Дали предопределението може да бъде в съгласие с божията любов?

„НИЕ дефинираме предопределението като извечния замисъл на Бога, според който той определил какво искал да прави с всеки човек. Защото не ги е създал всички в еднакво състояние, но предопределя някои за вечен живот, а други — за вечно осъждане.“

Ето така протестантският реформатор Жан Калвин дефинирал своя възглед за предопределението в книгата Institutes of the Christian Religion [„Основи на християнската религия“]. Този възглед е основан върху идеята, че Бог е всезнаещ, и че действията на неговите творения не могат да поставят под съмнение целите му или да го задължат да направи промени.

Но дали Библията наистина казва това за Бога? И нещо още по–важно — дали такова обяснение е съвместимо с божиите качества, особено с неговото най–главно качество — любовта?

Бог, който може да предсказва бъдещето

Бог може да предсказва бъдещето. Той описва себе си като този, ‘който от началото изявява края, и от древните времена нестаналите още неща, и казва: Намерението Ми ще устои, и ще извърша всичко що Ми е угодно’. (Исаия 46:10) През цялата човешка история Бог направил така, че неговите пророчества били записани, за да покаже, че може да предвижда и предсказва събития, преди те да станат.

Така, в дните на Валтасар, царя на Вавилон, когато пророк Даниил имал видение за два диви звяра, единият от които изместил другия, Йехова му дал неговото тълкувание: „Двата рога на овена, които си видял, са царете на Мидия и на Персия. Буйният козел е гръцкият цар.“ (Даниил 8:20, 21) Очевидно, Бог използувал способността си да предвижда, за да разкрие последователния ред на световните сили. Имащата надмощие по онова време Вавилонска империя щяла да бъде последвана от Мидо–Персия и после от Гърция.

Пророчествата могат също да се отнасят и за една личност. Например, пророкът Михей обявил, че Месията трябвало да се роди във Витлеем. (Михей 5:2) И отново, в този случай Бог използувал своята способност да предвижда. Но това събитие било съобщено с една определена цел — идентифицирането на Месията. Този пример не оправдава разпространяването на една доктрина за предопределението, която да включва всяка личност.

Противоположно на това, Писанията разкриват, че съществуват ситуации, в които Бог избира да не предвижда резултата. Точно преди унищожението на Содом и Гомор, той заявил: „Ще сляза сега и ще видя дали са сторили напълно според вика, който стигна до Мене; и ако не, ще узная.“ (Битие 18:21) Тези думи ясно ни показват, че Бог не бил предузнал колко са покварени тези градове, преди да проучи нещата.

Вярно е, че Бог може да предвижда определени събития, но в много случаи той е избирал да не използува своята способност да предвижда. Тъй като Бог е всемогъщ, той е свободен да използува своите способности, както той иска, не според желанията на несъвършените човеци.

Бог, който може да оправи нещата

Подобно на Калвин, някои хора казват, че Бог предопределил падението на човека още преди сътворението му, и че той предопределил ‘избраните’ преди това падение. Но ако това беше вярно, дали нямаше да бъде проява на лицемерие Бог да предложи на Адам и Ева перспективата за вечен живот, съзнавайки напълно, че те няма да могат да я осъществят? Освен това Писанията никъде не отричат, че хората от първата човешка двойка имали възможност за избор: да следват божествените напътствия и да живеят вечно, или да ги отхвърлят и да умрат. — Битие, 2 глава.

Но дали грехът на Адам и Ева наистина осуетил целта на Бога? Не, защото веднага след тяхното прегрешение Бог съобщил, че ще издигне едно „семе“ („Синодален превод“, 1993 г.), което ще унищожи Сатан и неговите служители, и че Той ще оправи нещата на земята. Също както няколко насекоми не могат да попречат на един градинар да произведе добра реколта, така и непослушанието на Адам и Ева няма да попречи на Бога да превърне земята в рай. — Битие, 3 глава.

По–късно Бог разкрил, че ще има царско правителство, което ще е поверено на потомък на цар Давид, и че други ще бъдат присъединени към това Царство. Тези други са наречени „светиите на Всевишния“. — Даниил 7:18; 2 Царе 7:12; 1 Летописи 17:11.a

Да се предсказва не означава да се предопределя

Фактът, че Бог не избрал да знае кой път ще поеме човечеството, не му попречил в пророкуването на последствията от добрите или лошите действия на човека. Един автомонтьор, който предупреждава един шофьор за лошото състояние на неговия автомобил, не може да бъде смятан за отговорен, ако се случи нещастен случай, или пък да бъде обвиняван, че го е предопределил. Подобно на това, Бог не може да бъде обвиняван, че е предопределил печалните последствия от действията на даден човек.

Същото било вярно и при потомците на първата човешка двойка. Преди Каин да убие своя брат, Йехова предоставил на Каин един избор. Дали той щял да овладее греха, или грехът щял да овладее него? Нищо в повествованието не показва, че Йехова предопределил, че Каин щял да направи лошия избор и да убие своя брат. — Битие 4:3–7.

