Духът свидетелства заедно с нашия дух

1–3. Защо денят на Петдесетница станал специален и как случилото се тогава било изпълнение на казаното в Писанието? (Виж илюстрацията в началото.)

БИЛО неделя, девет часа сутринта. Денят бил специален за всички в Йерусалим. Чествал се празник, затова този ден се смятал също за съботен. Несъмнено обичайните сутрешни жертви в храма вече били принесени. Моментът бил вълнуващ, тъй като първосвещеникът се подготвял да представи залюления нов зърнен принос от два заквасени хляба. (Лев. 23:15–20) Тази жертва бележела началото на жетвата на пшеницата. Било Петдесетница през 33 г.

² Докато в района на храма ставало всичко това, нещо много по–значимо щяло да се случи не в храма, а в една горна стая в града. Около 120 християни се били събрали и ‘постоянствали в молитва’. (Деян. 1:13–15) Предстоящото събитие, имало пряка връзка с онова, което първосвещеникът правел всяка година на Петдесетница, и щяло да е изпълнение на пророчество, изречено от пророк Йоил около 800 години по–рано. (Йоил 2:28–32; Деян. 2:16–21) Кое щяло да е това значимо събитие?

³ Прочети Деяния 2:2–4. Божият свети дух бил излят върху групата християни, събрани в онази горна стая. (Деян. 1:8) Те започнали да пророкуват, или да дават свидетелство, относно прекрасните неща, които били видели и чули. Скоро се събрало множество и апостол Петър обяснил значението на случилото се. Накрая той казал на хората: „Разкайте се и нека всеки един от вас бъде покръстен в името на Исус Христос за прощаване на греховете ви и като дар ще получите светия дух.“ През онзи ден общо около 3000 души приели поканата, били покръстени и получили обещания свети дух. (Деян. 2:37, 38, 41)

 4. а) Защо трябва да се интересуваме от случилото се на Петдесетница? б) Какво друго важно събитие може да се е състояло на същия ден много години по–рано? (Виж бележката.)

⁴ Защо денят на Петдесетница през 33 г. е толкова важен за нас? Със сигурност не заради онова, което се случило в храма в Йерусалим. По–скоро защото Исус Христос, в ролята си на Първосвещеник, изпълнил тази пророческа картина.^[1] На този ден първосвещеникът представял два символични хляба пред Йехова. Хлябовете с квас, принасяни в храма, представяли помазаните ученици, които били взети от грешното човечество, за да станат осиновени деца на Бога. Така се открила възможността „първите плодове“ от човечеството в крайна сметка да отидат на небето и да станат част от Царството, което ще донесе безбройни благословии на останалите от послушното човечество. (Як. 1:18; 1 Пет. 2:9) Така че независимо дали надеждата ни е нашият дом да бъде с Исус в небето, или очакваме да живеем в рай на земята, животът ни е пряко свързан със събитията от този ден!

 5. Откъде знаем, че не всички биват помазани по един и същи начин?

⁵ Ако ти беше един от учениците, които над себе си имали нещо, приличащо на огнен език, сигурно никога нямаше да забравиш този ден. Нямаше да се съмняваш дали си бил помазан със свети дух особено ако си получил и чудодейния дар да говориш чужд език. (Деян. 2:6–12) Но дали всички, които са помазани със свети дух, получават небесното си призоваване по същия забележителен начин както първата група от около 120 ученици? Не. Другите, които били в Йерусалим през този ден, били помазани при покръстването си. (Деян. 2:38) Над главите им нямало огнени езици. Освен това повечето християни не получават небесното си призоваване при покръстването си. Самаряните били помазани със свети дух известно време, след като били покръстени. (Деян. 8:14–17) От друга страна, при един специален случай Корнилий и хората от дома му били помазани с духа дори преди да бъдат покръстени. (Деян. 10:44–48)

 6. Какво получават всички помазани и какво въздействие им оказва това?

⁶ Следователно не всички биват помазани по един и същи начин. Някои може изведнъж да са осъзнали своето призоваване, докато при други това да е станало по–постепенно. Но независимо как са били помазани, всеки от тях е получил нещо, за което апостол Павел писал: „След като повярвахте, бяхте белязани с печата на обещания свети дух, който е залог за нашето наследство.“ (Еф. 1:13, 14) Това специално действие на светия дух е като гаранция, или залог, за онова, което предстои. Поради залога, който е получил, християнинът е убеден, че е помазан. (Прочети 2 Коринтяни 1:21, 22; 5:5.)

 7. Какво трябва да прави всеки помазан християнин, за да получи небесната си награда?

