв въпрос трябва да ни подтикне да се замислим Римляни 8:21?

⁴ В Римляни 8:21 ни е дадена гаранция, че новият свят ще дойде. Този стих обещава: „Самото създание ще бъде освободено от робството на тлението и ще придобие славната свобода на Божиите деца.“ Въпросът е дали ние ще бъдем там, дали ще получим тази награда. Ти уверен ли си, че ще я получиш? Римляни, 8 глава, съдържа съвети, които ще са ти от помощ.

 5. Какво обсъдил Павел в Римляни 8:4–13?

⁵ Прочети Римляни 8:4–13. В тази глава са съпоставени онези, чиито постъпки са „в съгласие с плътта“, и онези, чиито са „в съгласие с духа“. Някои може да смятат, че това са хората, които не са християни, и християните. Но Павел писал до „всички в Рим, които са любими на Бога и са призовани да бъдат свети“. (Рим. 1:7) Така че той сравнявал християните, които постъпват в съгласие с плътта, с християните, които постъпват в съгласие с духа. Каква била разликата помежду им?

6, 7. а) Кои са някои от значенията на думата „плът“ в Библията? б) В какъв смисъл Павел използва думата „плът“ в Римляни 8:4–13?

⁶ Да обърнем внимание първо на думата „плът“. Какво имал предвид Павел с нея? В Библията тя се използва по различни начини. Понякога се отнася за буквалната плът. (Рим. 2:28; 1 Кор. 15:39, 50) Освен това може да означава роднинска връзка. Например „по плът“ Исус произлизал „от потомството на Давид“, а Павел гледал на юдеите като на „роднини по плът“. (Рим. 1:3; 9:3)

⁷ Записаното в 7 глава ни подсказва значението на думата „плът“ в Римляни 8:4–13. Апостолът казал: „Когато живеехме според плътта, в тялото ни действаха греховните страсти.“ (Рим. 7:5) Това хвърля светлина върху значението на израза „онези, които постъпват в съгласие с плътта“, за които Павел казал, че „съсредоточават мислите си върху плътските неща“. Той имал предвид хората, които се подчиняват на желанията и склонностите, присъщи на грешната им природа. Общо взето това са онези, които се поддават на своите копнежи, подтици и страсти, било то сексуални, или други.

 8. Защо било подходящо дори помазаните християни да бъдат предупредени да не постъпват „в съгласие с плътта“?

⁸ Но може би се питаш защо Павел предупредил помазаните християни да не започнат да постъпват „в съгласие с плътта“. И възможно ли е това да се случи на християните днес, които Бог е приел за свои приятели и смята за праведни? За съжаление, всеки християнин може да започне да живее в съгласие с грешната си плът. Например Павел писал, че някои братя в Рим били роби на „собствения си корем“, тоест желания. Това може да означава, че сексуалните отношения, храната или други удоволствия били най–важното нещо в живота им. Някои от тях „подмамвали сърцата на доверчивите“. (Рим. 16:17, 18; Флп. 3:18, 19; Юда 4, 8, 12) Да си припомним също, че за известно време един брат в Коринт „живеел с жената на баща си“. (1 Кор. 5:1) Разбираемо е тогава защо чрез Павел Бог предупредил християните да не развият „плътски начин на мислене“. (Рим. 8:5, 6)

 9. За какво не се отнася предупреждението на Павел в Римляни 8:6?

⁹ Това предупреждение е също толкова важно и днес. Дори дългогодишен служител на Бога може да развие плътско мислене. Не се има предвид, че понякога ще мисли за храна, работа, развлечения или романтика. Това са нормални неща от живота. Исус се наслаждавал на храната и се грижел и другите да имат какво да ядат. Той знаел, че почивката е необходима. А Павел писал, че интимността и страстта имат своето място в брака.

10. За какво се отнася изразът „плътски начин на мислене“ в Римляни 8:5, 6?

¹⁰ Какво тогава искал да каже Павел с израза „плътски начин на мислене“? Гръцката дума, която използвал, означава „да насочиш ума или сърцето си към нещо, да се отдадеш на внимателно планиране“. Тези, които постъпват „в съгласие с плътта“, позволяват животът им да се ръководи най–вече от грешната им човешка същност. Относно думата в Римляни 8:5 един учен казва: „Те съсредоточават мислите си върху плътски неща — вълнуват се най–много от тях, постоянно говорят за тях, вършат ги и се хвалят с тях.“

11. Какви неща биха могли да станат особено важни за нас?

¹¹ Християните в Рим трябвало да анализират около какво наистина се върти животът им. Възможно ли било това да са „плътските неща“? Подходящо е и ние да помислим за своя живот. Какво ни вълнува най–много и за какво най–често говорим? Какви са стремежите ни? Някои може да установят, че се увличат по дегустиране на вина, декориране на дома, изпробване на нови стилове на обличане, правене на инвестиции, планиране на почивки и т.н. Тези неща не са лоши сами по себе си и могат да са нормална част от живота ни. Например веднъж Исус направил вино, а Павел казал на Тимотей да пие „малко вино“ заради здравето си. (1 Тим. 5:23; Йоан 2:3–11) Но дали Исус и Павел постоянно мислели и говорели за вино? Не. Какво да кажем за нас? Какво ни интересува най–много?