По–късно Моисеевият закон предупредил израилтяните за онова, което би станало, ако те се отвърнат от Йехова, например, като си вземат жени измежду езическите народи. Онова, което било предсказано, станало. Това може да се види от примера на цар Соломон, който през последните си години бил повлиян от своите съпруги чужденки да практикува идолопоклонство. (3 Царе 11:7, 8) Да, Бог предупредил своя народ, но той не предопределил какви биха били действията на отделния човек.

Избраните християни са насърчени да постоянствуват, ако не искат да бъдат лишени от обещаната награда да царуват в небесата с Христос. (2 Петър 1:10; Откровение 2:5, 10, 16; 3:11) Както питали някои теолози от миналото, защо били дадени подобни напомняния, ако призоваването на избраните било окончателно?

Предопределението и божията любов

На човека била дадена свободна воля, тъй като бил създаден „по Божия образ“. (Битие 1:27) Не можело без свободна воля, ако хората трябвало да почитат и служат на Бога от любов, а не като роботи, при които всяко движение е определено предварително. Любовта, проявена от интелигентни, свободни създания, щяла да даде възможност на Бога да опровергае несправедливи обвинения. Той казва: „Сине мой, бъди мъдър и радвай сърцето ми, за да имам що да отговарям на онзи който ме укорява.“ — Притчи 27:11.

Ако божиите служители бяха предопределени — или фигуративно казано, програмирани — не би ли могла искреността на тяхната любов към Създателя им да бъде подложена на съмнение? Също така, ако Бог прави предварителен избор на хора, определени за слава и щастие, без да взема предвид техните лични заслуги, дали това не би противоречало на неговата непредубеденост? Освен това, ако някои получават подобна привилегия, а други са определени за вечно наказание, това едва ли би възбудило искрени чувства на благодарност в „избраните“. — Битие 1:27; Йов 1:8; Деяния 10:34, 35.

И накрая — Христос казал на своите ученици да проповядват добрата новина на цялото човечество. Ако Бог вече е избрал онези, които ще бъдат спасени, дали това няма да намали пламенността, която християните показват в евангелизирането? Няма ли това да обезсмисли същината на проповедната работа?

Непредубедената любов на Бога е най–голямата сила, която може да подтикне хората да го обичат в замяна. Най–големият израз на божията любов бил да жертвува своя Син заради несъвършеното, грешно човечество. В случая на своя Син Бог използувал способността си за предвиждане по специален начин, но това ни уверява, че обещанията за възстановяване на нещата, основани на Исус, наистина ще бъдат изпълнени. Затова нека да проявяваме вяра в този Син и да се приближаваме повече до Бога. Нека да покажем своята признателност, като приемем поканата на Бога да влезем в добри взаимоотношения със своя Създател. Днес Бог отправя тази покана към всички, които искат да проявят своята свободна воля и да покажат любовта си към него.

[Бележка под линия]

[Блок на страница 7]

ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИ КАТО КЛАС

„Които [Бог] предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя; а които предопредели, тях и призова; а които призова, тях и оправда, а които оправда, тях и прослави.“ (Римляни 8:29, 30) Как трябва да разбираме израза „предопредели“, използуван от Павел в тези стихове?

Разсъжденията на Павел тук не са неопровержим довод в подкрепа на предопределението на отделния човек. В началото на нашия век Dictionnaire de théologie catholique [„Католически теологичен речник“] обяснил доводите на Павел (Римляни, глави 9–11) по следния начин: „Сред католическите изследователи все по–често преобладава мнението, че същинската идея за едно предопределение за вечен живот не е обяснена.“ Същият справочник след това цитира М. Лагранж, като казва: „Въпросът, развит главно от Павел, ни най–малко не се отнася за предопределение и предварително осъждане, а просто за призоваването на езичниците към милостта на християнството, като неговата пълна противоположност била липсата на вяра у юдеите. . . . Той се отнася за групи от хора — езичници, юдеи — а не до конкретни личности.“ — Курсивът наш.

Неотдавна The Jerusalem Bible [„Йерусалимска Библия“] стигна до същото заключение относно тези глави (9–11), като заяви: „Следователно темата на тези глави не е въпросът за предопределението на отделния човек за слава, или дори за вяра, но за дела на Израил в развитието на историята на човешкото спасение, единственият въпрос, повдиган от изявленията в С[тария] З[авет].“

Последните стихове на Римляни, 8 глава принадлежат към същия контекст. Следователно тези стихове с основание могат да ни напомнят, че Бог предвидял съществуването на един клас, или група, измежду човечеството, който щял да бъде призован да царува с Христос, както и изискванията, на които неговите членове трябвало да отговарят — и то без да посочва предварително конкретните личности, които щели да бъдат избрани, защото това би било в противоречие с неговата любов и справедливост.