Дали уважаваш тяхното достойнство?
ОБГРАЖДАНИ и подкарвани като добитък, и натъпквани в невероятна мръсотия и смрад, африканците били превозвани като товар с кораби за двете Америки. Предполагало се, че поне половината от тях ще умрат, още преди да стигнат до своето предназначение. Хора от едно и също семейство били жестоко разделяни и никога не се срещали. Търговията с роби е един от най–тъмните епизоди в нечовешкото отношение на човека към неговия ближен. Подобни неща се случвали, когато могъщи завоеватели покорявали по жесток начин беззащитните местни жители.
Лишаването на един човек от неговото достойнство може да бъде по–жестоко от нанасянето на физически удари. То е унищожително за човешкия дух. Въпреки че робството е било премахнато в повечето страни, потъпкването на човешкото достойнство продължава, може би в не толкова очебийни форми.
От друга страна, истинските християни се стремят да следват съвета на Исус Христос да ‘обичат ближния си като себе си’. Затова те се питат: ‘Дали уважавам личното достойнство на другите?’ — Лука 10:27, NW.
Пример за достойнство
Според един речник достойнството е качество, или състояние на това да заслужаваш нещо, да си почитан или уважаван. Какво подходящо описание за положението на Върховния владетел, Йехова Бог! Всъщност Писанията често свързват Йехова и неговото върховенство с достойнство. Моисей, Исаия, Езекиил, Даниил, апостол Йоан и други имали привилегията да получават вдъхновени видения за Всевишния и неговия небесен съд и техните описания логично изобразяват вдъхващи страхопочитание величие и достойнство. (Изход 24:9–11; Исаия 6:1; Езекиил 1:26–28; Даниил 7:9; Откровение 4:1–3) В една молитва на възхвала цар Давид казал: „Твои, о, Йехова, са величието и мощта, и красотата, и превъзходството, и достойнството, защото всичко на небесата и на земята е твое.“ (1 Летописи 29:11, NW) Наистина, никой друг не заслужава повече почест и уважение, отколкото самият Йехова Бог.
Като създал човека по свой образ и подобие, Йехова дал на хората известна степен на стойност, самоуважение и достойнство. (Битие 1:26) Затова в нашите взаимоотношения с другите ние трябва да отдаваме на всекиго дължимата почит и уважение. Когато правим така, ние всъщност признаваме Източника на човешкото достойнство, Йехова Бог. — Псалм 8:4–9.
Достойнство в семейните отношения
Под вдъхновение апостол Петър, който бил женен мъж, напомнил на християнските съпрузи да отдават на съпругите си „почит като на по–слаб съд“. (1 Петър 3:7, NW; Матей 8:14) „От друга страна — съветвал апостол Павел, — съпругата трябва да изпитва дълбоко уважение към съпруга си.“ (Ефесяни 5:33, NW) Следователно почитта и уважението към личното достойнство на партньора е библейско изискване в брака. По какви начини може да се прояви това?
Както водата оживява едно растящо растение, така милите думи и любезните жестове между съпруга и съпругата — пред другите и насаме — могат да подхранват техните близки взаимоотношения. И обратното — грубите и обидни словесни нападки или лекомислените, саркастични унизяващи забележки — каквито често могат да бъдат чути в телевизионните комедии — са пагубни. Те могат да предизвикат болезнени чувства на липса на каквато и да било стойност, на потиснатост и обида; те могат дори да причинят емоционални рани, които не е лесно да бъдат изцелени.
Да уважаваме личното достойнство на другите означава също да ги приемаме каквито са, като не се опитваме да ги натъкмим към някакъв предварително създаден идеал или да ги сравняваме несправедливо с други хора. Това е особено важно между съпруга и съпругата. Там, където общуването и изказът протичат свободно и лесно и никой не се страхува, че ще бъде критикуван или смъмрен, близостта ще процъфтява. Когато човек може да бъде естествен в брака, тогава домът наистина става убежище от жестокия и груб външен свят.
