„Свята служба с вашите мисловни способности“

„Да представите телата си в жертва жива, света, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение [свята служба с вашите мисловни способности — NW].“ — РИМЛЯНИ 12:1.

 1, 2. Как научаването да се прилагат библейските принципи е подобно на усвояването на нов език?

ДАЛИ си опитвал някога да научиш един нов език? Ако е така, без съмнение ще се съгласиш, че това е трудна работа. В края на краищата това означава нещо повече от просто заучаване на нови думи. Умелото използуване на един език изисква също и да се усвои неговата граматика. Трябва да разбереш как думите се съотнасят помежду си и как се комбинират, за да образуват завършени мисли.

² Подобно нещо е и нашето приемане на познание от божието Слово. Нужно е нещо повече от това просто да заучаваш отделни библейски стихове. Трябва също да научим граматиката на Библията, фигуративно казано. Необходимо е да схванем как стиховете се съотнасят един към друг и как служат като принципи, които могат да бъдат прилагани в ежедневния живот. Така можем да бъдем ‘усъвършенствувани, съвършено приготвени за всяко добро дело’. — 2 Тимотей 3:17.

 3. Каква промяна станала през 33 г. от н.е. във връзка със службата за Бога?

³ При уредбата на Моисеевия закон верността можела да бъде проявена до голяма степен чрез стриктното придържане към добре дефинирани правила. Но през 33 г. от н.е. Йехова премахнал Закона, като всъщност ‘го приковал на мъченическия стълб’, на който неговия Син бил умъртвен. (Колосяни 2:13, 14, NW) След това хората на Бога не получили обширен списък с жертви, които да принасят, и с правила, които да следват. Вместо това било им казано: „Да представите телата си в жертва жива, света, благоугодна на Бога, като ваше духовно служение [свята служба с вашите мисловни способности — NW].“ (Римляни 12:1) Да, християните трябвало да дават от себе си, от цялото си сърце, душа, ум и сила в службата на Бога. (Марко 12:30; сравни Псалм 110:3.) Но какво означава да принасяш ‘свята служба със своите мисловни способности’?

 4, 5. Какво означава да служим на Йехова със своите мисловни способности?

⁴ Изразът „мисловни способности“ е преведен от гръцката дума логико̀с, която означава „разумен“ или „интелигентен“. Служителите на Бога са призовани да използуват своята обучена според Библията съвест. Вместо техните решения да зависят от множество предварително установени правила, християните трябва да преценяват внимателно библейските принципи. Те трябва да разберат „граматиката“ на Библията, или как нейните различни принципи се съотнасят един с друг. Така те могат да вземат уравновесени решения със своите мисловни способности.

⁵ Дали това означава, че християните са без закон? Безспорно — не. Християнските гръцки писания ясно забраняват идолопоклонството, сексуалната неморалност, убийството, лъжата, спиритизма, злоупотребата с кръв и различни други грехове. (Деяния 15:28, 29; 1 Коринтяни 6:9, 10; Откровение 21:8) Но ние трябва да използуваме мисловните си способности да научаваме и прилагаме библейските принципи в много по–голяма степен, отколкото това било изисквано от израилтяните. Точно както е с разбирането на нов език, и това отнема време и усилия. Как нашите мисловни способности могат да бъдат култивирани?

Култивирайте своите мисловни способности

 6. Какво включва изучаването на Библията?

⁶ Първо, ние трябва да бъдем ревностни изследователи на Библията. Божието вдъхновено Слово е „полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата“. (2 Тимотей 3:16) Не трябва винаги да очакваме, че отговорът на един проблем ще бъде изяснен в един единствен библейски стих. По–скоро, може би ще трябва да размишляваме върху няколко стиха, които хвърлят светлина на една конкретна ситуация или проблем. Ще трябва да направим усърдно изследване относно това какъв е божият възглед на нещата. (Притчи 2:3–5) Необходимо ни е също и разбиране, „за да достигне разумният здрави начала“. (Притчи 1:5) Един разумен човек може да разграничи отделните елементи на даден проблем и след това да схване как се отнасят те помежду им. Подобно на една картинна мозайка, той сглобява парчетата заедно, за да може да види цялата картина.

