‘Да се преценяваме сами’ във времето на Възпоминателната вечеря

„Ако ние . . . сами се преценяваме, няма да бъдем съдени . . ., за да не бъдем осъдени зедно със света“ (1 КОРИНТЯНИ 11:31, 32).

 1. Какво искат да предотвратят със сигурност истински християни и защо?

ПОСЛЕДНОТО нещо, което би си пожелал един християнин е, да бъде осъден от Йехова. Неодобрението ни от „Съдията на цялата земя“ би довело до там, че „да бъдем осъдени със света“ и да загубим спасението. Такъв би бил случая, независимо от това, дали имаме надеждата за живот с Исус на небето, или се надяваме на безкраен живот на райската земя (Битие 18:25; 1 Коринтяни 11:32).

 2, 3. В кое нещо бихме могли да бъдем осъдени, и какво казва Павел по този въпрос?

² В 1 Коринтяни, глава 11, апостол Павел засяга една област, в която бихме могли да стигнем до съд. Наистина той отправи думите си към помазани християни, но неговият съвет е важен за всички нас, особено в днешно време. Ако сами се преценим, това би ни помогнало да не бъдем съдени, а одобрени от Бога. В своето обсъждане на годишното празнуване на Вечерята на Господаря, Павел писа:

³ „Господарят Исус взе, в ноща, в която трябваше да бъде предаден, един хляб . . ., и след като благодари, разчупи го и каза: ‘Това означава моето тяло, което е за вас. Правете това винаги за мое възпоминание.‘ След вечерята, подобно направи и относно чашата, като каза: ,Тази чаша означава новия съюз в силата на моята кръв. Правете това всеки път, когато я пиете, за мое възпоминание.‘ Защото всеки път, когато ядете този хляб и пиете тази чаша, възвестявате смъртта на Господаря, докато дойде“ (1 Коринтяни 11:23–26).a

 4. Какво ще се състои вечерта на 10-ти април 1990 година?

⁴ На 10-ти април 1990 г. след залеза на слънцето, свидетелите на Йехова ще отпразнуват Възпоминателното тържество по случай смъртта на Христос. Обикновено всяка еклезия се събира сама, за да има достатъчно място за хора, които още не са свидетели на Йехова. Как ще протече сбирката? Ще се изнесе библейска реч. Тогава, след молитва ще се поднесе хляб и след още една молитва ще се поднесе чашата. Това не се извършва по формален ритуал или вкостеняло правило. Броят на хлебовете и чашите както и начина и вида, как се поднасят, е съобразено с местните условия. Преди всичко е важно, да се даде на всички присъстващи възможността да вземат от символите, въпреки, че по-голямата част само ги предава по-нататък, без да взема от тях. Но всъщност какво се поднася от ръка на ръка и какво означават тези неща? Освен това, какво трябва предварително да съобразим, за да можем да се преценим сами?

„Това означава моето тяло“

 5, 6. (а) Какво направи Исус с един хляб? (б) Какъв вид хляб употреби той?

⁵ Ние прочетохме какво Павел беше „приел от Господаря“ по отношение на Възпоминателната вечеря. Съществуват също така описания от трима евангелисти; един от тях присъстваше, когато Исус въведе това тържество (1 Коринтяни 11:23; Матей 26:26–29; Марко 14:22–25; Лука 22:19, 20). От тези описания прозлиза, че най-напред Исус взе един хляб, помоли се и след това го разчупи и раздаде. За какъв вид хляб става дума? Какво съответства днес на това? Какво означава или символизира той?

⁶ На разположение беше това, което обикновено се взимаше при юдейската Пасха, между другото безквасен хляб, който Моисей наричаше „безквасни хлебове“ или „хляб на печал“ (Второзаконие 16:3; Изход 12:8). За печене на този хляб се използваше само пшенично брашно, без всякакъв квас, без сол и без подправки. Тъй като беше безквасен (еврейски: мацца̀х), беше гладък и чуплив и трябваше да се разчупи на хапки (Марко 6:41; 8:6; Деяния на апостолите 27:35).

 7. Какво използват свидетелите на Йехова за хляб на Възпоминателната вечеря?

⁷ При Вечерята на Господаря Исус използва̀ безквасен хляб и затова и свидетелите на Йехова днес също използват такъв. Този хляб отговаря на нормален юдейски матцен, когато не съдържа други прибавки, като например малц, лук или яйца. (За матцен с тези прибавки едва ли ще е подходящо наименованието „хляб на печал“). Или пък старейшините на еклезията казват на някого да приготви безквасен хляб от тесто от пшенично брашно и вода. Ако не се разполага с пшенично брашно, може да се използва ечемично, оризово, царевично или друго зърнено брашно. Тестото се разточва тънко и се пече в тава намазана с олио.