На децата е дадена библейската заповед да уважават своите родители и да им се подчиняват. На свой ред мъдрите и любещи родители биха направили добре да признават достойнството на своите деца. Сърдечната похвала за добро поведение, заедно с търпеливото дисциплиниране, когато е необходимо, действуват добре, за да подкрепят „умственото ръководство на Йехова“. Постоянните критики, викането и наричането с унизяващи думи, като „глупак“ или „идиот“, само ще ги раздразнят. — Ефесяни 6:4, NW.
Един християнски старейшина и баща, който възпитава трима сина и три дъщери, казва: „В Залата на Царството давахме нужното дисциплиниране по възможно най–тих начин. Едно леко побутване или строг, предупреждаващ поглед бяха обикновено достатъчни. Ако беше необходимо по–сериозно дисциплиниране, правехме го насаме у дома и далеч от другите деца. Сега, когато децата са по–големи, дисциплинирането включва да даваме на всяко едно от тях любещ, мъдър съвет от божието Слово според личните му нужди. Опитваме се да пазим конфиденциалност в тези лични въпроси, като така проявяваме уважение към правото на всяко дете на личен живот и достойнство.“
Не е за пренебрегване необходимостта от добри маниери по отношение на думите и действията в семейството. Близките отношения не бива да отстраняват думи като „моля“, „благодаря“, „извинявай“ и „съжалявам“. Добрите маниери са основно нещо както за поддържането на личното достойнство на човека, така и за уважаването на достойнството на другите.
В християнския сбор
„Елате при мене, всички вие, които сте отрудени и обременени, и аз ще ви освежа“ — казал Исус. (Матей 11:28, NW) Унизените, потиснатите, дори малките деца били неудържимо привлечени към Исус. Те били презирани от арогантните и праведни в собствените си очи духовници и водачи на онова време. Но в лицето на Исус те намерили някой, който се отнасял към тях с достойнството, което заслужавали.
По примера на Исус и ние искаме да бъдем източник на освежение за нашите събратя по вяра. Това означава да търсим възможности да ги укрепваме чрез своята реч и своите действия. Винаги е подходящо да бъдем искрено щедри с любезни и положителни думи в своите разговори. (Римляни 1:11, 12; 1 Солунци 5:11) Ние показваме, че уважаваме чувствата на другите, като внимаваме какво казваме, както и как го казваме. (Колосяни 4:6) Подходящото облекло и приличие на християнските събрания също отразяват дълбоко уважение към достойнството на нашия Бог, нашето поклонение и нашите събратя поклонници.
Исус уважавал достойнството на хората дори когато им служел. Той никога не възвеличавал себе си за сметка на другите или като ги унижава. Когато един прокажен дошъл при него, за да потърси изцеление, Исус не отпратил човека като нечист и недостоен, нито направил сензация, насочвайки вниманието към себе си. Вместо това, когато прокаженият се помолил на Исус — „Господи, ако искаш, можеш да ме очистиш“, — той придал достойнство на прокажения, като казал: „Искам.“ (Лука 5:12, 13) Колко е прекрасно не само да помагаме на онези, които са в нужда, но също така да ги уверяваме, че те не са товар, но са желани и обичани! В света плахите, потиснатите и инвалидите обикновено биват пренебрегвани, отбягвани или унижавани. Но те трябва да намерят истинско общуване и приемане, когато са сред своите християнски братя и сестри. Ние трябва да вършим своя дял, за да допринасяме за този дух.
Исус обичал учениците си като ‘свои’ и ‘ги обичал до края’ въпреки техните грешки и особености на характера. (Йоан 13:1, NW) Той виждал в тях чисти сърца и искрена отдаденост спрямо неговия Баща. Подобно и ние не бива никога да приписваме лоши подбуди на нашите събратя поклонници само защото те може да не вършат нещата по нашия начин или защото навиците им и личността им може да ни дразнят. Уважението към достойнството на нашите братя ще ни подтикне да ги обичаме и да ги приемем каквито са, като имаме доверие, че те също обичат Йехова и му служат от чисти подбуди. — 1 Петър 4:8–10.