 7. Как родителите могат да разсъждават върху библейските принципи относно дисциплинирането?

⁷ Например, виж какво означава да бъдеш родител. Притчи 13:24 казва, че бащата, който обича своя син, „наказва го на време“. Когато бъде взет сам по себе си този стих, той може да бъде приложен погрешно, за да оправдае сурово, жестоко наказание. Но Колосяни 3:21 осигурява уравновесен съвет: „Бащи, не дразнете децата си, за да не се обезсърчават.“ Родителите, които използуват своите мисловни способности, за да приведат в хармония тези принципи, няма да прибягват до дисциплиниране, което би могло да бъде наречено „малтретиране“. Те ще се отнасят към своите деца с топлота, разбиране и достойнство. (Ефесяни 6:4) Така, когато изпълняваме ролята си на родител, или при всяка друга ситуация, която засяга библейските принципи, ние можем да развиваме мисловните си способности, като преценяваме всички свързани фактори. По този начин, можем да схванем „граматиката“ на библейските принципи — какво е намерението на Бога и как да го постигнем.

 8. Как можем да избегнем приемането на строги, догматични възгледи, когато става дума за развлеченията?

⁸ Втори начин, по който можем да култивираме мисловните си способности, е да избягваме да приемаме строги, догматични възгледи. Едно закостеняло мнение пречи на развитието на мисловните ни способности. Разгледай въпроса за развлеченията. Библията казва: „Целият свят лежи в лукавия.“ (1 Йоан 5:19) Дали това означава, че всяка книга, филм или телевизионно предаване, произвеждани от света, са покварени и сатански. Такъв възглед едва ли би бил разумен. Разбира се, някои хора могат да изберат да избягват напълно телевизия, кино или светска литература. Това е тяхно право, и те не трябва да бъдат критикувани за него. Но и те не трябва да се опитват да влияят на другите да заемат подобно стриктно становище. Дружеството е публикувало статии, които обясняват библейските принципи, които би трябвало да ни помогнат да бъдем мъдро избирателни относно своята почивка и своите развлечения. Да загърбиш тези напътствия и да се изложиш на неморално мислене, грубо насилие или спиритизъм, които са налице в по–голямата част от развлеченията на този свят, е твърде неразумно. Всъщност, един мъдър избор на развлечения изисква да използуваме мисловните си способности, за да прилагаме библейските принципи така, че да имаме чиста съвест пред Бога и хората. — 1 Коринтяни 10:31–33.

 9. Какво се има предвид с израза „пълно проникновение“?

⁹ Много от днешните развлечения са явно неподходящи за християните.a Затова трябва да обучим сърцата си да ‘мразят злото’, за да не станем като някои през първи век, които били „изгубили всякакво чувство за морал“. (Псалм 97:10; Ефесяни 4:17–19, NW) За да разсъждаваме върху такива въпроси, ние се нуждаем от „точно познание и пълно проникновение“. (Филипяни 1:9, NW) Гръцката дума, преведена с „проникновение“ обозначава „чувствително морално възприятие“. Думата се отнася до буквалните човешки сетива, като например зрението. Когато става дума за развлечения или някакъв друг въпрос, изискващ лично решение, нашите морални сетива трябва да бъдат ‘на фокус’, за да можем да схванем не само ясно дефинираните, черно–бели въпроси, но също и онези, които са в областта на сивото. В същото време ние трябва да избягваме да прилагаме библейските принципи в някаква неразумна крайност и да настояваме всички наши братя да правят същото. — Филипяни 4:5.

10. Как можем да достигнем до разбирането на личността на Йехова, както е отразена в Псалм 15?

¹⁰ Трети начин, по който да култивираме мисловните си способности, е да опознаем мисленето на Йехова и да го внедрим дълбоко в своите сърца. В своето Слово Йехова разкрива личността си и стандартите си. В Псалм 15, например, четем за характера на човека, който Йехова кани да бъде гост в неговия шатър. Такъв човек върши праведност, говори истината в сърцето си, верен е на своите обещания и не използува другите по егоистичен начин. Като четеш този псалм, запитай се: ‘Дали тези качества описват мен? Дали Йехова ще ме покани да бъда гост в неговия шатър?’ Нашите възприемателни способности биват укрепени, когато се приведем в хармония с пътищата и мисленето на Йехова. — Притчи 3:5, 6; Евреи 5:14.