 8. Защо безквасен хляб е подходящ символ, и какво означава да се вземе от него? (Евреи 10:5–7; 1 Петър 4:1).

⁸ Такъв хляб е подходящ, защото тестото не съдържа никакъв квас (никаква мая), който в Библията символизира поквареност или грях. По отношение на един неморален мъж, Павел писа на еклезията: ‘Малко квас заквасва цялото тесто. Изметете стария квас, за да бъдете безквасни. Христос, нашата Пасха, е пожертван. Нека не посрещнем празника с квас на лошотата и злото, а с безквасни хлебове на чистосърдечност и истина’ (1 Коринтяни 5:6–8; сравни Матей 13:33; 16:6, 12). Безквасен хляб е подходящ символ за човешкото тяло на Исус, понеже Исус беше „лоялен, невинен, неопетнен, отделен от грешните“ (Евреи 7:26). Исус беше в съвършеното си човешко тяло, когато каза на апостолите си: „Вземете, яжте! Това означава моето тяло“ (Матей 26:26). Да се вземе от хляба, означава, че съответният вярва в жертвата, която е принесъл Исус в негова полза и че я приема. Но това не е всичко.

Вино с едно значение

 9. Какъв друг символ според думите на Исус трябваше да се употреби?

⁹ Исус използва още един символ: „Също взе една чаша, и след като благодари, даде им я и каза: ,Пийте от нея вие всички, защото това означаваb моята „кръв на съюза“, която ще се пролее в полза на мнозина за опрощаване на греховете‘“ (Матей 26:27, 28). Какво беше в тази чаша, която той поддаде и какво значение има съдържанието, що се отнася до нашето самопреценяване?

10. Как виното намерило своето място при юдейската Пасха?

¹⁰ Моисей не споменава никакво питие в описанието на празника на Пасхата. Много учени са на мнение, че виното при празнуването на Пасхата било прието много по-късно, вероятно през второто столетие пр.н.е.c Във всеки случай в първото столетие, при тази вечеря то било нещо обичайно. И Исус не показа никакво възражение, а употреби виното на Пасхата при въвеждане на Възпоминателната вечеря.

11. Какъв вид вино подхожда за Вечерята на Господаря?

¹¹ Тъй като юдейската Пасха се празнуваше доста късно след гроздобера, Исус не употреби някакъв неферментиран гроздов сок, а червено вино, което много добре можеше да символизира неговата кръв. (Сравни Откровение 14:20). Христовата кръв не се нуждаеше от подобрения. Ето защо не е подходящо нито подсилено вино с коняк (като например вино порто, шери или мискетово вино), нито пък вино с подправки или прибавки на билки (аперитиви като например вермут или дюбоне), а само обикновено вино. При това не трябва да ни интересува дали по време на ферментационния процес е била прибавена малко захар, за да се постигне желания вкус и съдържание на алкохол или пък сяра, за да го направи трайно.d Много еклезии използват червено вино, което се продава по магазините, (като например Чианти, Бургунд, Божоле или Бордо). Виното и хлябът са само символи; следователно това, което остане може да се вземе вкъщи и след това да се консумира като обикновена храна и обикновено питие.

12. Какво символизира виното според думите на Исус?

¹² Когато през ноща на Пасхата Исус говорѝ за своята кръв, можеше да се припомни за кръвта на агнето, заклано в Египет. Но да обърнем внимание, че Исус направи друго сравнение; той каза: „Тази чаша означава новия съюз в силата на моята кръв, която ще бъде пролята във ваша полза“ (Лука 22:20). Бог беше сключил съюз с нацията Израел, който беше осветен с кръвта на животни за жертвоприношения. В известна насока съществуваше съгласуваност, относно кръвта на животните и кръвта на Исус. Както едната, така и другата играят роля, когато Бог осветява един съюз с една нация, т.е. с неговия народ (Изход 24:3–8; Евреи 9:17–20). Чрез съюза на Закона, на плътския Израел беше дадена надеждата, да образуват нация от царе-свещеници (Изход 19:5, 6). Но когато Израел наруши съюза на Йехова, той извести, че ще замести „първия съюз“ с един „нов съюз“ (Евреи 9:1, 15; Еремия 31:31–34). Чашата вино, която Исус даде на апостолите, представяше този нов съюз.