Особено старейшините трябва да внимават да не причиняват излишни тревоги на онези, които са поверени на техните грижи. (1 Петър 5:2, 3) Когато се срещат с член на сбора, който е извършил грях, би било добре старейшините да смекчават думите си с милост и загриженост и да избягват да задават неудобни въпроси излишно. (Галатяни 6:1) Дори когато се налага сериозно наказание или дисциплиниране, те ще продължават да почитат полагащото се достойнство и самоуважение на съгрешилия. — 1 Тимотей 5:1, 2.
Да поддържаме личното си достойнство
Тъй като сме създадени по божия образ и подобие, ние трябва да отразяваме във възможно най–висока степен божиите великолепни качества — включително и неговото достойнство — в своя всекидневен живот. (Битие 1:26) Така например заповедта да ‘възлюбим ближния си както себе си’ съдържа необходимостта от лично достойнство и самоуважение в уравновесена степен. (Матей 22:39) Факт е, че ако искаме другите да проявяват уважение към нас и да ни отдават достойнство, ние трябва да покажем, че заслужаваме това.
Важен фактор в поддържането на самоуважение и лично достойнство е поддържането на чиста съвест. Нечистата съвест и угризенията за вина лесно водят до чувство за липса на всякаква стойност, за безизходица и потиснатост. Следователно, ако човек е извършил сериозен грях, той трябва незабавно да предприеме стъпки да се разкае и да потърси духовна помощ от старейшините, за да се радва на „освежителни времена от лицето на Господа [Йехова — NW]“. В освежението се включва възстановяването на личното достойнство и самоуважение. — Деяния 3:19.
Въпреки всичко по–добре е да полагаме постоянни усилия да запазим своята обучена от Библията съвест, като не позволяваме на нищо да я опетни или отслаби. Проявяването на самоконтрол във всички области на нашия ежедневен живот — в яденето, пиенето, работата, развлеченията, отношенията с тези от противоположния пол — ще ни помогне да запазим чиста съвест и ще ни даде възможност да отразяваме божията слава и достойнство в своя живот. — 1 Коринтяни 10:31.
А ако вината, която чувствуваме за своите грешки, не изчезва? Или ако продължават да ни измъчват спомени за понесено малтретиране? Това може да съкруши нашето лично достойнство и да ни доведе до силна депресия. Колко утешителни са думите на цар Давид, намиращи се в Псалм 34:18: „Господ е близо при ония, които са със съкрушено сърце, и спасява ония, които са с разкаян дух.“ Йехова е готов и иска да подкрепя своите служители, когато трябва да се справят с депресия и чувства за липса на стойност. Молитвите към него, заедно с търсенето на помощ от онези, които са духовно квалифицирани, като например християнските родители, старейшините и други зрели хора в сбора, са начинът да възстановим своето самоуважение и лично достойнство. — Яков 5:13–15.
От друга страна е необходимо да внимаваме относно преминаването на границата между личното достойнство и високомерието. Библейският съвет е ‘да не мислим за себе си по–високо, отколкото трябва да мислим, но да разсъждаваме така, щото да мислим скромно, според делата на вярата, които Бог е на всекиго разпределил’. (Римляни 12:3) Въпреки че е уместно да развиваме самоуважение, ние не искаме да преувеличаваме своята стойност или да объркваме човешкото достойнство с егоистичните и крайни усилия, които полагат някои хора, за да запазят репутацията си пред другите.
Да, уважението към достойнството на другия е християнско изискване. Членовете на нашето семейство и нашите събратя християни са достойни и заслужават нашето уважение, почит и ценене. Йехова е дал на всеки от нас известна степен на достойнство и почит, които трябва да признаваме и да поддържаме. Но преди всичко, трябва да развиваме дълбоко уважение към ненадминатото достойнство и величие на нашия небесен Баща, Йехова Бог.
[Снимка на страница 31]
Младите могат да проявяват уважение към инвалидите