11. Как фарисеите ‘пренебрегнали правосъдието и Божията любов’?

¹¹ Точно в това отношение фарисеите се провалили изцяло. Фарисеите знаели формалната структура на Закона, но не могли да схванат неговата „граматика“. Те можели да цитират безброй детайли на Закона, но не разбирали Личността, която стояла зад него. Исус им казал: „[Вие] давате десетък от гйозума, от седефчето, и от всякакъв зеленчук, и пренебрегвате правосъдието и Божията любов.“ (Лука 11:42) Със своите закостенели умове и корави сърца, фарисеите не използували мисловните си способности. Тяхното непоследователно мислене станало явно, когато те критикували Исусовите ученици, че късали класове и ядели зърната на сабат; но по–късно през същия ден, те изобщо не изпитвали угризения на съвестта, когато заговорничели да убият Исус! — Матей 12:1, 2, 14.

12. Как можем да се приведем в по–голяма хармония с Йехова като Личност?

¹² Ние искаме да не бъдем като фарисеите. Нашето познание на божието Слово трябва да ни помогне да се приведем в по–голяма хармония с Йехова като Личност. Как можем да направим това? След като са чели част от Библията или от основаната на Библията литература, някои хора са били подпомогнати чрез размишляването върху въпроси, подобни на тези: ‘Какво научавам от тази информация за Йехова и неговите качества? Как мога аз да проявя качествата на Йехова в отношенията си с другите?’ Размисълът върху такива въпроси развива мисловните ни способности и ни помага да станем „подражатели на Бога“. — Ефесяни 5:1.

Слуги на Бога и Христос, а не на човеци

13. Как фарисеите действували като морални диктатори?

¹³ Старейшините трябва да дават възможност на онези, за които се грижат, да използуват мисловните си способности. Членовете на сбора не са слуги на човеци. „Ако бях още угаждал на човеци — писал Павел, — не щях да съм Христов слуга.“ (Галатяни 1:10; Колосяни 3:23, 24) За разлика от това, фарисеите искали хората да вярват, че било по–важно да се спечели одобрението на човеците, а не на Бога. (Матей 23:2–7; Йоан 12:42, 43) Фарисеите се самоназначили за морални диктатори, които създавали свои собствени правила, и после съдели другите според това колко точно им съответствували те. Онези, които следвали фарисеите, били отслабнали в използуването на своята обучена според Библията съвест, ставайки всъщност слуги на човеци.

14, 15. (а) Как могат старейшините да покажат, че са съработници със стадото? (б) Как трябва старейшините да се справят с въпроси, засягащи съвестта?

¹⁴ Християнските старейшини днес знаят, че по принцип стадото не е отговорно пред тях. Всеки християнин трябва да носи собствения си товар. (Римляни 14:4; 2 Коринтяни 1:24; Галатяни 6:5) Така трябва да бъде. Да, ако членовете на стадото трябваше да бъдат слуги на човеци, послушни само защото са надзиравани, какво биха правили те, когато тези мъже не са наоколо? Павел имал причина за радост относно Филипяните: „Както сте били винаги послушни, не само както при мое присъствие, но сега много повече при моето отсъствие, изработвайте спасението си със страх и трепет.“ Те били наистина слуги на Христос, а не на Павел. — Филипяни 2:12.

¹⁵ Затова при въпроси, засягащи съвестта, старейшините не вземат решения за онези, които са под тяхната грижа. Те обясняват библейските принципи, които са свързани с въпроса, и после дават възможност на хората, за които се отнася това, да използуват мисловните си способности, за да вземат решение. Това е сериозна отговорност, но такава, която човек трябва да носи сам.

16. Каква система съществувала в Израил за решаването на проблеми?