13, 14. (а) Какво означава някой да бъде приет в новия съюз? (б) Какво показва някой, който взима от символите?

¹³ Християните, които се приемат в новия съюз, образуват една духовна нация от царе-свещеници (Галатяни 6:16). Апостол Петър писа: „Но вие сте избран род, царско свещеничество, една свята нация, един народ за особено притежание, за да възвестявате на длъж и шир превъзходствата на този, който ви призва от тъмнината в своята чудесна светлина“ (1 Петър 2:9). Какво спасение ще получат, е съвсем ясно: живот като съвладетели с Исус на небето. Това е потвърдено с думите в Откровение 20:6: „Щастлив и свят е, който вземе участие в първото възкресение; . . . Те ще бъдат свещеници на Бога и на Христос и ще управляват като царе с него хилядате години.“

¹⁴ Да, след като Исус нареди на апостолите да вземат от символите, от хляба и виното, каза им, че ‘в неговото Царство ще ядат и пият на неговата маса и ще седят на престоли, за да съдят дванадесетте племена на Израел’ (Лука 22:28–30). Следователно да се вземе от възпоминателните символи означава повече, отколкото да се вярва в Исусовата жертва. Всеки християнин трябва да приеме откупа и да упражнява вяра, ако иска — независимо къде — да получи вечен живот (Матей 20:28; Йоан 6:51). Но, който взима от символите, показва, че е приет в новия съюз — избран, да бъде с Исус в неговото Царство.

Необходимостта, да се преценим във времето на Възпоминателната вечрея

15. Как Исус даде нова надежда за Божии служители?

¹⁵ Както бе обяснено в предишната статия, лоялните служители на Йехова, живяли преди Исус, нямаха надежда да отидат в небето. Те очакваха да получат вечен живот на земята, фактическото местожителство на хората. Исус беше първият, който бе възкресен като дух. И той беше първият човек, който отиде на небето (Ефесяни 1:20–22; 1 Петър 3:18, 22). Павел потвърди това, като каза: „[Ние] имаме, чрез кръвта на Исус, [дръзновение] за пътя, който води към светилището, който той освети за нас като нов и жив път“ (Евреи 10:19, 20). Кой би последвал, след като Исус отвори този път?

16. Каква надежда предстои на тези, които взимат от символите?

¹⁶ В нощта, в която Исус въведе вечерята на Господаря, обясни на своите лоялни апостоли, че ще им приготви място на небето (Йоан 14:2, 3). Да не забравяме, че Исус каза, онези които вземат от хляба и виното, в Царството му ще седят на престоли и ще съдят. Би ли важело това само за апостолите? Не, защото по-късно Йоан научи, че други християни също щяли да победят и ‘да седнат с Исус на неговия престол.’ Заедно щяли да станат ‘едно царство и свещеници и да управляват над земята’ (Откровение 3:21; 5:10). Йоан научил също и общия брой на християните, които ще бъдат „откупени от земята“ — 144 000 (Откровение 14:1–3). Това е относително малка група, едно „малко стадо“ в сравнение с всички онези, които в течение на столетия, обожаваха Бога. Затова по времето на Възпоминанието е нужна особена способност на различаване (Лука 12:32).

17, 18. (а) В какъв обичай бяха упаднали първите християни? (б) Защо прекомерно ядене и пиене беше нещо много погрешно?

¹⁷ Павел подхвана тези мисли в своето послание към коринтяните — по време, когато някои апостоли и християни, които принадлежаха към „призваните за светии“, бяха още живи. Както пише Павел, някои от тези, които бяха задължени да взимат от символите, бяха развили лош навик. Имало някои, които преди това били яли и пили повече, отколкото е необходимо, което ги приспиваше и затъпяваше ума им. Вследствие на това те не можеха да ‘различават тялото’, т.е. плътското тяло на Исус, представено чрез хляба. Това беше ли тежко провинение? Да! Ако взимаха по недостоен начин от него, ставаха „виновни по отношение на тялото и кръвта на Господаря“. Ако бяха будни в духовно отношение, щяха ‘сами да се преценят и нямаше да бъдат съдени’ (1 Коринтяни 1:2; 11:20–22, 27–31).

¹⁸ Какво трябваше да преценяват онези християни и по какъв начин? На първо място трябваше да им бъде ясно, че тяхното призвание се състоеше в това, да принадлежат към 144 000 наследници на небесен живот. Как разбираха това, и може ли да се очаква, че и днес има много хора, които са на мнение, че принадлежат към малката група, която Бог избира още от дните на апостолите?