⁷ Дали залогът, който християнинът е получил, е гаранция, че той ще живее на небето? Не. Този човек е сигурен в поканата, която е получил. Но дали в крайна сметка ще получи наградата си в небето, или не, зависи от неговата вярност. Петър обяснил това по следния начин: „Затова, братя, още повече се стремете да се утвърдите в призоваването и избирането си, защото ако вършите тези неща, няма да се провалите. Но именно така ще ви бъде предоставен щедро достъпът до вечното царство на нашия Господар и Спасител Исус Христос.“ (2 Пет. 1:10, 11) Следователно всеки помазан християнин трябва да полага усилия да запази своята вярност. В случай че не направи това, той ще изгуби небесното си призоваване. (Евр. 3:1; Откр. 2:10)

8, 9. а) Защо на повечето хора им е трудно да проумеят процеса на помазване? б) Как човек разбира, че е поканен да отиде на небето?

⁸ Разбираемо е, че на по–голямата част от Божиите служители днес им е трудно да проумеят процеса на помазване. Това е нещо, което те не са изпитали. Първоначалното намерение на Бога за хората било те да живеят вечно тук на земята. (Бит. 1:28; Пс. 37:29) Избирането на хора, които да станат царе и свещеници в небето, е нещо необичайно. Тази уредба е изключение. С небесното призоваване се променя начинът на мислене, мирогледът и надеждата на християнина. (Прочети Ефесяни 1:18.)

⁹ Но как човек разбира, че е бил призован за небесен живот, тоест че е получил специалния залог? Отговорът на въпроса се вижда ясно от думите на Павел към помазаните братя в Рим, които били „призовани да бъдат свети“. Той им казал: „Вие получихте не дух на робство, за да живеете отново в страх, а дух на осиновяване и чрез него ние викаме: ‘Авва! Татко!’ И самият дух свидетелства заедно с нашия дух, че сме Божии деца.“ (Рим. 1:7; 8:15, 16) Казано накратко, чрез светия си дух Бог ясно разкрива на човека, че е поканен да наследи Царството. (1 Сол. 2:12)

10. Защо в 1 Йоан 2:27 се казва, че помазаните християни няма нужда ‘да бъдат учени от някой друг’?

¹⁰ Онези, които са получили тази специална покана, нямат нужда от свидетелство от друг източник. Те не очакват някой друг да потвърди, че са били помазани. Йехова не оставя място за съмнение в умовете и сърцата им. Апостол Йоан казва следното на помазаните християни: „Вие сте помазани от Онзи, който е свят, всички вие познавате истината. ... Що се отнася до вас, помазването, което получихте от него, остава във вас и няма нужда някой да ви учи, но помазването от него е вярно, не е лъжа и ви учи за всички неща. И точно както то ви учеше, останете в единство с Него.“ (1 Йоан 2:20, 27) Подобно на всички останали тези хора се нуждаят от духовни напътствия. Но за тях не е необходимо някой друг да потвърждава призоваването им. Най–мощната сила във вселената им дава това уверение!

11, 12. Какво може да се пита един помазан християнин, но какво никога не поставя под съмнение?

¹¹ След като бъде помазан със свети дух, християнинът претърпява огромни промени. Исус описал този вътрешен процес с израза „роден отново“, или „роден отгоре“.^[2] (Йоан 3:3, 5, „Библията, преработка „Верен“, 2000 г., бел. под линия) Той казал още: „Не се чуди, че ти казах: вие трябва да се родите отново. Вятърът духа накъдето иска и ти чуваш шума му, но не знаеш откъде идва и накъде отива. Така е и с всекиго, който е роден от духа.“ (Йоан 3:7, 8) Ясно е, че е невъзможно това лично призоваване да бъде обяснено напълно на хора, които не са го изпитали.

¹² Някои помазани може да се питат: „Защо бях избран? Защо аз, а не някой друг?“ Те може да се съмняват дали са достойни. Но те не поставят под въпрос факта, че са били поканени. Сърцата им преливат от радост и признателност. Те се чувстват като Петър, който писал под вдъхновение: „Благословен да бъде Богът и Бащата на нашия Господар Исус Христос, защото според голямото си милосърдие той ни роди отново за една жива надежда чрез възкресението на Исус Христос от мъртвите, за нетленно, неопетнено и неунищожимо наследство. То е запазено на небесата за вас.“ (1 Пет. 1:3, 4) Когато помазаните четат тези думи, те не се съмняват, че небесният им Баща говори лично на тях.

13. Как помазването променя начина на мислене на човека и каква е причината за тази промяна?