¹⁶ Помисли за онзи период, когато Йехова използувал съдии, за да ръководи Израил. Библията ни казва: „В ония дни нямаше цар в Израиля: всеки правеше каквото му се виждаше угодно.“ (Съдии 21:25) Но Йехова бил осигурил начин, по който неговият народ да получи ръководство. Всеки град имал стареи, които можели да окажат зряла помощ за дадени въпроси и проблеми. Освен това левитските свещеници действували като позитивна сила, като образовали народа относно божиите закони. Когато възниквали особено трудни въпроси, първосвещеникът могъл да се съветва с Бога чрез урим и тумим. Insight on the Scriptures [„Прозрение върху Писанията“] коментира: „Човекът, който се възползувал от тези мерки, който придобивал познание за божия закон и го прилагал, имал безпогрешно ръководство за своята съвест. В такъв случай вършенето на ‘онова, което било правилно в неговите собствени очи’, нямало да има лош резултат. Йехова дал възможност на хората да покажат охотна или неохотна нагласа и линия на поведение.“ — Том 2, страници 162, 163.b

17. Как могат старейшините да покажат, че те напътствуват в съгласие с божиите стандарти, а не според своите собствени?

¹⁷ Подобно на израилтянските съдии и свещеници, старейшините на сбора осигуряват зряла помощ при проблеми и дават ценни съвети. Понякога, те дори ‘изобличават, порицават, увещават, с голямо търпение и непрестанно поучаване’. (2 Тимотей 4:2) Те вършат това в съгласие с божиите стандарти, а не според свои собствени. Колко резултатно е това, когато старейшините дават пример и полагат усилия да достигнат сърцата!

18. Защо е особено резултатно старейшините да достигнат до сърцата?

¹⁸ Сърцето е „двигателят“ на нашата християнска дейност. Затова Библията казва: „От него са изворите на живота.“ (Притчи 4:23) Старейшините, които подбуждат сърцата, ще открият, че хората в сбора са подтиквани по този начин да правят всичко, на каквото са способни, в службата за Бога. Те ще проявяват самоинициатива, без да има винаги нужда да бъдат подбуждани от другите. Йехова не иска послушание насила. Той търси послушание, което идва от сърце, пълно с любов. Старейшините могат да насърчават такава подтикната от сърцето служба, като помагат на тези в стадото да развият мисловните си способности.

Да култивираме ‘ума Христов’

19, 20. Защо е важно за нас да култивираме ума на Христос?

¹⁹ Както беше споменато, не е достатъчно само да се знаят божиите закони. „Вразуми ме — се молел псалмистът, — и ще държа закона Ти. Да! Ще го пазя от все сърце.“ (Псалм 119:34) Йехова е разкрил в своето Слово ‘ума Христов’. (1 Коринтяни 2:16) Като човек, който служел на Йехова със своите мисловни способности, Исус ни оставил съвършен образец. Той разбирал божиите закони и принципи, и ги прилагал безупречно. Като изучаваме неговия пример, ние ще ‘бъдем силни да разберем . . . що е широчината и дължината, височината и дълбочината, и да познаем Христовата любов, която никое знание не може да обгърне’. (Ефесяни 3:17–19) Да, онова, което научаваме от Библията за Исус, далеч надминава простото познаване на много факти; то ни дава ясна представа за това какъв е самият Йехова. — Йоан 14:9, 10.

²⁰ Затова, като изучаваме божието Слово, ние можем да разберем мисленето на Йехова за нещата и да стигнем до уравновесени решения. Това ще изисква усилия. Ние трябва да станем усърдни изследователи на божието Слово, запознавайки се с личността на Йехова и с неговите стандарти. Ние, фигуративно казано, изучаваме нова граматика. Но онези, които правят това, ще следват съвета на Павел да ‘представят телата си в жертва жива, света, благоугодна на Бога, като свое духовно служение [свята служба със своите мисловни способности — NW]’. — Римляни 12:1.

[Бележки под линия]

Какво научи?

◻ Каква промяна станала през 33 г. от н.е. във връзка със службата за Бога?

◻ Как можем да култивираме мисловните си способности?

◻ Как старейшините могат да помогнат на хората в стадото да бъдат слуги на Бога и Христос?

◻ Защо трябва да култивираме ‘ума Христов’?

[Снимка на страница 23]

Старейшините помагат на другите да използуват мисловните си способности