12, 13. Защо е много сериозно върху какво съсредоточаваме мислите си?

¹² Важно е да си правим самоанализ. Защо? Павел писал: „Плътският начин на мислене означава смърт.“ (Рим. 8:6) Това е много сериозно, тъй като се отнася за духовна смърт днес и буквална в бъдеще. Павел обаче нямал предвид, че ако някой започне да разсъждава по плътски, непременно ще умре. Човек може да се промени. Да помислим за мъжа в Коринт, който водел неморален живот и трябвало да бъде изключен. Той можел да се промени и го направил. Мъжът престанал да постъпва „в съгласие с плътта“ и се върнал в правия път. (2 Кор. 2:6–8)

¹³ Щом този човек успял да се промени, тогава е възможно и един християнин днес да успее, особено ако не е съгрешил толкова сериозно. Несъмнено предупреждението на Павел за последствията от „плътския начин на мислене“ трябва да подтикне всички нас да правим нужните промени!

14, 15. а) Каква е алтернативата на „плътския начин на мислене“? б) Какво не означава „духовният начин на мислене“?

¹⁴ След като ни предупредил да не възприемаме „плътски начин на мислене“, апостолът заявил: „Духовният начин на мислене означава живот и мир.“ Само каква награда — живот и мир! Как можем да я получим?

¹⁵ Да имаме „духовен начин на мислене“, не означава да витаем в облаците. Не е нужно да мислим и говорим единствено за Библията, за любовта си към Бога или за надеждата си за бъдещето. Да си припомним, че Павел и други угодни на Бога хора през първи век водели нормален в много отношения живот. Те ядели и пиели. Много от тях се оженили, имали деца и работели, за да се издържат. (Мар. 6:3; 1 Сол. 2:9)

16. Макар че се занимавал и със съвсем обикновени неща, върху какво бил съсредоточен Павел?

¹⁶ Тези Божии служители обаче не позволили нормалните неща от живота да станат най–важни за тях. След като посочва, че Павел правел шатри, повествованието пояснява върху какво бил съсредоточен животът му: той редовно отделял време да проповядва и поучава. (Прочети Деяния 18:2–4; 20:20, 21, 34, 35.) Павел насърчавал братята и сестрите в Рим да правят същото. Наистина животът на апостола бил съсредоточен върху духовните дейности. Християните в Рим трябвало да му подражават. Това се отнася и за нас. (Рим. 15:15, 16)

17. Какъв живот ни очаква, ако имаме „духовен начин на мислене“?

¹⁷ Какъв ще е резултатът, ако се съсредоточаваме върху духовните неща? В Римляни 8:6 се дава ясен отговор: „Духовният начин на мислене означава живот и мир.“ Трябва да позволим светият дух да влияе на мислите ни и да ги ръководи, за да са в хармония с Божиите мисли. Можем да сме уверени, че ако следваме духа във всичко, ще имаме удовлетворяващ и смислен живот днес, а в бъдеще ще получим вечен живот, било то на небето, или на земята.

18. Как „духовният начин на мислене“ води до мир?

¹⁸ Да помислим върху изказването, че „духовният начин на мислене означава ... мир“. Мнозина не могат да намерят вътрешен мир. Те отчаяно го търсят, а ние вече го имаме. В резултат на това се стараем да сме в мир със семейството си и братята и сестрите в сбора. Осъзнаваме, че и те, и ние сме несъвършени. Поради тази причина понякога възникват проблеми и тогава, както сме учени, следваме Исусовия съвет: „Помири се с брат си.“ (Мат. 5:24) Ще ни е по–лесно да правим това, като помним, че нашият събрат също служи на „Бога, който дава мир“. (Рим. 15:33; 16:20)

19. На какъв специален мир можем да се радваме?

¹⁹ Има и друг безценен мир. „Духовният начин на мислене“ ни води до мир с Твореца ни. Следните думи, записани от Исаия, се отнасяли за неговото време, но се изпълняват дори по–пълно сега: „Ти [Йехова] ще пазиш с непрестанен мир онези, чиито сърца са непоколебими, защото се уповават на тебе.“ (Иса. 26:3; прочети Римляни 5:1)

20. Защо си благодарен за съветите в 8 глава на Римляни?

²⁰ Следователно независимо дали сме помазани с духа, или имаме надеждата да живеем завинаги в рай на земята, можем да извлечем полза от вдъхновените от Бога съвети в Римляни, 8 глава. Колко благодарни трябва да сме за насърчението да не позволяваме на „плътските неща“ да станат най–важни в живота ни! Ние виждаме, че е мъдро да живеем в съгласие с думите: „Духовният начин на мислене означава живот и мир.“ Наградата ни ще е вечна, тъй като Павел писал: „Заплатата на греха е смърт, а Божият дар е вечен живот чрез Христос Исус, нашият Господар.“ (Рим. 6:23)