Дали Бог вече е определил съдбата ни?

„ТОЛКОВА много изкуствено създадени проблеми биха се избегнали, ако често неправилно разбираната дума предопределение изобщо не се използуваше.“ Ако вече си използувал думата „предопределение“, или си чул да се използува от други, може би ще се запиташ защо.

Според новата френска католическа енциклопедия Théo [„Тео“], ще бъде добре да не използуваме думата „предопределение“. Една друга книга казва: „Днес предопределението вече не е в центъра на теологичните разисквания, както изглежда дори и за повечето протестанти.“

Въпреки това въпросът за предопределението е безпокоял много хора през цялата човешка история. Той бил в центъра на спора, който предизвикал Реформацията, и дори и в самата католическа църква бил предмет на разгорещени дискусии в продължение на векове. Макар и по–малко разискван днес, той все още остава проблем. Кой не би искал да знае дали съдбата му не е определена предварително?

Предопределението — значение на думата

Какво означава думата „предопределение“ според църквите? Dictionnaire de théologie catholique [„Католически теологичен речник“] смята, че това е „божественото намерение да бъдат доведени определени, посочени по име, личности до вечен живот“. Обикновено се мислело, че избраните, „посочени по име“, са онези, за които апостол Павел говори в писмото си до Римляните със следните думи: „Всичко съдействува за добро на тия, които любят Бога, които са призовани според Неговото намерение. Защото, които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му, . . . а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави.“ — Римляни 8:28–30.

Още преди да се родят, за някои хора се предполагало, че били избрани от Бога с цел да споделят славата на Христос в небесата. Това довежда до дълго разисквания въпрос: Дали Бог самоволно избира кого иска да спаси, или хората имат свободна воля и дял в придобиването и запазването на божието благоволение?

Августин, родоначалник на предопределението

Макар и други Отци на църквата да са писали преди за предопределението, общо взето се смята, че Августин (354–430 г. от н.е.) е положил основата на доктрината както за католическата, така и за протестантската църква. Според Августин праведните от край време са предопределени от Бога да получат вечни благословии. От друга страна, неправедните, макар и непредопределени от Бога в точния смисъл на думата, трябва да получат заслуженото наказание за своите грехове — осъждане. Обяснението на Августин не оставило много място за свободната воля, като по този начин открило пътя за доста спорове.

Наследниците на Августин

Спорът относно предопределението и свободната воля се появявал периодично през Средновековието, и достигнал връхната си точка по време на Реформацията. Лутер разбирал предопределението на личността като един свободен избор на Бога, без да предвижда бъдещите заслуги или добрите дела на избраните. Калвин стигнал до едно по–радикално заключение със своя възглед за двете страни на предопределението: Някои хора са предопределени за вечно спасение, а други — за вечно осъждане. Но Калвин също смятал, че божият избор е своеволен, дори неразбираем.

Спорът относно предопределението и тясно свързания с него въпрос за „божията милост“ — един израз, използуван от църквите за обозначаване на действието, посредством което Бог спасява и обявява хората за праведни — придобил такива размери, че през 1611 г. католическият Свети престол забранил публикуването на всяко нещо по въпроса без съгласието му. В рамките на католическата църква ученията на Августин получили силна подкрепа от френските янсенисти от 17–и и 18–и век. Те пропагандирали много строга и елитарна форма на християнството и дори имали последователи сред аристокрацията. Но споровете по този въпрос не утихнали. Крал Луи XIV заповядал разрушаването на абатството в Порт Роял, люлката на янсенистката мисъл.

Сред протестантските реформаторски църкви спорът съвсем не бил приключил. Заедно с други религиозни групи ремонстрантите, които следвали Яков Арминий, вярвали, че човек участвува в своето собствено спасение. Протестантският събор в Дордрехт (1618–1619 г.) временно успокоил полемиките, когато възприел една строга форма на калвинистко правоверие. Според книгата L’Aventure de la Réforme — Le monde de Jean Calvin [„Приключението на Реформацията — светът на Жан Калвин“] в Германия тази кавга във връзка с предопределението и свободната воля дала началото на дълъг период от „неуспешни усилия за помиряване, както и за измъчване, затвор и заточение на теолози“.

Предопределение или свободна воля?

От самото начало тези две напълно противоположни идеи — предопределение и свободна воля — възбудили много разгорещени конфликти. Августин от своя страна не могъл да обясни тази несъвместимост. Калвин също я разбирал като израз на върховната воля на Бога — и следователно, нещо необяснимо.

Но дали библейското разкриване на качествата и личността на Бога ни помага да разберем по–ясно тези въпроси? Следващата статия ще изследва тези мисли по–подробно.

[Снимки на страница 4]

Калвин

Лутер

Янсен

[Източник]

Снимки: Bibliothèque Nationale, Paris