Въпроси на читатели
В Римляни 9:3 апостол Павел писал: „Защото бих желал сам аз да съм анатема (отлъчен — бел. под линия) от Христа, заради моите братя, моите по плът роднини.“ Дали той имал предвид, че ще пожертвува живота си, за да спаси събратята си юдеи?
Исус показал превъзходен пример на любов. Той бил готов да даде душата си, или живота си, за грешното човечество. През своята публична служба той изразходвал силите си за своите сънародници — юдеите, за да бъдат колкото се може повече от тях сред онези, които щели да извлекат полза от неговата изкупителна жертва. (Марко 6:30–34) Това, че те не откликнали на посланието за спасение и му се противопоставяли, не спряло любещата грижа на Исус към юдейския народ. (Матей 23:37) И той ни ‘оставил пример да последваме по Неговите стъпки’. — 1 Петър 2:21.
Дали е възможно несъвършените хора да последват Исусовия пример на любов? Да, и ние можем да видим това в примера на апостол Павел. Той бил толкова загрижен за своите събратя юдеи, че поради любовта си към тях казал, че би искал да бъде отлъчен като „анатема от Христа“ заради тях.
Тук Павел използувал форма на преувеличение, или хипербола, за да подчертае мисълта си. Исус използувал подобно преувеличение в Матей 5:18, когато казал: „Докле премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.“ Исус знаел, че небето и земята няма да преминат. Нито Павел щял да стане анатема, нито пък всички юдеи щели да приемат християнството. Но мисълта на Павел била, че той би направил практически всичко, за да помогне на юдеите да се възползуват от божиите средства за спасение чрез Исус Христос. Не е чудно тогава, че апостолът могъл да насърчи своите събратя християни: „Бивайте подражатели на мене, както съм и аз на Христа.“! — 1 Коринтяни 11:1.
Днес християните трябва да проявяват същата загриженост, каквато Исус и Павел проявявали към невярващите. Ние никога не бива да позволяваме липсата на интерес или директното противопоставяне от хората в нашия район за свидетелствуване да потиснат любовта ни към нашите ближни и пламенното ни желание да им помогнем да научат пътя на спасението. — Матей 22:39.