19. Каква показателна обстановка се създаде при Възпоминателното тържество в 1989 година?

¹⁹ В действителност днес само едно малцинство от истински християни установяват, че това се отнася за тях. В 1989 година на Възпоминателното тържество присъстваха в целия свят над 9 479 000 души. Около 8 700 души изразиха надеждата, да бъдат ‘спасени за небесното Царство’ (2 Тимотей 4:18). Голямото болшинство — да, милиони други лоялни, благословени християни, които се бяха събрали — прецениха сами себе си и познаха, че имат обоснована надежда, да живеят завинаги на земята.

20. Как съзнават онези, които принадлежат към 144 000 души, че са призвани? (1 Йоан 2:27).

²⁰ На Петдесятница 33 г.н.е. Бог започна да избира 144 000 души, които трябваше да получат небесен живот. Тази надежда беше нова надежда, която Божии служители преди времето на Исус Христос не познаваха. Как научиха онези избрани за тази надежда, или защо можеха да бъдат убедени в това? Те го разбраха понеже им беше засвидетелствувано чрез Божия свят дух. Това не означава, че действително виждат духа (той не е личност) или имат видение от него, при което духът се свързва с тях, нито пък чуват гласове от духовното пространство. Павел обяснява: „Самият дух свидетелствува заедно с нашия дух, че сме Божии деца. . . . ние сме също наследници, а именно Божии наследници, но сънаследници с Христос, при условие, че страдаме с него, за да бъдем също прославени с него“ (Римляни 8:16, 17).

21. (а) Как знаят помазаните, че имат небесна надежда? (1 Коринтяни 10:15–17). (б) Що за хора са помазаните, и как в цялата си скромност засвидетелствуват тяхната надежда?

²¹ Това свидетелство или това познание предизвика нова ориентация в тяхното мислене и тяхната надежда. Те са все още човеци и се наслаждават на добрите неща на земното творение на Йехова, но техният живот и техните интереси преди всичко се определят от това, че са сънаследници с Христос. Към това положение не са стигнали чрез сантиметалничене. Като съвсем нормални хора те са уравновесени в техните възгледи и тяхното поведение. Понеже са осветени чрез Божия дух, те са убедени в своето призвание и не се измъчват от постоянни съмнения. Те познават, че тяхното спасение означава, да отидат на небето, ако се окажат верни (2 Солунци 2:13; 2 Тимотей 2:10–12). Те разбират, какво означава Исусовата жертва за тях, и съзнават, че са помазани християни. Така в цялата си скромност те взимат от символите.

22. Какво е ясно на повечето присъстващи, въз основа на тяхното самопреценяване?

²² Повечето от тези, които покорно ще се съберат на 10-ти април, нямат тази надежда, защото Бог не ги е помазал с дух и не ги е призвал за небесен живот. Както установихме, той започна с избирането на тези 144 000 души по времето на апостолите. Но за очакване е, че след приключването на това призвание, други хора, които приемат Божието обожаване, ще имат същата надежда, която имаха Моисей, Давид, Йоан Кръстителят и други верни хора, които умряха, преди да бъде отворен пътят за небесен живот. Затова милиони лоялни и усърдни християни в днешно време, не взимат от възпоминателните символи. Тези християни се преценяват пред Бога в такъв смисъл, че са на ясно по отношение на тяхната обоснована надежда. Те извличат полза от Исусовата кръв и тяло, като техните грехове ще бъдат опростени и че те след това ще получат безкраен живот на земята (1 Петър 1:19; 2:24; Откровение 7:9–15).

23. Защо Възпоминателната вечеря ще бъде радостно тържество? (Сравни 2 Летописите 30:21).

²³ Затова нека се радваме за Възпоминателното тържество на 10-април. Ще бъде време, в което е необходима способност за различаване, но и време на радост. Време на радост за малцинството, което има небесна надежда и с право и по покорен начин взима от хляба и виното (Откровение 19:7). Време на радост също за милиони щастливи християни, които присъстват като наблюдатели и учащи се и се надяват вечно да си спомнят на земята за това значително тържество (Йоан 3:29).

[Бележки под линия]

Какъв ще бъде твоят отговор?

◼ Защо при Възпоминателното тържество се поднася безквасен хляб и какво означава това?

◼ Какъв вид вино се поднася на Вечерята на Господаря, и какво символизира то?

◼ Защо във връзка с Възпоминателното тържество е необходима способност за различаване?

◼ Защо се радваш на предстоящото Възпоминателно тържество?