¹³ Преди да получат свидетелство от Божия дух, тези християни са имали земна надежда. Те са копнеели за времето, когато Йехова ще изчисти земята и ще се радват на бъдещи благословии на нея. Може би дори са си представяли как посрещат близките си при възкресението. Очаквали са с нетърпение да живеят в построени от тях къщи и да ядат плодовете на засадени от тях дървета. (Иса. 65:21–23) Защо начинът им на мислене се е променил? Не защото надеждата да живеят на земята вече не ги е удовлетворявала. Тази промяна не е настъпила вследствие на емоционално напрежение или безпокойство. Те не са се отказали от вечния живот на земята, защото изведнъж им се е сторило, че той ще бъде скучен и отегчителен, нито просто искат да опитат какъв би бил животът в небето. По–скоро те са се променили заради действието на Божия дух, който не само ги е призовал, но също така е променил мисленето и надеждата им.

14. Как гледат помазаните на живота си тук на земята?

¹⁴ Тогава правилно ли би било да стигнем до заключението, че помазаните искат да умрат? Павел бил вдъхновен да запише следния отговор: „Като сме в този шатър, ние стенем обременени, понеже това, което искаме, е не толкова да го съблечем, колкото да облечем другия, за да може онова, което е смъртно, да бъде погълнато от живота.“ (2 Кор. 5:4) Те не са загубили желанието си за живот и не искат той да приключи бързо. Точно обратното, те искат да използват всеки ден, за да служат на Йехова заедно с приятелите и роднините си. Но каквото и да правят, помазаните помнят славната си надежда за бъдещето. (1 Кор. 15:53; 2 Пет. 1:4; 1 Йоан 3:2, 3; Откр. 20:6)

15. Какво не доказва, че някой е помазан със свети дух?

¹⁵ Може би се питаш дали и ти си получил тази прекрасна покана. Ако според тебе има такава вероятност, помисли върху следните важни въпроси: Смяташ ли, че проявяваш особена пламенност в службата? Обичаш ли да изучаваш Божието Слово и да изследваш „дълбоките неща на Бога“? (1 Кор. 2:10) Усещал ли си специалната благословия на Йехова върху службата си? Имаш ли силно желание да вършиш волята му? Дълбоко в себе си чувстваш ли се отговорен да помагаш на другите в духовно отношение? Виждал ли си доказателства за това, че Йехова ти е помагал в живота? Ако твърдо отговаряш на тези въпроси с „да“, означава ли това, че имаш небесна надежда? Не. Защо не? Защото това не са чувства, които изпитват само призованите за живот на небето. Духът на Йехова действа със същата сила и в онези, които имат надежда да живеят вечно на земята. Всъщност, ако се чудиш дали си получил небесно призоваване, това само по себе си показва, че не си го получил. Онези, които са призовани от Йехова, не се чудят дали са поканени, или не! Те са сигурни!

16. Откъде знаем, че не всички, които са получили Божия дух, са били поканени да отидат на небето?

¹⁶ Библията е изпълнена с примери на верни хора, на които светият дух оказвал силно въздействие, но въпреки това те нямали небесна надежда. Йоан Кръстител бил един от тях. Исус казал, че не се е появявал някой по–велик от Йоан, но посочил, че той няма да е част от небесното Царство. (Мат. 11:10, 11) Светият дух действал по подобен начин и в Давид. (1 Царе 16:13) Той бил човек с духовна нагласа и дори бил вдъхновен да запише част от Библията. (Мар. 12:36) Въпреки това на Петдесетница Петър казал, че Давид ‘не се възнесъл на небесата’. (Деян. 2:34) Светият дух действал по забележителен начин в тези хора, но не им дал уверението, че са избрани за небесен живот. Това не означавало, че те по някакъв начин били недостойни или че нещо не им достигало, а просто показвало, че Йехова щял да ги възкреси, за да живеят в рай на земята. (Йоан 5:28, 29; Деян. 24:15)

17, 18. а) Каква награда очакват повечето от Божиите служители днес? б) Кои въпроси ще разгледаме в следващата статия?

¹⁷ Повечето Божии служители днес не са помазани. Те имат същата надежда като Давид, Йоан Кръстител и други верни мъже и жени от древността. Подобно на Авраам те с нетърпение очакват живота под управлението на Божието Царство. (Евр. 11:10) Днес, в последните дни, на земята има само остатък от избраните за живот в небето. (Откр. 12:17) Това означава, че повечето от помазаните 144 000 вече са умрели и сега са в небето.

¹⁸ Как тогава онези, които имат земна надежда, трябва да гледат на някого, който твърди, че ще живее на небето? Как трябва да реагираш, ако някой в твоя сбор започне да взема от символите на Вечерята на Господаря? Нужно ли е да се притесняваш заради увеличаващия се брой на онези, които твърдят, че имат небесно призоваване? В следващата статия ще разберем отговорите на тези въпроси.